Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

67/09.05.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 12.04.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 125/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Ф.В.З. от гр.Варна чрез процесуалния му представител адв. Е.Г. срещу решение № 1623/15.12.2016 год по гр.д. № 3091/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., 11 състав, с което са отхвърлени предявените в условия на евентуалност искове с правно осн. чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на основание, на сключения на 05.09.2012 год с нот.акт № 193, т.I рег.№ 7946, дело №128 на нотариус Людмила Гонова, вписан под № 18835 от 05.09.2012 год, акт № 30, том XLIX дело 10247, договор за прехнвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и евентуалния иск с правно осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на същия договор поради неизпълнение. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно осн. чл. 26 ал. 2 пр.4 от ЗЗД бъде уважен, а в случай на неговото отхвърляне, да бъде уважен евентуалният иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, с присъждане на разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор от Р.С.Г. и Д.С.Г. чрез процесуалния им представител адв. Л.Ч. се изразява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане са предявените в условия на евентуалност искове с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД за нищожност поради липса на основание и иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Сделката е нищожна тогава, когато страда от порок, който е начален, т.е. съществувал е в момента на сключването й, и е толкова съществен, че създава правна непоносимост сделката да породи своите правни последици. Един от тези пороци, споменати изрично в изчерпателното изброяване на чл. 26 ал.2 от ЗЗД, е липсата на основание. Затова е важно да се изясни какво е основанието на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Отговорът на този въпрос трябва да се търси в характера на насрещната престация, която приобретателят дължи и чиято цел е да удовлетвори нуждата на прехвърлителя от грижи и издръжка, когато той сам не може да се справя поради старост или болестно състояние.

Особеност на алеаторните договори е наличието на риск по отношение еквивалентността на насрещните престации. Това е така, защото в момента на сключване на договор с клауза за издръжка и гледане съществува неизвестност както по отношение срока, така и по отношение обусловения от него обем на насрещното задължение. Те зависят от продължителността на живота на прехвърлителя, която обикновено е неизвестна. В този смисъл рискът е съществен елемент на сделката. Затова когато няма риск, липсва и основание.

За да настъпят последиците на нищожността поради липса на основание в договора за издръжка и гледане, трябва да са налице две изисквания. Първото е обективно, а то е смъртта на прехвърлителя да е настъпила твърде скоро след сключването на договора. В някои решения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна практика се приема, че изискваният времеви период от сключването на сделката до настъпването на смъртта трябва да е много кратък – дни, до месец. (Решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 569 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 76/2009 г., IV г. о., ГК).

Това обаче не е достатъчно. Необходимо приобретателят да е знаел със сигурност за близката смърт на прехвърлителя и то още в момента на сключване на договора. Това означава знание за липса на риск, а тъкмо алеата, наред с насрещните престации, съставляващи предмета на договора, формира неговото основание. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, формирана с Решение № 384 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2009 г., III г. о.

Както се изтъква в цитираните решения, „допускането, че прехвърлителят може скоро да почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност, нито води до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя не е установена неизлечима болест и прогнозното медицинско заключение е обнадеждаващо, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. Обратното ще означава по формални признаци, като възраст или здравословно състояние, да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, а това ще е неприемлив от гледна точка на гражданското право и добрите нрави резултат.

В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че прехвърлителката въпреки напредналата си възраст е била в сравнително добро здравословно състояние, позволяващо й сама да се грижи за себе си, да посещава личния с лекар в гр. Варна, да се снабдява с необходимите продукти. Не е имала предишни заболявания, освен високо кръвно налягане, което лекувала. Приета е в болницата на 15.08.2012 год. по спешност с язва на стомаха, оперирана е няколко дни по-късно на 19.08.2012 год., защото заради голямата кръвозагуба е развила анемия и се е наложило кръвопреливане. Ответниците са полагали активни грижи за нея по време на болничния престой, осигурили са кръв за кръвопреливането, обгрижвали са я в следоперативния период. Резултатите от биопсията, извършена след операцията, са отрицателни за наличие на раково заболяване, което да е могло да се възприеме като индикация за близка и предстояща смърт. Тъкмо напротив, уверенията на лекарите са били, че болната ще се възстанови, макар и по-бавно заради напредналата й възраст и кръвозагубата.

 Осъзнавайки, че ще има нужда от грижи и след изписването си от болницата, на 30.08.2012 год. прехвърлителката упълномощила ответниците от нейно име да сключат договор за прехвърляне на процесния имот срещу издръжка и гледане, включително и с право да договарят сами със себе си. Помощник-нотариус Светлин Спасов, който удостоверил пълномощното, разпитан като свидетел по делото е заявил, че е провел разговор с упълномощителката, от който се убедил в нейната съзнателна воля, прочел текста на пълномощното и след одобрението му то било подписано от нея. Тези показания се приемат от съда като достоверни и се подкрепят от факта, че самата упълномощителка саморъчно изписала трите си имена и положила подписа си. По този начин категорично се установява способността й да действа самостоятелно и разумно.

В първите дни след операцията тя е била в относително стабилно състояние, психично и ментално адекватна. Това се установява от показанията на свидетелите, вкл. и посочената от ищеца свидетелка Й.Т., която е заявила, че при посещението в болницата П. я разпознала с думите „Кръстнице, как си“. Естествено, била леко отпаднала, но това е нормално след претърпяна оперативна интервенция.

Във връзка с необходимостта да полагат грижи за прехвърлителката след очакваното изписване от болницата, ответниците предприели действия по освобождаване на апартамента в гр.Варна от наематели, за да могат да настанят там леля си. От показанията на свидетелката Г. се установява, че в началото непосредствено след операцията състоянието на П. било стабилно, но се влошило рязко, дни преди да почине.

 Приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза посочва, че пациентката от 15-20 години е страдала от хронично заболяване – хипертония,  и бъбречно заболяване с по-малка давност, което е вероятна причина за настъпилата впоследствие бъбречна недостатъчност, както и за стомашната язва. Със сигурност онкологично заболяване не е диагностицирано. В хода на лечението е изразено съмнение за рак на стомаха, което обаче е било изключено от биопсията и от проведените лабораторни изследвания. Въпреки предприетото интензивно лечение леталният изход е настъпил внезапно в резултат от усложнения след операцията – вторичен вътрешен кръвоизлив и предизвикана от него полиорганна недостатъчност. Нямало е как това да се предвиди предварително, тъй като операцията е била рутинна, а първоначалните прогнози са били, че макар и бавно болната ще се възстанови.

От всичко изложено следва изводът, че към момента на упълномощителната сделка и сключеният въз основа на нея договор за прехвърляне на процесния имот, прехвърлителката не е страдала от тежко заболяване, предвещаващо близката й смърт, а следователно и ответниците е нямало как да знаят това. Предявеният иск с правно осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, а постановеното решение поради сходство на мотивите, следва да бъде потвърдено.

Неоснователен и недоказан е и евентуалният иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение.

От доказателствата по делото е установено, че още от деня на приемане на прехвърлителката в болницата ответниците са полагали ежедневни грижи за нея, поддържали са непрекъснат контакт с лекуващите лекари, осигурявали са всички необходими консумативи за лечението й. Наред с това те са проявили активност с оглед бъдещите грижи, които е трябвало да полагат за прехвърлителката, като са предупредили наемателите да освободят жилището, в което са смятали да я настанят.

Договорът поражда действие и обвързва страните от момента на сключването му, и въпреки краткия срок ответниците са положили всички необходими и ежедневни грижи за прехвърлителката по време на болничния престой. Неотносими са доводите на въззивника – ищец за неполагане на грижи в периода, предхождащ сключването на договора. Такива не са били дължими по силата на самия договор, но и не са били необходими с оглед доброто здравословно състояние на прехвърлителката преди приемането й в болницата.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че и в тази част обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемите следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1400 лв съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и приложения към него договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1623/15.12.2016 год по гр.д. № 3091/2015 год. на Окръжен съд Варна, г.о., 11 състав.

ОСЪЖДА Ф.В.З. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на Р.С.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Д.С.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, разноски по делото в размер на 1400 лв. за настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)