Р Е Ш Е Н И Е № 75

гр. Варна, 15.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 130 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на В.Д. ***, подадена чрез адв. Г. Л. ***, против решение № 1595/12.12.2016г., постановено по гражданско дело № 1160 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Варна, с което въззивникът е осъден да върне на Н.Д.П. от гр. Варна сумата от 29 337.45лв., дадена на 31.03.16г. чрез превод, нареден от ищцата и извършен по сметка на ответника в "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, по проектиран, но несключен договор за продажба на имот в гр. Варна, ул. "Скайлер" № 5, ап. 1, на основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска – 15.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2573.50 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В жалбата се сочи, че постановеното решение е неправилно и се претендира отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските по делото. В с.з. жалбата се поддържа чрез друг процесуален представител в лицето на адв. Ем. Стефанова, която допълва, че е недопустимо съдебно решение да се основава на предположения /както е приел ВОС, че не е изключено процесната сума да е била дадена от ищцата по догаваряне за ап. № 1/, както и на показания, които не следва да се кредитират поради заинтересоваността на свидетелите. Поддържа се, че няма доказателства по делото предварителния договор да е бил прекратен. В депозираните писмени бележки за първи път се релевира възражението, че процесната сума не е получена от ответника – същата е била наредена от сметката на ищцата, но няма доказателства за постъпването ѝ по сметката на ответника. За първи път е релевирано в тези бележки и възражение за симулативност на договора за покупко-продажба на ап. 4, сключен на 22.04.16г., досежно неговата продажна цена, като действителната такава е вместо вписаната в същия сума от 106 578 лв., уговорената в предварителния договор от 02.11.15г. цена от 115 000 евро. Поддържа се твърдението, че плащането на процесната сума е част от тази действителна продажна цена.

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна Н.Д.П. чрез адв. М. Н. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че поради бланкетността на въззивната жалба е невъзможно излагането на конкретни аргументи. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно, ведно с присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. В с.з. становището за неоснователност на жалбата се поддържа чрез процесуален представител. Не се оспорва, че между разпитаната като свидетел по делото Е.А.И. и въззивника е налице висящ съдебен спор по в.гр.д. № 582/17г. на ВОС, по който същата претендира наличието на парично вземане от ответника. В депозираните писмени бележки се акцентира на факта, че от приетото пред въззивната инстанция определение на ВОС, доказващо наличието на висящ имуществен спор между свидетелката И. и ответника Д., се установява и цялостното поведение на В.Д. да намира всевъзможни начини да се облагодетелства финансово и да осуетява и да не заплаща поетите от него финансови задължения. Поддържа се по същество становището за неоснователност на въззивната жалба. Счита се, че възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатенотго от въззиваемата адвокатско възнаграждение е неоснователно.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен осъдителен иск за връщане от ответника на преведената му по банков път от ищцата на 31.03.16г. сума в размер на 29 337.45 лв., по проектиран, но несключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в сградата в гр. Варна, ул. „Скайлер”, № 5, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба от 15.06.16г. до окончателното изплащане на сумата. Това следва от анализа на въведените с исковата и уточняващата молба от 29.06.16г. твърдения по фактите – че ищцата и съпругът ѝ са водили преговори с ответника за сключване на предварителен договор за закупуване на още един недвижим имот в сградата на ул. „Скайлер”, № 5, след като преди това са закупили от него няколко недвижими имота в същата сграда. Ищцата считала, че е била постигната такава договореност и предполагайки сключването на проектирания предварителен договор, същата е извършила банковия превод на посочената сума. До подаването на исковата молба обаче подписване на предварителен договор не е било осъществено, поради което и ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцата и при наличието на връзка между обедняването и обогатяването. Дадената от първоинстанционния съд с определение № 1636/01.07.16г. правна квалификация на иска въз основа на така въведените твърдения, представляващи основанието му, както и въз основа на предявения петитум – като иск за връщане на платената сума поради неосъществяване на основанието /несключването на предварителен договор/, е възприета и потвърдена от ищцата – така молба вх. № 19475/07.07.16г. Приложимата материалноправна норма, под чиято хипотеза следва да се подведе предявения иск, е тази по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Поради това и обжалваното решение е допустимо.

            От представеното преводно нареждане за кредитен превод /л. 4 от делото на ВОС/ се установява, че на 31.03.2016г. е извършен твърдяният в исковата молба, нареден от ищцата превод на процесната сума от 29 337.45лв. по сметка на ответника в РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД. Като основание за превода е вписано захранване.

            Ответникът е оспорил иска, считайки го за неоснователен. Навел е твърдение, че същият е бил пълномощник на продавачите по сключен с ответницата предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Юджийн Скайлер”, № 5, ет. 2, ап. 4 и превода на процесната сума от ищцата на ответника представлява извършено плащане на част от покупната цена на имота. Сумата е била получена от ответника именно в качеството му на пълномощник на продавачите по този предварителен договор.

            Ответникът е представил с отговора си заверено копие на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 02.11.15г. между Е. А. И., Г.А.Н., Б.А.В. и Й.П.Й., всички действащи чрез пълномощника си В.Д.Д. като продавачи и Н.Д.П. и Н.И.П. – като купувачи, имащ за предмет задължението на страните да сключат окончателен договор за продажба на право на строеж за жилище: апартамент № 4 и маза № 7 в сградата на горния адрес, за цена в размер 115 000 евро. Уговорено е в този договор цената да се плати, както следва: 10 000 евро при подписването на договора, 85 000 евро при сключване на окончателния договор, което следва да стане до 30 дни от предварителния договор /т.е. до 02.12.15г./ и 20 000 евро в шестмесечен срок от предаване на апартамента в завършен вид, което пък трябвало да стане до три месеца от второто плащане /т.е. най-късно до 02.09.16г./. Към този предварителен договор е подписано и допълнително споразумение на 04.12.15г. отново между същите продавачи, представлявани от ответника и от ищцата и нейния съпруг Н.И.П. като бъдещи купувачи, с което страните са уговорили, че окончателния договор за продажбата на правото на строеж за описания ап. № 4 и маза № 7 в сградата на ул. „Юджийн Скайлер” № 5 в гр. Варна следва да се извърши преди получаване на акт 16 и след изплащане на цялата сума. Уговорен е и различен начин на плащане на покупната цена от общо 115 000 евро – 10 000 евро при сключване на предварителния договор /т.е. 02.11.15г. /, 10 000 евро - десет дни след подписването на предварителния договор /т.е. до 12.11.15г./; 10 000 евро - тридесет дни след подписване на предварителния договор /т.е. до 02.12.15г./; 65 000 евро при сключване на окончателния договор, което следвало да стане в срок от 60 дни след сключване на допълнителното споразумение /т.е. до 04.02.16г./ и 20 000 евро в шестмесечен срок от сключване на допълнителното споразумение /т.е. до 04.06.16г./.

            Идентични по съдържание копия на тези документи /предварителния договор от 02.11.15г. и анекса от 04.12.15г./ са представени и от ищцата /л. 38-43/, но върху последните им страници върху подписа на ответника като продавач е поставен печат на „Деспа строй ЕООД, гр. Варна.

            При това положение въведеното едва с писмените бележки пред въззивната инстанция оспорване от ответника на факта на получаване на процесната сума чрез банковия превод от 31.03.16г., нареден от ищцата, е несвоевременно, а освен това противоречи на останалата част от защитната му теза – че сумата е получена на правно основание, представляващо предварителния договор от 02.11.15г. за продажбата на ап. 4. По делото следва да се приеме, че процесната сума е получена от ответника чрез посочения банков превод.

            Видно от представените от ищцата в първото с.з. и приети от ВОС други писмени доказателства /относими към предмета на делото, тъй като са събрани във връзка с твърденията на ответника, релевирани с отговора на исковата молба и своевременно представени съобразно нормата на чл. 143, ал. 2 от ГПК/, се установява, че на 31.05.2013г. е подписано пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 1582 на нотариус К. Костадинов, рег. № 520 на НК, с район на действие – този на РС-Варна, от Е.А.И., Г.А.Н. и Б. А.В., с което е учредена представителна власт в полза на ответника да извършва правни и фактически действия, необходими за строителството в УПИ III-1143 в кв. 10 по плана на 8-ми м. р. в гр. Варна, но не и действия по разпореждане с вещни права за имоти в бъдещата сграда. Това пълномощно е било оттеглено изцяло от упълномощителите с писмено изявление от 18.08.15г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 3310 на нотариус К. Костадинов, рег. № 520 на НК, с район на действие – този на РС-Варна.

            На 05.12.15г. е съставен протокол от проведена среща, на която са присъствали Е.А.И., Г.А.Н., Б.А.В., В.Д.Д., Н.Д.П., Н.И.П. и Й.Д.И. Този частен удостоверителен документ е подписан от И. и от П., както и от Й.И., който с подписа си е удостоверил отказите на Г.А.Н., Б.А.В. и В.Д.Д. да го подпишат. Отразено е, че срещата е проведена във връзка с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.11.15г. и допълнително споразумение към този договр, постигнато на 04.12.15г. за имоти на ул. „Юджийн Скайлер”, № 5. В протокола са вписани изявленията на Е. И., Г. Н. и Б.В., че не желаят да продават описаните имоти при тези цени и условия и че развалят тези договори. Е.И. е заявила още, че не е упълномощавала В.Д. да продава нейни имоти, а Г.Н. и Б.В. – че не желаят да разпишат този протокол, така, както не са разписвали и упълномощавали В.Д. да разпише описаните по-горе документи. Ответникът е заявил, че не желае да подпише този протокол. П. са заявили, че приемат развалянето и ще разпишат протокола.

            Оспорване на датата на съставяне на този частен документ не е предприето от ответника в предвидения процесуален срок. В показанията си свид. Е.И. потвърждава, че лицата са направили изявленията, вписани в този протокол от 05.12.15г. /л. 83, гръб от делото на ВОС/.

            От представеното заверено копие на нотариален акт № 123, т. I, рег. № 1693, дело № 95 от 18.04.2016г. на нотариус К. Костадинов, рег. № 520 на НК се установява, че е сключен договор за доброволна делба и прехвърляне на имоти, чрез който съсобствениците и притежатели на права на строеж на преобразувани по време на строителството обекти Е.А.И., Г.А.Н., Б.А.В., Й.П.Й., П.Д. М., В.Д.Д. и П.Г.Д., са разпределили обектите в сграда № 4, същата на етап „груб строеж” съгласно удостоверение изх. № АУ 111022 ОД-0010Д от 23.11.15г. на община Варна и Констативен протокол от 23.11.15г. към него, находяща се в ПИ с идентификатор 10135.1507.68 по КККР на гр. Варна, находящ се на адрес в гр. Варна, ул. „Юджийн Скайлер”, № 5. В общ дял на В. и П.Д. /с квота в дела от 65%/ и на Й.Й. /с квота в дела от 35%/ е поставен апартамент № 4 с идентификатор 10135.1507.68.4.4 по КККР на гр. Варна. В дял на П.Д. М. е поставен апартамент № 1 с идентификатор 10135.1507.68.4.1 по КККР на гр. Варна.

            От представеното заверено копие на нотариален акт № 133, т. I, рег. № 1776, дело № 103 от 22.04.2016г. на нотариус К. Костадинов, рег. № 520 на НК се установява, че е сключен договор, чрез който В.Д. и съпругата му П. Д. и Й.П.Й. са продали на Н. и Н. П. апартамент № 4 в посочената сграда срещу обща цена от 106 578 лв. /при данъчна оценка за имота от 156 582.50 лв./, от която дължимата част на Д. е в размер на 91 578 лв., платими по банкова сметка *** В.Д., от които 72 000 лв. – в деня на сключване на договора, а 19 578 лв. – в двадесетдневен срок от сключването на договора. Дължимата част от общата цена за Й. е в размер на 15 000 лв., платима в деня на подписване на този договор. Видно от преводно нареждане за кредитен превод /л. 70 от делото на ВОС/, че на 22.04.2016г. е извършен нареден от ищцата превод на сумата от 72 000лв. по сметка на ответника в РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД. Като основание за превода е вписано „покупка на жилище”. С такова преводно нареждане също от дата 22.04.16г. е извършен наредения от ищцата превод на сумата от 15 000 лв. по сметка на Й.П.Й. в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с посочено основание „покупка на жилище”.

            От представеното преводно нареждане /л. 76 от делото на ВОС/ се установява, че на 06.04.2016 г. е извършен друг, нареден от ищцата превод на сумата 19 558.30 лв. по сметка на ответника. Като основание е вписано захранване. Видно от представената на л. 72-75 от делото на ВОС нотариална покана от 09.05.2016 г., че ищцата и съпруга ѝ Н. П. са направили изявление за прихващане на задължението си по договора от 22.04.16г. в размер на 19 578 лв. с вземането си по договор за заем на парична сума, предоставена на ответника на 06.04.16г. в размер на 19 558.30 лв., представляваща левовата равностойност на 10 000 евро, на осн. чл. 103 от ЗЗД. След прихващането е останала от П. дължима сума от 19.70 лв., която сочат, че са превели по посочена сметка на ответника на 05.05.16г. /преводно нареждане на л. 77 от делото/. Адресатът на нотариалната покана – ответникът Д. се е запознал лично в кантората на нотариуса с нейното съдържание, но отказал да подпише разписката, удостоверяваща нейното връчване – протокол на нотариуса на л. 75 от делото на ВОС.

            Въпреки предоставената на ответника възможност за изразяване на становище по представените в първото по делото с.з. писмени доказателства от ищцата, същият не е изразил становище. Релевираното от ответника възражение за симулативност на продажната цена по договора от 22.04.16г., направено за първи път с писмените бележки пред въззивната инстанция, е несвоевременно и не следва да се обсъжда.

            От показанията на свидетелката Е. И. се установява, че тя е съсобственик в поземления имот на ул. „Скайлер”, № 5, където е притежавала и къща, а В.Д. е бил от строителната фирма „Деспа строй” ЕООД, която собствениците на земята са ангажирали за построяването на жилащната сграда. П. закупили ап. 6, а по-късно и ап. 4 в жилищната сграда. Освен това са водили и преговори за закупуването и на ап. 1, за който са капарирали сума от 15 000 евро. По-късно обаче ап. 1 е бил продаден на други хора, а не на П. Свидетелката обяснява и относно документите, представени от ищцата по делото – че през 2013г. тя и другите двама съсобственици на парцела са дали пълномощно на Д. за снабдяването му с необходимите документи във връзка с предстоящото строителство на сградата на посочения адрес. През м. 08.2015г., когато са възникнали проблеми във връзка със строителството, съсобствениците на парцела са посетили нотариус и са оттеглили горното пълномощно в полза на Д., за което същият е бил уведомен в края на м. 08.15г. Въпреки това обаче Д. е предприел действия за продажбата на ап. 4 на П. и то при липсата на упълномощаване за това. Свидетелката и другите съсобственички са научили за предварителния договор, сключен от В.Д. като техен пълномощник и в тази връзка е била проведена срещата на 05.12.15г. и е съставен протокола, находящ се на л. 44 от делото. П. не са знаели за оттеглянето на пълномощното преди м. 12.15г. Водените преговори за продажбата на ап. 1, притежаван от тъщата на В.Д. – П.М.Д., не са приключили успешно, тъй като имотът е продаден на други лица.

            Видно от приетото от настоящата инстанция копие на определение № 1007/10.04.17г. по в.гр.д. № 582/17г. на ВОС, че страни по него са въззивника В.Д. и въззиваема страна – Е.А.И., образувано по въззивна жалба против решение на ВРС, с което е прието за установено, че Д. дължи на И. парични суми, представляващи припадащите ѝ се части от продажните цени за ателие № 3, ап. 5 и част от подземен гараж в сградата на ул. „Юджийн Скайлер”, № 5. Това обосновава необходимостта от преценка на горните показания с оглед нормата на чл. 172 от ГПК.

            От показанията на разпитания като свидетел съпруг на Е.И. – Й.И. се установява, че същият е научил, че П. са закупили ап. 6 на третия етаж от сградата на посочения адрес, а по-късно и ап. 4. При проведен разговор със свидетеля П. са му споделили, че желаят да закупят и ап. 1 в сградата и трите им апартамента да бъдат едни под други. Споделили още, че са се разбрали с В. по този въпрос, а ищцата му е превела сума, за да не бъде прехвърлен този ап. 1 на друг. По-късно свидетелят разбрал, че В. е продал ап. 1 на друг човек. С В. не са говорили по тези въпроси, тъй като си имали техни проблеми с него. Показанията и на този свидетел следва да бъдат преценявани с оглед евентуалната му заинтересованост.

            По същността на предявения иск и разпределението на доказателствената тежест по установяване в процеса на правнорелевантните факти.

            Съгласно т. 1 от ППВС № 1/79г. на ВС, при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. В този последен случай, ако страната, която има интерес от несбъдването на условието, недобросъвестно е попречила да настъпи то, чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма приложение, защото по силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се счита, че условието се е сбъднало.

            В тежест на ищцата е да установи наличието на водени преговори и обещание за сключване на договор между страните, по силата на който ответникът се е задължил да ѝ продаде ап. 1 от сградата на ул. „Юджийн Скайлер”, № 5 в гр. Варна, като заплатената от ищцата процесна сума от 29 337.45лв. представлява авансово заплатена част от бъдещата продажна цена. Доказването на този факт е допустимо да се извърши с всички доказателствени средства по ГПК.

            Доказването на твърдяните от ответника факти, че е получил процесната сума в качеството му на пълномощник на продавачите по предварителен договор за продажбата на ап. 4 би обосновало наличието на правно основание за плащането, изключващо твърденията на ищцата и неоснователност на предявения иск.

            По правните изводи, които се налагат от установената по-горе фактическа обстановка.

            Записаното в платежното нареждане от 31.03.16г. като основание за превода на паричната сума по банкова сметка *** - „захранване”, не доказва наличието на твърдяното от ищцата основание за плащането по проектиран предварителен договор за покупка на ап. 1. Преки доказателства обаче за воденето на такива преговори между ищцата и нейния съпруг от една страна и ответника – от друга страна, касаещи продажбата на ап. 1 от жилищната сграда, съставляват показанията на разпитаните пред ВОС свидетели. Вярно е, че свидетелката И. има висящ имуществен спор с ответника Вл. Д. /отново за дължими от последния парични суми, но като припадащи се части от продажни цени на други самостоятелни обекти в жилищната сграда/, а свидетелят И. е неин съпруг, което сочи на евентуална тяхна заинтересованост /макар и да не може да се обоснове дали тази заинтересованост би била във вреда или в полза на ответника, имайки предвид техния интерес да удовлетворят свое евентуално съдебно признато парично вземане от имуществото на ответника/. Техните показания обаче са вътрешно безпротиворечиви и взаимно съвпадащи по правнорелефантния и подлежащ на доказване факт – че П. са водили преговори с В.Д. да закупят и ап. 1 /след като вече са закупили ап. 6 и ап. 4 в същата жилищна сграда/, който е притежаван от тъщата на ответника /факт, който пък се установи от договора за доброволна делба и прехвърляне на имоти от 18.04.16г./. И двамата свидетели сочат, че ищцата е заплатила и капаро във връзка с бъдещата продажба, за да запазят правото си да закупят този ап. 1, а свидетелката И. посочва и точната сума – 15 000 евро /чиято левова равностйност е равна на процесната сума от 29 337.45лв./. Тези показания не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

            Евентуално разколебаване на свидетелските показания може да бъде постигнато при наличието на доказване на твърденията на ответника. Такова обаче съдът не намира за осъществено по настоящото дело. На първо място следва да се посочи, че изнесеното от свидетелката И. относно развитието на отношенията между съсобствениците на парцела с посочения административен адрес и ответника В.Д. като съпричастен към дружеството, на което е било възложено строителството на жилищната сграда, се подкрепя от писмените доказателства, представени от ищцата в първото по делото с.з. Даденото от съсобствениците пълномощно в полза на Д. през 2013г. е било оттеглено на 18.08.15г. Освен това, същото не е включвало права за упълномощеното лице да се разпорежда с вещни права върху недвижими имоти. Въпреки това обаче, ответникът е подписал предварителния договор от 02.11.15г. за продажбата на ап. 4 в жилищната сграда с идентификатор 10135.1507.68.4 по КК на гр. Варна, действайки при липсата на представителна власт по отношение на бъдещите продавачи. Съпоставена датата 05.12.15г. с датата на изменението на предварителния договор на 04.12.15г., налага извода за достоверност на изнесеното от И., че тя и другите съсобственички на парцела са научили от П. за сключването на предварителния договор и неговото изменение и веднага са организирали срещата на посочените в протокола от 05.12.15г. лица. Както се посочи и по-горе, датата на този частен удостовиретелен документ не е оспорена на ответника. На тази среща мнимо представляваните не са потвърдили извършените от тяхно име действия от ответника при липсата на представителна власт, а напротив – изрично са заявили нежеланието си да продават описания имот при посочените в предварителния договор и допълнителното споразумение условия. Това означава, че П. и бъдещите продавачи не са били обвързани от надлежно учредена облигационна връзка под формата на предварителен договор за покупко-продажба на ап. 4. Самият ответник Вл. Д. пък не е бил страна по този предварителен договор, нито надлежен представител на продавачите по този договор, а още по-малко пък е придобил права да получава уговорената цена по този предварителен договор на друго основание.

            Няма и доказателства за започнало изпълнение на задължението на купувачите по предварителния договор от 02.11.15г. да заплащат покупната цена по уговорения начин – нито съобразно сроковете, нито съобразно размерите било по предварителния договор, било по допълнителното споразумение към него /уговорено плащане на сума от 15 000 евро като на част от цената от 115 000 евро няма – по договора частите са 10 000 евро, 85 000 евро и 20 000 евро, а по допълнителното споразумение – 4 пъти по 10 000 евро, 65 000 евро и 20 000 евро; сроковете по договора са 02.11.15г., 02.12.15г. и най-късно до 02.09.16г., а по допълнителното споразумение сроковете са съответно 02.11.15г., 12.11.15г., 02.12.15г., 04.02.15г. и до 04.06.16г./. Не е било уговаряно и плащането на цената за продавачите да е на представилия се за техен пълномощник Вл. Д..

            Поради това и процесния превод, извършен на 31.03.16г. на левовата равностйност на 15 000 евро не може да се приеме, че е част от плащане на сумата по предварителен договор от 02.11.15г. за ап. 4, направено от бъдещите купувачи на мнимия пълномощник на бъдещите продавачи, по един предварителен договор, за който и мнимо представляваните продавачи и бъдещите купувачи са се съгласили още на 05.12.15г., че не са обвързани, за което е бил известен на същата среща и мнимият представител Вл. Д. .

            Не се доказват и твърденията на ответника в отговора на исковата молба, изхождайки и от сключените договор за доброволна делба и прехвърляне на имоти от 18.04.16г. и договор за продажба на ап. 4 от 22.04.16г. Напротив, едва след като е придобил в съсобственост ап. 4 /вероятно в СИО със съпругата си П. Д. от една страна и в обикновена съсобственост на съпрузите с Йордан Йорданов от друга страна/, този имот е бил продаден на 22.04.16г. на П. и продажната цена /която не е оспорена своевременно като симулативна, а още по-малко пък са налице доказателства за такава симулация относно нейния размер/ е била заплатена по банков път и чрез прихващане с вземане на ищцата, произтичащо от твърдян договор за заем на парична сума, дадена на ответника, чието изпълнение се твърди да е извършено чрез банков превод на 06.04.16г. В тази връзка не е и логично да се приеме, че плащанията на 31.03.16г. и на 06.04.16г. са такива именно за закупуване на ап. 4, тъй като доказателства за водени други преговори за ап. 4 извън тези, оформени на 02.11.15г. и 04.12.15г. и приключили на срещата на 05.12.15г., няма ангажирани по делото.

            Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че нито едно от оспорванията на ответника, релевирани с отговора на исковата молба, не водят до разколебаване на доказателствения материал /писмени и гласни доказателства/ за водене на преговори за сключването на договор за продажба на ап. 1, и плащането на сумата от 29 337.45 лв. на 31.03.16г. от ищцата на ответника е било с оглед на така проектирания договор, който обаче не е бил сключен. Налице е хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и предявения иск е основателен. Първоинстанционното решение следва да се потвърди.

            На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1000лв. – заплатен адвокатски хонорар, които въззивникът следва да бъде осъден да заплати. Направеното от процесуалния представител на последния възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като определения минимален такъв по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС при материален интерес от 29 337.45 лв. е в размер на 1410.12лв., т.е. заплатения по делото е под минималния размер.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1595/12.12.2016г., постановено по гражданско дело № 1160 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Варна.

            ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Д.П., ЕГН ********** *** сумата от 1000 /хиляда/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: