РЕШЕНИЕ

 

58

 

гр.Варна, 14.04.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на втори април, две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в състав:

 

           

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ИВАН ЛЕЩЕВ

секретар В.Т.,

прокурор ,

 

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 129/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от страните срещу решението на Окръжен съд-Разград от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 209/2013 г., с което са уважени отчасти исковете, предявени от Е.Б.Н. и М.О.Н. срещу ЗК „Уника” АД-София.

Ищците обжалват решението в отхвърлителните му, части. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявените искове.

Ответното дружество обжалва решението в осъдителните му части – за разликата над присъдения размер от по 35000 лева за всеки от ищците. Обжалва и определението от 8.01.2014 г. в частта му относно присъдените разноски. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваните части и за отхвърляне на исковете над присъдените суми от по 35000 лева и над 1400 лева – разноски за всеки от исковете.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от Е.Б.Н. и от М.О.Н. срещу ЗК „Уника” АД-София за заплащане на сумата от по 150000 лева за всеки, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП, извършено от С. С. Ш., причинил по непредпазливост смъртта на сина им Б. Е. Б.

Оспорвайки исковете по размер, ответното дружество твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия – като основание за уважаване на исковете в размер на по 35000 лева за всеки от ищците.

Не се спори между страните, установява се от приложените по делото писмени доказателства, че с присъда от 16.05.2013 г. по НОХД № 132/13 г. на Окръжен съд-Разград С. С. Ш. от гр.Разград е признат за виновен в това, че на 27.11.2012 г. при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес 208Д” с ДК № РР 8746 АА е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1, прел.2 и ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на 42-годишния Б. Е. Б., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

От материалите по наказателното дело и от обясненията на причинителя на ПТП се установява, че след излизането му от ляв завой е бил заслепен от светещото срещу него слънце и не е възприел движещата се пред него каруца, управлявана от пострадалия. Не виждал нищо, след 3-4 секунди усетил удар в предната част на автомобила, но не разбрал в какво, защото не е видял движещата се каруца.

Назначената автотехническа експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което в момента, в който Ш. е могъл обективно да възприеме движещата се пред него каруца, същата се е намирала далеч извън опасната му зона за спиране и е могъл да спре без проблеми, преди да я настигне. Според експертизата скоростта му на движение е била около 78 км/ч. При тази скорост опасната зона е била на около 76-84 метра, а възприемането на каруцата би могло да стане от разстояние от 178.37 м. На практика, спирането на автомобила е започнало едва след удара. Експертизата установява, че каруцата е преминала преглед в Кметство с.Р. на 1.04.2005 г., като няма данни дали към момента на ПТП е отговаряла на техническите изисквания за безопасност.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свид.М. – племеница на ищците и Т. – техен съсед. Свидетелите установяват, че пострадалият – 42-годишен син на ищците е живеел с тях в едно домакинство. Бил добър, работлив, отзивчив и се грижел за родителите си. Ищецът бил инвалид, а ищцата претърпяла операция, поради което синът им помагал във всичко, дори и в домакинската работа. Смъртта му подействала много зле на родителите му – станали затворени, престанали за излизат от къщи, нямали желание за живот, не можели да спят, ищцата искала да стои по цял ден на гробището.

По делото е приложена застрахователна полица № 05112002478477, от която се установява, че към момента на събитието е съществувал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Уника” АД-София.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, отговорността по чл.226 от КЗ е функционална на деликтната отговорност, т.е тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД. Създаденото между водача на  МПС и ответника застрахователно правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищците в резултата на виновно и противоправно поведение на прекия причинител – застрахован.

По делото не са представени доказателства за твърдяното от ответното дружество съпричиняване на вредоносния резултат. Въпреки липсата на данни за техническото състояние на каруцата към момента на причиняване на ПТП, възникването му е резултат от отклоняване на вниманието на водача на МПС и заслепяването му от слънцето за период от няколко секунди, през които той не е могъл да възприеме движещата се каруца, а не нейна евентуална техническа неизправност. Предвид факта, че произшествието е станало в светлата част от денонощието и при добра видимост и пътни условия, без значение за спора е факта дали каруцата е била оборудвана със светлоотразители или не.

Изхождайки от факта, че пострадалият е 42-годишен трудоспособен мъж, от чиито грижи и емоционална подкрепа болните му родители са лишени, както и от принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че размерът на обезщетението за всеки от ищците следва да бъде определен на по 70000 лева за всеки от ищците. Присъждането на обезщетение в по-голям размер не би отговаряло на претърпените вреди, поради което до предявените размери исковете следва да бъдат отхвърлени. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение също следва да бъде потвърдено. При определяне на размера на дължимите разноски съдът се е съобразил с уважената част от иска по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК. Предвид липсата на доказателства за извършено плащане на разноските по представените в с.з. списък, такива не се присъждат за настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Разград № 69/25.11.2013 г. по гр.д.№ 209/13 г. и определението за изменението му № 26/8.01.2014 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                             2.