РЕШЕНИЕ

73

Гр. Варна, 03.05.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар В.Т.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

въззивно гражданско дело № 129 по описа за 2016-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на МБАЛ „СВЕТА АННА- ВАРНА” АД, гр. Варна, чрез д-р Г.Д.Ш., срещу решение № 1688/16.10.2015 год. по гр.д. 3659/2013 год. на ОС Варна, в частта му, с която въззивната МБАЛ е осъдена да заплати на Д.Б.Д. сумата от 39973,35 лв., от които 26 000 лв., представляващи неимуществени вреди, вследствие влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, а сумата 13973,35 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 25.12.2008 год. – 20.12.2013 год. датата на депозиране на исковата молба, както и ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба; ведно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 7192,15 лв., представляващи разходи за лечение на влошеното му здравословно състояние, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба; осъдена е МБАЛ да заплати д.т. по уважените искове в размер на 1984,61 лв., ведно със 740 лв. деловодни разноски, както и да заплати разноските по делото в размер на 1330 лв. на ищеца.

В отхвърлителната му част решението не е обжалвано.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на г-н Д., атакува се и определения размер на обезщетението. Твърди се, че искът за имуществени вреди е недоказан. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на разноски.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни Г.Д.Д. и Б.Д.Д., процесуални правоприемници на починалия в хода на процеса Д.Б. Д.. С отговора и в с.з. жалбата се оспорва.

М.Д.Б. не е подала отговор на въззивната жалба, не се е явила пред въззивната инстанция.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

         Предявени са пред ОС евентуално обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от Д.Б. Д., починал в хода на процеса, с процесуални правоприемници Г. и Б. Даскалови против МБАЛ „Света Анна - Варна" АД с цена на исковете: 4557.98 лв. имуществени вреди и 2449.65 лв.-мораторна лихва и 26 000 лв. неимуществени вреди и 13973.35 лева - мораторна лихва.

В исковата си молба се твърди, че с влязло в сила съдебно решение в полза на ищеца вече е присъдено обезщетение за неимуществени вреди - душевно страдание, довело до влошаване на здравословното му състояние. В настоящия процес претенцията  за ексцес, настъпил вследствие и след първоначалното ми увреждане през м. юли 2005 год., от 25.12.2008 год. когато е приет за лечение в МБАЛ „Света Марина" гр. Варна. Претендират се имуществените вреди, които е понесъл, разходи за лечение на влошеното му здравословно състояние, считано от 25.12.2008г. в следния вид: Разходи за превръзки и лечение на следоперативни рани: 1957.69 лв. Разходи за лечение на сърдечното заболяване: 2076.29 лв. Разходи за изследвания: 519.50 лв. Разходи за потребителски такси при посещение при лекар: 5.00 лв. Общият размер на имуществените вреди е 4 557.98 лв., както и мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 2449.65 лв., считано от 25.12.2008г. до датата на депозиране на исковата молба в съда /20.12.2013 год./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на същата.

Неимуществените вреди, които се претендират, се изразяват в претърпените от ищеца физически и душевни болки и страдания, които е преживял през годините, вследствие настъпилото влошаване на здравословното му състояние, считано от 25.12.2008 год. до момента и са в размер на 26 000 лв., както и мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 13 973.35 лева, считано от 25.12.2008г. до датата на депозиране на исковата молба в съда.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба пред ОС от ответника по делото МБАЛ „Света Анна-Варна" АД, с който е оспорен предявеният иск като неоснователен.

От фактическа страна по делото се установява, че с Решение № 473/13.09.2010г., постановено по гр.д. № 1329/2009г. на III г.о на ВКС, съдът е осъдил МБАЛ „Света Анна-Варна" АД да заплати на Д.Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на нехуманно отношение от лекарския екип на спешния кабинет на ІІ-ро хирургическо отделение на МБАЛ „Св. Анна”, гр.. Варна, на 19.01.2005 год., по време и след смъртта на съпругата му К. Г. Д., което е довело до влошаване на здравословното му състояние – исхемична болест на сърцето и хипертония, за което е и инвалидизиран с решение на ТЕЛК от 08.02.2006 год.

Постановеното съдебно решение има сила на присъдено нещо относно факта на деликта, причинените вреди на г-н Д. и причинно-следствената връзка между тях.

От приетата по делото комбинирана експертиза, в психологическата част на същата се заключава, че „усложненото психосоматично заболяване /хипертония/ и психогенната абнормна реакция на скръб” се дължат на психовременното преживяване от страна на ищеца, по който медицинския персонал е реагирал в контакт по време и след смъртта на съпругата му.

От приетите като писмени доказателства амбулаторни листи, предоставени от РЗОК-Варна, издавани на г-н Д. за периода от 01.01.2000 г.-31.12.2014г. се установява, че от м. юли 2005 г. до 25.12.2008 г., той е бил с повишени стойности на кръвното налягане-хипертония, персистиращо предсърдно мъждене- сърцето му е влизало и излизало от ритъм. Било му е предписано медикаментозно лечение, което е успявало да „държи" описаните диагнози в нормални граници.

След 25.12.2008г. г-н Д. е бил хоспитализиран шест пъти, видно от представените по делото 6 бр. епикризи от 31.12.2008г.; 10.02.2009г.; 19.03.2009г.; 12.05.2009г.; 13.07.2009г. и 04.09.2009г. на МБАЛ „Света Марина"-гр. Варна. Здравословното му състояние се е усложнило и влошило, включително са се наложили животоспасяващи медицински интервенции. По време на престоя му в МБАЛ „Света Марина" в периода от 25.12.-31.12.2008г., на г-н Д. е имплантиран пейсмейкър и е изписан с диагноза: „Синдром на болния синусов възел, тахи-бради форма. Имплантиран постоянен електрокардиостимулатор. Изострена хронична левостранна сърдечна недостатъчност III ф.кл. Хипертонична болест III ст., висока степен, сърдечна и бъбречна форма. Умерена аортна инсуфициенция. Хронична бъбречна недостатъчност I ст." /епикриза от 31.12.2008г./

Пред ОС са разпитани и свидетели относно състоянието на г-н Д., от чиито показания се установява, че 25.12.2008 г. здравословното състояние на г-н Д. рязко се е влошило, поради което се е наложило приемането му в болница. При извършените прегледи, лекарите са констатирали наличието на остра сърдечна недостатъчност, довела до имплантирането на пейсмейкър. След имплантацията са настъпили редица усложнения в здравословното състояние на г-н Д., който претърпял няколко операции, свързани с настъпилото запушване на артериите на долните му крайници. Вследствие на всички медицински интервенци и настъпилото влошаване, г-н Д. не е можел да се обслужва сам, за него са полагали грижи синът му и негов приятел. Поради наложилите се оперативни намеси, г-н Д. изпитвал силни болки, в резултат на което е страдал от безсъние, бил е неспокоен. Наред с физическите промени, са настъпили и промени в психическото му състояние - станал затворен, тъжен, спрял е да контактува с приятели и близки, чувствал се е безпомощен и безполезен.

По делото е изслушана и повторна СМЕ пред ОС, изготвена от специалист-кардиолог, ординатор от Клиника по спешна кардиология-Интензивно кардиологично отделение към УМБАЛСМ „Пирогов" гр. София. Според заключението на вещото лице след 25.12.2008г. е настъпило влошаване в здравословното състояние на г-н Д.. През този период е имплантиран постоянен пейсмейкър , в резултат на исхемичната болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис /прединфарктно състояние/, хронична застойна сърдечна недостатъчност. През 2009 г. г-н Д. е приет по спешност в болница „Света Марина" АД в прединфарктно състояние. В резултат на придобитите заболявания и поставянето на пейсмейкъра, е настъпило запушване на артериите на долните крайници на болния, довело до образуването на некротична рана на лява подбедрица. Усложнението е в резултат на сърдечните заболявания, които са настъпили, след приемането на г-н Д. в болница МБАЛ „Света Марина" през 2009 г. Незаздравяващите рани на подбедрицата, са свързани с болки и страдания. Лечението на това заболяване е без прогноза. Не е изключена също така и възможността да настъпят усложнения, свързани с инфектиране на откритите рани на долните крайници, стеснение на артериите на същите, последващи некрози, налагащи оперативно лечение, вкл. и ампутация. Вещото лице безспорно установява, че влошаването на здравословното състояние на г-н Д. след 25.12.2008г. е в непосредствена причинно-следствена връзка с първоначалното увреждане / за което е налице влязло в сила съдебно решение/, свързано със смъртта на съпругата му на 19.01.2005 г. Според вещото лице и трите заболявания на сърцето - исхемична болест, предсърдно мъждене и сърдечна недостатъчност, представляват усложнения в здравето му и са следствие от преживяната от него психотравма, в резултат на смъртта на съпругата му.

Пред ОС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза за установяване на размерите на дължимата законна лихва върху главниците към датата на завеждане на исковата молба. Съответно, върху сумата от 4557,98 лв., представляваща стойността твърдените претърпени имуществени вреди, считано от датата на увреждането 25.12.2008 г. до датата на предявяване на исковата молба 20.12.2013 г., законната лихва е в размер на 2449,65 лв. / две хиляди четиристотин четиридесет и девет лв. и 65 ст. /, обезщетението за забава /мораторна лихва/ върху сумата от 26 000,00 лв., представляваща стойността на претендираните неимуществени вреди за същия период от 25.12.2008 год. до датата на завеждане на иска, равно на законната лихва е в размер на 13 973,35 лв. / тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и три лв. и 35 ст./

Главните искове за имуществени и неимуществени вреди по чл. 49 ЗЗД изискват доказването на следните предпоставки за уважаването им: вреди от вида описан в исковата молба; противоправно поведение на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, причинно-следствена връзка между вредите и това поведение; безспорно доказване на възлагането на работата именно от ответника по исковете; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и наличие на вина /причини, за които отговаря/ от работника, на когото е възложена работа за причинените вреди.

Част от тези предпоставки са доказани с влязлото в сила Решение № 473/13.09.2010 г., постановено по к.гр.д. № 1329/2009г. на III г.о на ВКС със сила на присъдено нещо: фактът на увреждането т.е. причинените вреди, като съдът е приел, че е налице деликт, независимо, че от медицинска гледна точка лекарският екип не търпи укор. Недопустимо е в настоящия процес да се обсъжда отново този разрешен със СПН въпрос, а именно, че е налице противоправно поведение, изразяващо се в унизително отношение към г-н Д. към момента на приемането и смъртта на съпругата му в Спешен център. Безспорно причинените вреди са по повод на работа, възложена от болницата - ответник по исковете.

Цинично е да се обсъжда дали характерът на г-н Д. го кара да приема емоционално нещата или всъщност стресът е голям. Ако г-н Д. не беше претърпял стрес вследствие на деликта, неговите емоции не биха му въздействали и това е същественото по отношение на причинно-следствената връзка. Със СПН е установена и причинно-следствената връзка между влошаване на състоянието му и деликта през 2005 год.

Тъй като на обезщетение подлежат всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /т. 6 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС/, то всъщност повдигнатия в жалбата въпрос, на който следва да се даде отговор е налице ли е връзка между увреждането на състоянието на г-н Д. през 2005 год. и последващият безспорно доказан ексцес през 2008 год. Отговор на този въпрос е дала СМЕ и той е положителен. Според вещите лица влошаването е пряка и непосредствена последица и от деликта, и от вредите, нанесени на здравето на г-н Д. през 2005 год. Без тези събития до такова влошаване не би се стигнало, независимо от развитието на заболяванията с възрастта и конкретните способности на г-н Д. да се справя в стресови ситуации.

Следователно е налице ексцес, а оттам и ново вземане за обезщетение, което следва да се съобрази с новото състояние на г-н Д. след 2008 год. и претърпените от него болки и страдания, и прогнозата за състоянието му – т.е. трайно ли е увреждането и как то нарушава качеството му на живот. А по делото е безспорно доказано, че новото състояние на г-н Д. е било изключително тежко: исхемична болест на сърцето /ритъмно проводна форма/, Нестабилна ангина пекторис /прединфарктно състояние/, Персистиращо предсърдно мъждене, Хронична сърдечна недостатъчност 3-ти ФК по NYHA, наложили са се шест хоспитализации и интеревенции за спасяване на живота му, пейсмейкър. В крайна сметка изходът за г-н Д. е бил и летален в хода на производството, след изключително болезнени преживявания и почти телесно съществуване, без възможност за пълноценен живот.

По отношение на размера на обезщетенията, дължи се пълна обезвреда за доказаните имуществени вреди и размер на обезщетение за неимуществени такива, съобразен с интензитета и периода на претърпените болки и страдания, загубата на възможността за пълноценен живот и от емоционална и психологическа гледна точка. Влошеното здравословно състояние на г-н Д. е наложило постоянно, ежедневно лечение, интензивни преживявания в болнична обстановка, тежки за понасяне интервенции, проведени няколко операции, настъпила некроза на крайниците, ежедневни грижи и превръзки и др., реалната опасност от ампутация и др. и летален изход от заболяването. При тези доказни болки и страдания на г-н Д., искът му за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния предявен размер, който е справедлив по критериите на чл. 52 ЗЗД.

По отношение на обезщетението за причинени имуществени вреди, по делото е доказан и техният вид и размер от представените писмени доказателства и заключението на проведената ССчЕ, от което се установява, че размерът на направените от г-н Д. разходи за превръзки и лечение на следоперативни рани - 1957,69 лв., разходи за лечение на сърдечното заболяване - 2076,29 лв., разходи за изследвания - 519,00 лв. разходи за потребителски такси при посещение при лекар - 5,00 лв. или общият размер на имуществените вреди са в размер на 4557,98 лв. От представените в съдебно заседание от 16.09.2015 год. писмени доказателства се установява, че са направени и допълнителни разходи общо в размер на 7 192,15 лева.

В този смисъл, тъй като направените разходи от г-н Д. са за лечение, превръзки изследвания, потребителска такса и др., пряко произхождат от настъпилото здравословно състояние на ексцес, то исковете се явяват основателни и следва да се уважат до доказания размер от 7 192,15 лева.

Исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се уважат в размерите, доказани със ССЕ и от момента на влошаване на състоянието - 25.12.2008 год.

Вземанията за обезщетения се наследяват от правоприемниците на г-н Д., които са конституирани като страни в процеса.

С оглед на горното исковете по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени.

Предвид аналогичните крайни изводи на ОС, обжалваният акт следва да се потвърди.

Въззивникът дължи на правоприемника на г-н Д.Г.Д.Д. направените разноски за въззивната инстанция в размер на 1300 лв. за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1688/16.10.2015 год. по гр.д. 3659/2013 год. на ОС Варна, в частта му, с която МБАЛ „СВЕТА АННА- ВАРНА” АД, гр. Варна, чрез д-р Г.Д.Ш. е осъдена да заплати на Д.Б.Д., починал в хода на процеса, с правоприемници Г.Д.Д. и Б.Д.Д., М.Д.Б., сумата от 39973,35 лв., от които 26 000 лв., представляващи неимуществени вреди, вследствие влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, а сумата 13973,35 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 25.12.2008 год. – 20.12.2013 год. датата на депозиране на исковата молба, както и ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба; ведно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 7192,15 лв., представляващи разходи за лечение на влошеното му здравословно състояние, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба; осъдена е МБАЛ да заплати д.т. по уважените искове в размер на 1984,61 лв., ведно със 740 лв. деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт, както и да заплати разноските по делото в размер на 1330 лв. за първата инстанция.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА МБАЛ „СВЕТА АННА- ВАРНА” АД, гр. Варна, да заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1300 лв. съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК само в частта, касаеща претенции в размер над 5000 лв.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: