Р Е Ш Е Н И Е

65

гр.Варна, 08.05.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№131/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от К.Я.П., М.Я.Н., Р.П.П., А.И.Н., Ф.П.И., П.Ф.И. и „Еко Хелио Продукт”ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя С.Г.Р., против решение №1764/28. 11.2014г., постановено по гр.д.№3418/12г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите против Е.Н. В. и М.П.П. искове за сумата от 26 000лв., представляваща част от причинени вреди, общо в размер на 100 000лв., поради виновно неизпълнение на задължения по Предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство от 06.07.2005г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Полина Миткова Несторова с район на действие ВРС и рег.№478, от страна на ответниците Е.Н.В. и М.П.П., както и жалбоподателите са осъдени да им заплатят сумата от 1000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.В жалбата се твърди, че решението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Въззиваемите Е.Н.В. и М.П.П. поддържат становище за неоснователност на жалбата и молят решението да бъде потвърдено.Претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 13.02.2013г., 06.03. 2013г. и 05.08.2013г., както и в уточняващата молба, депозирана пред настоя -щата инстанция на 07.04.2015г. след оставяне на производството без движение за отстраняване нередовности на исковата молба, ищците К.Я.П., М.Я.Н., Р.П.П., А.И.Н., Ф.П.И., П.Ф.И. и „Еко Хелио Продукт”ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя С. Г. Р., излагат, че на 06.07.2005г. между ищците физически лица, както и лицата П.И. С. и Я.З.Д., от една страна, а от друга ответниците Е.Н.В. и М.П.П., е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство, по силата на който ответниците са се задължили да извършат ново строителство на жилищна сграда в съсобствения на ищците недвижим имот, а последните са се задължи -ли да им учредят право на строеж за обекти, представляващи 75% от РЗП на сградата.В течение на времето и при пълна липса на изпълнение на договора от страна на ответниците П.И. С. и М.Я.Н. са се разпоредили с притежаваните от тях ид.ч. от недвижимия имот в полза на трети лица, като крайният приобретател на тези ид.ч. е ищецът „Еко Хелио Продукт” ЕООД.Страна по договора е бил и Я.З.Д., починал и наследен от М.Я.Н. и К.Я.П..Към датата на подаване на исковата молба ответниците не са изпълнили задължението си за изготвяне и представяне на окончателни и одобрени от ищците идейни проекти, въз основа на които да се започне фактическото изграждане на сградата.Единственият изготвен от тях идеен  проект не е приет от ищците, т.к. не покрива техните желания и изисквания.Не могат да постигнат съгласие с ответниците за доброволно прекратяване на договора предвид настъпилите обективни препятствия за неговото изпълнение/не всички настоящи съсобственици на недвижимия имот са страни по предварителния договор, поради което е обективно невъзможно учредяване на право на строеж само от страните по договора/, а това от своя страна създава пречки на ищците за осъществяване на строителство чрез други лица.Тази обективни препятствия са резултат от виновното поведение на ответниците, които е следвало да проучат актуалното регулационно състояние на имота и въз основа на това да посочат може ли инвестиционното намерение на ищците да се осъществи и ако не какви стъпки следва да се предприемат, за да се удовлетворят в максимална степен желанията на ищците.Вместо горното ответниците са проектирали по действащ устройствен план, без да информират ищците, че съгласно този план изпълнението на инвестиционните намерения на ищците е невъзможно.Едва на 22.06. 2006г. ответниците са заявили, че действащият устройствен план не позволява изпълнение на инвестиционното желание на ищците в исканите от тях параметри, но не им заявяват какво трябва да се направи, за да се промени съществуващото положение/впоследствие установили, че трябва да се започне процедура по промяна на устройствения план и едва след тази промяна да се започне ново проектиране/.Това и пасивно поведение на ответниците е мотивирало М.Н. да се разпореди с притежаваните от нея ид.ч. от имота на 28.08.2007г., от която дата сключеният между страните предварителен договор е развален по право поради невъзможността възложителите по него да изпълнят поетото задължение за учредяване право на строеж, която невъзможност е следствие от виновното поведение на ответниците.В резултат от това виновно неизпълнение на задълженията на ответниците/не са указали веднага на възложителите, че действащият устройствен план не позволява изпълнение на инвестиционните им желания, предвид което е необходимо да се извърши промяна на същия и след това да се започне проектиране/, довело до обективна невъзможност да се изпълни договора, и променената пазарна конюнктура ищците са претърпели вреди, изразяващи се в намаления размер обезщетение, което биха могли да получат понастоящем, ако тепърва сключат подобен договор, а именно 20% от РЗП на сградата, в сравнение с този, договорен в сключения между страните договор - 25%.Размерът на вредите е 100 000лв.Претендират да бъде прието за установено между страните, че предварителният договор е развален по право и ответниците да бъдат осъдени да им заплатят сумата от 26 000лв., представляваща част от причинените им вреди /общо в размер на 100 000лв./, като сумата от 26 000лв. се претендира по-равно от ищците/всеки по 3 714, 28лв./.    

Ответниците Е.Н.В. и М.П.П. в депозираните в срока по чл.131 от ГПК отговори/при отчитане нормата на чл.60, ал.6 от ГПК-срокът за депозиране на отговор от Е.В. изтича на 23.12.2012г., неделя, неприсъствен ден, съответно следва да се приеме, че изтича на 27.12. 2012г., първият присъствен ден след изтичане на срока, на която дата и е депо -зиран отговорът/ и в хода на производството оспорват предявените искове. Твърдят, че сключеният между страните физически лица договор не е развален по право, т.к. само две от лицата са прехвърлили притежаваните от тях ид.ч. от недвижимия имот, предвид което задълженията на останалите не са погасени поради невъзможност за изпълнение.Изготвеният от ответниците проект е в съответствие с уговореното между страните и действащия за имота ПУП към датата на договора.Исканото от ищците увеличаване на РЗП на сградата извън действащия ПУП е недопустимо, като относно твърдяното виновно поведение на ответниците има произнасяне на ВОС с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№1528/07г.Твърдят, че исковете са неоснователни и т.к. ответниците не са получавали от ищците проект или доставка на материали, за да възниква за тях задължение за уведомяване по чл.260 от ЗЗД.Въпреки горното ответниците, узнавайки за новите, възникнали след сключване на договора инвестиционни намерения на ищците, са ги предупредили в протокол от 22.06.2006г.Правят възражение за изтекла погасителна давност.По отношение исковете, предявени от дружеството ищец, твърдят, че същите са неоснователни, защото същото не е страна по сключения между страните физически лица договор.

С влязло в сила определение е прекратено производството по предявения иск за установяване, че сключеният между страните договор е прекратен по право.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са частични искове с пр. осн. чл.260, ал.2, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

По допустимостта на решението, за която въззивният съд следи служебно.

Цената на предявените от всеки от ищците частични искове, съобразно уточнението на исковата молба, извършено пред настоящата инстанция, е под 25 000лв./всеки частичен иск е с цена 3 714, 28лв./, но произнасянето на окръжен съд като първа инстанция не е довело до недопустимост на решението.В диспозитива на решението е посочена сумата от 26 000лв., която е сборът от сумите, претендирани от всеки от ищците, като с горното съдът не е излязъл извън предмета на това, с което е сезиран с исковата молба.

По основателността на жалбата.

На 06.07.2005г. е сключен договор, наименован „Предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство”, с нотариално заверени подписи, между от една страна Р.П.П., А. И.Н., П.И. С., Я.З.Д., М.Я.Н., К.Я.П., П.Ф.И. и Ф.П.И., наричани в договора възложители, и от друга Е.Н.В. и М.П.П., наричани в договора изпълнители.Договорът има смесени характеристики на предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство и договор за изработка.Възложителите, като съсобственици на недвижим имот с площ от 450 кв.м., съставляващ парцел І-59, кв.123 по плана на 29-ти п.р. на гр.Варна, при съответни граници, с адм.адрес гр.Варна, ул.”Св.Св. Кирил и Методий”№1, с узаконен в него строеж на кота 0, 00 със ЗП 416 кв.м., са възложили на изпълнителите да проектират и извършат за своя сметка ново строителство на масивна жилищна сграда съобразно пред -вижданията на действащия подробен устройствен план и въз основа на одоб -рени архитектурно-строителни книжа/инвестиционен проект/ срещу задължението на възложителите да учредят на изпълнителите право на строеж върху 75% от РЗП на бъдещата сградата, която следва да бъде с РЗП не по-малко от 2000кв.м./в раздел VІІ, т.8 е предвидено, че в случай, че поради нормативни ограничения РЗП на сградата се окаже под 2000 кв.м. горното съставлява основание за едностранно прекратяване на договора от възложителите/.В раздел ІІ, т.2 е предвидено, че страните се задължават да сключат окончателен договор не по-късно от 1 месец след изготвянето и надлежното одобряване на инвестиционен проект, а в т.3, че изпълнителите се задължават да изготвят проекта или най-малко идейната му фаза, от която може да се направи извод и преценка на отделните обекти в сградата и техните площи, в срок от 3 месеца от влизане в сила на РУП/план за застрояване и силуетно оформяне/ за парцела.

На 21.07.2005г. е издадена виза за проектиране за бъдещата сграда от Район „Аспарухово” при Община Варна.От заключенията на СТЕ на в.л.П.Мари - нова, изслушани пред първоинстанционния съд и кредитирани от настоящия като обективно и компетентно дадени, се установява, че действащият подробен устройствен план към 2005г. за имота, предмет на процесния договор, е ЗРП, одобрен 1984г., като за същият е действащ и КЗСП, одобрен 1994г.Въз основа на същите е издадена цитираната виза за проектиране, според която в имота се предвижда изграждането на сграда от 5 етажа плюс терасовиден на кота 17, 50м.Въз основа на тази виза е изготвен идеен проект, част архитектура, с показатели ЗП-416, 60 кв.м., РЗП 3133, 80 кв.м. и кота корниз 17, 50м. Това проектиране е съобразено с действащия към този момент план и с изградения според договора узаконен строеж в имота на кота 0, 00 със ЗП 416 кв.м. /изградени основи на сграда с всички конструктивни елементи - носещи ст.б. колони, противоземетръсни ст.б. шайби, ст.б. стени, армирана бетонова настилка, ст.б. плоча на кота 0, 00, ст.б. греди и ст.б. пояси./.

На 09.11.2005г. съгласно съставения и подписан от страните по договора протокол същите са разисквали представения от изпълнителите предварителен идеен проект за сградата.Изпълнителите са направили забележки по същия относно квадратурите на обектите, разпределението на някои от апартаментите и е взето решение на следващата среща да се представят коригираните проекти.Според протокол от 13.12.2005г. страните по договора са разглеждали коригирания окончателен идеен проект с направени корекции на предходното събрание и е взето решение за нови корекции относно коефициентът на общи - те части, оформяне на гаражни клетки, проверка на квадратури, разпределение на мази  и др.Според протокол от 20.04.2006г. възложителите са се задължили да представят идеен проект до 15.05.2006г., а изпълнителите в срок до 22.05. 2006г. да нанесат всички корекции по представения им проект и въз основа на тях да се изготви нов проект до 22.06.2006г., като при неспазване на сроковете страните ще считат договора за прекратен.Според протокол от 15.05.2006г. изпълнителите са представили на възложителите инвестиционен проект - фаза идейна.Според протокол от 22.05.2006г. възложителите са представили на изпълнителите писмените си забележки по този проект, част от които са: да се увеличи РЗП на сградата в съответствие с РЗП на кота нула, да се преработи проекта така, че да се покрие калкана на съседната сграда и др.Посочено е, че не са доволни от проекта и настояват на 22.06.2006г. да се срещнат с архитекта, изготвил проекта.Според протокол от 22.06.2006г. на посочената дата изпълнителите представят на възложителите проект с направени промени по писмените забележки на възложителите.По отношения на исканите промени да се увеличи РЗП на сградата в съответствие с РЗП на кота нула и да се преработи проекта така, че да се покрие калкана на съседната сграда е посочено, че не могат да се изпълнят, т.к. това е в противоречие с действащия ПУП. Посочено е, че възложителите ще се запознаят с промените и ще дадат становището си по тях и по продължаване срока на договора от 06.07.2005г. до 29. 06.2006г.Липсват доказателства за дадено такова становище впоследствие.

Съгласно заключенията на цитираните СТЕ при действащите към 2005г. ЗРП и КЗСП за имота е било невъзможно да се изпълнят изискванията на възложи -телите за покриване калкана на съседната сграда, т.к. тя е на 6 етажа плюс терасовиден.За да могат да се изпълнят изискванията е необходимо да се изпълни процедура по промяна на действащия ПУП.

Предвид така установеното от посочените СТЕ и изявленията на страните в подписваните от тях протоколи съдът приема, че въззиваемите в изпълнение на сключения между посочените лица договор за изработка са изготвили идеен архитектурен проект за сградата, съобразно изискванията, посочени в този договор, а именно за жилищна сграда, съобразена с предвижданията на действащия за имота подробен устройствен план, допускащ застрояване до 5 етажа плюс терасовиден /така и съгласно издадената на 21.07.2005г. на въззивниците виза за проектиране/, и съобразно изградения в дворното място строеж на кота нула със ЗП 416 кв.м., който проект е бил изготвен и представен първоначално в сроковете, предвидени в договора.Проектът е за сграда с РЗП 3133, 80 кв.м., т.е. над минимално предвидените в договора 2000 кв.м.В тази връзка и е неоснователно твърдението на въззивниците, че е било налице пълно неизпълнение на договора за изработка в частта му с предмет изготвяне на инвестиционен проект за сградата от страна на изпълнителите.В договора не е било предвидено, че преди изготвяне на проекта е следвало да се промени действащият за имота подробен устройствен план, така щото да е възможно проектиране на сграда с по-голяма етажност, напротив предвидено е, че проектирането следва да се извърши съобразно действия за имота план, което и е изпълнено.Едва след изготвянето на проекта и направата на множеството искани от тях корекции в него въззивниците са установили, че същият не покрива инвестиционните им намерения, след като изготвилият проекта архитект им е посочил, че исканото от тях изменение на етажността на сграда, за да се покрие калкана на съседната сграда, е недопустимо по действащ план. Съгласно цитираните СТЕ през 2008г. по искане на въззивниците са изготвени нови ПУП-ПРЗ и РУП за имота и е променена устройствената зона на смесена жилищна, съгласно които в същия се предвижда изграждането на сграда от 6 етажа плюс терасовиден на кота корниз +25, 30м.При тези предвиждания, обаче е невъзможно да се запази изграденият и узаконен в имота строеж на кота нула със ЗП 416 кв.м./така, както е предвидено в договора/ и същият следва да се разруши, за да може да се извърши новото строителство.С оглед горното и съдът приема, че не са възникнали предпоставките, предвидени в чл.260, ал.1 от ЗЗД, т.к. изпълнителите по сключения договор за изработка са изпълнили възложеното им съобразно сключения между страните договор без да има неподходящи за правилното изпълнение условия, поради което и за тях не е възниквало задължение за предупреждение по реда на чл.260, ал.2 от ЗЗД.

Независимо от изготвения идеен архитектурен проект съобразно сключения договор, част от възложителите по него/П.И. С. и М. Я. Н./, въпреки поетото задължение да не се разпореждат с притежаваните от имота ид.ч., са се разпоредили с тях през 2007г. в полза на трети лица, като по този начин виновно са се поставили в невъзможност да изпълнят сключения от тях предварителен договор за учредяване право на строеж. Горното, обаче не се отнася до ищците физически лица, които притежават техните ид.ч. от имота, и могат да учредят право на строеж, но само до размера на притежаваните от тях права/в този смисъл решение №44/04.03.2013г. по гр.д.№358/12г. по описа на ВКС, ІV гр.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и формиращо задължителна съдебна практика/.В тази връзка и сключеният между страните в производството договор не е развален по право по см. на чл.89 от ЗЗД поради виновно поведение на въззиваемите.Поради липсата на предпоставките на чл.260, ал.1 от ЗЗД и последните не дължат обезщетение за претърпени от въззивниците вреди.За пълнота на изложението следва да бъде посочено и, че в производството не се установени чрез пълно и главно доказване подобни претърпени вреди, т.к. съгласно цитираните СТЕ понастоящем с оглед променените предвиждания на ПУП за сградата същите евентуално биха получили по-високо в парично изражение обезщетение.По отношение на въззивника „Еко Хелио Продукт”ЕООД следва да бъде посочено, че същият не е страна по сключения договор, нито придобива такова качество като частен правоприемник на притежавани от страни по договора ид.ч. от недвижимия имот, предвид което и не би могъл да претендира обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на процесния договор.

Предвид достигане до идентични крайни изводи с тези на първоинстан - ционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство.Представени са доказателства за направени разноски от въззиваемия М.П.П. в размер на 1500лв., представляващи адв.възнаграждение.От въззивниците е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.Минималното предвидено възнаграждение в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС е в размер от 1 310лв.Въззивниците са възразили, че възнаграждението следва да бъде намалено на осн. чл.9, ал.1 от цитираната наредба, т.е. до размера от ¾ от размерите по чл.7, което възражение съдът приема за основателно предвид неявяването на процесуалния представител на въззиваемата страна в о.с.з.При отчитане посочената разпоредба и съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът приема, че възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 1000лв.

Предвид цената на предявените частични искове/всеки под 5000лв./ на осн. чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.   

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1764/28.11.2014г., постановено по гр.д.№3418/ 12г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от К.Я.П., М.Я.Н., Р.П.П., А.И.Н., Ф.П.И., П.Ф.И. и „Еко Хелио Продукт”ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя С.Г.Р., против Е.Н.В. и М.П.П. искове за сумата от 26 000лв./претендирана по-равно от ищците, всеки по 3 714, 28лв./, представляваща част от причинени вреди, общо в размер на 100 000лв., поради виновно неизпълнение на задължения по Предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство от 06.07.2005г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Полина Миткова Несторова с район на действие ВРС и рег.№478, от страна на ответниците Е.Н.В. и М.П.П., както и К.Я.П., М.Я.Н., Р.П.П., А.И.Н., Ф. П.И., П.Ф.И. и „Еко Хелио Продукт”ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя С.Г.Р., са осъдени да заплатят на Е.Н.В. и М.П.П.  сумата от 1000лв., представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА К.Я.П. с ЕГН ********** ***, М.Я.Н. с ЕГН ********** ***, Р.П. П. с ЕГН ********** ***, А.И.Н. с ЕГН ********** ***, Ф.П.И. с ЕГН ********** ***, П.Ф.И. с ЕГН ********** *** и „Еко Хелио Подукт” ЕООД, ЕИК 201268416, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. ”Сливница”№70, ет.2, ап.4, да заплатят на М.П.П. с ЕГН ********** *** сумата от 1000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ