Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

59

гр.Варна, 27.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 15.04.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 132/2015 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Б.С.Л. чрез особения  му представител адв. Л.М. *** срещу решение № 20/09.02.2015 год по гр.д. № 256/2014 год на Окръжен съд Търговище, с което е прекратено осиновяването, допуснато с решение от 17.08.1981 год по гр.д. № 451/1981 год. на Районен съд Търговище на Б. Е. С. (сега Б.С.Л.), роден на *** год с ЕГН ********** от осиновителите А. Д. Х. (А. Д.Л.) с ЕГН ********** и Ф. М. А. (С.А.Л.) с ЕГН ********** на осн. чл. 106 ал.1 т.2, предл.2 от СК. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Посочва се също, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на ответника, а именно: исковата молба била нередовна, тъй като в нея не са посочени основанията за прекратяване на осиновяването, а искането за допускане на свидетели било направено едва в първото по делото заседание, а не с исковата молба.

В отговора на въззивната жалба насрещната страна е изразила становище за нейната неоснователност и потвърждаване на постановеното решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 106 ал.1 т.2 от СК. Ищците се позовават на влошени отношения с ответника през последните четири години, когато той променил отношението си към тях, започнал да ги обижда, да иска пари и да им нанася побоища.

От събраните доказателства по делото се установява от фактическа страна следното:

С влязло в сила решение от 17.08.1981 год по гр.д. № 451/1981 год на Окръжен съд Търговище е допуснато пълното осиновяване на ответника от ищците. След осиновяването те имат още две рождени деца.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че през последните 3-4 години отношенията между страните се влошили. Ответникът, който сега е на 34 годишна възраст, живеел отделно от осиновителите си, не работел и често идвал при тях да иска пари. В пияно състояние ги нагрубявал, обвинявал ги, че с него се държат различно, отколкото с другите си деца, защото не са му истински родители, ходел да ги злепоставя на работното им място. Още докато бил ученик той бягал от училище, събирал се с лоши приятели, бил недисциплиниран. Преди години ответникът се занимавал професионално с футбол, след това със съдействието на осиновителя си, който е лекар, започнал работа в аптека, но напуснал и в момента по сведенията на свидетелите не работи. Не се установява от показанията на свидетелите ответникът да е упражнявал физическо насилие над осиновителите си, както се твърди в исковата молба. Проблемите им са били свързани с неоснователните му претенции те да продължат да го издържат финансово.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 СК предвижда две самостоятелни основания за прекратяване на осиновяването.

Първото е свързано с тежко провинение от едната страна, но такова не се твърди в исковата молба, а и не се установява от събраните по делото доказателства.

Втората хипотеза на чл. 106 ал.1 т.2 от СК урежда случаите, когато поради други обстоятелства е настъпило дълбоко разстройство в отношенията между осиновител и осиновен. Такива обстоятелства житейски могат да бъдат най-различни, поради което наличието им трябва да се преценява във всеки отделен случай. За да настъпи обаче тежката санкция на прекратяване на осиновяването, е необходимо осиновителната връзка да е толкова сериозно и трайно засегната, щото нейното продължаване да е станало непоносимо за страните, а така също и обществено неоправдано.

Актът на осиновяване цели създаването на отношения като между рождени родители и деца с всички произтичащи от това морални и юридически права и задължения. Едно от тези задължения за осиновителите е да дадат на осиновеното дете подходящо възпитание, като му създадат трудови навици и чувство на отговорност пред себе си, семейството си и обществото.

От събраните данни за характера и поведението на ответника се установява, че  още в ученическа възраст е попаднал под влиянието на неподходяща приятелска среда, което говори за занижен родителски контрол и е довело до по-късното му асоциализиране. Очевидно е, че възпитанието на осиновеното дете е било пренебрегнато за сметка на другите две рождени деца на ищците, които по-късно са намерили своята пълноценна реализация в обществото. Затова осиновителите не могат да искат прекратяване на осиновяването, дори разстройството на отношенията да е причинено от поведение на осиновения, ако то се дължи на лошо възпитание или на слаб родителски контрол в детството. В този смисъл е решение № 974/30.I.2004 г. по гр. д. № 798/2003 г. на ВКС II ГО, както и Решение № 170 от 22.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 902/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Наред с това следва да се изтъкне и обстоятелството, че влошените отношения между страните датират едва от последните четири години, а осиновителната връзка е с продължителност от 33 години преди завеждането на иска. Това означава, че проблемите им нямат траен и непоправим характер. Те могат да бъдат преодоляни с взаимните усилия на двете страни и с подкрепата на останалите членове на семейството.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че предявеният иск с правно осн. чл. 106 ал.1 т.2, пр.2 от СК е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение – отменено.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 20/09.02.2015 год по гр.д. № 256/2014 год на Окръжен съд Търговище и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. Д.Л. с ЕГН ********** и С.А.Л. с ЕГН ********** срещу Б.С.Л. с ЕГН ********** за прекратяване на осиновяването, допуснато с решение от 17.08.1981 год. по гр.д. № 451/1981 год. на Районен съд Търговище на Б. Е. С. (сега Б.С.Л.), роден на *** год с ЕГН ********** от осиновителите А. Д. Х. (А. Д.Л.) с ЕГН ********** и Ф. М. А. (С.А.Л.) с ЕГН **********, на осн. чл. 106 ал.1 т.2, предл.2 от СК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)