ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

80

 

Гр.Варна, 07.02.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 07.02.2017 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

                        

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 13 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 13/2017 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 577 ГПК и е образувано по частна жалба на Р.Р.Д. против определение № 2802 от 22.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1844/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено в една част производството по частната й жалба против отказите на нотариус Д. Б., а в друга част – жалбата й е  оставена без уважение.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на жалбата й срещу отказите на нотариуса.

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд като неизгодно за него и е редовна. В частта, обаче срещу определението на окръжния съд, с което е разгледана по същество жалбата на Р.Д. срещу отказа на нотариуса, настоящият състав на осн. чл. 118, ал.1 ГПК намира, че не е компетентен да се произнесе, доколкото се касае за предвиден касационен контрол на определение на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция и компетентен да разгледа жалбата е Върховния касационен съд. В тази насока е и трайната съдебна практика - определение№ 315 от 26.07.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2544/2016 г., III г.о.; определение № 314 от 16.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4190/2016 г. , I г.о.; определение № 251 от 06.06.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 316/2016 г., I т.о. и др. Затова, настоящото производство следва да бъде прекратено в частта, с която Р.Р.Д. обжалва определението на окръжния съд, с което е оставена без уважение частната й жалба вх. № 25234/17.09.2016 г., уточнена с молба № 29677/26.10.2016г.  против отказ на нотариус Д. Б. да й бъде издадено удостоверение в което да посочи датата, на която е изтекъл срокът по чл. 47, ал. 5 от ГПК, която дата се счита за такава, на която е връчена всяка една от двете нотариални покани рег. № 1642, т. 1, акт 77/27.07.2016г. и рег. № 1643, т. 1, акт. № 78/27.07.2016г., с уверение, че адресът, на който са залепени уведомленията е този посочен в нотариалните покани, позовавайки се на използвания в издадените й удостоверения от нотариуса израз „не успях да установя точно местонахождение на адреса“, при положение, че е бил длъжен, за да запише, че адресът е установен точно от него и в тази част, частната й жалба следва да бъде изпратена по компетентност на Върховния касационен съд на РБ.

В частта, с която е обжалвано определението на окръжния съд в прекратителната му част, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С частната си жалба, подадена пред окръжния съд, Р.Р.Д. е молила да бъде отменен отказа на нотариус Д.Б. да изготви констативен протокол за неявяване на лицата и другите факти по молбата й, получена от нотариуса на 08.09.2016 г., както и да бъде отменен отказа на нотариуса да посочи датата на връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК /или датата на която същият срок изтича/ на гърба на нотариалната покана и съдът да му укаже да я посочи. (По жалбата й срещу отказа на нотариуса да издаде удостоверение, в което да укаже каква е датата на връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК и за двете покани, както и да уточни че адресът, на който са залепени уведомленията е точния такъв, посочен в поканите, окръжният съд се е произнесъл по същество оставяйки без уважение същата, като определението му в тази част подлежи на обжалване пред ВКС и частната жалба в тази част не е предмет на разглеждане в настоящото производство). С обжалваното определение, предмет на разглеждане от настоящата инстанция, окръжният съд е прекратил производството по частната  жалба на Р.Р.Д. вх. № 25234/17.09.2016г., уточнена с молба № 29677/26.10.2016г. В ЧАСТТА против отказ на нотариус Д. Б. да посочи датата на връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК или датата на която същият срок изтича на гърба на нотариалната покана рег. № 1642, т. 1, акт 77/27.07.2016г. и нотариалната покана рег. № 1643, т. 1, акт. № 78/27.07.2016г., като съдът укаже на нотариуса да посочи датата, както и  В ЧАСТТА против отказ на нотариус Д. Б. да изготви констативен протокол, в който удостовери неявяването на адресатите по двете представени от нея за връчване нотариални покани рег. № 1642, т. 1, акт 77/27.07.2016г. и рег. № 1643, т. 1, акт. № 78/27.07.2016г., да ги получат, както и да бъде включена цялата информация, дадена от нотариуса в двете издадени й удостоверения № 13/13.09.2016г. и № 14/13.09.2016г., включително липсващата информация, но поискана от нея с молба от 08.09.2016г.,  относно удостоверяването на датата на която изтича срока по чл. 47, ал. 5 от ГПК и  за наличието на някакви табели /или други надписи/ върху портата и в двора, указващи за адресатите по поканите, като посочи ясно дали посещаваният адрес е посочения в поканите.

Настоящата инстанция, като съобрази събраните доказателства и оплакванията на жалбоподателката, намира следното:

Според разпоредбата на чл. 577, ал.1 ГПК, на обжалване пред окръжния съд  подлежи отказът да се извърши нотариално удостоверяване. В случая не се касае до отказ на нотариуса да извърши нотариално удостоверяване, не само защото такъв изричен акт няма постановен, но и защото исканите от жалбоподателката действия от нотариуса не съставляват такива по см. на чл. 569 от ГПК. Разпоредбата на чл. 569, т. 3 ГПК определя като вид нотариално удостоверяване нотариални покани и удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него.

В случая, искането на молителката за допълнително вписване на гърба на оформените от нотариуса нотариални покани на датата на връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК или датата на която същият срок изтича, не е предвидено като отделно нотариално удостоверяване в разпоредбата на чл. 569 ГПК и отказът от извършване на такова допълнително вписване не съставлява отказ по смисъла на чл. 577 ГПК и не подлежи на обжалване. Освен това, дори да се приеме, че се касае за отказ на нотариуса от нотариално удостоверяване в производството по връчване на нотариални покани рег. № 1642, т. 1, акт 77/27.07.2016г. и рег. № 1643, т. 1, акт. № 78/27.07.2016г. на нотариус Б., то едноседмичният срок за обжалването му, считано от 02.09.2016 г. – датата на получаване от жалбоподателката на екземплярите от оформените от нотариуса нотариални покани, е бил изтекъл към датата на подаване на жалбата до окръжния съд по пощата на 15.09.2016 г. В този смисъл, жалбата до окръжния съд срещу отказ на нотариуса да посочи датата на връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК (или датата на която същият срок изтича) на гърба на нотариалните покани е била недопустима и правилно окръжният съд е прекратил производството по делото в тази част.

Издаване на констативен протокол от нотариуса с исканото от жалбоподателката съдържание, заявено с молбата й от 08.09.2016 г., също не съставлява такова за нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 569 ГПК – удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него. Това производство е уредено в разпоредбата на чл. 593 ГПК като отделно такова и е различно от производството по връчване на нотариална покана, уредено в чл. 592 от ГПК и не съставлява част от последното. В производството по чл. 593 от ГПК, което започва по устна молба на лицето, желаещо да бъде удостоверено явяването или неявяването на дадено лице за извършване на определени действия, молителят трябва да е поканил преди това лицето да се яви пред нотариуса за извършване на тези действия. Именно за удостоверяването на явяването или неявяването на поканеното за извършване на действията пред нотариуса лице, за извършените пред нотариуса действия, както и за съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия, нотариусът съставя констативен протокол. Молбата на настоящата жалбоподателка от 08.09.2016 г. е съдържала искания до нотариуса, касаещи производството по връчване на нотариалните покани по чл. 592 от ГПК - удостоверяване неявяването на адресатите на нотариалните покани в нотариалната кантора, след залепване на уведомленията по чл. 47 ГПК, за връчване на нотариалните покани от нотариуса, удостоверяване на датата на която изтича срока по чл. 47, ал. 5 от ГПК, удостоверяване за наличие на някакви табели (или други надписи) върху портата и в двора, указващи за адресатите по поканите и дали посещаваният адрес е посочения в поканите. Следователно, неиздаването от нотариус на констативен протокол с исканото от жалбоподателката съдържание не е отказ по смисъла на чл.577 ГПК, който да подлежи на обжалване с частна жалба и в този смисъл жалбата до окръжния съд е била недопустима, поради което и правилно производството по нея е било прекратено.

По въпроса за приложимостта на правилата по чл. 37-58 ГПК вр. с чл. 50 от ЗННД и по отношение на връчването на нотариални покани от нотариуса или от натоварен от него служител, е налице трайна и непротиворечива нова практика на ВКС, включително и задължителна такава по чл. 290 от ГПК, като част от нея е цитирана и от жалбоподателката, но този въпрос е неотносим с оглед предмета на настоящото производство и даденото разрешение.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2802 от 22.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1844/2016 г. по описа на Варненския окръжен съдВ ЧАСТТА, с която е прекратено производството по частна жалба вх. № 25234/17.09.2016г. на Р.Р.Д., уточнена с молба № 29677/26.10.2016 г. в частта против отказ на нотариус Д. Б. да посочи датата на връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК или датата на която същият срок изтича на гърба на нотариална покана рег. № 1642, т. 1, акт 77/27.07.2016г. и на нотариална покана рег. № 1643, т. 1, акт. № 78/27.07.2016г., като съдът укаже на нотариуса да посочи датата и в частта против отказ на нотариус Диана Бейлерян да изготви констативен протокол, в който удостовери неявяването на адресатите по двете представени от нея за връчване нотариални покани рег. № 1642, т. 1, акт 77/27.07.2016г. и рег. № 1643, т. 1, акт. № 78/27.07.2016г., да ги получат, както и да бъде включена цялата информация, дадена от нотариуса в двете издадени й удостоверения № 13/13.09.2016г. и № 14/13.09.2016г., включително липсващата информация, но поискана от нея с молба от 08.09.2016г.,  относно удостоверяването на датата на която изтича срока по чл. 47, ал. 5 от ГПК и  за наличието на някакви табели /или други надписи/ върху портата и в двора, указващи за адресатите по поканите, като посочи ясно дали посещаваният адрес е посочения в поканите.

ПРЕКРАТЯВА настоящото производство В ЧАСТТА по жалбата на  Р.Р.Д. против определение № 2802 от 22.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1844/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение частната й жалба против отказ на нотариус Д. Б. да й бъде издадено удостоверение в което да посочи датата, на която е изтекъл срокът по чл. 47, ал. 5 от ГПК, която дата се счита за такава, на която е връчена всяка една от двете нотариални покани рег. № 1642, т. 1, акт 77/27.07.2016 г. и рег. № 1643, т. 1, акт. № 78/27.07.2016 г., с уверение, че адресът, на който са залепени уведомленията е този посочен в нотариалните покани, позовавайки се на използвания в издадените й удостоверения от нотариуса израз „не успях да установя точно местонахождение на адреса“, при положение, че е бил длъжен, за да запише, че адресът е установен точно от него, КАТО в тази част ИЗПРАЩА делото по компетентност на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката, само в частта, с която е прекратено производството и жалбата – изпратена на ВКС по компетентност. В останалата част определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: