Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

56

 

гр.Варна,  23.04.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на осми април, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: П. ХРИСТОВА

                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Секретар Ю.К.,

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 129/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощниците на К.Д. *** срещу решение № 1968/19.12.2014 г. по гр.д.№ 2122/13 г. на Окръжен съд-Варна, VІ състав в частта му, с която е уважен иска, предявен от П.Д.Е. с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 460571.00 лева и е признато право на задържане до заплащането на присъдената сума. Оплакванията са за:

1.недопустимост на решението в частта му, с която съдът се е произнесъл по непредявена претенция за увеличена стойност на имота вследствие извършено благоустрояване около басейна в размер на 20977 лева и в частта, с която на ищцата е признато право на задържане по чл.72, ал.3 от ЗС;

2.неправилност в останалите осъдителни части поради незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила; в условията на евентуалност – неправилност в частта относно признаване на право на задържане. Искането е за обезсилване на решението в недопустимите части; за отмяна и отхвърляне на исковете – в останалите обжалвани части.

Въззивната жалба е допълнена с жалба, подадена от адв.И.А..

В съдебно заседание пълномощниците на страната поддържат двете въззивни жалби.

          В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е с правно основание чл.72, ал.1 и 2 от ЗС, образувано по искова молба на П.Д.Е. *** против К.Д. *** за сумата от 472299,07 лева. Предмет на претенцията е присъждане на сума, представляваща стойността на извършени в имот, собствен на ответницата подобрения. В исковата молба се твърди, че към момента на извършването им ищцата е била добросъвестен владелец на имота, тъй като при закупуването му не е знаела, че праводателите й не са собственици /не е опровергана презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС/.

Моли съда да постанови решение, с оглед приетото изменение на иска в отрито съдебно заседание проведено на 12.03.2014 год. на основание чл.214 от ГПК, да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 518839,00 лева, представляваща останалата част от сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот, в следствие на извършените в имота подобрения, на основание чл.72, ал.1 от ЗС, от общия размер на 578839 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на първоначалния частичен иск до окончателно изплащане на сумата.

Моли съда на основание чл.72 ал.3 от ЗС съдът да постанови, право на задържане върху имота, до заплащане на пълния размер на подобренията.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва искът като неоснователен и недоказан.

В първото по делото съдебно заседание проведено на 04.12.2013 год. ответницата, чрез процесуалния си представител по пълномощие е направил възражение, че искът е погасен по давност, което възражение е прието от съда с определение и е допълнен доклада по делото.

В проведеното на 18.06.2014 год. съдебно заседание, ответницата, чрез своите процесуални представители е направила и възражение, че е собственик само на 1/9 идеална част от поземления имот и поради тази причина нейната отговорност е до притежаваната идеална част.

Пред настоящата инстанция тези възражения се поддържат.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че нотариален акт № 43, том 4, дело №4077/96г., от 24.05.1996 год. ищцата П.Д.Е. е закупила следния недвижим имот: лозе-овощна градина, находящо се в землището на гр.Варна съставляващо парцел пл № ХІІ-1974 с площ от 500 кв. метра в кв.127 по проекто плана на вилна зона „Траката” при съответните граници.

С нотариален акт № 135, том І, рег. №932, дело№ 74/2003г. от 16.04.2003 год. ищцата П.Е. е закупила съседния недвижим имот: вилно място находящо се в местността „Траката” с площ 500 кв.м., съставляващо ПИ пл. № 1973 по в кв.127 по плана на вилна зона „Траката” идентичен с парцел ХІІІ-1973 год. по предходния план на местността при съответните граници.

С Решение № 503/13.05.1998 г. на ПК - Варна, на н-ци на Д.Д. Д. б.ж. на гр.Варна, по преписка вх.№ 40366/04.02.1992 год., по която заявител е ответницата по делото К.Д.Д. е признато правото на собственост върху нива от 6,690 дка., находяща се в параграф 4 на „Виница”, в местност „Узун алан", имот № 1333 по КП 1956 г. включващ следните имоти от КП”Траката” с пл.№ 1972, 1973 ,1974 ,1975, 1976, 2033 и 2032.

По делото е представено удостоверение за наследници на Д. Д., между които е и ответницата, заедно със своите деца Д.Н. Д. и Д. Н. Д., И. Г.А., като низходящ по линия на заместване на низходящ на общия наследодател, както и лицата С.К.С. и Д.К.С. като низходящи, по линия на заместване на своята майка, като низходяща и дъщеря на общия наследодател.

С влязло в сила решение, постановено по в.гр. дело №1734/08г. по описа на ВОС и решение № 840/15.08.2011 год. по гр. дело № 1355/2009 год. на І г.о. на ВКС частично отменено с решение на ВКС, ищцата П.Д.Е., е осъдена да предаде на ответницата К.Д.Д. владението върху придобитите от ищцата имоти, на основание чл.108 от ЗС. Решенията са влезли в законна сила.

С Решение № 1263/25.06.2012 год. по гр. дело № 894/2010 год. по описа на ВОС, потвърдено с Решение № 11/17.01.2013 год. по гр. дело № 551/2012 год. по описа на ВАС и с Определение № 347/20.06.2013 год. по гр. дело № 3084/2013 год. по описа на ВКС І г.о. недопуснато до касационен контрол, ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата от 60 000.00 лв., представляваща частичен иск от цялата сума в размер 804 321.00 лв., като сума, с която се е увеличила пазарната стойност на процесния имот, вследствие от извършените него от ищцата подобрения в качеството и на добросъвестен владелец, на осн. чл. 72, ал.1 ЗС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 12.05.2010 г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е призната правото на ищцата да задържи имота до заплащане на присъдените подобрения.

Между страните липсва спор, че към настоящия момент в мястото е изградена постройка и басейн, описани в исковата молба.

По делото са представени разрешение за строеж №353/19.08.2004г., издадено на името на ищцата за: „Семеен хотел на два етажа, терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена" в УПИ XII-1973, 1974, кв.127 по плана на м."Траката" от Главен архитект на Район „Приморски", Община Варна, въз основа на одобрени инвестиционни проекти на 30.07.2004г. Издадено е и разрешение за строеж № 648/01.11.2007г. за: „Басейн с обща кубатура от 1100 куб.м" в имота.

Извършените подобрения с характер на строително монтажни работи съобразно издадените разрешения за строеж са реализирани в процесния имот през периода м. август 2004 г. - м. декември 2008 г.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което общата стойност, с която се е увеличила пазарната стойност на имота, в резултат на извършените подобрения е в размер на 520 571 лв.

Възражението на ответницата, че искът е погасен по давност не е направено с отговора на исковата молба, а в първото по делото заседание, на което даден ход на делото, по реда на чл.143 ал.1 от ГПК на 04.12.2013 год. и е прието с определение на съда. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанция съд относно незаконосъобразността на постановеното определение. Съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, постановено след определението на съда, с което е прието възражението че искът е погасен по давност, възраженията на ответника срещу предявения иск включително и възраженията за погасителна и придобивна давност се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Даденото разрешение на този въпрос е задължителен за съдилищата.

Тъй като ответника, чрез своя процесуален представител не е направила възражението си с отговора на исковата молба, по отношение на него е настъпила преклузия.

За да бъде уважен иск по чл. 72, ал. 1 от ЗС, ищецът следва да установи в съдебния процес, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец.

Ищцата е придобила на договорно възмездно основание по силата договори за покупко-продажба правото на собственост върху процесния имот през 1996 г. и 2003г., като придобитите имоти са обединени в един общ парцел.

Към момента на придобиване ищцата е била на добросъвестен владелец, тъй като е осъществяла владението си въз основа на договори, сключени в предвидената от закона форма, със съзнанието, че нейните праводатели са собственици на имота. Съобразно презумпцията на чл.70 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното.

С изменението на иска по реда на чл.214 от ГПК е заявен петитум, като исковата претенция по чл.72, от ЗС е за сумата от 518 839,00 лева, представляваща увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения, като пълния претендиран размер, на стойността на подобренията, с която се е увеличила стойността на процесния имот, на основание чл.72, ал.1 от ЗС, е в размер на 578 839 лева, с оглед приспадане на уважения частичен иск.

С оглед заключението на вещото лице, което е обективно и компетентно, съобразно изложените по-горе мотиви, общата стойност на тези подобрения е в размер на 520 571 лева, от която сума следва да приспадне сумата от 60000 лева, по уважения частичен иск.

За да постанови решение, с което да уважи иска по чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 460571.00 лева, първоинстанционният съд е приел, че направеното от ответницата възражение за отговорността й до размера на притежаваната от нея ид.ч. от имота е преклудирано, евентуално – че то е неоснователно.

Настоящата инстанция приема, че тези изводи на съда са неправилни. Възражението на ответницата във връзка с притежаваната от нея 1/9 ид.ч. от имота е правно и не се преклудира с изтичане на сроковете по чл.133 и чл.143 от ГПК. Освен това, преклудиране би настъпило едва след допълване на доклада на съда в частта относно правнорелевантните факти, което е сторено в с.з. на 1.10.2014 г. В това съдебно заседание съдът е приел, че по иска с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС правно релевантен е и фактът кой е собственик на имота, върху който са извършени подобренията. Възражението на ответницата е заявено със становище от 4.06.2014 г., поради което изводът за преклузията му е неправилен.

Неправилно е становището на съда, че с оглед признатото право на задържане, решението ще има сила и спрямо неучастващите в процеса съсобственици на терена и би могло да ползва ищцата в отношенията й с тези съсобственици. Незаконосъобразен е изводът, че след като е инициирала прекратяване на владението на ищцата, предявявайки иск по чл.108 от ЗС, ответницата е легитимирана за отговаря по иска с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за всички, извършени в имота подобрения, а не само до размера на обогатяването си.

Вземането на владелеца за извършени в чужд имот подобрения са облигационни по своя характер и са частен случай на хипотезата на неоснователното обогатяване, следователно се подчиняват изцяло на правилата на този институт. В този смисъл, не е допустимо съсобственик да отговаря в размер, надхвърлящ размера на обогатяването му, което се определя от размера на притежаваната от него идеална част в съсобствеността. В случая обогатяването на ответницата е до размера на притежаваната от нея 1/9 ид.ч. в съсобствеността, установена с приложените на л.218-222 от делото писмени доказателства.

По делото е доказан общият размер на извършените в съсобствения имот подобрения в приетото от съда заключение на съдебно-техническата експертиза – 520571 лева. За 60000 лева от тези подобрения частичният иск по чл.72,ал.1 от ЗС срещу ответницата е уважен с влязло в сила решение по гр.д.№ 894/10 г. на ВОС. С оглед на това настоящата инстанция приема, че присъдената по частичния иск сума напълно покрива стойността на притежаваната от ответницата идеална част в съсобствеността, поради което искът в това производство следва да бъде отхвърлен изцяло – след отмяна на обжалваното решение в осъдителните му части. При този изход на спора, в полза на въззивницата следва да бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски в общо в размер на 4850.00 лева. Направеното пред първоинстанционния съд възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – с оглед сложността на правния спор, цената на иска и чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1.

Обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителните му части, с произтичащите от това последици, поради което Варненският апелативен съд

 

                                       Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 1968/19.12.2014 г. по гр.д.№ 2122/2013 г. на Окръжен съд-Варна – VІ състав в осъдителните му ЧАСТИ и В ЧАСТТА МУ относно признатото право на задържане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от П.Д.Е. ***, ЕГН ********** срещу К.Д. ***, ЕГН ********** за присъждане на сумата от 460571.00 лева, представляваща останалата част от сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на имот, находящ се в гр.Варна, кв.Виница, местн.”Траката”, включващ обединени имоти УПИ №XII- 1973 по КП от 1989 година м.”Траката”, при граници ПИ 1972, ПИ 1975, ПИ № 1974 и улица, целия с площ от 500 кв.м., а по сега действащ план съставляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ от 1 000 кв.м., и  УПИ №XII -1974 по КП от 1989 год., м."Траката", при граници ПИ № 1973, ПИ № 1975, ПИ № 2033 и улица, целият с площ от 500 кв., съставляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ от 1 000 кв.м., вследствие от извършени в имота подобрения, на основание чл.72, ал.1 от ЗС, ведно със законната лихва.

ОСЪЖДА П.Д.Е., ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Д. сумата от 4850.00 лева – разноски по водене на делото.

В отхвърлителната му част решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                                       2.