РЕШЕНИЕ№40

гр.Варна,03.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА:

        МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№ 134/17г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от „Алианц Банк България” АД, ЕИК 128001319 срещу решение на № 24/09.01.2017г. по в.гр.д. № 2335/16г. на ОС-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на банката с вх. № 16268/31.08.2016г. срещу Разпределение по изп.д. № 20138080402118 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 808, с район на действие Окръжен съд – Варна, обективирано в Протокол от 26.08.2016г. Счита се, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Излага се, че издадените от НАП преди учредяване на ипотечното право върху продадения на публичната продан недвижим имот в полза на банката удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № 030200300825/07.05.2008г. и с изх. № 030200300825/10.05.2008г., се ползват с обвързваща доказателствена сила на официалните удостоверителни документи. Те са потвърдили обстоятелството, че към датата на издаването им, ипотекарните длъжници Черневи не са имали задължения към фиска и имплицитно потвърждават, че задълженията им, за които през 1999г. са били вписани възбрани върху имотите, са погасени. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че НАП е образувала ново изпълнително дело № 3120003126/12г. срещу Черневи, но за принудително събиране на вземания, които са възникнали след 2008г. и по повод на които през 2011г. са били вписани нови възбрани върху вече ипотекираните имоти. И след като липсва правна норма, която да дава по-специфична доказателствена сила на удостоверението по чл. 191, ал. 4 от ДОПК спрямо това по чл. 87, ал. 6 от ДОПК /тъй като единствената разлика между тях е, че първото се издава по повод на изпълнително дело по ГПК и по искане на СИ, а второто – по искане на самия длъжник за липсата на изискуеми публични задължения/, то изводът е че към 2008г. Черневи не са били длъжници на НАП. Това пък води до решението, че привилегията на банката в качеството ѝ на ипотекарен кредитор следва да бъде зачетена преди тази на Държавата. Освен това НАП не е спазила императивната норма на чл. 173, ал. 2 от ДОПК и служебно да отпише задълженията на Черневи, за които към 2009г. е била изтекла абсолютната 10-годишна давност и поради това не може да се ползва от собственото си неправомерно поведение и да се ползва от възбрани, обезпечаващи само естествени задължения. Държавата няма привилегия за вземанията си, която да измества привилегията на ипотекарния кредитор в лицето на банката, поради което и извършеното разпределение от ЧСИ и потвърждаващото го решение на ВОС са незаконосъобразни. Претендира се тяхната отмяна и даването на указания за удовлетворяване на банката след привилегирования взискател в лицето на Община Долни Чифлик и преди НАП.  

Длъжниците по изпълнението П.Ч. и П.Ч., както и присъединения по право взискател Община Долни Чифлик, не са депозирали отговор на жалбата.

Присъединеният взискател Държавата чрез ТД на НАП-Варна е депозирал отговор, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че при наличието на издадени и приобщени по изпълнителното дело удостоверения по чл. 191, ал. 4 от ДОПК за дължими от П. и от П. публични задължения, то правилно ЧСИ е извършил разпределението, тъй като нито ЧСИ, нито съдът са компетентни в рамките на настоящото производство да се произнасят по дължимостта на публичните задължения, защото е налице специален ред – този по чл. 173 от ДОПК. Освен това П.Н.Ч. от 1999г. и до настоящия момент има непогасени публични задължения към държавата, за които са били образувани изпълнителни дела, поради което и правилно ТД на НАП-Варна не е вдигал възбраната върху имотите. Поради законосъобразността на решението на ВОС и на разпределението на ЧСИ, то се претендира същите да бъдат потвърдени, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес /обжалва се съдебен акт по проверка законосъобразността на постановление за разпределение на ЧСИ, което има значение за всеки от взискателите по изпълнителното дело/, срещу акт, подлежащ на обжалване, в рамките на указания от съда срок и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт. Разгледана по същество обаче жалбата, с която е сезиран настоящия съд е неоснователна по следните съображения:

            Изпълнително дело № 20138080402118 по описа на ЧСИ Захари Димитров е образувано на 03.12.13г. по молба на „Алианц Банк България” АД и въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2013г., издаден по ч.гр.д. № 16773/2013 г. по описа на ВРС по Заповед № 9954/21.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от общо 377 633,35 лева, включваща просрочена главница по Договор за кредит „Жилище плюс” № 30026/15.05.2008 г., просрочени, наказателни лихви и неустойки за периода 05.01.2012 г. – 13.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебно - деловодни разноски, срещу солидарно задължените длъжници П.Н.Ч. и П.Н.Ч.. Посочени са били и изпълнителни способи, като един от тях – проданта на търговски обект на централния площад на гр. Долен Чифлик, обл. Варна, включващ: кафе-сладкарница на втория етаж, ресторантска зала и кухня, нощен бар и избени помещения, включени в хранителен комплект, построен в УПИ ХХІ, кв. 48 по плана на града, с площ от 1398 кв.м. За последния е посочено, че е ипотекиран в полза на банката.

            Видно от НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 67, т. ІІ, рег. № 3166, дело № 221/19.05.08г. на нотариус Т. Велев, рег. № 479 на НК, район на действие – този на РС-Варна, вписан в СВ-Варна на 20.05.08г., че длъжниците Черневи в качеството си на кредитополучатели от „Алианц Банк България” АД по Договор за кредит „Жилище плюс” № 30026/15.05.2008 г., са ипотекирали в полза на банката описания по-горе недвижим имот. В рамките на изпълнителното дело е била вписана и възбрана върху този имот на 11.12.13г. /л. 43 от изпълнителното дело/.

            Въз основа на получените от ТД на НАП Варна удостоверения, издадени съответно на 14.12.13г. и на 18.12.13г., ЧСИ с разпореждания от 17.01.14г. е присъединил като взискател Държавата за вземанията ѝ против П.Ч. и П.Ч., съответно в размер на 1567.31лв. за първата и в общ размер на 2 077 107.52лв. за втория. Общото задължение за Пл. Ч. е натрупано за периода от 01.06.1994г. до 31.12.11г. и произхожда от вземания на Държавата за лихви върху ДДС от сделки в страната, от ДДФЛ, от ДОО и от Здравно осигуряване. За същия е описано като висящо образуваното изп.д. № 3126/2012г. на публичен изпълнител.

            От приложените по изпълнителното дело справки от СВ – Варна се установява, че на 22.10.1999 г. с Акт № 277, том І, № от дв.вх.рег. 10307/22.10.1999 г. и Акт № 279, том І, № от дв.вх.рег. 10309/22.10.1999 г. са вписани възбрани върху недвижимия имот, собственост на длъжниците, наложени от ТУДА-Варна, Данъчна служба „Аспарухово” по изп.д. № 921-114/08.09.1999г. Самите разпореждания на ТУДА-Варна, ДС „Аспарухово” по изп.д. № 921-114/08.09.99г. за вписване на възбраните са на л.405-407 от изпълнителното дело и върху тях е отбелязано, че вписването е извършено на 22.10.99г. От справките от СВ – Варна се установява също така, че на 22.07.2011 г. и на 10.08.2011 г. са вписани още две възбрани върху същия недвижим имот, първата от които е наложена от ТД НАП – Варна с Постановление за налагане на обезпечителни мерки по ДОПК № 33912-23/22.07.2011 г., а втората - с Постановление изх. № 33912-33/05.08.2011 г./л. 147, л. 228-229 и 388 от изп.д./.

            Въз основа на издадени Справки за задълженията на двамата длъжници за местни данъци и такси към Община Долни Чифлик, актуални към 24.07.2014 г., като присъединен взискател е била конституирана и Община Долни Чифлик, съгласно разпореждания на частния съдебен изпълнител от 25.07.2014 г. /л. 249-252 от изп.д./.

            Във връзка с уведомяването на първоначалния взискател, че Държавата чрез НАП има две вписани възбрани върху продадения на публичната продан недвижим имот /за публичната продан - виж Протокол за обявяването на купувач на публичната продан от 11.06.15г. за сумата от 252 205лв. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.06.15г. – л. 351-353 и 377 от изп.д./, банката е представила издадените ѝ на осн. чл. 87, ал. 6 от ДОПК на 07.05.08г. и 10.05.08г. удостоверения от ТД на НАП-Варна, че П. и П. Черневи нямат задължения /л. 419-420 от изп. дело/.

            Във връзка с предстоящото извършване на разпределение съгласно чл. 460 ГПК, ЧСИ е отправил искания изх. № 20305/19.07.2016г. и изх. № 20306/19.07.16г. до ТД НАП – Варна за издаване на удостоверения по чл. 191, ал. 4 от ДОПК относно задължения на всеки от двамата длъжници Черневи /л. 422-423 от изп.д./. На 01.08.16г. са получени от ЧСИ издадените от ТД на НАП-Варна удостоверения, в които за П.Ч. е посочена дължима обща сума от 2 346 526.53, от която главница от 1 021 593.95 лв., лихви от 1 324 932.58 лв. по изп.д. № 3120003126/2012г. Посочено е, че е доначислена лихва до 01.08.16г., както и че има наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника – запори върху банкови сметки и МПС-та, както и възбрана върху недвижими имоти. Дължимите към Държавата суми от П.Ч. към 22.07.16г. са 1723.37лв. /1 107.01лв. главница и 616.36лв. лихви/, както и 26.68лв. лихви + 5.41 лв. лихви + 5.71 лв. главница и 9.37лв. – лихви.

            В процесния Протокол за разпределение от 26.08.2016 г. е обективирано извършеното от ЧСИ разпределение на постъпилата сума от проданта на имота, ипотекиран в полза на първоначалния взискател, възлизаща на 252 205 лева, както следва:

            1. по реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:

                        1.1. за разноски по изпълнителното дело – юрисконсултско възнаграждение – 100 лева;

                        1.2. за такси по изпълнителното дело, включително по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 14 894,14 лева;

            2. по реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД: за вземанията на Община Долни Чифлик за данъци, дължими от П.Ч. - 3 167,46 лева и от П.Ч. – 3 751,06 лева;

            3. по реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД: за вземания на ТД НАП – Варна, съгласно  Удостоверение изх. № 030371601634994/01.08.2016 г. /вх. № 14327/01.08.2016 г./, за дължими към държавата публични вземания от П.Ч., обезпечени с вписани в полза на ТД НАП – Варна възбрани с Акт № 277, том І, № от дв.вх.рег. 10307/22.10.1999 г. и Акт № 279, том І, № от дв.вх.рег. 10309/22.10.1999 г. – 230 292,34 лева.

            В протокола е посочено, че останалите вземания не се удовлетворяват.

Настоящият състав на съда намира, че ЧСИ законосъобразно е приложил реда на привилегиите, приемайки, че вписаните от Държавата през 1999г. възбрани върху продадения през 2015г. недвижим имот, дават на Държавата в качеството ѝ на присъединен по право взискател, правото на предпочтително удовлетворение в реда по т. 6 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, а първоначалния взискател в лицето на банката – следва да се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори. Това напълно съответства на указанията, дадени с т. 7 от ТР № 2/2013г., постановено на 26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, тъй като ипотеката върху продадения имот е учредена и вписана след вписване на възбраната през 1999г. – едва през 2008г.

В тази връзка нито ЧСИ, нито съдът в рамките на настоящото производство, е компетентен да разрешава повдигнатия от банката спор относно наличието или липсата на публични задължения на длъжниците към Държавата. Позоваването на неизпълнението от страна на Държавата на задължението ѝ по чл. 173, ал. 3 от ДОПК за отписване на задълженията на длъжниците поради погасяването им по давност, което е част от твърдението за несъществуване на вземането на присъединения взискател, е защитимо или по реда на ДОПК /по инициатива на длъжника/ или по исков ред – по инициатива на банката-взискател.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи и още нещо – съгласно нормата на чл. 87, ал. 6, изр. 3 от ДОПК в удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Това невписване на обезпечените задължения обаче, не е лишило банката към момента на учредяване на ипотеката върху имота на длъжниците през 2008г., да съобрази вписаните през 1999г. в СВ-Варна възбрани в полза на Държавата. Така, че е безпредметно обсъждането на коментираната от жалбоподателя разлика в удостоверенията, издадени по реда на чл. 191, ал. 4 от ДОПК и по реда на чл. 87, ал. 6 от ДОПК.

Жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.

На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на Държавата чрез ТД на НАП-Варна следва да се присъди възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция, осъществена от юрисконсулт, което определено по реда на чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да е в размер на 50 лв.

Воден от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/09.01.2017г. по в.гр. д. № 2335/16г. на ОС-Варна.

ОСЪЖДА „Алианц Банк България” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, бул. „Княгиня Мария Луиза”, № 79 да заплати в полза на Държавата, представлявана от ТД на НАП-Варна, сумата от 50 /петдесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.

Решението е окончателно.                                                                                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: