Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

гр.Варна, 26.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№129/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от В.Д.С. и П.К.С.-В., двете чрез процесуалния им представител адв.А.Д., против решение №2014/26.11.2018г., постановено по гр.д.№ 970/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прието за установено по предявения от А.И.Т. против В.Д.С. и П.К.С.-В. иск, че А.И.Т. не дължи на В.Д.С. и П.К.С.-В., последните в качеството им на наследници на К. Л. С., сумите от 18 500 щ.д. - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.10.2002г. до окончателното изплащане, сумата от 13 620 щ.д. - обезщетение за вреди и сумата от 2 800лв. - разноски, за които е образувано изпълнително дело 20078110400265 по описа на ЧСИ Н. Ж. /преобразувано от изп.дело 20067390400292 по описа на ЧСИ Сл.С. и от изп.дело 2222/2005г. на ДСИ при РС-гр.Добрич/ въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на К. Л. С. по в.гр.д.№92/2005г. по описа на ВАпС, поради погасяване на вземането по него по давност, на осн. чл.439 от ГПК, както и В.Д.С. и П.К.С. са осъдени да заплатят по сметка на ВОС сумата от 2 160, 35лв. - дължима държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, както и са осъдени да заплатят на М. З. Т. - адвокат при Адвокатска колегия-Добрич, сумата от 2 090, 26лв. - адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.3 от ЗАдв.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо като постановено при липса на правен интерес за ищеца от така предявените искове, поради което се претендира да бъде обезсилено и производствата по делата прекратено.В условие на евентуалност се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемият А.И.Т. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния му представител адв.Г.Д. поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира присъждането на сторените пред въззивна инстанция разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 07.06.2018г. ищецът А.И.Т. излага, че въз основа на изп.лист от 28.06.2005г., издаден въз основа на решение по гр.д.№910/02г. по описа на ДОС и решение по в.гр.д.№92/05г. по описа на ВАпС, в полза на К. Л. С., е образувано на 05.07.2005г. по молба на последния изп.д.№2222/05г. по описа на СИС при ДРС.По същото взискателят е депозирал на 07.11.2005г. молба за извършване на опис, но такъв не е извършван.Последвала е молба за възлагане на изп.д. на ЧСИ С.С. на осн.§3 от ПЗР на ЗЧСИ.При ЧСИ С.С. делото е образувано под №200673904 292.С молба от 24.08.2006г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, такъв е насрочен, но не е извършен.С молба от 24.08. 2006г. взискателят е поискал изпълнението да се насочи към дружествени дялове на длъжника.Насрочени са две продани/нестанали/, но действията на ЧСИ са извършвани в нарушение нормата на чл.398б, ал.3 от ГПК/отм./ и са невалидни. Следващата молба на взискателя е от 18.10.2006г., с която е искал възлагане на изп.д. на ЧСИ Н.Ж. При последния делото е образувано под №200781104265. По същото взисактелят е искал извършване на опис на недвижим имот с молба от 28.11.2007г., но такъв не е извършван.С молба от 27.11.2009г. отново е поискал извършване на опис, но такъв не е извършван.След като в продължение на повече от две години по изп.дело не са поискани и не са извършвани валидни действия, ЧСИ вместо да констатира неговото прекратяване по право, е конституирал наследниците на починалия в хода на изп.производство взискател К.С. В.Д.С. и П.К.С.-В. като страни по изп.дело с постановление от 25.11.2011г.На 09.04.2013г. е наложил възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот с адм.адрес гр.Добрич, ул.”Сан Стефано”№10, вх.Бет.5, ап.9, изнесъл го е на публична продан и същият е възложен на взискателките в изпълнение на вземането им с постановление от 10.04.2017г.Твърди, че т.к. по изп.д. в периода от образуването му на 05.07.2005г. в продължение на две години до 05.07.2007г., не е било поискано от взискателя извършване на изп.действия, то същото е било прекратено по право.Всички извършени впоследствие действия са невалидни.Вземането на взискателя по цитирания изп.лист е било погасено по давност с начална дата на давността от 05.07.2005г. до 05.07.2010г.Предвид изложеното претендира да бъде прието по отношение на ответниците В.Д.С. и П.К.С.-В. /като наследници на К. Л. С./, че ищецът не им дължи сумите от 18 500 щ.д. - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.10.2002г. до окончателното изплащане, сумата от 13 620 щ.д. - обезщетение за вреди и сумата от 2 800лв. - разноски.

Ответниците В.Д.С. и П.К.С.-В. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.Поддържат, че твърдяната от ищеца перемпция не е настъпилаобстоятелство, установено с влязло в сила решение по в.гр.д.№143/16г. по описа на ДОС.Образуването и впоследствие висящността на изп.дело, по което са поискани и извършени множество изп.действия, е пречка да изтече погасителната давност за вземането.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на пасивно субективно съединяване искове с пр. осн. чл.439 от ГПК.

По допустимостта на исковете.

Съдът приема, че за ищеца, въззиваем пред ВОС, е налице правен интерес от предявените искове.Същият има качеството длъжник в изп.производство, по което самият той не твърди, нито се установява, да е удовлетворил изцяло вземането на взискателите, ответници по предявените искове и същото да е приключило. Въззиваемият има интерес да установи твърдяната недължимост на претендираните от него за принудително събиране от въззивниците парични суми, която недължимост е основана на твърдения въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така би установил евентуалната материална незаконосъобразност на изп. процес, провеждан при последващо настъпила липса на изпълняемо право.Тази материална незаконосъобразност, установена в производство по иск с пр.осн. чл.439 от ГПК, е от значение както за хода на изп.производство-чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, така и за действието на извършеното в хода на изп.производство възлагане на недвижим имот, собственост на длъжника, на взискателите с влязло в сила постановление за възлагане - т.1 от ТР №4/2017 от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. 

По основателността на исковете

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства, вкл. и заверено копие от изп.д.№20078110400265, се установява, че на 28.06.2005г. е издаден изп.лист от ВАпС по в.гр.д.№92/05г. по описа на ВАпС, гр.о., въз основа на решение от 13.06.2005г. по цитираното дело на ВАпС и потвърденото с него решение от 13.03.2003г. по гр.д.№910/02г. по описа на ДОС, с които А.И.Т. е осъден да заплати на К. Л. С. сумите от: 1/ 18 500 щ.д., представляваща невърната сума по договор за заем, сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.10.2002г. до окончателното изплащане; 2/ 13 620 щ.д., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата, определно по размер от законната лихва; 3/ 2 800лв. - разноски по водене на делото.

Доколкото изп.лист е издаден на 28.06.2005г., а въззивното решение е постановено на 13.06.2005г., то видно е, че издаването му е по невлязло в сила осъдително въззивно решение, представляващо годно изп.основание съгласно чл.237а от ГПК/отм., действал към 2005г./.Няма данни по делото за обжалване на посоченото решение на ВАпС, поради което най-ранната възможна дата /в случай, че не е било обжалвано и съобщението за изготвянето му е връчено в деня на постановяването му/ за влизането му в сила с оглед 30 дневния срок за обжалването му/чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./, е 14.07.2005г.През времетраенето на съдебното производство, т.е. до влизане в сила на съдебното решение, с което осъдителният иск за парично взе -мане е уважен, давност не тече-чл.115, ал.1,  б.”ж” от ЗЗД, а тя е и била прекъсната с предявяване на иска.На осн. чл.117, ал.2 от ЗЗД от влизане в сила на съдебното решение следва да започне да тече нова 5 годишна давност.Към 14.07.2005г. вече е имало образувано изп.дело - образувано на 05.07.2005г./.При спазване разрешенията, дадени в т.10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че образуването на изп.дело се явява обстоятелство, непрекъсващо давността, като единствено релевантно се явява поискването от взискателя, съответно предприемането от съдебния изпълнител на валидно изпълнително действие.На съда е известна формирана практика на ВКС с решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, а именно решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/17г., ІV гр.о. и решение №51/21.02.2019г. по гр.д.№2917/18г., ІV гр.о., допуснати до касационно обжалване по правния въпрос за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР №2/2013 от 26.06. 2015г. на ОСГТК на ВКС, и в тази връзка дали даденото с т.10 от цитираното ТР разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изп. производства или и към тези, които са приключили пред това.Съгласно цитираните решения, когато се касае за първоначално приети ТР и ППВС те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т.е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено от тълкувателните актове.Когато, обаче е бил издаден един тълкувателен акт и впоследствие са настъпили промени било в тълкуваната норма или свързани с нея други норми, било в обществено-икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, и това наложи постановяване на нов тълкувателен акт, с който се изостави даденото предходно тълкуване и се възприеме ново такова, то последващият тълкувателен акт няма подобно на първоначалния обратно действие, а започва да се прилага от момента, в който е постановен и обявен по съответния ред.С оглед горното и ако преди приемането на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породил правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед тълкувателното решение или ППВС, което е било действащо към момента на настъпване на последиците.Съгласно даденото разрешение с ППВС №3/80г. образуването на изп. производство прекъсва давността, като по време на изп.производство давност не тече.С т.10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е прието съвсем различно разрешение, като е прието, че давността се прекъсва в изп.производство с всяко действие по принудително изпълнение, от когато започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено ППВС №3/80г.С оглед изложеното е прието, че извършената отмяна на посоченото ППВС с посоченото ТР поражда действие от датата на обявяване на ТР - 26.06.2015г., като даденото разрешение в т.10 се прилага от тази дата.За приключили преди нея изп. производства разрешението на т.10 не намира приложение.За неприключилите към тази дата разрешението се прилага след 26.06.2015г., като от тази дата се счита, че давност е започнала да тече, а до тази дата давността следва да се счита за спряна с факта на образуване на изп.дело и с оглед действащото до 26.06.2015г. разрешение, дадено в ППВС №3/80г.

Давността за процесното, установено със съдебно решение, вземане е 5 годишна.От образуването на изп.дело през 2005г. до 26.06.2015г. или периода, за който следва да се приложат разрешенията на ППВС №3/80г., съобразно горецитираната практика на ВКС, изп.производство не е било прекратявано от СИ, т.е. давността е била спряна, започнала е да тече след 26.06.2015г., като независимо от това дали са извършвани или не изп.действия, и понастоящем не е изтекъл 5 годишният давностен срок.

Налице е практика на ВКС и в обратния смисъл, а именно, че независимо, че са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породил правните си последици при действието на  ППВС №3/80г., за тях следва да се приложи разрешението, дадено с т.10 от ТР №2/ 2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС - напр. решение №42/26.02.2016г. по гр.д. №1812/15г., ВКС, ІV гр.о. и решение №325/13.01.2016г. по гр.д.№2783/15г., ІІІ гр.о. Изследвайки правоотношението между страните въз основа разрешението, дадено с т.10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема следното.С молбата за образуване на изп.д.№2222/05г. по описа на СИС при ДРС от 05.07. 2005г. взискателят К.С. е насочил принудителното изпълнение към движи -мите вещи, собственост на длъжника А.Т., находящи се в използваното от него жилище с адрес гр.Добрич, ул.”Сан Стефано”№10, вх.Б, ет.5, ап.9.С молба от 29.07. 2005г. е насочил принудителното изпълнение и към притежаваните от А.Т. дялове в „Нас-Ко”ЕООД, гр.Добрич/едноличен собственик на капитала на същото е А.Т. съгласно представеното по изп.дело удостоверение от ДОС, издадено на 05.07.2005г./ като е поискал налагането на запор върху същите.Запорното съобщение е получено в ДОС на 06.10.2005г.Запор върху дружествения дял от капитала на „Нас-Ко”ЕООД, представляващ 100% от капитала, е вписан по партидата на дружеството с решение на ДОС от 07.11.2005г.По молба на взискателя от 06.06. 2006г. и на осн.§3 от ПЗР на ЗЧСИ изп.дело е продължено от ЧСИ С.Сербезов, рег. №739 и район на действие ДОС, като е образувано на 15.06.2006г. под №2006 7390400292.С молба от 24.08.2006г. взискателят е поискал отново изпълнение върху притежаваните от длъжника дружествени дялове.Също с молба от 24.08.2006г. е насочил принудителното изпълнение към движимите вещи, собственост на длъжника А.Т., находящи се в използваното от него жилище с адрес гр.Добрич, ж.к. ”Средец”, вх.Б, ет.5, ап.9.Насрочен е от ЧСИ опис на движимите вещи за 11.10. 2006г., за което А.Т. е уведомен на 03.10.2006г. чрез отказ да получи съобщението.Няма данни по изп.дело описът да е извършен, като на дата 11.10.2006г. А.Т. е представил удостоверение и влязло в сила на 10.11.2005г. решение на ДРС за прекратяване на брака му чрез развод, както и е посочил нов свой адрес, а именно гр.Добрич, ж.к.”Строител”, бл.69, вх.В, ет.3, ап.8.С молба от 15.11.2006г. взискателят е поискал изпълнение върху дружествените дялове на длъжника в Нас-Ко”ЕООД.По молба на взискателя от 18.10.2007г. и на осн.§3 от ПЗР на ЗЧСИ изп. дело е продължено от ЧСИ Н.Желев, рег. №811 и район на действие ДОС, като е образувано на 08.11.2007г. под №20078110400265.С молба от 28.11.2007г. взискателят е поискал да се извърши опис на притежавано от длъжника движимо и недвижимо имущество, вкл. е възложил на ЧСИ на осн. чл.18 от ЗЧСИ да определи начина за изпълнението.Правени са многократни опити за връчване на ПДИ, но длъжникът не е откриван, вкл. на посочените от него адреси, залепвани са уведомления, като същият не се е явявал в кантората на ЧСИ за получаване на съобщенията.На 27.11.2009г. взискателят е поискал принудителното изпълнение върху притежаван от длъжника недвижим имот с адрес гр.Добрич, ул.”Сан Стефано”№10, вх.Б, ет.5, ап.9.Към молбата е представил влязло в сила на 13.11.2009г. съдебно решение, с което е уважен предявен от А.Т. и бившата му съпруга против К. С. иск с пр.осн. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, вр. чл.152 от ЗЗД за обявяване за нищожен на сключения между А.Т. като продавач и К.С. като купувач договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот.С молба от 25.11. 2011г. наследниците на починалия в хода на изп.производство К.С./поч. на 21.05.2010г./ са поискали от ЧСИ да извърши проучване имуществото на длъжника, както и са поискали насочване на принудителното изпълнение към трудовото му възнаграждение и вземанията му от трети лица.С постановление от 25.11.2011г. ЧСИ ги е конституирал като взискатели в производството.С молба от 23.08.2012г. взискателите са поискали от ЧСИ насочване на принудителното изпълнение към притежаван от длъжника в съсобственост недвижим имот, находящ се в с.Радан войвода, община Вълчи дол, представляващ УПИ ІІ-336, кв.73, ведно с находящите се в него жилищна сграда и стопански постройки, вкл. налагане на възбрана върху същия.С постановление от 09.10.2012г. ЧСИ е постановил налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от горепосочения недвижим имот, вписана в СВ-Девня на 19.10.2012г. С молба от 25.02.2013г. взискателите са поискали насочване на принудителното изпълнение към притежаваната от длъжника ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се гр.Добрич, ул.”Сан Стефано”№10, вх.Б, ет.5, ап.9, притежаван съгласно с н.а.№164/ 97г.С постановление от 08.04.2013г. ЧСИ е постановил налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от горепосочения недвижим имот, вписана в СВ-Добрич на 09.04.2013г.

С влязло в сила на 15.01.2015г. съдебно решение, вписано на 17.02.2015г., е уважен предявеният от В.С. и П.В. иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД като е обявен за относително недействителен по отношение на тях на сключения между А.Т. и бившата му съпруга Е.Т. на 03.12.2009г. договор за покупко-продажба на собствената му ½ ид.ч. от горепосочения имот.С постановление от 27.08. 2015г. е насрочен опис на този недвижим имот за 06.10.2015г., извършен на посочената дата.С молба от 23.10.2015г. взискателите са поискали извършване на публична продан на недвижимия имот.С разпореждане от 04.02.2016г. е насрочена публична продан за периода 17.02.2016г.-17.03.2016г.С постановление от 19.02.2016г. публичната продан е спряна, т.к. началната обявена цена е по-ниска от данъчната оценка.С молба от 22.02.2016г. взискателите са поискали смяна на пазача на описания недвижим имот Е.Т.С молба от 27.10.2016г. взискателите са поискали извършване на публична продан на собствената на А.Т. ½ ид.ч. от описания недвижимия имот.С постановление от 05.12.2016г. ЧСИ е насрочил публична продан на ½ ид.ч. от имота за периода 13.01.2017г.-13.02.2017г.С постановление от 26.01.2017г. на ЧСИ публичната продан е спряна.Също с постановление от 26.01.2017г. е насрочена нова продан за периода 20.02.2017г.-20.03.2017г., която е извършена като с протокол от 21.03.2017г. за купувачи са обявени участвалите в проданта взискателки за сумата от 29 925лв.Изготвено е разпределение, предявено на 27.03.2017г.След влизането му в сила е издадено постановление за възлагане на ½ ид.ч. на В.С. и П.В. на 10.04.2017г., влязло в сила, според отбелязването в него, на 20.04.2017г.На 14.12.2017г. купувачите са въведени във владение на имота.

Видно от гореустановеното е, че в периода от 14.07.2005г./най-ранната въз -можна дата за влизане в сила на съдебното решение за уважаване на предявените осъдителни искове и съответно на основание императивната норма на чл.117, ал.2 от ГПК началото на новия 5 годишен давностен срок/ до 09.04.2013г. няма период по-дълъг от 2 години, в който първоначалният взискател и впоследствие неговите наследници по закон да не са поискали извършването на изпълнителни действия по изп.дело.Висящността на изпълнителния процес е поддържана от тях, като същите са отправяли искания за извършване на принудително изпълнение към движими и недвижими вещи, считани за собственост на длъжника, и върху негови вземания, внасяли са съответните такси и разноски за извършване на съответните изп. дейс -твия, изграждащи посочения от тях изпълнителен способ, искали са многократно повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагането на нови изп. способи.Давността е била прекъсвана многократно, като няма и период по-дълъг от 5 години, в който да не е било поискано прилагането на определен изп. способ.В периода от 09.04.2013г. до м.08.2015г. няма данни по изп.дело да са поискани или извършени изп.действия, касаещи удовлетворяване вземането на взискателите по процесния изп.лист/искани са действия, касаещи друго тяхно вземане към А.Т. и Е.Т., но те са ирелевантни/.Ако се приеме, че е настъпила перемпция /постановеното решение по в.гр.д.№143/16г. по описа на ДОС, с което е отхвърлена жалбата на А.Т. против действията на СИ по насочване на изпълнението към недвижимия имот с твърдения, че същият е несеквестируем, не формира СПН по въпроса дали изп.дело е било прекратено или не по право/ и изп.дело е прекратено по право на 09.04.2015г., то релевантен за настоящото производство е фактът, че новата 5 годишна давност е започнала да тече от 09.04.2013г.-датата на налагане на последната възбрана, която не е била вдигана от ЧСИ.Последващите действия за принудително удовлетворяване на вземането са предприети с насрочването и впоследствие извършването на опис на недвижимия имот на 06.10.2015г.Съдът приема, че обстоятелството дали взискателите са поискали връщане на изп.лист поради прекратяване по право на изп. дело и впоследствие поискали образуването с него на ново дело при същия ЧСИ е ирелевантно за прекъсване на давността, т.к. същата не се прекъсва с подаването на молба за образуване на изп.дело и с образуването на такова.Това, което би я прекъснало, е предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Независимо, че е под същия номер дело, факт е, че през 2015г. е отправено искане от взискателите до съдебен изпълнител за принудително изпълнение на вземането им по процесния изп.лист и са предприети от него изп. действия с извършени опис и последствие публична продан.От налагане на възбраната на 09.04.2013г. до предприемането на действия за принудително изпълнение не е изминал период по-дълъг от 5 години, през който да е изтекла погасителната давност.След публичната продан през 2017г и понастоящем също не е изтекъл започналият да тече нов 5 годишен давностен срок. Предвид гореустановеното и следва да бъде прието, че вземането на въззивниците по процесния изп.лист не е било погасено по давност.         

Предвид достигането до различни изводи от тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Въззивниците претендират присъждане на сторените от тях разноски.Пред ВАпС са представили доказателства за направени разноски в размер на 1 102, 41лв., представляващи държавна такса за въззивно обжалване, както и 4 200лв., представляващи адв.възнаграждение, изплатено в брой, съгласно разписка от 25.05.2019г.Направено е възражение от въззиваемия за прекомерност на така претендираното възнаграждение. Съобразно цената на исковете - 55 120, 59лв., минималното предвидено в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС възнаграждение възлиза на 2 183, 62лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че действително възнаграждението за въззивна инстанция се явява прекомерно, поради което същото следва да бъде редуцирано до сумата от 2 500лв., или общо за въззивна инстанция следва да се присъдят 3 602,41 лв. Пред ВОС въззивниците са претендирали разноски в размер на 2 000 лв., представляващи адв.възнаграждение, съгласно представен в о.с.з. на 26.10.2018г. списък по чл.80 от ГПК от процесуалния им представител адв. Т.Я.Представен е с отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие от 13.08.2018г., съгласно който между ответниците и процесуалния им представител адв.А.Д. е било договорено адв. възнаграждение в размер на 2 600лв. с начин на плащане в брой.Графата „платена сума”, съответно в брой или по сметка, обаче не е попълнена, като няма и други представени доказателства за заплащане на така договореното възнаграждение пред първа инстанция на адв.А. Д..С оглед горното съдът приема, че поради липсата на ангажирани доказателства за заплащане на посоченото възнаграждение същото не следва да бъде присъждано като разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №2014/26.11.2018г., постановено по гр.д.№970/18г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.Т., ЕГН **********, адрес *** против В.Д.С., ЕГН ********** и П.К.С.-В., ЕГН **********, двете с адрес ***, искове за приемане за устано -вено в отношенията между страните, че А.И.Т. не дължи на В.Д.С. и П.К.С.-В., последните в качеството им на наследници на К. Л. С., сумите от: 1/ 18 500 щ.д. - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.10.2002г. до окончателното изплащане; 2/ 13 620 щ.д. - обезщетение за вреди; 3/ 2 800лв. - разноски, по издаден на 28.06.2005г. изпълнителен лист в полза на К. Л. С. по в.гр.д.№92/05г. по описа на ВАпС, поради погасяване на вземането по него по давност, на осн. чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА А.И.Т., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на В.Д.С., ЕГН ********** и П.К.С.-В., ЕГН **********, двете с адрес ***, сумата от 3 602, 41лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: