ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

42/23.01.2015г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 23.01.2015г. в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 13/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от М.С.К. чрез процесуалния й представител адв. С.Н. *** срещу определение № 3182/31.10.2014 год по в.гр.д. № 2196/2014 год на Окръжен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу действията на ЧСИ И. С., рег.№ 712 по изп.д. № 20127120401251 и производството по делото е прекратено. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на определението, частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и връщане на делото на ВОС за произнасяне по същество.

В постъпилия отговор от С. и Б. Богословови се съдържат доводи за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Производството е образувано по жалба от М.С.К. чрез процесуалния й представител адв. И. А. И. срещу действията на ЧСИ И. С., рег.№ 712, изразяващи се в ненадлежно извършване на публична продан на недвижим имот. Оплакванията в жалбата са за нередовно уведомяване за насрочването на публичната продан, занижена оценка на имота, което е опорочило наддаването и възможността да се предложи максимално висока цена. По тези съображения жалбоподателката моли за отмяна на всички извършени до момента действия на ЧСИ, като производството бъде върнато на съдебния изпълнител от фазата на връчване на покана за доброволно изпълнение. Жалбата е подадена на 10.06.2014 год в рамките на преклузивния срок след връчване на уведомлението за извършената публична продан и изготвяне на постановлението за възлагане, което е доставено на 03.06.2014 год чрез процесуалния представител на длъжницата адв. Иванов по пощата с обратна разписка.

Впоследствие са подадени множество уточняващи молби към жалбата от адв. С.Н., упълномощен от въззивницата на 10.07.2014 год, в които се конкретизира, че се обжалва постановлението за възлагане, издадено на 26.05.2014 год. Уточняващите молби съдържат оплаквания, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е присъединил нови взискатели наред с първоначалните, а публичната продан е извършена без надлежно възлагане от тяхна страна, че не е разгласил проданта по наслежния ред, както и че в постановлението за насрочването й имотът не е описан правилно.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20127120401251 на ЧСИ И. С., рег.№ 712 е образувано по молба на взискателите Е.Т.К. и А.К.К. въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязлото в сила решение по гр.д. № 3137/2008 год на ВРС срещу М.С.К.. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжницата на 09.01.2013 год. Тъй като в срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане, съдебният изпълнител извършил опис на недвижимо имущество – гараж № 8 на първи етаж в жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Х. Попович” № 3. По възлагане от съдебния изпълнител е изготвена пазарна оценка на имота от вещо лице. С постановление от 08.11.2013 год ЧСИ Илияна Станчева насрочила публична продан  от 12.11.2013 до 12.12.2013 год на посочения недвижим имот, за което длъжницата била уведомена чрез дъщеря й Клавдия Александрова Радушева.

Преди приключване срока на публичната продан с молба от 06.12.2013 год длъжницата поискала спиране на изпълнението при условията на чл. 454 от ГПК след внасяне на 30% от дълга и задължение да внася по 300 лв месечно до окончателното изплащане.

С констативен протокол от 06.12.2013 год съдебният изпълнител изплатил вземанията на взискателите Е.Т.К. и А.К.К. от внесените суми и констатирал, че по този начин те са напълно удовлетворени.

Междувременно, по молба на С.П.Б. и Б.М. Богословов от 03.09.2013 г. е образувано изп.д. № 1026 на същия съдебен изпълнител, което е присъединено към настоящото. До длъжницата е изпратена покана за доброволно изпълнение на 09.09.2013 год – т.е. преди извършване на описа, оценката и насрочването на първата публична продан, и преди молбата й за спиране на изпълнението по реда на чл. 454 от ГПК.

Поради това, че изплатените до момента суми не са били достатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, и с оглед неизпълнението на поетото от длъжницата задължение да внася по 300 лв на месец, съдебният изпълнител на 28.03.2014 год насрочил нова публична продан на имота със срок 14.04.2014 до 14.05.2014 год. Съобщението за насрочената публична продан е връчено на длъжницата чрез адв. Иванов на 01.04.2014 год по пощата с обратна разписка. Втората публична продан е била надлежно разгласена чрез залепване на обявления на определените за това места, както и чрез обнародване в сайта на съдебния изпълнител. Длъжницата е била редовно уведомена както за първата, така и за втората продан, а така също и за вземанията на присъединените взискатели, поради което е могла своевременно да реагира и да се защити, включително и чрез доброволно изпълнение да осуети продажбата.

След приключване на проданта, на 15.05.2014 год ЧСИ Илияна Станчева издала протокол за обявяване на купувач, а на 26.05.2014 год – постановляние за възлагане на имота, за което уведомила длъжницата на 03.06.2014 год чрез процесуалния й представител адв. Иванов по пощата с обратна разписка.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

При хипотезата на извършена публична продан, приключила с постановление за възлагане, длъжникът разполага с две възможности – да го обжалва поради това, че наддаването не е било извършено надлежно, или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Оплакванията за ненадлежно уведомяване за изпълнението не са сред основанията по чл. 435 ал.3 от ГПК. Те имат отношение в хипотезата на ал.2, а именно – при отстраняването на длъжника от имот. Това са случаите, когато предмет на изпълнителното производство е самото предаване на имота, което се извършва по реда на гл.47 от ГПК и е различен от продажбата (осребряването) му за удовлетворяване на парично вземане на взискателя. Въпреки различията в двата способа за изпълнение, обуславящи и различните основания за обжалване, следва да се отбележи, че длъжницата е била редовно уведомявана за всички предприети срещу нея изпълнителни действия. Задълженията й към присъединените взискатели са били известни, видно от получената призовка за доброволно изпълнение, поради което за нея е без значение дали те ще бъдат събрани в отделно изпълнително производство, или чрез присъединяване към настоящото. Разпореждането на съдебния изпълнител за присъединяване на взискатели не е сред актовете, подлежащи на обжалване. Ето защо и оплакванията в тази насока освен че не попадат в приложното поле на чл. 435 ал.3 от ГПК, но и по същество са неоснователни.

Първоначалната оценка, от която да започне наддаването не е акт, подлежащ на обжалване, поради което и в тази част жалбата е недопустима.

Останалите оплаквания – за липса на надлежна разгласа на публичната продан и неточно описание на имота в обявлението за проданта също не са сред предпоставките, даващи право на обжалване на постановлението за възлагане, но и по същество са неоснователни, видно от приложените към делото писмени доказателства. 

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3182/31.10.2014 год по в.гр.д. № 2196/2014 год на Окръжен съд Варна.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.