ОПРЕДЕЛЕНИЕ

42

_15_.01.2016 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _15_.01. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 13 по описа за 2016 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.1, ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от В.Х.Д., ЕГН **********, гр. Шумен, срещу определение № 531/20.11.2015 г. по гр.д. 375/2015 год. на ОС Шумен, в частта му, с коята е ПРЕКРАТЕНО производството по делото по отношение на В.Х.Д..

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че няма СПН по предявения иск, с оглед неучастието на В.Д. по друго дело с идентичен обект и страна – неговата съпруга. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждането му.

Копие от ЧЖ е връчено на насрещната страна „М. 2006”, ООД, ЕИК 111583509, гр. Монтана, която е подала възражение с оспорване на ЧЖ.

Другият ответник, П.И.П. от гр. Враца, не е изразил становище по жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима и подадена в срок.

Производството пред ОС е образувано по отрицателен установителен иск за собственост на М.В. и В.Д. срещу «М. 2006» ЕООД, ЕИК, гр. Монтана, и и П.И.П. от гр. Враца ,с обект недвижим имот в кв. Д., на гр. Ш., бул. «В. П.» 139, с идентификатор 83510.681.301, представляващ поземлен имот с площ от 963 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда и селскостопанска сграда.

В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи. Твърди се, че имотът е бил изнесен на публична продан по изп.дело № 20158760400095,по което първият ответник е взискател, а вторият-длъжник. Твърди се, че имотът не е бил собственост на длъжника по изпълнителното дело, поради което и публичната продан не е произвела прехвърлително действие. Твърди се, че ищците владеят имота от 1996 год. В качеството им на собственици на имота по давностно владение молят съдът да постанови решение,с което да признае за установено,че вторият ответник и длъжник по изпълнителното дело,по което е насрочена публичната продан на процесния имот,не е собственик на този имот.

               С писмен отговор по реда и в сроковете на чл.131 от ГПК, двамата ответници са оспорили пред ОС допустимостта на предявения иск,тъй като спорът за собственост върху процесния имот между П.И.П. и ищците бил разрешен с влязло в сила решение № 135/30.VІ.2010г. по гр.д. № 1381/2008г. на РС-Шумен, потвърдено с решение № 36/19.ІІ.2013г.по в.гр.д. № 753/2012г.,по което не е допуснато касационно обжалване с определение № 15/13.І.2014г. по к.гр.д. № 4462/2013г. на ВКС. С посоченото решение по гр.д.№ 1381/2008г. на ШРС бил  отхвърлен отрицателният установителен иск,че П.И.П. не е собственик на процесния имот, както и положителният установителен иск,че М.К.В. и Велика Иванова Дерменджиева са собственици на  същия имот. Направено е възражение за наличие на СПН.

              Видно е от представеното по делото решение № 135 от 30.VІ.2010г. по гр.д. № 1381 за 2008г. на Шуменския районен съд, че с него са отхвърлени предявените от М.К. и В. И., нейна майка искове:  против П.И.П. – отрицателен установителен иск за собственост по отношение на същия имот, както и положителен установителен иск за собственост срещу г-н П. и още едно трето лице. Решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част е потвърдено с решение от 19.ІІ.2013г. по в.гр.д. № 753/2012г. на Шуменския окръжен съд. С определение № 15 от 13.І.2014г. по касационно гр.д. № 4462/2013г.на ВКС,ІІ г.о.  не е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение на ШОС.

             Настоящото производство пред ОС е с идентичен предмет и страни с отхвърления отрицателен установителен иск по цитираното решение. По предходното дело пред ШРС единствено не е взел участие съпругът на М.К.В.Х.Д.. Спорът е именно по отношение на него налице ли е СПН по отношение на същия спор. Няма спор, че по време на водене на предходното дело страните са били съпрузи.

По гр.д. 1381/2008 год. твърденията на М.К. са били, че е собственик на същия имот по наследство от баща си К. В., починал през 2007 год. Тя е твърдяла и придобиване по давностно владение, осъществявано от 1996 год. и понастоящем. Последното твърдение е послужило за обосноваване на правния интерес за водене и на настоящото производство.

            Съставът на ВАпС споделя доводите на ответниците по спора и на ОС, че в производства по искове за вещни права съпрузите са задължителни/необходими/ другари  по см. на чл.216, ал.2 от ГПК. Въпреки неучастието на г-н В.Д. по делото пред ШРС с идентичен предмет и страни, водено от съпругата му, той  обвързан от СПН на това решение, като е пропуснал да го атакува по предвидения в ГПК ред за отмяна на влязло в сила решение. В този смисъл има обилно количество съдебна практика по чл. 290 ГПК, включително цитираното в отговора на ЧЖ решение №160/18.06.2013 год. по гр.д. 1014/2013 год. на ВКС.

Това прави производството недопустимо и по отношение на В.Д..

 Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 531/20.11.2015 г. по гр.д. 375/2015 год. на ОС Шумен, в частта му, с коята е ПРЕКРАТЕНО производството по делото по отношение на В.Х.Д..

Определението подлежи на касационно обжалване с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: