Р Е Ш Е Н И Е

 

67

                     гр. Варна, 21.04.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при секретаря В.Т. като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр.дело № 128 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Община Варна, чрез юрисконсулт Б. Б. срещу решение № 1948/27.07.2015г., постановено по гражданско дело № 850 по описа за 2012г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която се признава за установено по отношение на Община Варна, че ЕТ”Дом-И.Р.”*** е собственик на реална част с площ от 2453 кв.м. от ПИ №10135.3513.467 по КК на гр.Варна, при граници на частта: ПИ с №№ 10135.3513.117, 10135.3513.42, 10135.3513.44,  10135.3513.46, 10135.3513.469 и останалата част от ПИ №467, повдигната със син цвят на скицата на л.499 от делото, на основание давност чрез владение, упражнявано в периода от 31.05.1996г. до 31.05.2006г. на основание чл.124, ал.1 ГПК. Счита се, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.  Сочи се, че по силата на действащата към 1996г. разпоредба на чл.6 от ЗС – държавна собственост са имоти или части от имоти, които нямат друг собственик, като с отмяната на посочената разпоредба през 1996г. не се променя статута на земята и тя си остава държавна собственост, съответно общинска собственост, поради което и в случая към твърдяната дата на установяване на владение от страна на ищеца, имотът е бил със статут на държавна земя.  Съгласно установените в разпоредбата на чл.86 ЗС /редакция до 1996г./ забрана за придобиване на право на собственост по давност върху имоти държавна и общинска собственост и спиране на давността по силата на §1 от ЗД на ЗС / ДВ, бр.46 от 2006г., в сила от 01.06.2006г./ по отношение на имоти частна общинска и държавна собственост, по отношение на ищеца не е изтекъл предвидения в чл.79 ЗС общ 10-годишен давностен срок за придобиване на собственост върху имоти – частна общинска собственост. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.60 ГПК, поради което и неправилно е приел, че по отношение на ищеца е изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок за придобиване на собственост по давност. За периода на осъществяваното от ищеца владение върху имота не е била налице законова забрана за придобиването му по давност единствено в периода от 01.06.1996г. – 31.05.2006г., но този период е с един ден по-малко от необходимия 10-годишен давностен срок. Навеждат се и доводи, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Претендира се отмяна на решението, отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок е депозиран отговор от че ЕТ”Дом-И.Р.”, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.  Излага се, че съдът въз основа на събраните по делото доказателства и правилно приложение на нормата на чл.60, ал.2 ГПК е установил, че ищецът е упражнявал спокойно и непрекъснато владение върху процесната реална част  в периода от 31.05.1996г. – 31.05.2006г., поради което и е придобил собственост върху тази част на основание давност по чл.79, ал.1 ЗС. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските по делото.

     Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

     По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Пред ВОС е постъпила искова молба от  ЕТ „Дом – И.Р.”***, в която са изложени твърдения, че по давност чрез владение упражнявано в периода от 1990 г. до предявяване на иска в съда – 25.01.2012 г. ищецът е придобил собственаостта върху ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. Варна, ж.к. „Младост” с площ от 3960 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.3513.117, 10135.3513.66, 10135.3513.67, 10135.3513.29, 10135.3513.42, 10135.3513.41, 10135.3513.40, 10135.3513.44, 10135.3513.46, 10135.3513.469. Излага, че ответникът Община Варна без основание е съставил акт за частна общинска собственост на процесния имот. Отправеното до съда искане е да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описания недвижим имот.

Ответникът община Варна, е оспорила иска като неоснователен. Твърди се, че ищецът не е своил имота спрямо физическо лице, а спрямо Държавата и общината не може да придобие имота на твърдяния от него придобивен способ. Излага се, че спрямо ответника предвидения давностен срок не е изтекъл.

     За до постанови своя съдебен акт с който е уважил предявения установителен иск, първоинстанционният съд е изложил съображения, че процесният имот, към влизане в сила на ЗДС и ЗОС към 31.05.1996 г. е със статут на общинска частна собственост, поради което за времето до влизане в сила на § 1 от ДР на ЗИДС - т. е. до 01.06.2006 г., същият е  могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС за периода от 31.05.1996 г. до 31.05.2006 г.

Настоящият състав на съда намира за основателни наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, предвид следното.

Въззиникът не оспорва констатациите и изводите на съда относно статута на процесния имот и осъществяваната фактическа власт върху него от ищеца. Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства безспорно се установява, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС е съставен АЧОС № 6179/16.09.2010 г. за ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. Варна, бул. „Христо Смирненски” с площ от 3960 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.3513.117, 10135.3513.66, 10135.3513.67, 10135.3513.29, 10135.3513.42, 10135.3513.41, 10135.3513.40, 10135.3513.44, 10135.3513.46, 10135.3513.

По делото са представени АДС № 45/15.06.1979 г. /т.1, лист 64 от делото на ВОС/ за имот с площ от 95667 кв.м. съставен от множество имоти или части от имоти по плана на 26 подрайон на м. „Шашкъна”, попадащи в площадката на обект „бул. В. Коларов”, както и административната преписка по отчужаване на имотите по АДС за благоустройственото мероприятие и реституция на част от същите.

От приетите по първоинстанционното дело заключениея на вещото лице по допуснатите основни и допълнителни СТЕ, се установява, че процесният имот съставлява части от имоти с пл. №№ 4309, 4309а, 4309б, 4310, 4339, 4336, 4340в и 4340 и част от дере с площ от 1062 кв.м. по КП от 1956 г., които са отчуждени на два етапа през 1975 г. и 1978 г. за мероприятия по уличната регулация, а именно за пътна връзка на обходен път „Прилеп” – „Христо Смирненски” и бул. „Цар Освободител” /бивш „Васил Коларов”/, с изключение на имот пл. № 4339, за който не са открити данни за отчуждаване. Частите от тези имоти, които попадат в ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. Варна са, както следва: ПИ пл. № 4309 – 174 кв.м., ПИ пл. № 4309а – 150 кв.м., ПИ пл. № 4309б – 459 кв.м., ПИ пл. № 4310 – 1148 кв.м., ПИ пл. № 4336 – 177 кв.м., ПИ пл. № 4339 – 440 кв.м., ПИ пл. № 4340в – 50 кв.м., ПИ пл. № 4340 – 50 кв.м. Същите не са предмет на реституция, поради което и продължават да са собственост на общината по силата на § 42 от ЗС. Същото важи и за ПИ пл. № 4339, тъй като съобразно разпоредба на чл. 6 от ЗС /отм./ за държавни се считат имотите, които нямат друг собственик.

Владяната реално от ищеца площ от ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. Варна е в размер на 2 453 кв.м.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е установил фактическа власт върху имота през 1992г., като го оградил, разчистил, а в последствия изградил производствен възел за варов разтвор, като осъществявал постоянно, непрекъснато  и необезпокоявано владение върху имота в периода от 1992г. до датата на предявяване на иска.

Ищецът е претендирал, че е придобил собствеността върху имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност чрез владение, упражнявано в периода от 1990г. до предявяване на иска в съда – 25.01.2012г. Давността е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на това право в продължение на определен от закона срок. В производството ищецът следва да установи и спрямо кого е противопоставил явно, трайно и необезпокоявано владението си, както и спрямо кого е отнел владението. Предвид липсата на твърдения, че ищецът е своил спрямо физическо лице, следва да се приеме, че е своил спрямо Държавата, респективно общината.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият състав на съда намира, че  следва да се приеме за установено, че процесния имот към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, е със статут на държавна-респ. общинска собственост, а при липсата на данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОС към 31.05.1996 г. е със статут на общинска частна собственост.  Този статут на имота, изключва възможността собствеността върху него да се придобие въз основа на давностно владение, осъществявано през твърдяния период по следните съображения: До 01.06.1996г. чл.86 ЗС в редакцията му до 1990г. изключва придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ДВ бр.33 от 1996г. в сила от 01.06.1996г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите, които са частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996г. давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. В случая следва да се приеме, че давностния срок по отношение на процесния имот е започнал да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок, който законът изисква за придобиването на собственост въз основа на недобросъвестно владение изтича на 31.05.2006г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с §1 ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на течението на довностния срок е продължено до 31.12.2017г. Следователно вещното право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996г., но е спряно в последния ден от срока – 31.05.2006г. с §1 ДР на ЗС за определен период от време, който към настоящият ммомент е удължен до 31.12.2017г./ в този смисъл Решение № 127/25.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 3190/2014г., ГК; решение №88/17.07.2015г. по гр.д.№6225/2014г. ГК; решение № 6/22.01.2009 г. по гр. д. № 4769/2007 г., IV г. о., решение № 1175/21.11.2008 г. по гр. д. № 5198/2007 г., II г. о., решение № 387/27.04.2009 г. по гр. д. № 233/2008 г., I г. О. /

По горните съображения, позоваването от страна на ищеца на право на собственост по силата на изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно, тъй като не изтекъл предвидения в закона давностен срок. Процесният имот е със статут на частна общинска собственост и не може да бъде придобит по давност от който и да било правен субект за сочения от ищеца период

Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът не се лигитимира като собственик на процесния имот на заявеното основание – придобивна давност, поради което и установителният иск за собственост следва да бъде отхвърлен.

С оглед на изложеното решението в обжалваната част, с която е което се признава за установено по отношение на Община Варна, че ЕТ”Дом-И.Р.”*** е собственик на реална част с площ от 2453 кв.м. от ПИ №10135.3513.467 по КК на гр.Варна, при граници на частта: ПИ с №№ 10135.3513.117, 10135.3513.42, 10135.3513.44,  10135.3513.46, 10135.3513.469 и останалата част от ПИ №467 следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен.

Предвид изхода от спора, въззиваемата страна следва да заплати на Община Варна направените разноски – държавни такси и юрисконсултско възнаграждение- в размер общо на 1228,34лв.

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1948/25.11.2015г., постановено по гр.д. № 850/2012г., по описа на Окръжен съд- Варна,  в частта с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, представлявана от И.П., в качеството му на кмет, че ЕТ „ДОМ – И.Р.”, ЕИК 103078165, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 5, със законен представител И.В.Р. Е СОБСТВЕНИК на реална част с площ от 2453 кв.м. от ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. Варна, при граници на частта: ПИ с №№ 10135.3513.117, 10135.3513.42, 10135.3513.44, 10135.3513.46, 10135.3513.469 и останалата част от ПИ № 467, повдигната със син цвят на скицата на лист 499 от делото по силата на давност чрез владение, упражнявано в периода от 31.05.1996 г. до 31.05.2006 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и се ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да заплати на ЕТ „ДОМ – И.Р.”, ЕИК 103078165, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 5, със законен представител И.В.Р. сумата в размер на 1988.27  лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „ДОМ – И.Р.”, ЕИК 103078165, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 5, със законен представител И.В.Р. ***, представлявана от И.П., в качеството му на кмет, установителен иск за собственост на реална част с площ от 2453 кв.м. от ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. Варна, при граници на частта: ПИ с №№ 10135.3513.117, 10135.3513.42, 10135.3513.44, 10135.3513.46, 10135.3513.469 и останалата част от ПИ № 467, повдигната със син цвят на скицата на лист 499 от делото по силата на давност чрез владение, упражнявано в периода от 31.05.1996 г. до 31.05.2006г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕТ „ДОМ – И.Р.”, ЕИК 103078165, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 5, със законен представител И.В.Р. *** разноски за съдебното производство в размер на 1228,34лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: