ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

191

 

27.03.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на  27 март 2017  г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

        Членове: Петя Петрова     

                  Мария Маринова                              

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 131 по описа на Апелативен съд Варна за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Й.И.Л., подадена чрез пълномощника й адв. Т.Г., против определение № 212 от 24.01.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 56/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу протоколно определение от 25.11.2016 г. по гр.д. № 11705/2016 г. на Варненския районен съд за вписване в особената книга, водена при ВРС, изявлението й за приемане на наследството, оставено от И Й Л, починал на 13.05.2012 г.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на обжалваното определение, като е молила за неговата отмяна и за връщане на делото на окръжния съд за произнасяне  по същество на жалбата й срещу определението на районния съд по чл. 51 от ЗН.

С подадения писмен отговор, насрещната страна – „Алианц Банк България“ АД е оспорила частната жалба и е молила за оставянето й без уважение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя и становището на насрещната страна, намира следното:

Подадената частна жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, редовна е и допустима, а след като я разгледа по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Пред окръжния съд, Й.И.Л. е обжалвала определението на районния съд, постановено в производство, образувано по молба на „Алианц Банк България“ АД по реда на чл. 51, ал.1, изр.1 от ЗН, с което е постановено вписване в особената за това книга при съда на изявлението й за приемане наследството на наследодателя й Иван Йорданов Лечев, починал на 13.05.2012 г. и е прекратено производството.

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивно обжалване подлежат определенията, които преграждат по нататъшното развитие на делото и за които възможността за обжалване е предвидена изрично в закона. В случая, предмет на обжалване пред окръжния съд е било определение, с което приключва производството по чл. 51, ал.1, изр.1 ЗН, след уважаване на молбата на банката – молител и вписване на  изричното изявление на Й.И.Л. за приемане на наследството. Това производство (по чл.51, ал.1, изр.1 ЗН) има охранителен характер и по отношение на него с оглед разпоредбата на чл. 530 ГПК се прилагат правилата на охранителните производства регламентирани в Глава 49 на част шеста на ГПК "Охранителни производства". Съгл. чл. 537, ал. 1 ГПК решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт (чл. 538, ал. 1 ГПК), но в случая такъв няма. Следователно, хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Същевременно обжалваното определение не прегражда по нататъшното развитие на делото, по което е постановено, а приключва производството по него, поради което и неоснователни са оплакванията на жалбоподателката за преграждащ характер на определението на районния съд. В случая, районният съд се е произнесъл с акт по същество и е уважил молбата на молителя в охранителното производство, поради което несъстоятелни са и оплакванията за липсата на постановено решение, с което производство да е приключено. В този смисъл е и определение № 33 от 15.01.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № № 7693/2013 г. IIIг.о.

Като насочена, срещу неподлежащ на обжалване акт на районния съд, жалбата на настоящата жалбоподателка пред окръжния съд е била недопустима, поради което и не е подлежала на разглеждане. Затова, като е оставил същата без разглеждане, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци, и като правилен той следва да бъде потвърден.

Тъй като с постановяваното определение в настоящото частно производство се приключва делото в съответната инстанция по смисъла на чл. 81 от ГПК и с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК, жалбоподателката дължи заплащане на сторените разноски от насрещната страна за юрисконсултско възнаграждение в размер от 120 лв., определен по реда на чл. 37 от ЗПП.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 212 от 24.01.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 56/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Й.И.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Мария Луиза“ №79 сумата от 120 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: