Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

77

 

18.05.2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на трети май, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ:  Петя Петрова          

                        Мария Маринова         

                                      

Секретар: Ю.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 129 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. 129/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби  вх. № 3983/13.02.2017 г. от П.С.Х. и К.Т.М., подадена чрез адв. Ф.Д. и адв. Х.С. и вх. № 4499/15.02.2017 г. от Д.Р.Д., подадена чрез адв. Л.А., против решение № 50/17.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1840/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА,      с която са уважени предявените срещу тях от М.И.Д. искове по чл. 45 от ЗЗД и те са осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата от 64 575,97 лв., от които 4 575,97 лева - обезщетение за нанесени й имуществени и 60 000 лева - обезщетение за нанесени й неимуществени вреди, вследствие на извършена на 21.08.2009 г. оперативна намеса върху ляво око в Очно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен, на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума считано от  датата на подаване на исковата молба 04.08.2014 г. до окончателното заплащане и са осъдени за разноските. Решението е постановено при конституирано на страната на ответника Д.Р.Д. трето лице – помагач ЗАД „Алианц България“.

В подадената от П.С.Х. и К.Т.М. въззивна жалба са наведени оплаквания за частична недопустимост на решението по иска за имуществени вреди за горницата над претендираната от ищцата и приета като предмет на делото сума  от 4 292,12 лв. до 4 575,97 лв., както и за неправилност на решението на окръжния съд, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, като са молили за отмяната му в обжалваната част, отхвърляне на иска и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба на ответника Д.Р.Д. са наведени оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие на материалния закон и необоснованост, като въззивникът е молил за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на всички сторени по делото разноски.  Въззивниците са сочили, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, доколкото ищцата не е навела твърдения, от които да се определи основанието на твърдяните вреди, като посоченото  от нея „небрежно проведена операция“ представлявало само форма на вината. В нарушение на съдопроизводствените правила окръжният съд обсъдил ненаведени от ищцата твърдения за факти по исковете за вреди, извличайки ги само от показанията на допуснатите й свидетели, без да даде възможност на ответниците да представят доказателства за оспорването им; направил погрешна квалификация на исковете за вреди, като основани на деликт, вместо на договор; обсъдил превратно свидетелските показания, не отчел заинтересоваността на част от тях и не ги съпоставил със събраните по делото доказателства; кредитирал изнесени от свидетелите данни за факти, ненаведени от ищцата в исковата молба и недопустимо ценил показанията на доц. Т.М., представляващи негови предположения и медицински заключения, като игнорирал заключенията на вещите лица по двете събрани по делото медицински експертизи. Вследствие на допуснатите процесуални нарушения, съдът достигнал до погрешни правни изводи за наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и за основателност  на исковете, като напълно необоснован бил и размера на обезщетението. Липсвали мотиви на съда и по уважената претенция за обезщетение за имуществени вреди, а изводът за основателност на този на иск не кореспондирал със събраните писмени доказателства. Съдът неправилно приложил и разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, приемайки погрешно, че петгодишната погасителна давност за исковете срещу ответниците К.Т.М. и Д.Р.Д. не е изтекла и е прекъсната с подаването на исковата молба от ищцата срещу ответника П.Х. на 04.08.2014 г.

Насрещната страна – М.И.Д., в подадения чрез адв. Г.Н. писмен отговор на жалбите, е оспорила същите като е изложила съображения за допустимостта и правилността на обжалваната част от решението на окръжния съд, като е молила за потвърждаването му в обжалваната част с присъждане на разноските. Изложила е подробни съображения за неоснователност на всяко от оплакванията на въззивниците.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена претенцията на ищцата за заплащане на законните лихви върху претендираните обезщетения от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба в съда.

В съдебно заседание, въззивниците Х. и М., чрез пълномощниците си адвокатите Д. и С., са поддържали жалбите си, а въззиваемата чрез адв.  Р.Р. и адв. Г.Н. – отговора на жалбите. Всички въззивници и въззиваемата са депозирали писмени бележки по делото. Претендирали са и разноски. Третото лице помагач не е пратило представител и не е взело становище във въззивното производство.

Въззивните жалби на ответниците са подадени в срок, изхождат от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в осъдителната му част, като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно.

По допустимостта на  първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част: Възражението за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба е неоснователно, като в тази насока съдът е изложил подробни съображения в определението си от 03.04.2017 г. Решението, обаче в частта на уважените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над сумата от  4 292,12 лв. до 4 575,97 лв. е недопустимо като произнесено над размера на претендираната сума с исковата молба и решението в тази част следва да се обезсили, а производството  –  да се прекрати в тази част. Това е така, тъй като първоначално срещу ответника Х. е бил предявен иск за имуществени вреди в размер на сумата от 4 253 лв., като с молба от 30.10.2014 г. е направено уточнение на размера на имуществените вреди и е поискано изменение на иска по размер за сумата от 4 292,12 лв., като е посочено, че вредите са към датата на подаване на исковата молба. Ищцата е посочила и размер на имуществените вреди и след подаване на исковата молба – 283,85 лв. или общо сумата от 4 575,97 лв. Със същата молба са били предявени и исковете срещу ответниците Д.Р.Д. и К.Т.М. и е бил заявен петитум (посочено като конкретизиране на петитума) спрямо тримата ответници за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 292,12 лв. Окръжният съд, въпреки че с определението си от 19.03.2015 г. по чл. 140 от ГПК (л.323 от делото) и с окончателния си доклад по чл. 146 от ГПК в открито съдебно заседание от 21.05.2015 г. е докладвал иска в заявения му размер от 4 292,12 лв., се е произнесъл с решението си и уважил претенция за сумата от 4 575,97 лв. Доколкото с молбата на ищцата от 30.10.2014 г. искане за изменение на иска за имуществени вреди по размер спрямо първоначалния ответник Х. е било заявено от сумата 4 253 лв. - на 4 292,12 лв. и спрямо всички ответници искът е бил заявен за солидарното им осъждане за сумата от 4 292,12 лв., съдът въз основа на същата молба с определение от 30.10.2014 г. недопустимо се е произнесъл за изменение на иска от 4 253 лв. – на 4 575,97 лв.

По правилността на обжалваното решение:

Пред окръжния съд са били предявени от М.И.Д. срещу д-р П.С.Х., д-р Д.Р.Д. и д-р К.Т.М., искове за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и емоционални страдания и за заплащане на сумата от 4 292,12 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за оперативна интервенция и лечение, консумативи, вътреочна леща, медикаметозно лечение, консултации и прегледи, всички вреди претърпени вследствие извършената от ответниците – лекари, на 21.08.2009 г. в МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ АД гр.Сливен, операция на катаракта на лявото й око с имплантация на вътреочна леща., ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното им заплащане.

С исковата си молба, ищцата е твъдяла, че извършената й на 21.08.2009 г. от ответниците оперативна намеса с поставяне на изкуствена вътреочна леща е била напълно ненужна, с оглед медицинската практика във връзка с успеха на подобен тип операции (единствено и само в ранна детска възраст) и същата е извършена небрежно,  защото е била поставена неподходяща леща, лещата не била поставена точно (била децентрирана) и била наранена роговицата на окото, вследствие на което се е получил оток и покачване на вътреочното налягане, наложило допълнително лечение с инжекции и медикаменти, включително и операция за глаукома и довело до невъзможност за възприемане на зрителни обекти и загуба на зрение с лявото око, като имало и риск от загуба на зрението и на двете очи. Изложила е и твърдения за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки от наложилите се медицинските интервенции, необходимост от постоянно медикаментозно лечение и емоционални проблеми, депресивни реакции и невъзможност за нормално съществуване на пълноценен човек, способен самостоятелно да реализира ежедневните си нужди заради необходимостта непрестанно съпровождане  и подпомагане  и поставянето й в зависимост от помощта на близките си. Навела е също така и твърдения за претърпени имуществени вреди, представляващи сторени разходи за заплащане на операцията, за лекарства и прегледи при специалсти, заедно с пътните разходи, като подробно е посочила претендираните разходи по всяко отделно перо в уточняваща молба от 30.10.2014 г. 

Исковата молба първоначално е била подадена само срещу П.Х. на 04.08.2014 г., като исковете срещу останалите двама ответници Д.Р.Д. и К.Т.М. са били предявени на 30.10.2014 г.

Ответниците са оспорили исковете по съображения за липсата на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, като Д.Р.Д. и К.Т.М. са заявили и възражение за погасяване на исковете поради изтекла до подаване на исковата молба срещу тях погасителна давност. Третото лице – помагач на ответника Д.Д. - ЗАД „Алианц България“ е навело възражения за липсата на застрахователно правоотношение с последния към датата на събитието.

Предявените искове са по чл. 45 от ЗЗД и с тях се претендира обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Ищцата не е навела твърдения за наличие на договорни отношения с ответниците - лекари (и такива не са и установени по делото) а е изложила обстоятелства за претърпени вреди от деликт, поради което и съдът правилно е квалифицирал исковата претенция по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от непозволено увреждане, поради което и оплакванията на въззивниците за неправилност на решението, поради погрешна правна квалификация на иска са неоснователни.

Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. (Решение № 131 от 1.XI.1967 г. по гр. д. № 99/67 г. на ОСГК). Ищецът следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана.

От събраните писмени доказателства (медицинската документация във връзка с осъществената операция и извършените след това прегледи при други специалисти, назначено лечение, извършени манипулации), показания на разпитаните по делото свидетели и приетите съдебноикономическа и две съдебномедицински експретизи, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата е виждала лошо с лявото си око от детска възраст, като няма никакви медицински документни, а и тя не е твърдяла да е била преглеждана от очен лекар преди периода, предхождащ осъществената й операция. През 2009 г., когато тя вече е била на 47 години, се е консултирала с офталмолог (различен от ответниците по делото лекар – д-р Х. старши - баща на ответника Х.), който й поставил диагноза „перде“ на лявото око и предложил оперативно лечение. След извършване на предварителните общи медицински изследвания и изчисляване на оптичната мощ на импланта, подписване на необходимите информирани съгласия за анестезията, за рисковете от оперативната интервенция, на 21.08.2009 г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в гр.Сливен, на ищцата е била направена операция „факоемулсификация с имплантация на вътреочна леща“ от екип с участието на тримата ответници по делото. Ответникът д-р Д.Р.Д. е завеждал отделението в клиниката, като той е лекуващия лекар на ищцата - поставил е диагнозата преди операцията, взел е решението за операция чрез факотехника с имплатация на вътреочна леща, осъществил е необходимите предварителни медицински процедури и изследвания, направил е необходимите изследвания на очите, изчислилил е мощта на импланта, участвал е в операцията като оператор и е бил наблюдаващия лекар в следоперативния период. Д-р П.С.Х. е бил консултант към болницата и като специалист в операции за катаракта чрез факотехника с имплантация на изкуствени вътреочни лещи, е участвал в операцията като консултант – оператор, като той е извършил манипулацията по имплантация на вътреочната леща на 21.08.2009 г. Д-р К.Т.М. е участвал в операцията като асистент и е подготвил оперативното поле. Конкретното участие на всеки от тримата ответници е установено по делото от съвкупния анализ на медицинските документи (история на заболяването, документите от извършените изследвания на очите, оперативния протокол, предоперативната и окончателната епикриза, листове за анестезия, информираните съгласия и др.), от показанията на разпитаните по делото свидетелки П.Ж. – старша сестра в отделението и Р. Д. – операционна сестра, както и от обясненията на ответниците, съвпадащи с твърденията на ищцата в тази връзка. Болната е била приета за операция със зрителна острота на лявото око от 0,05, като след проведената операция, която е протекла без усложнения, е изписана с подобрение – зрителна острота от 0,08 и центрирана вътреочна леща. На контролен преглед при д-р Р., видно от епикризата, ищцата се е явила само веднъж – на 27.08.2009 г., а и тя не е твърдяла да е била преглеждана от лекуващия я във връзка с операцията лекар и е заявила в съдебно заседание от 01.12.2016 г., че не познава д-р Р.. Според показанията на свидетелката М.Р.Г. (приятелка на ищцата, придружавала я при прегледите), в следоперативния период болната е посещавала д-р Х. старши (баща на ответника), като няма данни по делото, освен признанието на ответника Х., че е виждал ищцата втори път - месеци след операцията по повод на оплакване от конюктивит (в съдебно заседание от 01.12.2016 г.) ищцата да е правила периодични ежеседмични прегледи при ответниците до 17.09.2009 г. От медицинската документация по делото, се установява, че първият преглед след операцията е осъществен при д-р Сергеева от гр. Стара Загора в края на месец ноември 2009 г., с оплаквания, че след операцията болната продължава да не вижда с лявото око, като прегледите при същата лекарка са продължили през м. януари, февруари, март, юли  2010 г. и през месеците юли и октомври 2011г. През 2010 г. ищцата е посетила и д-р Василева в гр.Сливен и от средата на месец септември 2010 г. е започнала да посещава и клиниката МЦ „Св. Петка“ във гр.Варна, където е лекувана и към 2014 г. от д-р Байчева и консултирана от д-р Митов и където на 02.01.2014 г. й е направена операция за глаукома на лявото око. По делото е представен и документ от 18.07.2011 г. за един преглед в Очен медицински цинтър „Свети Николай Чудотворец“ в гр.Варна, без данни за лекуващ лекар, както и документи за периодични диспансерни прегледи от 2010 г. при д-р Светлана Енчева. При прегледите в годините са били констатирани оток на роговицата, повишаване на вътреочното налягане, заболяване от кератоконюктивит, децентрация на вътреочната леща, глаукома и др. Ищцата е инвалидизирана на 15.04.2010 г. с 26,5 % трайно намалена работоспособност, първоначално с водещо заболяване „други видове катаракта“, през 2011 г. преосвидетелствана със 50,5 % т.н.р. с водеща диагноза „глаукома“, и през 2014 г. и 2015 г. – преосвидетелствана с 54 % т.н.р. с водеща диагноза „вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото“, без необходимост от чужда помощ и с посочване, че същата може да работи като продавач-консултант. Според показанията на свидетелите на ищцовата страна – К.Г. (син на ищцата) и М.Р.Г. (приятелка на ищцата), М.Д. не виждала с лявото си око и преди операцията, но не била ходила на лекари, работела като продавач-консултант и преди и след операцията, като преди операцията управлявала скутер, което сега не можела. След операцията имала оток, който се прибирал и после пак се появявал, като в период на оток жената се оплаквала от размазани и двойни образи (св. Г.), очното й налягане след операцията започнало да се покачва и имала главоболие, постоянно ползвала капки за очи и изкуствени сълзи и била зависима от медикаменти, не можела да гледа телевизия и да ползва компютър, претърпяла и операция за глаукома, като зрението й към момента било както преди операцията (св. Г. и св. Г.). Пред свидетелите, ищцата споделила, че по време на операцията е имала чувствителност и упойката не била подействала.

Размерът на разходите, сторени от ищцата във връзка с операцията и последващото лечение до датата на подаване на исковата молба, е установен по делото от вещото лице Елеонора Трифонова, изготвила съдебноикономическата експертиза на база приложените по делото платежни документи и те възлизат на сумата от 2 936,60 лв.

Според разпитания по делото свидетел д-р М. от МЦ „Св.Петка“ гр.Варна, през месец септември 2010 г. ищцата посетила клиниката с оплаквания за намалено зрение, като тя имала роговичен оток и пристъпи на вътреочно налягане. След това последвали периодични ежемесечни прегледи, като през 2012 г. била установена загуба на епителни клетки в лявото око. През януари 2014 г. е била оперирана от глаукома в същата клиника. Изнесеното от този свидетел, че операцията за катаракта е причина за загубата на епителни клетки на лявото око, отока, вътреочното налягане и децентрирането на лещата, не може да бъде взето предвид, защото представлява изразено мнение на свидетеля в качеството му на специалист по очни болести, а същият няма качеството на вещо лице по делото. Освен това, следва да бъде взета предвид и евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, тъй като с ответника Х. са имали съвместна практика, която са прекратили, водили са дело за делба, като понастоящем осъществяват конкурентна дейност в областта на очната хирургия и след операцията за катаракта ищцата е лекувана именно в клиниката на свидетеля в продължение на години и там й е направена операцията от глаукома.

Във връзка с твърденията на ищцата, че операцията е била ненужна и небрежно извършена и за претърпяните от нея вреди и връзката им с извършената операция на окото, поради необходимостта от специални знания в изследваната област, пред първата инстанция са назначени и изслушани две съдебномедицински експретизи от вещи лица – утвърдени специалисти-действащи офталмолози, с богат практически и научен опит, първата  - изготвена от вещото лице проф.д-р Валентина Георгиева Златева, Доктор на Медицинските науки, а втората - от проф.д-р Ива Тодорова Петкова и д-р Веселин Т. Даскалов. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по двете експретизи, защото те са дали пълни, обосновани и изчерпателни заключения, почиващи на многобройната медицинска документация и подкрепени от нея и на извършените от тях прегледи на ищцата, като отговорите си специалистите са доразвили и подробно и изчерпателно обосновали и в съдебните заседания при изслушването им от съда, като всички експерти са дали единодушно заключение по поставени им със задачата въпроси, като разминаването в изводите им е единствено по отношение на становището на вещото лица д-р Валентина Златева за закъсняла операция за глаукома, който извод вещите лица д-р Ива Петкова и д-р Веселин Даскалов не са подкрепили и по отношение на констатираната при прегледите настояща зрителна острота на лявото око на ищцата, което е заради отдалечеността по време на извършените от вещите лица прегледи на ищцата (на 28.07.2015 г. - при първата експертиза 0,05 н.к. и на 07.11.2016 г. – при втората експретиза 0,01 н.к.).

По вредите и връзката им с операцията:

По твърдението на ищцата, че операцията е била ненужна: Категорично, според всички експерти, ищцата е имала заболяване от катаракта (перде) на лявото око, за което предвид липсата на медицинска документация преди заболяването, не може да се каже категорично дали е било вродено или е възникнало в ранна детска възраст, но е способствало това око да стане мързеливо. Оперативното отстраняване на катаракта е утвърден от медицинската наука и практика метод, като не съществува друг метод за лечението на катаракта и в последните 20-30 години над 95% от операциите в света се извършват чрез факоемулсификация и имплантация на вътреочна леща. При тази операция за катаракта с ултразвуковма сонда се разбива твърдата вътрешност на лещата, като се оставя нейното сакче и в него се имплантира меката сгъваема изкуствена леща (л. 671- изслушване на повторната експертиза). В случай, че ленивостта и мързеливото око е подсилено от катаракта, се препоръчва премахване на лещата заедно с поставянето на вътреочна леща, която да подобри зрението на пациента. В настоящия случай, когато здравото око няма катаракта, имплантирането на такава леща „даже е задължително“ (изслушване на вещите лица по повторната експретиза). В съвременната офталмология не се предприема оперативно отстраняване на катаракта без имплантиране на вътреочна леща, освен по медицински индикации и  корекция на око без имплантирана вътреочна леща може да се осъществи много трудно при наличието на здраво друго око (отговорите по т.5 от заключенията). В съдебно заседание, вещото лице Златева е посочило категорично, че операцията не е била ненужна, като се е обосновала и с младата възраст на ищцата (заболяването от катаракта било характерно за възрастни хора) и възможните шансове за подобряване на зрението чрез операцията и утвърдената медицинска практика, включително и световната практика в тази насока. При това положение се налага извода, че операцията не е била ненужна.

По твърденията, че операцията е била небрежно извършена:

Според експертите (т.2, т.7, т.8 от заключенията), зрението на лявото око преди операцията е било 0,05, като непосредствено след операцията при изписването й от болницата, пациентката е била със зрителна острота 0,08, като в продължение на четири години (до 2013 г.), зрението на лявото око е било по-добро от предоперативното. Зрението на лявото око на М.Д. се е влошило след 2013 г. (0,1 на 21.10.2013 г.; 0,05 и 0,02-0,03 през 2014 г., 0,01 към 07.11.2016 г. (датата на изготвяне на второто заключение). До края на първата година М.Д. е получила 30-40, а в някой документи и до 50% зрение, което за перде (вродено или от ранна детска възраст) е едно много добро зрение (л.400 изслушване на вещото лице Златева). Операцията е успешна („за нас операцията е успешна“), защото целта на операцията е подобряване на зрението и то е било по-добро до 2013 г. (л. 673 изслушване на повторната експретиза).

Вещото лице д-р Валентина Златева (в отговор на трети въпрос), е посочило, че по данни на наличната медицинска документация и постигнатия зрителен резултат след операцията, няма данни за небрежно проведена интервенция или неправилно трасплантирана вътреочна леща, като няма нарушени правила на медицинската практика. Вещите лица, д-р Ива Петкова и д-р Веселин Даскалов, изготвили повторната експертиза също са посочили (отговор на трети въпрос), че според представената документация, операцията е извършена според правилата на възприетата медицинска практика.

Според експретите д-р Ива Петкова и д-р Веселин Даскалов, усложнията оток на роговицата и повишено вътреочноналягане са едни от най-честите усложнения след операция от катаракта и те са включени в информацията, която се дава на пациентите предоперативно. В тази връзка е и подписаното от ищцата информирано съгласие за извършване на операцията на л. 241 от делото и за поетите от пациента обичайни рискове. Според същите експерти, покачването на вътреочното налягане е започнало през октомври 2010 г. (когато е било със стойност 28) и пациентката е провела терапия с антиглаукомни капки. След това за известно време налягането е било компенсирано, докато през есента на 2013 г. то е стигнало до много високи стойности и през януари 2014 г. ищцата е била оперирана от глаукома. Предвид, че вътреочното налягане се е повишило през месец октомври 2010 г., а операцията за катаракта е от август 2009 г., не може да се твърди някаква пряка връзка между тях. Такава връзка, според същите вещи лица, не може да се твърди и поради обстоятелството, че няма медицинска документация в дългосрочен период преди операцията, за да се знае какво е било наляганета и предвид вероятна комбинирана патология на очите в случай на вродена катаракта. Повишеното очно налягане години след операцията може да се свърже с много неща –възпалителен процес, наложен от вирусна инфекция или нещо друго, някакъв друг увреждащ фактор или самата вродена катаракта. Според експретите, в началото е установен постоперативен едем, който е лекуван и е отзвучал. В първата година след операцията ищцата е подобрила зрението си с 40 процента, което сочи, че постоперативният оток е намалявал или изчезвал напълно. По отоношение на твърдяното нараняване на роговицата на окото, вследствие на операцията, вещите лица са посочили, че ако има някакво нараняване негативните последици ще се маркират с роговичен оток и няма да има подобрение на зрението, ще се задълбочи и влоши състоянието, а в случая не е така, защото зрението на пациента се е подобрило. Дори да е имало някаква постоперативна ерозия, тя е преминала в първите няколко дни, седмици след операцията и след това са се насложили другите неща, които са много по-късно след операцията и не са свързани с нея (л.673 и сл. при изслушване на вещите лица  в съдебно заседание).

По отношение на твърдението, че е поставен неподходящ имплант: Според вещите лица, няма данни поставеният имплант да е неподходящ, като вида на избрания имплант не е довел до последвалите усложнения. Ако той е бил неподходящ е нямало да се постигне установената след операцията зрителна острота (отговорите на вещите лица по т.4 от заключенията). Конкретната леща е съобразена и с възрастта на пациентката и с възможността тя да вижда и на близо и надалеч (в.л. Златева при изслушване в съдебно заседание).

Във връзка с твърдението за вреди от дедецентрация на лещата: В отговора на девети въпрос от заключението, вещото лице Златева е посочило, че вътреочната леща е била коректно позиционирана непосредствено след операцията и дълго време след това, като възможна причина за разместването на лещата би могло да бъде травма или фимоза (контракция на капсулния сак). На същия въпрос вещите лица д-р Ива Петкова и д-р Веселин Даскалов са отговорили, че при изписването на болната е отбелязана добра позиция на вътреочната леща. Според тях, в повечето от последвалите прегледи е отбелязана децентрация, която не изисква лечение и не е причина за оплакванията на Д.. В съдебно заседание, вещите лица по повторната експретиза са посочили, че децентрацията не представлява проблем и фактът, че г-жа Д. е виждала 30-40 процента с едно амблиопично око говори, че това не е нещото, което нарушава нейното зрение. Децентрацията на лещата няма връзка и с установеното заболяване от кератопатия (помътняване на роговицата). Следователно, първо изобщо не се установява децентрацията на лещата да е настъпила поради неправилното й позициониране при операцията (разместването, видно от медицинските документи) е установено за пръв път при преглед от 06.10.2010 г.), а освен това и децентрирането на лещата не е довело до твърдяните вреди.

Според вещото лице Златева (л. 400, в. при изслушването й от съда), установеният на 08.11.2010 г. кератоконюктивит, няма връзка с процесната операция. Вещите лица д-р Ива Петкова и д-р Веселин Даскалов са обяснили, че кератопатията е помътняване на роговицата и тя се е появила доста по-късно - три, четири години след операцията, поради което и не може да се свърже с нея. Ако причината за кератопатията е самата операция, тази роговица никога нямаше да се опрозрачи и да има подобрение на зрението, а в случая в продължение на четири години след операцията има стабилно зрение 0,4 -0,5, което за едно амблиопично око е добро, даже отлично. Не може да се свърже кератопатията конкретно с оперативната интервенция, нито с децентрацията на лещата (л. 675 – от изслушване на вещите лица по повторната експретиза).

Категорично експертите са посочили (т.6 от заключенията), че при извършената операция не може да се очаква увреждане на дясното око, а и такова при прегледите не е констатирано.

Според експертите, конкретната операция за катаракта чрез факоемулсификация може да бъде извършена както с упойка, която е с блок около окото и покрай окото, така и само с капелна анестезия (капки), каквато е използвана в случая. Това, което постига капелната анестезия, според експретите е достатъчно, за да обезболи пациента по време на този вид операция, като пациентът чувства допир, студено, топло, но не чувства болка (изслушване на експретите по повторната експретиза). Това налага и извода, че в случая лекарският екип е използвал подходящата местна упойка при операцията, а и само по себе си видът на използваната упойката няма връзка с конкретно твърдяните вреди от ищцата, вследствие на операцията.

На конкретно зададения въпрос в т. 11 и 12 от заключенията си, вещите лица са отговорили, че  участието на д-р. М. като  асистент в операцията -почистил оперативното поле, не може да бъде свързано с децентриране на лещата и с повишеното вътреочно налягане.

Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че операцията не е била ненужна и не е била небрежно извършена от лекарския екип, състоящ се от тримата ответници и от действията на никой от тях не са последвали твърдяните от ищцата вреди, за които се търси обезщетение. Следователно, не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - противоправно действие на ответниците, вреди и причинна връзка между тях, поради което и предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Независимо от този извод, само за пълнота на изложението следва да бъде допълнено, че предявените срещу ответниците Д.Р.Д. и К.Т.М. претенции са и погасени по давност, предвид изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД от датата на твърдяния деликт (операцията е от 21.08.2009 г.) до датата на предявяване на исковете срещу тях (30.10.2014 г.).

Като е достигнал до различен резултат, окръжният съд е постановил, съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение, отчасти недопустимо и отчасти неправилно решение, което следва да бъде частично обезсилено в частта на уважения срещу тримата ответници иск за имуществени вреди за горницата над сумата от 4 292,12 лв. до 4 575,97 лв. и производството в тази част следва да бъде прекратено и решението следва да бъде отменено в частта на уважените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 4 292,12 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04.08.2014 г. до окончателното им заплащане и исковете – отхвърлени.

С оглед постановения резултат, решението на окръжния съд следва да бъде отменено и в частта на осъждането на ответниците за  разноските пред първата инстанция от 8 618,74 лв., като вместо това на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищцата (въззиваема) следва да бъде осъдена да заплати на всеки от ответниците (въззивници) за производствата пред двете инстанции, съгласно приложените списъци по чл. 80 от ГПК и доказателствата за заплащането им, както следва: - за производството пред първата инстанция: на Д.Р.Д. – 1 950 лв., представляващи разноски за адвокатски хонорар, на П.С.Х. – сумата от 4 566 лв., от която 4000 лв. – платен адвокатски хонорар, 546 лв. – разноски за вещи лица и 20 лв. – депозит за свидетел и на ответника К.Т.М. – сумата от 4 046 лв., от която 4000 лв. платено адвокатско възнаграждение и 46 лв. –разноски за вещи лица; - за производството пред въззивната инстанция: на Д.Р.Д. – 1 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, на  П.С.Х. – сумата от 3 292 лв., от която 1292 лв. платена държавна такса и 2000 лв. адвокатско вънаграждение и на К.Т.М. – сумата от 2000 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. Пред първата инстанция ищцата не е заявила възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, а направеното такова за разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция е неоснователно, тъй като хонорарите са под минималния размер от 2 467,28 лв. по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 50/17.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1840/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която П.С.Х. с ЕГН ********** ***,  Д.Р.Д. с ЕГН ********** от гр.Сливен и К.Т.М. с ЕГН ********** от гр.Сливен, при участието на ЗАД „Алианц България“ с ЕИК 040638060 в качеството на трето лице помагач на страната на Д.Р.Д.,  са осъдени солидарно да заплатят  на М.И.Д. с ЕГН ********** *** обезщетение за нанесени й имуществени вреди от извършена на 21.08.2009 г. оперативна намеса върху ляво око в Очно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен, за горницата над сумата от 4 292,12 лв. до 4 575,97 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 04.08.2014 г.  до окончателното заплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ  решение № 50/17.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1840/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която П.С.Х. с ЕГН ********** ***,  Д.Р.Д. с ЕГН ********** от гр.Сливен и К.Т.М. с ЕГН ********** от гр.Сливен, при участието на ЗАД „Алианц България“ с ЕИК 040638060 в качеството на трето лице помагач на страната на Д.Р.Д.,  са осъдени солидарно да заплатят  на М.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 64 292,12 лв., от които 4 292,12 лв, представляващи обезщетение за нанесени имуществени и 60 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие на извършена на 21.08.2009 г. оперативна намеса върху ляво око в Очно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен, на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба 04.08.2014 г. до окончателното заплащане и са осъдени за сумата от 8 618,74 лв., представляващи сторените от насрещната страна разноски, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявените от М.И.Д. с ЕГН ********** *** срещу П.С.Х. с ЕГН ********** ***, Д.Р.Д. с ЕГН ********** от гр.Сливен и К.Т.М. с ЕГН ********** от гр.Сливен, при участието на ЗАД „Алианц България“ с ЕИК 040638060 в качеството на трето лице помагач на страната на Д.Р.Д., искове по чл.45 от ЗЗД за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и емоционални страдания и за заплащане на сумата от 4 292,12 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за оперативна интервенция и лечение, консумативи, вътреочна леща, медикаметозно лечение, консултации и прегледи, всички вреди претърпени вследствие извършената от ответниците – лекари, на 21.08.2009 г. в МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ АД гр.Сливен, операция на катаракта на лявото й око с имплантация на вътреочна леща, ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба от 04.08.2014 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на П.С.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 4 566 лв., представляваща сторените от него разноски за производството пред първата инстанция и сумата от 3 292 лв. – разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Р.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** офис 10 чрез адв. Л.А., сумата от 1 950 лв., представляващи разноски за производството пред първата инстанция и сумата от 1 200 лв. – разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Т.М. с ЕГН ********** *** 19 сумата от 4 046 лв., представляваща разноски за производството пред първата инстанция и сумата от 2 000 лв. – разноски за производството пред въззивната инстанция.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: