Р Е Ш Е Н И Е

78

гр. Варна, 11.05.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на ТРИНАДЕСЕТИ АПРИЛ през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 133 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на Г.Д.М. ЕГН **********, срещу решение № 1/04.01.2016 год. по гр.д. 3064/2014 год. на ОС Варна, с което е осъдена да върне на Н.И.Ч., Д.С. М. и Е.С.Ч. по 59500 лв., представляващи части от главниците в размер на по 65000 лв., дължими по договор за заем от 16.02.2009 год., изменен с анекси от 17.06.2009 год. и от 06.07.2009 год., подписани между С. Т. Ч., починал на 17.10.2010 год., и М. П. М., починал на 30.03.2011 год., на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД, както и разноските по делото, САМО В ЧАСТТА от решението, с която г-жа М. е осъдена да заплати разликата от 32195,76 лв. до присъдената за всеки от ищците сума от 59500 лв., или за сумата от 27304,36 лв. за всеки от ищците, за която се твърди, че не се дължи от г-жа М.. 

В жалбата се твърди, че решението на ОС в обжалваната е неправилно и противоречи на материалния закон. Твърди се, че г-жа М. е приела наследството на М. М. по опис, като тя, като негова майка, наследява 1/3 ид.ч. от наследството му. Твърди се, че тя отговаря само до размера на активите в приетото по опис наследство, като в подкрепа на тази теза е посочена и съдебна практика. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни Н.И.Ч., Д.С. М. и Е.С.Ч.. С отговора жалбата се оспорва, като се поддържа, че отговорността за вземанията на всеки ищец следва да се съобрази с конкретните отношения между страните, а редуцирането на вземанията до размера на активите от наследството да се съобрази при изпълнение на решението. Изложени са три правни довода в полза на тази теза: отхвърлянето на иска касае дължимостта на вземането, а не размера на наследствената маса; недопустимо е редуциране на вземането до размера на наследствената маса отделно от вземанията на други кредитори; следва да се съобрази дела на ответницата по описа

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ОС са предявени искове за връщане на всяка от ищците Н.Ч., Д.С., Е.Ч., от ответницата Г. А. по 59 500 лв. – части от главниците в размер на по 65 000 лв., всички дължими по договор за заем от 16.02.2009 г., изменен с анекси от 17.06.2009 г. и от 06.07.2009 г., всички между С. Т. Ч., починал нa 17.10.2012 год. б. ж. на гр. Варна и М. П. М., починал на 30.03.2011 г., по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с присъждане на разноски.

Ответницата, пред ОС е оспорила иска в писмен отговор и в с.з. с твърдения, че сумата не е предадена, а и заемодателят не е разполагал с нея, от една страна, и че е приела наследството по опис т.е. отговаря до размера на наследството, получено по опис, от друга страна. Видно е от удостоверение за наследници на С. Ч., починал на 17.10.2012 год.че такива са неговата съпруга Н.Ч. и низходящите му Д.с.С. и Е.С.Ч., действаща чрез своята майка и законна представителка Н.Ч..

Видно е от удостоверение за наслединици на М. М., починал на 30.03.2011 год., че негови правоприемници към момента на откриване на наследството му са съпругата му Е.М. и майка му Г.Д.. Квотите на наследяване следва да се определят като 1/3 ид.ч. за майка му и 2/3 ид.ч. за съпругата му, с която е бил в брак повече от 10 години, видно от удостоверение за семейно положение, издадено от Община Варна, на л.20 от делото на ОС. Е.М. на свой ред е починала на 02.05.2012 год. и е наследена от сина си П. О. М., срещу който исковете са оттеглени и производството пред ОС – прекратено /л.27 от делото на ОС/.

Между страните не е било спорно и се установява от писмените доказателства по делото, че с решение № 1780, постановено на 16.04.2015 г. по гр. д. № 3063 по описа за 2014 г. на ВРС, ХХХІХ-ти състав Г. А. е осъдена да заплати на всяка от ищците и въззиваеми в производството по 5500 лв., представляваща част от дължима главница в размер на 300 000 евро по договор за заем от 16.02.2009 г., изменен с анекси от 17.06.2009 г. и от 06.07.2009 г., сключен между С. Ч. и М. М. Видно е от представените заверени преписи на анексите, че е предадена допълнителна сума към първоначалната, без да е постигано съгласие за погасяване на старото задължение. Всеки от анексите представлява отделен договор за заем, като трите договора имат общ падеж на задължението за връщане на сумите.

По отношение на извода на съда, че са възникнали вземания на ищците срещу ответницата за връщане на процесните части от заетата сума всъщност жалба не е подадена. Предмет на въззивното производство е в какъв размер следва да бъдат уважени исковете, с оглед на безспорния факт, че наследството на М. М. е прието по опис от Г.Д., видно от представеното удостоверение, изд. на 20.10.2011 г. по ч. гр. д. № 9955 по описа за 2011 г. на ВРС.

От посоченото удостоверение е видно, че в особената книга за приемане на наследството под № 141/2011 г. е вписано приемането от ответницата и от другия наследник Е.М. на наследството на М. М. по опис, на стойност 288 195.84 лв. за недвижимите имоти и 1565 лв. за движимите вещи.

Основният спорен въпрос е дали г-жа Г.Д. отговоря до размера на сумата, посочена в описа като стойност на наследството или с наследеното имущество и как този факт следва да се отрази на основателността на иска. Ако се приеме, че отговаря до стойността на имуществото в описа, се твърди и, че следва да отговаря до размер от 1/3 ид.ч. от тази стойност, колкото е наследила от М. М.

В основата си спорът е за действието на приемането на наследството по опис: дали то има доказателствено значение за вещите и правата в наследствената маса и следва да се съобрази при изпълнението на евентуално решение за спорно право или има и материално-правно значение – да погаси отговорността на наследниците за разликата над установяната от съда стойност на активите при описа, респективно да доведе до отхвърляне на иск на кредитор за тази разлика.

В доктрината е налице спор с приемането на наследството по опис дали наследствената маса се слива с имуществото на наследника и той отговаря до стойността, установена с описа или наследствената маса остава отделно от имуществото на наследника и той отговаря само с имуществото от наследствената маса.

В старата съдебна практика, на която се е позовала въззивницата се приема становището за сливане на имуществото на наследника, приел по опис и наследствената маса, респективно за отговорност до стойността на имуществото по описа.

Липсва задължителна практика по 290 ГПК по този въпрос.

 Съставът на ВАпС намира, че съобразявайки позитивното право такова, каквото е, липсва основание да се приеме, че приемането на наследството по опис има материално-правен ефект и ограничава отговорността на наследника само до размера на стойността на имуществото, установена при описа.

Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Съобразно ал. 2 на същия член, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. При самото извършване на описа оценката има само доказателствено значение в случай, че някоя от вещите погине по причин, за които наследникът отговаря. Липсва указание, че този размер се определя като стойност към момента на описа и само тази стойност е правно-релевантна, а липсва и логика тази стойност да се определя в кой да е по-късен момент от откриване на наследството, ако тя има различно от доказателствено значение. Размерът на наследството може да се определи само като съвкупността от права и задължения към момента на откриване на наследството, като стойността на тази съвкупност може да варира с времето, с оглед на пазарната конюнктура, към нея могат да се добавят и плодовете от вещите, ако са налице такива, съответно съвкупността може с времето да се обезцени.

Липсва разпоредба в закона, даваща основание на съда да приеме, че описът има правопогасяващо действие по отношение на вземания на кредитори извън стойността на приетото по опис наследство, установена от РС.

Ето защо, съставът на ВапС приема, че следва да се произнесе само по съществуването и размера на спорното вземане, а по отношение на въпроса за  конкуренцията на кредиторите и стойността, която може да се реализира от наследството, следва да се произнесе евентуално съдебният изпълнител в изпълнителното производство.

Предвид изложеното исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Не са представени доказателства за извършени разноски от въззиваемата страна, поради което и такива не се присъждат.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/04.01.2016 год. по гр.д. 3064/2014 год. на ОС Варна, с което е осъдена Г.Д.М. ЕГН **********, да върне на Н.И.Ч., Д.С. М. и Е.С.Ч. по 59500 лв., представляващи части от главниците в размер на по 65000 лв., дължими по договор за заем от 16.02.2009 год., изменен с анекси от 17.06.2009 год. и от 06.07.2009 год., подписани между С. Т. Ч., починал на 17.10.2010 год., и М. П. М., починал на 30.03.2011 год., на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД, както и разноските по делото, САМО В ЧАСТТА от решението, с която г-жа М. е осъдена да заплати разликата от 32195,76 лв. до присъдената за всеки от ищците сума от 59500 лв., или за сумата от 27304,36 лв. за всеки от ищците.

В останалата му част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :