Р Е Ш Е Н И Е

№36../04.04.2019г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                              

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 131/18г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.

Образувано е по жалба на С.В.С. против решение № 1736/24.10.2018г., постановено по в.гр.д. № 1316/2018г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу извършено от ЧСИ с рег. № … по изп.д. № …. разпределение на сумата от 1043 лева.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на така обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда относно размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и събирането й в реда на привилегиите по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, дължимостта на разпределени разноски по наложени запори, вдигането на същите и за пощенски разходи, както и включването в размера на задължението на сумата от 5 лева за издаване на изпълнявания изпълнителен лист. Излагат се подробни аргументи по съществото на спора. Отправеното до съда искане е за отмяна на съдебния акт и обжалваното разпределение, ведно с присъждане на разноски за настоящото производство.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от взискателката И.А.П., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а оплакванията срещу извършеното от ЧСИ разпределение – неоснователни, поради което и се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

 За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по в.гр.д. № 1316/2018г. на ОС – Варна е образувано по жалба на настоящия жалбоподател С.С., с която същият е обжалвал издаденото от ЧСИ Л. Станев постановление за разноски от 21.02.2018г., дължими от него в качеството му на длъжник по изп.д. № …., както и срещу извършеното по същото дело разпределение от 21.02.2018г. на сумата от 1043 лева. С решение № 1164/26.06.2018г. окръжният съд се е произнесъл по жалбата в частта й относно размера на дължимите разноски, което решение като необжалваемо е влязло в сила.

По останалата част от жалбата, а именно срещу извършеното разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума е постановено обжалваното пред настоящата инстанция допълнително решение вр. отменително определение по в.ч.гр.д. № 483/2018г. на АпС – Варна.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден по гр.д. № 715/2016г. изпълнителен лист, съгласно който длъжникът С.В.С. е осъден да заплати на взискателката И.П. сумата от 984 лева, представляваща дължими съдебни разноски, на основание чл.78 ГПК. Определеният в ПДИ размер на задължението е 1 216.48 лева, от които 989 лева неолихвяеми вземания и 227.48 лева разноски по изпълнението, от които 118.08 лева такса по т.26.

Съобразно посочения от взискателя изпълнителен способ ЧСИ е наложил запори върху три банкови сметки на длъжника, които не са реализирани.

На 31.10.2018г. длъжникът е заплатил по сметка на ЧСК сумата от 1043 лева, която сума с обжалваното разпределение ЧСИ е разпределил по следния начин:

-102 лева платени авансово от взискателя такси, включващи такса за образуване на изп.дело /24 лв. по т.1/, за изпращане на призовка за доброволно изпълнение /24 лв. по т.5/ и за налагане на три броя запори /54 лв. по т.9/;

- 100.24 лева пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ;

- 5.55 лева пощенски разходи за налагане на три бр. запори /т.31/

- остатъкът от 835.21 лева за погасяване на главницата;

С оглед влязлото в сила решение № 1164/26.06.2018г., към настоящия момент въпросът относно размера на дължимите такси и разноски по изпълнението към 21.02.2018г., в т.ч. и заплащането им от взискателя, освен таксата по т.26 е разрешен, поради което е недопустимо да бъде повторно пререшаван чрез обжалване на същите разноски по пътя на обжалване на извършеното разпределение. Ето защо относими към настоящото производство са единствено оплакванията относно спазването на поредността на погасяване на дълга съобразно привилегиите по чл.136 ЗЗД, включването в дълга на сумата от 5 лева за издаване на изпълнявания изпълнителен лист, както и включването в разпределението на заплатените от взискателя разноски по наложените запори и пощенски разходи по тях. Последното следва от обстоятелството, че предмет на разпределение винаги е постъпила сума от конкретно реализиран изпълнителен способ, респ. извършено плащане от длъжника, поради което и съгласно задължителните разяснения на т.5 от ТР № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС и т.6 ТР на ОСГТК на ВКС в конкретното разпределение не всички извършени и дължими разноски по изпълнителното дело се възлагат в тежест на длъжника. Последният не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо за реализиране на вземането, както и за тези, които са направени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани. Направата на разходи от страна на взискателя по предприети изпълнителни способи срещу несъществуващо имущество на длъжника не може да му се вмени в отговорност за разноски.

В тази връзка и изхождайки от обстоятелството, че от наложените три запора не са постъпили суми за удоволетворяване на вземането на длъжника следва и извода, че направените разноски по тях в размер на 54 лв. с вкл. ДДС и 5.55 лева по т.31 от Тарифата не следва да бъдат включвани в процесното разпределение /в т.см. изрично т.5 ТР № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.

Съгласно разпоредбата на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД вземанията за разноски по принудителното изпълнение се ползват с привилегия от първи ред, т.е. удоволетворяват се преди всички останали вземания. Тук безспорно, наред с разноските по конкретния изпълнителен способ, сумата от който е предмет на разпределението,  влизат и разноските за образуване на изп.дело и за изпращане на ПДИ, както и възнаграждението за един адвокат. В този ред следва да бъде включена и следващата се такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, определена по реда на забележка 1 към т.26 вр. т.27а. Обстоятелството, че на основание т.29 б.“б“ от Тарифата същата не се внася авансово, а се събира при постъпване на конкретна сума не налага извод, че тази такса следва първо да бъде заплатена от взискателя и едва след това да му бъде възстановена. Това следва от изричната норма на чл.79 ал.2 ГПК, поради което включването на таксата по т.26 в първи ред на привилегиите като разноски по изпълнението не прави съдебния изпълнител привилегирован взискател, а дава привилегия на вземане за разноски за изпълнението, дължими от длъжника на основание цитираната разпоредба на чл.79 ал.2 ГПК.

Що се отнася до сумата от 5 лева, представляваща разноски за издаването на изпълнителния лист, то същата не е включена в привилегированите вземания по чл.136 т.1 ЗЗД, нито в размера на съответната такса по т.26 от Тарифата, определена от ЧСИ и посочена в ПДИ. Удоволетворяването на това вземане следва да бъде в реда на удоволетворяването на главния дълг, но същото, видно от обжалваното разпределение не е включено в него. Поради тази причина и настоящият състав не обсъжда наведените в жалбата оплаквания относно дължимостта на тази сума като незаявена, недоказана и непретендирана от взискателя, независимо, че същата не е предмет на влязлото в сила решение от 26.06.2018г.

При така изложените съображения относно разноските, които следва да бъдат включени в разпределението на заплатената от длъжника сума от 1 043 лева и ползващите се с привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД вземания, настоящият състав намира, че извършеното такова от ЧСИ е неправилно, поради което и следва да бъде отменено.

На основание чл.463 ал.1 вр. чл.278 ал.2 ГПК следва да бъде извършено ново разпределение в следния смисъл:

- сумата от 154.61 лева разноски по изпълнението, на основание чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, включващи 24 лв., с ДДС за образуване на изпълнителното дело; 24 лв., с вкл. ДДС за изпращане на ПДИ и 106.61 лева, представляваща дължима такса по т.26 от Тарифата съобразно събраната част от вземането, с вкл. ДДС /същата е изчислена като функция на съотношението между целия размер на дълга по ИЛ с включена такса по т.26 и остатъка от постъпилата сума, след приспадане на сумите за разноските по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД – 0,9х118.08/;

- сумата от 888.39 лева - остатък за погасяване на дълга;

С оглед различните изводи на настоящата инстанция с тези на ОС – Варна, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, в изложения по-горе смисъл.

На основание чл.78 ГПК и направеното от жалбоподателя искане насрещната страна следва му заплати разноски за настоящото производство в размер на 317 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и половината от заплатеното пред ОС – Варна адвокатско възнаграждение /предвид основателността на част от общата жалба по в.гр.д. № 1316/2018г./, или общо дължими разноски – 467 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОТМЕНЯ решение № 1736/24.10.2018г., постановено по в.гр.д. № 1316/2018г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТМЕНЯ извършеното от ЧСИ с рег. № .. по изп.д. № …. разпределение на сумата от 1043 лева, като разпределя същата по следния начин:

            -154.61 лева за разноски по изпълнението, включващи 24 лв., с ДДС за образуване на изпълнителното дело; 24 лв., с вкл. ДДС за изпращане на ПДИ и 106.61 лева, с вкл. ДДС, представляваща дължима такса по т.26 от Тарифата съобразно събраната част от вземането, на основание чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД

            - 888.39 лева за погасяване на дълга

 

            ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, с адрес Република Германия, гр.М., Р.-З.-Щ. 18 и съдебен адрес ***, адв. М.Е.-В. ДА ЗАПЛАТИ на С.В.С., ЕГН ********** сумата от 467 /четиристотин шестдесет и седем/ лева, представляваща съдебни разноски за производството пред ОС – Варна и АпС - Варна, на основание чл.78 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.