О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

189/23.03.2017

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23. 03.2017г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.М. в.ч.гр.д.№126/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от М.Л.А. чрез процесуалния й представител адв.Б. Ж. против определение №526/24.02.2017г., постановено по гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС, гр.о., с което е спряно изпълнението на решение №185/17.02.2017г., постановено по гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС, гр.о., при условие, че молителите представят доказателство за платена парична гаранция в размер на 1000лв. на осн. чл.245, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изло -жените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се остави без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на решението.

Въззиваемите А.Г.Г. и И.П. Г. в депо -зирания чрез процесуалния им представител адв.К.М. в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по частната жалба поддържат становище за нейната недопустимост като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, като молят производ -ството по същата да бъде прекратено.Евентуално поддържат становище за неосно -вателност на жалбата и молят атакуваното определение да бъде потвърдено..

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС е образувано по предявен от М.Л.А. против И.П. Г. и А.Г.Г. иск с пр. осн. чл.76 от ЗС с искане за осъждане на ответниците да възста -новят на ищцата владението върху недвижим имот с идентификатор 10135.2560.400. 1.70, твърдяно, че й е било отнето по скрит начин.С постановеното по делото реше -ние №185/17.02.2017г. искът е уважен.Съобразно нормата на чл.361 от ГПК в същото е посочено, че подлежи на предварително изпълнение.

На 21.02.2017г. ищцата е поискала издаването на изп.лист въз основа на решени -ето и с разпореждане от 22.02.2017г. молбата й е уважена.

С молба от 22.02.2017г. ответниците са поискали на осн. чл.245, ал.1 от ГПК да бъде спряно предварителното изпълнение на решението срещу представяне на парично обезщетение на ищцата съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД в размер, опреде - лен от съда.С обжалваното определение от 24.02.2017г. е спряно предварителното изпълнение на решението срещу парична гаранция в размер на 1000лв., внесена от ответниците по сметка на ВОС на същата дата.

Съдът приема за неоснователни възраженията на въззиваемите за недопус -тимост на подадената жалба като подадена против неподлежащ на обжалване акт. Постановеното на осн.чл.245, ал.1, вр. чл.432, т.1 от ГПК определение за спиране има характер, преграждащ развитието на изпълнителното производство, отпочнато в случая по силата на предвидената в закона предварителната изпълняемост на нев -лязлото в сила решение по уважен иск с пр.осн. чл.76 от ЗС, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист от първоинстанционния съд.В смисъл на обжалва -емост на определенията по чл.245, ал.1 от ГПК е и съдебната практика - напр. О. №555/11.11.2010г. по ч.гр.д.№564/10г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., О. №530/26.11.2012г. по ч.гр.д.№508/12г. по описа на ВКС, ІІ гр.о.; в обратния см.-напр. О. №491/05. 11.2015г., постановено по ч.гр.д.№5202/15г. по описа на ВКС, І гр.о., но в хипотеза, в която е отказано спиране, като е прието, че определението не прегражда развитието на друго производство.

Съгласно разпоредбата на чл.361 от ГПК решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно.Съдът при -ема за неоснователно възражението на въззиваемите, че тази норма не може да намери приложение в настоящия случай, т.к. искът е разгледан от ОС, а не от родово компетентния да го разгледа като първа инстанция съгласно чл.356 от ГПК РС, предвид което и следва да намерят приложение общите разпоредби на чл.242 и сл. от ГПК.Действително ВОС е разгледал като първа инстанция иск, който предвид специалната подсъдност, уредена в чл.356 от ГПК, е следвало да бъде разгледан от ВРС/пред когото първоначално и е бил подаден, но впоследствие изпратен от ВРС по подсъдност на ВОС/.Развилото се производство пред ВОС обаче с оглед нормата на чл.270, ал.4 от ГПК не е недопустимо.Същевременно същото е и такова по чл.356 и сл. от ГПК като нормата на чл.361 от ГПК намира приложение след като е уважен иск с пр.осн. чл.76 от ЗС.По силата на закона постановеното по този иск решение подлежи на предварително изпълнение и също по силата на последния това предварително изпълнение не може да бъде спирано при условията на чл.245, ал.1 от ГПК.Нормата на чл.361 от ГПК има специален характер по отношение на общата уредба на спиране на допуснато предварително изпълнение било то в хипотезата на чл.242, ал.1 от ГПК или чл.242, ал.2 от ГПК и в тази връзка е неоснователно възраже- нието на въззиваемите, че след като чл.361 от ГПК не е упоменат в нормата на чл. 245, ал.1 от ГПК като изключение, то може да бъде постановявано спиране на изпъл -нението на решение по иск с пр.осн. чл.76 от ЗС при условията на чл.180 и чл.181 от ГПК.

По изложените съображения съдът приема, че постановеното предварително изпълнение на решение №185/17.02.2017г., постановено по гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС, гр.о., не подлежи на спиране по реда на чл.245, ал.1 от ГПК при условията на чл.180 и чл.181 от ГПК, с оглед което молбата за неговото спиране, подадена от ответниците по иска, се явява неоснователна.С оглед законодателното разрешение спорът относно съществуването на изпълняемото право следва да се разреши докато се провежда изпълнението, а, ако последното приключи преди да приключи исковият процес, длъжникът при отхвърляне на иска има правото да иска обратно даденото, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението.

Обжалваното определение на ВОС следва да бъде отменено и вместо него поста- новено друго, с което молбата на Г. за спиране на предварителното изпълнение се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №526/24.02.2017г., постановено по гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5474/22.02.2017г., подадена от А.Г.Г. с ЕГН ********** и И.П. Г. с ЕГН ********** по гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС, гр.о., за спиране на предварител -ното изпълнение на решение №185/17.02.2017г., постановено по гр.д.№2208/16г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: