Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

48/06.04.2015

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 06.04.2015 г. в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 133/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от „Турист тръст” ЕООД гр.София чрез процесуалния му представител адв. М.Д. срещу решение № 9/20.01.2015 год по в.ч.гр.д. № 365/2014 год на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено извършеното на 31.10.2014 год разпределение по изп.д. № 20077670400763на ЧСИ Г. Г. с рег.№ 767 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Силистра. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което бъде отменено обжалваното разпределение в частта, с която не са разпределени като привилегировани вземанията за разноски по водене на т.д. № 84/2008 год на Окръжен съд Силистра.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.

Съобразно разпоредбага на чл. 133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, ако няма законни основания за предпочитание. Нормата на чл. 136 ЗЗД регламентира изключенията от правилото или законните основания за предпочитане на един кредитор пред друг, в зависимост от вида на вземането.

Правилото на чл. 136, т. 1 от ЗЗД предвижда, че с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и исковете по чл. 134 и 135 от ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Формулировката въвежда критерии за привилегированото удовлетворяване на взискателите за разноски, което изключва тезата, че в този ред се вписват всички разноски на всички взискатели. Идеята е да са даде предимство на онези взискатели, които са направили разноски за действия, ползващи и останалите взискатели.

Изброяването в нормата на чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД е последователно и кумулативно: вземания за разноски по обезпечението, вземания за разноски по принудителното изпълнение, както и вземания за разноски по искове по чл. 134 и 135 ЗЗД - всички те се удовлетворяват предпочитателно от стойността на имота, за които са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Разпоредбата е ясна и категорична – разноските, направени в процеса относно вземането не се удовлетворяват с препдочитание, освен при изрично предвидените хипотези по чл. 134 и 135 от ЗЗД.

В настоящия случай жалбоподателят претендира да се удовлетвори с предпочитание по чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД за разноските, които е направил в производството по чл. 252 от ГПК (отм). Това производство уреждаше възможността на кредитора, който се е снабдил с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, в случай на оспорване да установи с иск вземането си. Въпреки, че са направени след образуване на изпълнителното дело, тези разноски не са такива по обезпечаването или принудителното изпълнение, нито ползват останалите кредитори. Именно поради това, че издаването на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание (независимо дали по реда на чл. 237 от ГПК (отм), или чл. 410—417 от ГПК) не е скрепено със сила на присъдено нещо, съдебното установяване на вземането ползва единствено и само взискателя, който се позовава на него. По същата причина не се ползват с предпочитание разноските, направени в процеса по осъдителния иск срещу длъжника. Те, както и разноските по снабдяване с изпълнителен лист се прихващат от сумата, която се полага на взискателя по разпределението в удовлетворение на неговото вземане съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

По изложените мотиви, които съвпадат с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/20.01.2015 год по в.ч.гр.д. № 365/2014 год на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено извършеното на 31.10.2014 год разпределение по изп.д. № 20077670400763на ЧСИ Г. Г. с рег.№ 767 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Силистра.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.