Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 45/19.04.2019г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети април, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю. К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 130/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от особения представител на Г.М.М. от гр.Варна срещу решение № 36/11.01.2019 г. по гр.д.№ 2115/18 г. на Окръжен съд –Варна, с което е уважен иска на М.Е. Д. за заплащане на сумата от 29337.45 лева, представляваща левовата равностойност на 15000 евро – полагащата й се част от продажната цена на недвижим имот, описан в диспозитива на решението, с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

          В подаден писмен отговор и н съдебно заседание насрещната страна оспорва въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД от М.Е.Д.  срещу Г.М.М., за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 29 337,45лв. - левовата равностойност на 15 000 евро, представляваща полагащата й се част от продажната цена на описан в исковата молба недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Оспорвайки иска, назначеният особен представител на ответницата оспорва твърденията за отправяне й многократни покани за заплащане на исковата сума и възразява за погасяване на вземането по давност.

Удостоверение за наследници № 21624/12.12.2018 г. от Район „Приморски” при Община Варна установява, че страните са наследници на М.С.Д., починала на 13.10.2010 г., като ответницата Г.М.М. е нейна дъщеря, а ищцата М.Е.Д. – внучка от починал син.

Не се спори, че с нот.акт № 131, том I, рег.№ 1013, дело № 131/2013 г. на нотариус Р.Табакова страните са продали на А.Н.А. съсобствен недвижим имот, придобит чрез наследяване: самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10135.2562.124.1.64, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, с адрес на имота гр. Варна, район Приморски, п.к.9000, ж.к.”Чайка” бл.47 вх.В, ап.64, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2562.124, представляващ апартамент с площ 79,92 кв.м., ведно с избено помещение и 1,80523% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, върху което е построена сградата, за сумата от 30 000 евро, преведена по банкова сметка ***: ***, с титуляр Г.М.М..

Фактът на извършен от А.Н.А. паричен превод в размер на 30000 евро на 17.05.2013 г. по сметката на ответницата се установява от представеното извлечение от сметката на  Г.М.М. в ТБ”ОББ” АД. Като основание за плащане е посочена покупка на апартамент в кв.Чайка 64 бл.47.

Доказателства за заплащане на половината от продажната цена от ответницата на ищцата не са представени.

Правилен е извода на съда за лишено от основание разместване на имуществени ценности между страните по делото, тъй като ответницата, в качеството си на собственик на ½ ид.ч. от имота има основание да получи  половината от продажната цена. От доказателствата по делото се установява, че  след продажбата по сметката й е преведена цялата сума, поради което претендираната от ищцата парична сума е недължимо получена от ответницата.

С получената от продажбата на съсобствения имот сума над полагащата й се такава от 15 000 евро, възлизаща също на 15 000 евро, ответницата се е обогатила без основание, а ищцата е обедняла, като обедняването на ищцата е тъждествено с обогатяването на ответницата и се съизмерява с половината от получената продажна цена, а именно 15 000 евро, с левова равностойност 29 337,45лв.

Съгласно чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

При наличието на доказателства за неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищцата със сумата от 15 000 евро при превеждане на цялата продажна цена на 17.05.2013 г., неоснователно е възражението за погасяване на иска по давност. До датата на предявяването му на 09.11.2017 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, приложим за вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване.

Предвид липсата на доказателства за отправена до ответницата покана за плащане преди предявяването на иска, исковата молба има значението на покана, след която ответницата изпада в забава, поради което претенцията за присъждане на лихва от 09.11.2017 г. е основателна.

Твърденията на особения представител на въззивницата за наличието други, получени от страните суми от продажбата на движими вещи не е предмет на настоящия спор с оглед на допуснатото увеличение на иска от ВРС, поради което не следва да се разглежда.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, с присъждане на разноските за настоящата инстанция в размер на 1500 лева, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, поради което Варненският апелативен съд

 

                           Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/11.01.2019 г. по гр.д.№ 2115/18 г. на Окръжен съд –Варна. 

ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН **********,*** 43, да заплати на М.Е.Д., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, разноски за настоящата инстанция, на основание чл.78 ал.1 вр.ал.5 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                          2.