Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

15

 

11.02. 2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и първи януари, през  две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

      ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                         Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова въззивно гр.д. № 130 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Литекс Комерс” АД, гр.София, подадена чрез адв. Г.М., против решение №309 от 29.11.2013 г., постановено по гр.д. № 494/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени, предявените от дружеството срещу Г.Й.Й., Д.Й.Й., С.Г.К. и Л.В.В., искове по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответниците, че са налице непълноти и грешки в одобрените кадастрална карта и регистри на град Шумен, по силата на заповед с №РД - 18 - 52 от 25.11.2005г. на Изп. директор на АГКК, влязла в сила на 27.01.2006г., в частта касаеща поземлен имот с идентификатор №83510.8.14, с адрес гр.Шумен, м."Коджа дермен", целият с площ от 22,534 дка, трайно предназначение на територията: земеделска територия, начин на трайно ползване: ниви /орна земя/, които непълноти и грешки са по отношение на реална част от горния имот, с площ от 12,864 дка, оцветен в лилав цвят на скица - приложение 6 /стр. 664 от делото/ от съдебно - техническа експертиза от 23.10.2013 г., приподписана от съда, като бъде признато по отношение на ответниците че ищецът е притежавал правото на собственост върху процесната реална част, към момента на одобряване на действащите ККР на гр.Шумен, извършени по силата на заповед №РД-18-52 от 25.11.2005г. на ИД на АГКК, на основание договор за покупко-продажба, или давност, както и че неправилно в ККР, като собственици на процесната реална част от имота, са отразени ответниците, както и искането за отмяна чл.537, ал.3 от ГПК на Нотариален акт №109, т.V, д.№3527/17.11.1994г. на ШРС, както и в частта с която дружеството е осъдено да заплати на Г.Й. и Д.Й. сторени по делото разноски в размер на 4000 лв.

Жалбопдателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навел е следните оплаквания: -неправилно окръжният съд приел, че решенията на поземлената комисия, касаещи възстановяване на собствеността на ответниците са валидни, като не е кредитирал доводите му за тяхната нищожност и незаконосъобразност и не е упражнил косвен съдебен контрол; - неправилно също така определил началната дата, от която е започнала да тече придобивна давност за ищеца; - без да изложи мотиви и да посочи доказателствата в тази насока, първата инстанция приела, че ищецът, респ. праводателят му не са станали собственици на процесния имот, като направил изводите си за собствеността на ответниците единствено въз основа на постановените в тяхна полза решения на поземлената комисия, с които не се възстановявали права, а само се констатирали такива; - окръжният съд не съобразил в решението си, че един от ответниците е признал правата му на собственик и по отношение на този ответник искът е следвало да се уважи. Въззивникът е молил за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за уважаване на исковете му с присъждане на разноските за двете инстанции.

Ответниците Г.Й.Й. и Д.Й.Й. са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата. Сочили са, че решението на първата инстанция е недопустимо, поради което въззивната инстанция, след служебно констатиране на порока, следвало да го обезсили и да прекрати производството по делото, евентуално – решението на първата инстанция било правилно и апелативният съд следвало да го потвърди. Оспорили са размера на адвокатския хонорар на адв. М..

В хода на въззивното производство, на 22.07.2014 г., е починал въззиваемия и ответник по делото Г.Й.Й., като на негово място са били конституирани правоприемниците му, наследниците по закон, И.А.Й. /съпруга/, П.Г.К. /дъщеря/ и Й.Г.Й. /син/.

Ответниците С.Г.К. и Л.В.В. не са подали отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на съответната част от решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Предявения пред Шуменския окръжен съд иск е по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, в редакцията към завеждане на иска, а понастоящем чл. 54, ал.2 от ЗКИР.

Допустимостта му се извежда от твърденията на ищеца „Литекс Комерс” АД , че през 1994 г. с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 167, том VII, нот.дело № 1947 от 1994 г. е закупил недвижим имот от 14,600 дка, който не е нанесен като самостоятелен имот в кадастралната карта на гр.Шумен, одобрена със заповед от 25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, като реална част от него в размер на 12,864 дка, попада в имот с идентификатор № 83510.8.14 с площ от 22,534 дка,  нанесен като имот на ответниците. Последните се легитимирали като собственици по земеделска реституция с решение на Поземлена комисия – Шумен № 10АРС от 21.05.2001 г. по чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ /чл. 18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на имота на наследодателя им Г. П. Д. в стари реални граници. Ответниците оспорвали правата на ищеца и не се явили за подписване на акта за отстраняване на непълноти и грешки в образуваното пред административния орган производство. За разликата над 12,864 дка до 14,600 дка, имотът на „Литекс Комерс” АД попадал в други два съседни имота, записани на общината и държавата, но по отношение на тях не съществувал спор за материално право. Именно, поради тези твърдения, обосноваващи правен интерес от търсената защита единствено по отношение на ответниците по делото и за  12,864 дка, индивидуализирани като реална част от имот с идентификатор № 83510.8.14, целия с площ от 22,534 дка., възраженията на въззиваемите за недопустимост на иска, поради неконституирането на държавата и общината като ответници по делото и незаявяване на спора за материално право за площ от 14,600 дка, са неоснователни.

По правилността на обжалваното решение, предвид събраните по делото доказателства и с оглед заявените във въззивната жалба оплаквания, Варненският апелативен съд намира следното:

В производството по иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР /в новата редакция - чл. 54, ал.2 ЗКИР/, ищецът „Литекс Комерс” АД следва да установи към миналия момент – одобряването на кадастралната карта, правото си на собственост върху процесната реална част от 12,864 дка от поземлен имот с идентификатор № 83510.8.14 по кадастралната карта на гр.Шумен, одобрена със заповед № РД -18-52 от 25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Шумен, м.”Коджа Дермен”, целия с площ от 22,534 дка, на твърдяното от него придобивно основание - договор за покупко – продажба от 28.06.1994 г., сключен с нотариален акт № 167, том VII, нот.дело № 1947 от 1994 г. на нотариус С.С. при Шуменския районен съд, и в условия на евентуалност – изтекла в негова полза придобивна давност /включително и чрез присъединяване на владението на неговия праводател Иван Ч./ с начална дата 22.07.1993 г. Доколкото ответниците са оспорили твърдените от ищеца права по съображения, че праводателите му не са били собственици на имота и не са могли да му прехвърлят такива, ищецът следва да установи в производството по делото правото си на собственост, включително и че праводателите му съответно Иван Ч. по договор за продажба, а преди него Г. Хр. Н. по земеделска реституция са придобили собствеността.

Установено е от събраните по делото доказателства, че на 28.06.1994 г., с нотариален акт № 167, том VII, нот.дело № 1947 от 1994 г. на нотариус С.С. при Шуменския районен съд, е бил сключен, между И. Р. Ч. като продавач и „Литекс Комерс” ООД /преобразувано с решение от 29.07.1999г. по ф.д. № 14111/1991 г. на Ловешкия окръжен съд - в акционерно дружество/ като купувач, договор за продажба на недвижим имот, представляващ празно място от 14,6 дка, находящо се в землището на гр.Шумен, местността „Коджа Дермен”, съставляващо парцел I по скица от 27.06.1994 г. на у-ние „Земя и земеползване” гр.Шумен, представляващо прекатегоризирана селскостопанска земя, отредена за строеж на бензиностанция. Прехвърлителят И. Р. Ч. се е легитимирал като собственик на земята с договор за покупко-продажба, сключен с продавача Г. Х. Н. на 22.07.1993 г. с нотариален акт № 36, том X, дело 2414/93 г. на нотариуса при Шуменския районен съд, а Г. Н. – с констативен нотариален акт №52 от 15.04.1993 г., том II, дело № 1003/1993 г. на нотариуса при Шуменския районен съд, за собственост на земеделски земи, възстановени с протокол на общинска поземлена комисия 10А/10.09.1992 г. Установено е също от доказателствата по делото и с помощта на съдебно –техническите експртизи, че процесните 12,864 дка са част от имота от 14,600 дка и поподат в поземлен имот с идентификатор № 83510.8.14 с площ от 22,534 дка, по одобрената през 2005 г. кадастрална карта на гр.Щумен, записан като собствен на ответниците с титул за собственост земеделска реституция – решение 10АРС/11.05.2001 г. Т.е. и двете страни черпят права от земеделска реституция.

Правата на Г. Х. Н. са основани на решение 10А/10.09.1992 г. на поземлената комисия, издадено на осн. чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ по заявление 100/02.09.1991 г., с което му е било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 5,300 дка в местността „Триъгълника” /„Коджа Дермен”/, нива от 5 дка в местността „Триъгълника” и 4,300 дка в местността „Чатал Бунар”. След снабдяване с констативен нотариален акт на 15.04.1993 г., той е продал на 22.07.1993 г. земите си на Иван Радев Ч..

Междувременно, по заявление от 03.02.1992 г. на ответниците – наследници на Г. П. Д., с което същите са заявили за възстановяване в стари реални граници земеделска земя от 22 дка в същото землище, с протокол №10 от 09.06.1992 г. поземлената комисия е признала правото за възстановяване на собствеността върху тях, но е определила това да стане с план за земеразделяне.

С решение № 460 от 18.04.1994 г., постановено по гр.д. №3439/1993 г., Шуменският районен съд е установил по отношение на ОПК Шумен и Община Шумен, че наследниците на Г. П. Д. имат право да възстановят  собствеността си върху тези 22 дка в местността „Триъгълника” във възстановими  стари реални граници по смисъла на чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ, като е отменил акта на поземлената комисия в частта, с която е било постановено възстановяването им с план за земеразделяне.

На 07.09.1994 г., органът по земеделска реституция е постановил решение № 10АРС, с което на осн. чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ  възстановил правото на собственост на наследниците на Г. П. Д. за нива от 22,800 дка в местността „Коджа Дермен” в съществуващи стари реални граници. На 7.11.1994 г., наследниците на Г. Д. са се снабдили за земите от 22,800 дка с констативен нотариален акт № 109, том V, дело № 3527/1994 г. на нотариуса при Районен съд Шумен.

Преди постановяването на решението на поземлената комисия, на 28.06.1994 г. И. Р. Ч. е продал на „Литекс Комерс” ООД прехвърлените му от Г. Н. 14,600 дка земеделска земя.

Към този момент са били налице два позитивни акта на поземлената комисия за възстановяване на процесната земеделска земя в полза на две различни лица. Затова, на 29.11.1994 г., наследниците на Г. Д. са предявили срещу Г. Х. Н. /продавача по сделката с И. Р. Ч./ и Н. Х. Н. иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и той е бил уважен с влязло на 28.02.1997 г. решение  № 217 от 24.1996 г. по гр.д. № 2475/1994 г. по описа на Шуменския районен съд /оставено в сила с решение от 28.02.1997 г. по гр.д. № 701/1996 г. по описа на Шуменския окръжен съд/. Съдът е разрешил спора за собствеността на имота към момента на внасянето му в ТКЗС в полза на наследниците на Г. Д. /сега ответници по делото/.

След постановяне на решението по спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, поземлената комисия, като приела с протокол от 27.11.1997 г., че е допуснала явна фактическа грешка при издаването на решение № 10АРС/07.09.1994 г. за възстановяването на имота на наследниците на Д., издала решение № 10 АРС от 27.11.1997 г., с което им признала правото на собственост върху цялата нива от 22,800 дка,  но възстановила правото на собственост в стари реални граници само върху част нея - за 10,669 дка и отказала да възстанови останалите 12,131 дка в стари реални граници на осн. чл. 10 б ЗСПЗЗ /защото към момента на издаването на решението на поземлената комисия № 10АРС/07.09.1994 г. статутът на земята бил вече променен и върху нея била построена бензиностанция/.

Решение № 10 АРС от 27.11.1997 г. на поземлената комисия е било обжалвано от наследниците на Делирусев по реда на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ пред Шуменския районен съд и с влязло в сила на 02.03.2001 г. решение № 1550/22.01.2001 г., постановено по гр.д. № 9/1998 г., съдът го отменил в частта, с която е било отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Г. Д. върху нивата от 12,131 дка.

На 11.05.2001 г., поземлената комисия, на основание чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, решение № 10АРС/27.11.1997 г. по чл.18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята съгласно чл. 18 ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи стари граници, е постановила решение №10АРС/11.05.2001 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. Д. в съществуващи стари реални граници на имота от 22,533 дка в местността „Коджа Дермен”, представляващ имот № 008014 по картата на землището. В забележка към решението е посочено, че същото допълва и изменя решение № 10АРС/27.11.1997 г.

   Положителното решение на поземлената комисия има конститутивно действие, т.е. въз основа на него лицата, в чията полза се постановява то, се легитимират като титуляри на правото на собственост  върху земеделски земи, което се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Въпросът за конститутивния характер на тези решения е разрешен с ТР №1 по гр.д.№11/1997 г. на ВКС, ОСГК и в тази насока е и трайната съдебна практика, намерила израз в решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, поради което оплакванията на въззивника в тази връзка са несъстоятелни.

Искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е с предмет установяване притежателят на правото на собственост върху спорните земеделски земи към минал момент. При наличието на правен интерес от предявяването на този иск, обусловен от сезирането и на двете страни по този спор на поземлената комисия с искане за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, съдът постановява решение, като при основателност на предявения иск, като последица от това, поземлената комисия издава позитивно решение в полза на лицата, или на техните наследници, на които е признато правото на собственост към минал момент. Едва с издаване на решение на поземлената комисия, въз основа на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е завършен фактическия състав  по възстановяване на правото на собственост. Административният орган - поземлената комисия е длъжен да постанови решение, съобразено с влязлото в сила решение, по заявлението на коя да е от страните по спора, като в зависимост от това, има ли издадено позитивно решение преди влизане в сила на съдебното решение по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ще следва да постанови ново решение, с което се признават правата по заявлението на ищците  или ще измени постановеното вече решение, относно субектите, в чиято полза се възстановява правото на собственост. Силата на пресъдено нещо по спора с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в своите обективни предели обхваща спорните между страните по спора земеделски земи  и правото на собственост върху тях към минал момент – момента на колективизацията и внасянето на земеделските земи в ТКЗС или друга кооперативна организация или към момента на неправомерното отнемане на земите. Субективните предели  на силата на пресъдено нещо се простират до страните в процеса, респ. техните частни правоприемници. При наличие на прехвърлителна сделка, осъществена след като е било признато право на възстановяване върху същите земи от една от страните по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, третото лице – приобретател по тази сделка се легитимира като собственик на земята по силата на самата сделка, като след постановяване на ново или изменително решение на органа на поземлената реституция, спорът относно действителността на сделката и правото на собственост, следва да се реши по общия исков ред. Това разрешение е дадено с постановеното по чл.290 от ГПК решение №212 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 190/2011 г. на ВКС, II г.о.

Решението по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което са отречени правата на Г. Христов Неделчев /продавач по договора за продажба/, в чиято полза първоначално е било постановено решение на органа по земеделска реституция за възстановяване на земеделската земя, предмет на сделката, е противопоставимо на приобретателя – купувач по последващата сделка и ищец по настоящия иск –„Литекс Комерс” АД, макар той да не е участвал в производството по оспорване на правата на праводателя му /а и няма как да участва, тъй като спорът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се води само между заявилите за възстановяване имота лица/, с оглед обстоятелството, че правата на праводателя му са отречени по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ  - принципът на противопоставимост на подобни права е възприет от ВКС в ТР №1 от 02.06.2010 г. на ОСГК на ВКС по т.д. №1/2009 г. Това разрешение е застъпено в решение № 96 от 27.05.2014 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК по гр.д. № 5198/2013 г. 5198/2013 г. на ВКС, I  г.о.

Следователно, влязлото в сила решение по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗЗ постановено по гр.д. №2475/1994 г. по описа на Шуменския районен съд, с което между наследниците на Г. П. Д. и Г. Х. Н. е бил разрешен спора за собствеността на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС и са отречени правата на Г. Н. /праводателя на „Литекс Комерс” ООД/ за възстановяване на този имот по земеделска реституция, е противопоставимо на ищеца по делото – купувач по договора за продажба. Затова, „Литекс Комерс” АД не може в настоящото производство да претендира инцидентно установяване на правото на собственост на Г. Х. Н. към момента на внасянето на имота в ТКЗС и да установява правото му на възстановяване на земеделския имот по ЗСПЗЗ, като и да оспорва правата на собственост към миналия момент на праводателя на ответниците – Г. П. Д. и съответно правото им на възстановяване на имота по земеделска реституция.

Щом ищецът основава по делото правото си на собственост върху процесния имот на договора за покупко – продажба от И. Р. Ч., придобил също чрез покупка от Г. Х. Н., а правото на последния - възникнало по земеделската реституция, отричането на правото на реституция на последния и невъзможността му да придобие собствеността на това основание води до извода, че той не би могъл да прехвърли права на собственост и на последващите приобретатели.

Доколкото по иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, понастоящем чл.54, ал.2 от ЗКИР, ищецът следва да установи правото си на собственост на твърдяното придобивно основание към момента на одобряването на кадастралната карта, а от изложеното по-горе се налага извода, че той не е станал собственик по силата на договора за продажба, възраженията му за незаконосъобразност на административното производство и на актовете, с които са възстановени правата на собственост на ответниците върху земеделския имот, не следва да бъдат разглеждани. Това е така, тъй като отричането на правата на собственост на ответниците, основани на земеделската реституция, няма да доведе до извода за придобиване на правото на собственост на ищеца по силата на правната сделка. Именно поради това, настоящата инстанция намира оплакванията на въззивника, че първоинстанционния съд не е обсъдил и не е изложил мотиви във връзка с всички твърдения за незаконосъобразността на административното производство /за приложението на разпоредбата на чл.11 и чл.13, ал.4, 5  и 6 ППЗСПЗЗ, за липсата на удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ/, както и за неспазване на изискванията за форма на административния акт и компетентността на органа, който  ги е издал, както и че не е осъществил косвен съдебен контрол за законосъобразност на тези решения, за неоснователни и те следва да бъдат оставени без уважение.

По твърденията на ищеца за придобиване на имота по давност и оплакванията във възивната жалба в тази връзка:

От момента на закупуването на имота на 28.06.1994 г., ищецът е установил фактическата си власт върху него, като преди това – от 22.07.1993 г.  такава е установил и праводателят му И. Ч.. Доколкото е закупил имота с договор, сключен в предвидената от закона форма, без да знае, че праводателя му не е бил собственик, /а в случая и не е могъл да знае, че правата на праводателя му впоследствие ще бъдат отречени/ ищецът има правата на добросъвестен владелец по чл. 70 от ЗС и може да придобие имота по давностно владение с изтичането на кратката петгодишна давност.

Датата, от която това владение може да бъде противопоставено на собствениците по земеделска реституция и ответници по делото е влизане в сила на решението на поземлената комисия, с което им е възстановена собствеността върху имота. Това е станало с решение № 10АРС/11.05.2001 г. на поземлената комисия, с което окончателно е приключила процедурата по възстановяването на имота в полза на ответниците. Разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ брани правата на лицата, имащи право на възстановяване на собствеността до момента на постановяване на решението на поземлената комисия /сега ОСЗ/, с което правото на собственост се възстановяава в реални граници. Началният момент на придобивната давност е обвързан с възстановяване собствеността на лицето, чиито права се иска да бъдат отречени с възражение за изтекла придобивна давност, а не с момента на сключване на договора, представляващ годно основание за придобиване на собствеността по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Придобивната давност в случая се противопоставя не на праводателя на лицето, което се позовава на това придобивно основание, а на лицето, отрекло правата на последния по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В този смисъл са и разясненията по приложенето на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, дадени в ТР №1 от 02.06.2010 г. на ОСГК на ВКС по т.д.№1/2009 г. В разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е заложен принципа, че за онзи, който не може да предяви иск за защита на правата си, давност не тече. 

В случая, началният момент на давностния срок не може да се счита от датата на постановяване на решението на поземлената комисия 10АРС/07.09.1094 г., каквито доводи е навел въззивника, защото след постановянето на това решение е възникнал спора за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, както и затова, че до 22.11.1997 г. съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ давност не тече, а на 27.11.1997 г. поземлената комисия е постановила решение, с което е отказала на ответниците възстановяването в реални граници за процесната част и така е създала несигурност относно техните права, като административното производство е продължило с обжалването на това решение по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и е приключило едва с издаването на решение № 10АРС/11.05.2001 г. на поземлената комисия.

Крайният срок до който в случая следва да се прецени изтеклата придобивна давност, с оглед характера на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /в настоящата редакция чл.54, ал.2 от ЗКИР/ е одобряването на кадастралната карта на гр.Шумен със заповед № РД -18-52 от 25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, което води до извода, че от 11.05.2001 г. до 25.11.2005 г. петгодишния давностен срок не е изтекъл и ищецът не е придобил собствеността по давностно владение.

Само за пълнота на изложението във връзка с оплакванията на въззивника следва да бъде добавено, че дори при положение, че за начало на давностния срок следваше да се приеме приключването на производството по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, то от датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 9/1998 г., с което е отменен отказа на поземлената комисия за възстановяването на 12,131 дка в реални граници по решение № 10АРС/27.11.1997 г., а именно 01.03.2001 г. – до одобряването на кадастралната карта на 25.11.2005 г. отново не е изтекъл давностния срок.

Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по съображения за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направеното от един от ответниците признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца. Макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска. В тази насока е налице и задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК - Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията М. С. В този смисъл оплакванията на въззивника за незачитане признанието на иска от един от ответниците са неоснователни.

 С оглед изложените съображения, предеявеният иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е неоснователен и правилно окръжният съд го е отхвърлил.

Решението на окръжния съд не страда от наведените в жалбите пороци и следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Въззиваемите не са заявили искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №309 от 29.11.2013 г., постановено по гр.д. № 494/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени, предявените от „Литекс Комерс” АД, гр.София,  ЕИК 000288549, срещу Г.Й.Й. /починал на 22.07.2014 г. и заместен в хода на въззивното производство от наследниците по закон И.А.Й. /съпруга/, П.Г.К. /дъщеря/ и Й.Г.Й. /син//, Д.Й.Й., С.Г.К. и Л.В.В., искове по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответниците, че са налице непълноти и грешки в одобрените кадастрална карта и регистри на град Шумен, по силата на заповед с №РД - 18 - 52 от 25.11.2005г. на Изп. директор на АГКК, влязла в сила на 27.01.2006г., в частта касаеща поземлен имот с идентификатор №83510.8.14, с адрес гр.Шумен, м. "Коджа Дермен", целият с площ от 22,534 дка, трайно предназначение на територията: земеделска територия, начин на трайно ползване: ниви /орна земя/, които непълноти и грешки са по отношение на реална част от горния имот, с площ от 12,864 дка, оцветен в лилав цвят на скица - приложение 6 /стр. 664 от делото/ от съдебно - техническа експертиза от 23.10.2013 г., приподписана от съда, като бъде признато по отношение на ответниците че ищецът е притежавал правото на собственост върху процесната реална част, към момента на одобряване на действащите ККР на гр.Шумен, извършени по силата на заповед №РД-18-52 от 25.11.2005г. на ИД на АГКК, на основание договор за покупко-продажба, или давност, както и че неправилно в ККР, като собственици на процесната реална част от имота, са отразени ответниците, както и искането за отмяна чл.537, ал.3 от ГПК на Нотариален акт №109, т.V, д.№3527/17.11.1994г. на ШРС, както и в частта с която дружеството е осъдено да заплати на Г.Й. и Д.Й. сторени по делото разноски в размер на 4000 лв.

В частта, с която е оставено без разгледждане искането на ответниците по чл. 537 от ГПК, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: