РЕШЕНИЕ

 

58

Гр.Варна, 30.04.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на осемнадесети април 2018 г., в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                          Мария Маринова

 

Секретар: Ю.К.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 125 по описа на Апелативен съд – Варна за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 125/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. Л.М., против решение № 51/22.01.2018 г., постановено по т.д. № 568/2017 г. по описа на Окръжен съд –Варна, с което е уважен, предявеният от И.Я.Д. против „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК и е прието за установено между страните, че И.Я.Д. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 44 734,79 лева, начислени с фактура №0253358647/20.07.2017г. и представляваща извършена от крайния снабдител корекция на сметка за потребена и незаплатена ел.енергия за обект на ищеца в с.Осеново, общ.Аксаково, м.Шейтана, УПИ 001324, с кл.№1100266569, аб.№1505501, изчислена съгласно чл.48, т.2б от ПИКЕЕ, за периода от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г. и жалбоподателят е осъден да заплати разноските на насрещната страна в размер на сумата от 3 811 лева.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно  като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано по подробно изложени в жалбата съображения. Молил е за неговата отмяна, за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият И.Я.Д., чрез адв. С.В., е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за правилността на обжалваното решение е молил за неговото потвърждаване и присъждане на разноските.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно жалбата и отговора и са претендирали заплащане на сторените разноски по приложени списъци по чл.80 ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му, с оглед предмета на въззивното производство, оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявен от И.Я.Д. срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД Варна отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК за приемане за установено между страните, че И.Я.Д. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 44 734,79 лева, начислена с фактура №0253358647/20.07.2017г. и представляваща извършена от крайния снабдител корекция на сметка за потребена и незаплатена ел.енергия за обект на ищеца в с.Осеново, общ.Аксаково, м.Шейтана, УПИ 001324, с кл.№1100266569, аб.№1505501, изчислена съгласно чл.48, ал.1, т.2б от ПИКЕЕ, за периода от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г.

В исковата си молба ищецът е поддържал липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекционна процедура по чл.48 от ПИКЕЕ, евентуално и на допуснати нарушения в хода на извършването й, липса на виновно поведение и недължимост на начислена за заплащане, но неконсумирана електроенергия, включително позовавайки се на неравноправни клаузи в отношенията си с ответника.

Ответникът е оспорвал иска, като се е позовал на предоставената му от законодателя със ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) и приетите на осн. чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г. възможност като краен снабдител на електрическа енергия да коригира едностранно  сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия, като в случая е сочил наличието на елементите от фактическия състав на чл. 48, ал.1, т.2б от ПИКЕЕ за едностранната корекция и е поддържал липса на изискване за доказване на виновно поведение на ищеца като основание за едностранната корекция.

Установената от доказателствата фактическа обстановка по делото е следната:

Страните не спорят, че ищецът е потребител на електрическа енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер е присъединен към електропреносната мрежа.

На 20.03.2017 г. е извършена проверка от служители на дружеството – ответник по отношение клиента И.Я.Д. за обект в с.Осеново, м.Шейтана, представляващ комплекс от къщи с басейн и е съставен констативен протокол  №1103160 в присъствието на членове на домакинството  на ищеца (неговите  баща и майка), подписан от двама свидетели. При проверката е констатирана липса на държавната пломба (това на производителя) и на пломбата от метрологичната проверка на средството за техническо измерване (в тази насока са и показанията на свидетеля И. Гочев), като при направеното измерване с еталонен уред е установена грешка при отчитането на електромера (измерване при съществуващи елементи „- 02,36%“ и отчитане при подменени с изправни елементи „00,76%). Средството за техническо измерване е демонтирано, запечатано, пломбирано и изпратено за експертиза в Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО –Варна, където му е направена експертиза, отразена в констативен протокол №803/04.04.2017г. – АУ – Е- 000029- 16229/21.03.2017 г. При огледа е установено съответствие на изследвания електромер (статичен трифазен, ADDAX) с протокола от демонтажа: унищожени пломби – знак от метрологична проверка и пломба – фирмен знак, отсъствие на механични дефекти по кутията, на клемите, на клемния блок на електромера, както и че е бил осъществен достъп до вътрешността му и в корпуса е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо на схемата. При направените измервания е отчетена грешка при измерването на реактивна енергия от - 30,14 % при допустима от 2,0 %. Обобщено е, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия и не отговаря на техническите изисквания. На основание този протокол, ответното дружество е извършило корекция на сметката на потребителя на осн. чл. 48, ал.1, т.2б от ПИКЕЕ „при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението“, издало е справка за корекция №42372 от 18.04.2017 г., по която за периода от 21.12.2016г. до 20.03.2017 г. /90 дни/ е начислена енергия за корекция от 296 100 квтч.  За стойността на неотчетеното количество електроенергия е издадена фактура №0253358647 от 20.04.2017 г. за сумата от 44 734,79 лв., с която ищецът е задължен. За извършена корекция на основание „неточно измерване/неизмерване“ съгласно ПИКЕЕ, ищецът е бил уведомен с писмо изх.№ 4476401/0.04.2017 г. с копие от протокола на ответника.

Според заключението на вещото лице Д.Добрев по приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза, грешката на отчитане на процесното СТИ е над максимално допустимата за класа му на точност, поради което не е възможно да бъде измерена цялата, преминаваща през него ел.енергия в периода, посочен в корекционната сметка. Освен това в процесното СТИ е извършено вмешателство чрез допълнително монтирано устройство, въздействащо на схемата на СТИ, като самото устройство за въздействие се активира дистанционно. Налице е неотчитане на преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия, от една страна поради неточно отчитане както на реактивната така и на активната енергия, а от друга страна  - при задействане на външното устройство (т.3 от заключението). Към момента на проверката, електромерът е бил в метрологична годност до 2019 г. Напълно е възможно определеното за корекция количество електроенергия да е доставено до абоната, като при проверка на паметта на процесния електромер е установена рязка промяна в консумираната ел. енергия след месец юли 2016 г., а отчетената от паметта аларма за отваряне на капака е от 24.05.2016 г. Тъй като в протокола на БИМ липсва измерване на въведената с външното устройство грешка, алгоритъмът за пресмятане според ПИКЕЕ, чл.48, ал.1, т.2б, посочва 296 100 квтч, което е с левова равностойност от 44 734,79 лева. При изчисленията е използвана правилната методика. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и като компетентно и безпристрастно дадено се кредитира от съда.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е по чл. 124 от ГПК, с който се търси съдебно установяване недължимостта на процесното вземане на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД срещу ищеца. За да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен иск, ответникът следва да докаже, че претендираната от него сума 44 734,79 лева, начислена с фактура №0253358647/20.07.2017 г. и представляваща корекция на сметка за потребена и незаплатена ел.енергия за обект на ищеца в с.Осеново, общ.Аксаково, м.Шейтана, УПИ 001324, с кл.№1100266569, аб.№1505501, изчислена съгласно чл.48, т.2б от ПИКЕЕ за периода от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г., е дължима.

С изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предвидено законово основание крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след доказано неточно отчитане (неотчитане)  на потребената електрическа енергия при  наличието, обаче на определени предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т.е. от ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), и да се публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. "г" от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

С оглед горната правна уредба се налага извода, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Т.е. едното законово изискване произтича от чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за необходимост от правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия, а другото изискване на чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 104а, ал.2, т.5, б."а" ЗЕ касае изрично предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.). Към датата на извършване на проверката (20.03.2017 г.) и корекцията от ответника, обаче по-голямата част от тях са били отменени. Така с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), всички останали норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК). Следователно, разпоредбите на чл. 147 и чл. 5256 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, а и корекцията са извършени след отмяната на посочените разпоредби от ПИКЕЕ. За да възникне правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място следва да се установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Сами по себе си, четирите неотменени разпоредби на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната регламентация изискуема от чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия. Освен това  при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидите на абонатите не може да бъде осъществено. Общите правила за доказване на фактите, имащи значение при извършване на корекцията по неотменения чл. 48 от ПИКЕЕ са неприложими, доколкото отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специалния закон (ЗЕ) и в регулирането им участва държавата чрез своя орган КЕВР. При това положение, в настоящия казус не е осъществено условието да са налице правила чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, реламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и част от тези за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.

Освен това, следва да се има предвид, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ, до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ обн. В ДВ, бр.98/2013 г. (понастоящем изменени с решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017 г. – бр. 14.02.2017 г.) не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатиране неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерното поведение от страна на потребителя (решение 115 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр.д. №4907/2014 г., IV г.о.). Доколкото в настоящия казус сме изправени пред хипотезата на липса на нови цялостно уреждащи процесните отношения ПИКЕЕ, то тази празнота не може да бъде заместена от действащите до този момент разпоредби, доколкото такива, съответстващи на изискванията на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ липсват.

В настоящия казус не е изпълнено и другото изискване - на чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 104а, ал.2, т.5, б."а" ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Това е така, тъй като към датата на извършване на проверката (20.03.2017 г.) и корекцията, новите Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про продажби“ АД, одобрени с решение ОУ -06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и съобразени с чл. 98 а от ЗЕ, не са били действащи, тъй като решението на ДКЕВР за одобряването им е било отменено с решение № 90 от 06.01.2016 г. на АС –София по адм. д. № 2731/2015 г., потвърдено с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3068/2016 г. IV о. За процесния период действат Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, обдобрени с Решение № ОУ -06/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Тези общи условия са били заварени от новата уредба (която с изменението на чл. 98а, ал.1 т.6 ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. изисква като необходимо задължително съдържание на ОУ задължително уреждане в съдържанието им и на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ) и в тях липсва регламентация на посочената процедура, чрез ясно уточняване на начините за редовно уведомяване, като в чл. 24, ал. 2 от тези ОУ е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това (Решение по чл.290 от ГПК № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски).

Предвид изложените съображения, неоснователни са всички оплаквания на въззивника във въззивната жалба.

Доколкото не са били налице основания за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя от ответника, начислената с фактура №0253358647/20.07.2017 г.  сума от 44 734,79 лева за потребена и незаплатена ел.енергия за обект на ищеца в с.Осеново, общ.Аксаково, м.Шейтана, УПИ 001324, с кл.№1100266569, аб.№1505501, изчислена съгласно чл.48, т.2 б от ПИКЕЕ за периода от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г., не е дължима, поради което и предявеният иск по чл. 124 от ГПК е изцяло основателен.

Поради пълното съвпадане в изводите на двете инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски, които представляват платен адвокатски хонорар, договарянето и заплащането на който е доказан с приложения договор за правна защита и съдействие. Предвид заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и като извърши преценка в този смисъл, съдът намира, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 2 280 лв. е прекомерно и то следва да бъде намалено до предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер от 1 872,04 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/22.01.2018 г., постановено по т.д. № 568/2017 г. по описа на Окръжен съд –Варна.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс –Г, бул.“Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на И.Я.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1 872,04 лв., представляваща сторените от последния разноски за заплащане на адвокатски хонорар за защита във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: