РЕШЕНИЕ

71

 

Гр. Варна, 22.05.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 135 по описа за 2014-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

         Настоящото производство е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на „МУЛТИФРУТ” ЕАД, гр. СОФИЯ, ЕИК 831055604, представлявано от изпълнителния директор М.И.Д., срещу решение № 50/09.01.2013 год. по гр.д. 88/2013 год. на ОС Силистра, с което са отхвърлени предявените от същото дружество искове срещу Земеделска кооперация „Ястреб – 2000”, с. Яребична, Силистренска област, и Д.Ф.И. в качеството му на ЕТ „ДЖИЛИ – СОЙ-Д.И.”***, за установяване на собствеността на ЕАД върху поземлен имот в с. Яребица, община Дулово, област Силистра, с площ от 5,128 дка, представляващ имот № 144005, в местността „Бунар башъ”, с начин на трайно ползване за хранителна промишленост, при граници: имоти №№ 144019, 144004, 144021 и 144006, ведно с построената в него ремонтна работилница №1 по скица със застроена площ от 2810 кв.м., като бъде осъден Д.И. в качеството му на ЕТ и да предаде владението върху имота на осн. чл. 108 ЗС. Присъдени са и разноски.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, а също и че не е обосновано. Излагат се подробни доводи в тази насока, като се обосновава извод, че ищецът и въззивник по делото е собственик на процесния имот по силата на давностно владение. Няма доказателствени искания.

Срещу жалбата са постъпили в срок писмени отговори от двете насрещни страни Земеделска кооперация „Ястреб – 2000”, с. Яребична, Силистренска област, и Д.Ф.И. в качеството му на ЕТ „ДЖИЛИ – СОЙ-Д.И.”***, в които жалбата се оспорва.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Пред ОС са предявени искове от „Мултифрут” ЕАД гр. София  ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ по отношение на поземлен имот, находящ се в с. Яребица, ЕКАТТЕ 87504, Община Дулово, Силистренска област, с площ 5,128 дка, съставляващ имот № 144005, в местността „Бунар башъ”, с начин на трайно ползване за хранителна промишленост, при граници и съседи: имоти №№ 144019, 144004, 144021 и 144006, ведно с построената в него ремонтна работилница с № 1 по скица, а по договор сграда „Главен корпус 1 и 2 с монтирано оборудване” със застроена площ от 2 810 кв.м., по отношение на двамата ответници – ЗК и ЕТ, като бъде осъден втория ответник ЗК да му предаде владението върху същия имот на осн. чл. 108 ЗС, претендира разноски. Твърдяното придобивно основание е давностно владение в периода 1994 – 2013 г. Твърденията в исковата молба са, че първоначално ищецът е установил фактическа власт върху имота като наемател, но впоследствие е променил намерението си и започнал да свои имота, тъй като наемодателят го изоставил. В уточняваща иска молба от 08.10.2013 год. се посочва, че процесният имот представлява сгради, основане  производствен цех, приемна рампа, склад за амбалаж и санитарен възел и подготвително помещение. Ответникът ЗК, обаче, продал имота на ответника ЕТ през 2013 год., когато имотът преминал във владение на ЕТ след продажбата.

Ответниците ЗК „Ястреб-2000”, с. Яребица и ЕТ „Джили-сой-Д.И.”*** са оспорили предявените искове пред ОС в подадени в срок писмени отговори и в с.з. Оспорени са всички твърдения по отношение на осъществявано давностно владение върху имота от ищцовото дружество, като се твърди, че ответникът ЕТ е собственик на имота по силата на покупко-продажба от 2013 год., а по отношение на ЗК се твърди, че е придобила сградите в имота по силата на продажби на търг през 1994 год. Твърди се, че ищецът като наемател е осъществявал търговска дейност в имота до 1999 год., след което имотът е бил изоставен, поради което и не е налице давностно владение.

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ЗК и по чл.108 от ЗС по отношение на ЕТ.

С договор за продажба на недвижимо имущество по реда на чл.27, § 13 ЗСПЗЗ, чл. 46 от ППЗСПЗЗ и Наредбата за търговете /ПМС 105/1992 г., ДВ 50/1992 год./ от 13.07.1994 г., въззиваемата страна и ответник - ЗК „Ястреб” , с. Яребица, е закупил процесния недвижим имот – главен корпус 1 и 2 и монтирано оборудване, ведно с прилежащата към тях земя с площ от 5126 кв.м. /скица на л.26 от делото на ОС и удостоверение за идентичност на имот на л.27/ от ЗК „Чернозем”, с. Яребица, в ликвидация. Собствеността върху земята е придобита от Държавата, видно от платежно нареждане от 14.07.1994 г.

На 19.10.1994 г. е сключен договор за наем по отношение на процесния имот между въззивното дружество и въззиваемата страна ЗК „Ястреб – 2000”. Съобразно чл. 5 и чл.6 от договора, той влиза в сила от 01.06.1994 г., а наем се дължи от 01.07.1994 год., т.е. договорът е бил сключен неформално преди подписването му в писмена форма. Договорен е срок на действие до провеждане на общо събрание на дружеството-наемател. От приложено по делото писмо № 26/23.04.1996 г. на ПК „Междина” до въззивника и ищец в процеса се установява, че поне до тази дата е заплащан и наем по цитирания договор. Видно е от писмо от 17.02.2000 г. от ЗК „Ястреб” и ПК „Междина” и кмета на селото до бащата на починалия Илия Павлов от Мултигруп, в системата на който е било въззивното дружество, че то дължи 16 000 лв. за наеми и ако не плати в двуседмичен срок, договорът за наем ще бъде прекратен, а имотът – отдаден под наем на други фирми. С договор за наем на сграда от 01.04.2009 г. процесният имот е отдаден под наем на ЕТ „Ася-96” гр. Дулово /л.60/, а по-късно с договор за наем от 01.06.2012 г. /л.62/ – на А.С.И. Видно е от представено копие от жалба до РП гр. Дулово вх.№327/04.09.2012 год. /л.57 от делото на ОС/, че председателите на двете цитирани кооперации са твърдяли извършване на самоуправство от лицето Б.Б.А., разпитан като свидетел пред ОС, който не осигурявал достъп до процесния имот и до имота на ПК „Междина”.

Видно е от нотариален акт № 164, том.І, рег. № 938, дело № 137 от 20.02.2013 г. на нотариус Костов, че ЗК „Ястреб”, с. яребица, е продала на ЕТ „Джили-сой-Д.И.”***.

Не е било спорно по делото и се установява от събраните гласни доказателства, че въззивното дружество и ищец в процеса е извършил подобрения в сградите, като е осъществявал производствена дейност в Комбинат за дехидратирани продукти на цялата територия на стопанския двор на бившето ТКЗС в с. Яребица (около 25 дка), като е придобил всички парцелирани имоти от него, с изключение процесния имот и имот на ПК „Междина”, за които е сключил договори за наем.

За твърдяното давностно владение като срок и намерение по делото са събрани гласни доказателства – показанията на Н. Г., А. Х., А. И., С. Т., от една страна и свидетелите Б. А. и Р.М., водени от ищеца, сега въззивник. От техните показания не се установяват предпоставките за придобиване на недвижим имот по давност: непрекъсната, необезпокоявана, явна фактическа власт за определен период от време – 10 години; с намерение за своене.

Не се установява дружеството да е упражнявало фактическа власт върху имота след 1999 год., когато е прекратило производствената си дейност. По делото са приложени писма от кмета на селото на РС Дулово от 2000 год., в които той обяснява защо връща в цялост призовки от ищцовото дружество през 2000 год., тъй като имотът е необитаем. Опитите на св. Б. А. да завладее и закупи имота са останали безуспешни и са продължили в кратък период от време. От друга страна, през 2000 год. въззиваменият ЗК е изпратил писмо за прекратяване на наемния договор между страните, а впоследствие, през 2009 и 2012 год. е отдавал имота под наем на трети лица. Всички свидетели, водени от страните по делото, потвърждават, че за целия период от придобиването до продажбата на имота през лятото кооператорите на първия ответник са сушили билки в главния корпус.

Не се установи също така, нито преди 1999 год., нито след това ищцовото и въззивно дружество някога да е променило намерението си от държател да завладее имота като собствен, нито да го е заявил изрично на своя наемодател. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ЗК винаги е третирала в целия процесен период въззивното дружество като свой наемател.

Твърденията за извършени подобрения в имота и закупено оборудване преди сключване на наемния договор, за фактическо заплащане на земята от въззивното дружество в периода 1992 – 1994 год. са неотносими съм към предмета на настоящото дело – те могат да бъдат предмет на облигационни претенции, отделно не доказват своене, още повече, че предхождат наемния договор. По делото е представена и нотариалната покана от изпълнителния директор на „Мултифрут” ЕАД, гр. София до ЗК „Ястреб – 2000”, с. Яребица от 29.06.2011 г. чрез нотариус Валентина Г. гр. София съдържа изрично признание, че процесният имот дружеството е ползвало до 2010 г. по силата на договора за наем от 1994 г., че е направило подобрения, които претендира като вземане от кооперацията.

От представената по делото данъчна декларация от 20.06.2012 г. не се установява по безспорен начин кой е декларираният имот, но дори да е процесният, само от това доказателство не се установява нито обективния, нито субективния елемент на фактическия състав на давностното владение. От приложеното Удостоверение за данъчна оценка на имота е посочен собственик ЗК „Ястреб-2000”, съответно Скица № ФО1174/17.04.2013 г. сочи като собственик вторият ответник ЕТ „Джили-сой-Д.И.”. Следователно твърдението на въззивника за заплащане на данъци за процесния имот е недоказано.

След като не е успял да установи по безспорен начин твърдяното придобивно основание, придобивна давност, което да го направи собственик на процесния имот, въззивникът и ищец в процеса не е успял да установи по безспорен ачин активната си материално-правна легитимация по предявените искове.

Предвид изложеното предявеният установителен и ревандикационен искове са неоснователни следва да се отхвърлят.

При съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски за въззивната инстанция следва да се присъдят на въззиваемите страни, съобразно представените списъци и доказателства за заплатен адвокатски хонорар.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/09.01.2013 год. по гр.д. 88/2013 год. на ОС Силистра.

ОСЪЖДА „МУЛТИФРУТ” ЕАД, гр. СОФИЯ, ЕИК 831055604, представлявано от изпълнителния директор М.И.Д., да заплати НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ ЗА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ, както следва: 1. НА Земеделска кооперация „Ястреб – 2000”, с. Яребична, Силистренска област, ЕИК 828046207, СУМАТА ОТ 3000 ЛВ.; 2. НА Д.Ф.И. в качеството му на ЕТ „ДЖИЛИ – СОЙ-Д.И.”***, сумата от 5000 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: