Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 73

                                                          14.05.2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  двадесет и девети април 2015 г., в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

            Петя Петрова

 

Секретар: В.Т.

Прокурор:…

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 135 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 128 от 21.11.2014 г., постановено по т.д. № 275/2013 г. по описа на Силистренския окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на „Банка ДСК” ЕАД, подадена чрез адв. М.И. и адв. Т.К., против решението на Силистренския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от „Банка ДСК” ЕАД против „БП Индъстрис” ЕООД искове по  чл. 537, ал. 2 от ГПК, във р. с чл. 576 и чл. 569, т. 5 от ГПК, и чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР, за обяваване нищожността на вписването (отбелязването) на заличаването, направено по искане на „БП ИНДЪСТРИС" ЕООД, на наложени възбрани върху недвижими имоти, принадлежали на „Бросс Холдинг" АД, вписани в полза на „БАНКА ДСК" ЕАД за обезпечаване възможността за изпълнение на задължения на ,,Бросс Холдинг" АД, ЕИК 103277861, по банкови кредити, както и на иск на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, във р. с чл. 576 и чл. 569, т. 5 от ГПК, и чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР, за установяване недопустимостта на вписването и  постановяване на заличаването му.

Жалбопродателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като е молил за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Навел е следните оплаквания: - окръжният съд допуснал съществено процесуално нарушение като не разгледал правния довод на ищеца, развит в становището по същество, представено в последното съдебно заседание по делото, а именно: имал ли е право съдията по вписванията да извърши исканото от молителя  „БП ИНДЪСТРИС" ЕООД вписване въз основа на представените от него документи; - също в нарушение  на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд игнорирал безспорния по делото факт, че възбраните били вписани преди вписването на особения залог, което довело и до неправилния му краен извод; - окръжният съд нарушил и материалния закон, приемайки в противоречие с чл. 576 от ГПК, че действията на съдията по вписванията за заличаване на възбраните не са нищожни, защото не попадат в тази хипотеза, при наличието на изрична препратка в закона към чл. 574 ГПК, който постановявал, че не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия; - окръжният съд неправилно в решението си посочил, че по въпроса дали продажбата по ЗОЗ има ефекта на публичната продан на недвижим имот, ищецът се бил позовавал на разпоредбата на чл. 179 от ЗЗД, което не отговаряло на истината; - некоректно било и позоваването на окръжния съд на практиката на Варненския апелативен съд, тъй като соченото определение  /по в.ч.гр.д. № 411/2014 г./ било постановено по съвсем различен казус с предмет обжалване на действията на съдебен изпълнител и разрешения с него въпрос никак не аргументирал, нито бил подобен на извода на Силистренския окръжен съд, че продажбата по ЗОЗ имала ефект на публична продан; - неправилен бил и изводът на окръжния съд, че чл.175 от ЗЗД е основание за вдигане и на възбраните; - окръжният съд постановил неправилно решение, защото погрешно разрешил и релевантния по делото въпрос, въз основа на какъв публичен акт по чл.31 от Правилника за вписванията се вдига възбраната и може ли това да стане правомерно въз основа на нотариален акт за частна продажба без да е налице писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи, който въпрос еднозначно бил решаван в смисъл, че това не може да се извърши.

Насрещната страна „БП Индъстрис” ЕООД е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и е молила за потвърждаване на обжалваното решение. Поради преклудирането на възможността ищецът да твърди нови обстоятелства /сочено като довод, свързан с компетентността на съдията по вписванията да извърши исканото заличаване, въз основа на представените от молителя документи/, сторено едва с писменото становище по същество на делото, окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение като не го разгледал. Особеният залог на търговското предприятие бил вписан на 13.12.2012 г., а възбраните в полза на ищеца – на 06 и на 08.03.2012 т., т.е. след него и въззивникът превратно тълкувал тези факти по делото, а съдът правилно ги бил установил; На нотариуса, а не на съдията по вписванията, било вменено с чл. 576 вр. чл. 574 от ГПК да следи за спазването на императивните правила на закона и на добрите нрави, поради което неоснователно било оплакването на въззивника в тази насока. Разпоредбата на чл. 576 от ГПК не намирала приложение в производството за вписване в имотния регистър по ЗКИР. Изразил е несъгласие с аргументите на въззивника, че продажбата по реда на чл.37 от ЗОЗ не е публична продан и чл. 175 от ГПК не може да обоснове прилагане по аналогия на погасителния ефект на публичната продан към продажбата по ЗОЗ, като в тази насока е развил подробни съображения. Позоваването на съда на непосочената от ищеца разпоредба на чл. 179 ЗЗД, не водело до порок при формиране на решаващата воля на съда, защото последният обсъдил релевантните правни норми, включително и тази на чл. 175 от ЗЗД  и на тази база изградил правните си изводи. Разпоредбата на чл.31 от Правилника за вписванията не уреждал условията, при които възбраната може да бъде заличена, а посочвала единствено акта, въз основа на който това може да бъде направено, а условията за заличаване на възбраните били посочени в съответните закони, в които били уредени и правомощията на органите и длъжностните лица, компетентни да ги налагат, като например чл. 433, ал.2 от ГПК и чл. 208 от ДОПК. Поради спецификата на производството по ЗОЗ и неучастието на съдебен изпълнител, било невъзможно да бъде представено писмено нареждане на същия за заличаване на възбраните в съответствие с чл. 31 от Правилника за вписванията. Доколкото на вписване не подлежала самата молба с искането за заличаване, по отношение на нея не се прилагали изискванията за форма на подлежащите на вписване актове и по аргумент от чл.571 ГПК единственото изискване било молбата да е в писмена форма.

- По насрещна въззивна жалба на „БП ИНДЪСТРИС" ЕООД против решенето на окръжния съд, в ЧАСТТА, с която е отвърлено искането на ищеца за заличаване на вписаното заличаване на възбраните. Навел е оплаквания, че в тази част постановеното решение е нищожно, евентуално недопустимо, като е молил за прогласяване нищожността на решението на окръжния съд в тази част, евентуално за обезсилването му. Изложил е съображения, че заличаването на вписването не е в компетентността на съда, а единствено в правомощията на съдията по вписванията. Молил е за присъждане на сторените по делото разноски.

Насрещната страна „Банка ДСК” ЕАД, чрез пълномощниците си, е подала писмен отговор, с който е оспорила насрещната въззивна жалба, като е настоявала, че същата е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Изложила е съображения, че доколкото компетентността на съдията по вписванията е да извърши вписване, въз основа на конкретни актове, такъв акт е решението и на съда, с което се уважава иск за незаконосъобразност на вписването и се указва да бъде извършено заличаването, аналогично на произнасянето на съда при жалби срещу отказа на съдията по вписванията да извърши вписване, указвайки да се извърши вписването. Изложила е съображения в насока на компетентността на съда да се произнесе по искането.

Съдът, като извърши проверка по допустимостта на въззивните жалби, намира насрещната въззивна жалба за недопустима, поради липса на правен интерес на жалбоподателя, предвид благоприятния за него изход от първоинстанционното производство с отхвърляне на искането на насрещната страна за заличаване на вписаното заличаване на възбраните и предвид задължението на съда служебно да следи за допустимостта на решението в обжалваната му част /в случая то е обжалвано изцяло от ищеца/. Затова, въззивното производство по насрещната въззивна жалба, като недопустимо, следва да бъде прекратено.

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Банка ДСК” ЕАД, с която срещу  БП ИНДЪСТРИС" ЕООД, са били предявени искове по чл.88 и чл.90 от ЗКИР, за обявяване недействителността /независимо от използвания от ищеца термин „нищожност”, тъй като вложения в съдържанието от него смисъл съответства на терминологията на закона  за определяне на основанието като недействителност на вписването/ на вписването (отбелязването) на заличаването, направено по искане на „БП ИНДЪСТРИС" ЕООД на наложени възбрани върху недвижими имоти в гр. Силистра, вписани в полза на „БАНКА ДСК" ЕАД за обезпечаване възможността за изпълнение на задължения на ,,Бросс Холдинг" АД, по банкови кредити върху имоти, принадлежали към датата на вписване на възбраните на „Бросс Холдинг" АД и евентуален иск, в случай на отхвърляне на първия, за установяване недопустимостта на вписаното от съдията по вписванията заличаване на възбраните и съединено с всеки от исковете искане по чл. 88 от ЗКИР вр. с чл. 537, ал.2 от ГПК за постановяване заличаване на вписването.

За да обоснове претенициите си за недействителност и недопустимост на вписването, в исковата си молба и допълнителната такава, ищецът е изложил следните обстоятелства: - заличаването на възбраните, извършено от съдията по вписванията по молба на купувача на имотите по реда на чл.37 от ЗОЗ било нищожно действие, защото бил вписан акт /молбата за заличаване/, който акт не подлежал на вписване, а освен това той не отговарял и на изискванията за форма, защото не бил с нотариална заверка на подписа; съдията по вписванията изобщо не разполагал с право да извърши заличаването на възбраните, защото не е била налице хипотеза, даваща основание за това: заличаването не е могло да се извърши на основание чл. 175 от ЗЗД, защото този текст е неприложим при продажбата на имоти по реда на Закона за особените залози и освен това изобщо не се отнасял до възбраните, а само до ипотеките; не е имало и искане на съдебния изпълнител /органът наложил възбраната/ за заличаването /съгл. чл. 31 от Правилника по вписванията/; - извършеното заличаване на възбраните било недопустимо действие, защото било извършено въз основа на нередовно искане – молителят не бил легитимиран да иска заличаването, а липсвало искане от съдебния изпълнител и съответно  предпоставките по чл. 31 от Правилника по вписванията не били налице. В хода на производството, с писмените си становища и в съдебно заседание, ищецът е доразвил доводите си. Молил е за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е оспорвал исковете по съображения за законосъобразното извършване на заличаването на възбраните от съдията по вписванията. Развил е подробни съображения, че доколкото не попадало измежду визираните в разпоредбата на чл. 576 от ГПК основания  за нищожност на нотариалните удостоверявания, намираща приложение съгласно чл. 569, т. 5 ГПК и по отношение на вписванията от съдията по вписванията, извършеното заличаване не било нищожно; разпоредбата на чл. 175 от ЗЗД намирала приложение и по отношение на възбраните /погасявали се възбраните, а не само ипотеките и вещните права/, включително и при извършена продажба по чл. 37 от Закона за особените залози /не само при публична продан на имот от съдебния изпълнител в изпълнително производство/; поради спецификата на производството за продажба на заложен недвижим имот по Закона за особените залози без участие на съдебен изпълнител, разпоредбата на чл. 31 от Правилника за вписванията била неприложима и заличаването можело да се извърши въз основа на молбата на купувача на заложеното имущество без да е необходим акт на съдебен изпълнител или друг орган; В закона не били предвидени основания за недопустимост на вписванията, поради което те можели да бъдат засегнати единствено от порок, водещ до нищожност, но не и до недопустимост. Молил е за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съдът не споделя възражението на ответника за недопустимост на искането за постановяване заличаване на вписването и произнасяне на окръжния съд извън пределите на компетентността му, защото  такова искане е изрично предвидено от законодателя в чл.88 от ЗКИР, препращащ към нормата на чл. 537, ал.2 от ГПК, която гласи, че при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Тъй като самостоятелен иск по чл.88 от ЗКИР за оспорване на вписване, т.е. за отмяна, респ. заличаване на вписване, няма, то искането  по чл.88 от ЗКИР е евентуална последица от успешно проведеното чрез исковете по чл.90 от ЗКИР оспорване на вписването. /В тази насока е и поддържаното становище в правната доктрина, статия „Исковете по чл.88 и 90 от Закона за кадастъра и имотния регистър” с автор Б. Д., сп. „Собственост и право”, кн.2, 2012 г./

Първоинстанционният съд е бил надлежно сезиран с два, от трите уредени в нормата на чл.90 от ЗКИР, установителни иска и искане по чл.88 от ЗКИР. Исковете са допустими, като предявени от лице, засегнато от вписаното от съдията по вписванията заличаване на възбраните, наложени в негова полза, в качеството му на взискател по изпълнително дело, образувано срещу длъжника  „Бросс Холдинг” и насочени срещу надлежен ответник „БП Индъстрис” ЕООД – лицето, в чиято полза е било направено вписването /заличаването на възбраните е станало по молба на ответника, придобил собствеността на възбранените имоти/. Правният интерес е съществувал и в хода на цялото първоинстанционно производство, включително и след придобиване на права върху възбранените имоти от трето лице.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е било спорно между страните по делото, че по образуваното по молба на ищеца „Банка ДСК” ЕАД срещу длъжника „Бросс Холдинг” АД изпълнително дело № 20137670400435 по описа на ЧСИ Г. Г. за събиране на парично вземане по издаден в полза на взискателя изпълнителен лист на основание заповед за незабавно изпълнение, съдебният изпълнител е разпоредил налагането на възбрани върху недвижими имоти на длъжника, които са били вписани от съдията по вписванията съответно на 06.03.2013 г. и 08.03.2013 г. Възбранените имоти са били част от търговското предприятие на длъжника „Бросс Холдинг” АД, по отношение на което в полза на „ДИСИ & КЕМ КОМПАНИ”, като заложен кредитор, е бил учреден особен залог през 2012 г. Особения залог е бил вписан в съответния регистър в Службата по вписванията едва на 02.04.2013 г., т.е. след вписването на възбраните върху имотите.  Независимо, че особения залог е бил вписан в търговския регистър на 13.12.2012 г. /т.е. преди възбраните/, противопоставимостта му по отношение на третите лица, е от вписването в съответния регистър, в случая имотния такъв в Службата по вписванията, в съответствие с разпоредбата на чл.21, ал.3 от Закона за особените залози /ЗОЗ/. Заложният кредитор „ДИСИ & КЕМ КОМПАНИ” е пристъпил към изпълнение и по реда на чл. 37 от ЗОЗ, на 14.05.2013 г., с нотариален акт № 100, рег.№ 3065, н.д. № 335/2013 г. е продал на „БП Индъстрис” ЕООД /ответника по делото/, от свое име и за сметка на залогодателя /„Бросс Холдинг” АД - длъжника по изпълнителното дело/ недвижимите имоти, по отношение на които е била наложена възбраната по изпълнителното дело. На 04.11.2013 г., с молби с вх.№№ 7949 и 7950, купувачът „БП Индъстрис” ЕООД е поискал от съдията по вписванията да заличи възбраните поради това, че закупувайки имота по реда на чл. 37 от ЗОЗ, аналогично на публичната продан и съгл чл. 175 от ЗЗД, са погасени възбраните. Съдията по вписванията е уважил молбите и е разпоредил заличаването на възбраните на основание чл. 175 ЗЗД, което обстоятелство „заличаване на възбрана” е било вписано в книгата „отбелязвания” по съответната партида и регистър на Службата по вписванията.

Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т.5 ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не заличава спецификите на вписването. Така например вписването не завършва със самостоятелен акт, защото съдията по вписванията не извършва нотариално удостоверяване в тесен смисъл на думата, неговото съдействие при упражняване на граждански права се свежда до волеизявление, което нарежда вписването на съответния акт. Затова, не могат механично да се отнесат към производството по вписванията, правилата за нотариалното производство, а това следва да стане като се отчита спецификата на производството по вписване. Затова и нормата на чл. 576 от ГПК уреждаща нищожността на нотариалните удостоверявания, в случаите когато нотариусът не е имал право да го извърши, следва да се приложи само доколкото не противоречи на особеността на производството по вписване. Така, доколкото съдията по вписванията не е орган, който има правомощията да контролира дейността на нотариуса, правилата за извършване на нотариални удостоверявания при съставяне на нотариалните актове не са адресирани до него, макар да се намират в частта на охранителните производства и главата за нотариалните такива, към които препраща чл. 569, т.5 ГПК за производството по вписванията. Затова, нормата на чл. 574 от ГПК, че не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия, е адресирана към нотариуса, а не към съдията по вписванията. От друга страна, с текста на чл. 576 от ГПК не се изчерпват действията, които съдията по вписванията, като орган в охранителното производство по вписване, няма право да извършва, защото по отношение на него намират приложение специалните разпоредби относно правомощията му, уредени в Правилника за вписванията. В този смисъл разбирането на ответника, /а и на първостепенния съд относно преценката за липсата на основание по см. чл. 576 от ГПК за нищожност на вписването/, че недействителността на по смисъла на чл. 90 от ЗКИР се изчерпва само до визираните в чл. 576 от ГПК пороци /само до нищожност и то на посочените основания/ не може да бъде споделено. То изобщо не кореспондира и на възприетата от законодателя в чл. 90 от ЗКИР терминология „недопустимост” или „недействителност” на вписването, които очевидно визират по-широк кръг от възможни пороци на вписванията.

Предметът на иска по чл. 90 от ЗКИР включва проверката дали са спазени правилата за вписване, предвидени в Правилника за вписванията и ЗКИР, действали към момента на извършването му относно териториалната и предметна компетентност, процесуалните и материалноправните изисквания и вписаният акт да удостоверява подлежащо на вписване обстоятелство. Както бе посочено по-горе, недействителността на вписването не се изчерпва само с приложимите към това производство хипотези по чл. 576 ГПК, а е по-широко понятие, като конкретните пороци, водещи до недействителността или недопустимостта на вписването /имащи отношение към казуса/ следва да се изведат от специалните разпоредби в посочените по-горе нормативни актове.

Първото твърдение на ищеца е свързано с това, че е вписан акт /молбата на заинтересования/, който не е подлежал на вписване, както и че молбата не е отговаряла на изискването за форма. Това твърдение, обаче доколкото касае вписването на актове, а не отбелязванията, няма отношение към  процесния казус, при който е вписано заличаване на възбраните и вписването не е недействително на това основание.

По отношение на твърдението за недействителност на вписването, защото съдията по вписванията не е имал право да извърши заличаването на възбраните:

Това твърдение е било наведено още с исковата молба /и допълнителната/ като впоследствие, с писмените бележки, ищецът е доразвил само правните си доводи в подкрепа на същото. Доразвиването на правните доводи не съставлява ново фактическо твърдение и затова не може да се счита преклудирано, поради несвоевременното му заявяване, в каквато насока са били възраженията на ответника в отговора на въззивната жалба.

Молителят в конкретното охранително производство се е позовал на качеството си на купувач на възбранените имоти в производството по чл. 37 от ЗОЗ и е твърдял погасяване на вещните права върху тях, аналогично на публичната продан в изпълнителното производство.

На въпроса, води ли продажбата на недвижим имот при изпълнение на процедурата за продажба на недвижим имот по ЗОЗ до погасяване на учредените преди продажбата права и вещни тежести върху него, следва да се отговори отрицателно. ЗОЗ не предвижда налагане на особен залог върху недвижим имот, но е предвидена възможност да се наложи такъв върху търговско предприятие и да се продаде обособена част /отделен елемент/ от него. Ако продаденото имущество е чужда собственост, законодателят  препраща само към нормата на чл. 482 ГПК, който урежда стабилизацията на публичната продан на движими вещи. Тя е оригинерен способ за придобиване на права. Публичната продан на  недвижим имот, обаче според чл. 496 ГПК е деривативен способ за придобиване правото на собственост. От възможността да се продаде елемент от имуществото на търговското предприятие, предмет на договор за особен залог обаче не следва, че продажбата на недвижим имот по ЗОЗ, включен в имуществото на търговското предприятие е оригинерен способ за придобиване правото на собственост. Това е така, защото ако в търговското предприятие е внесен имот, който не принадлежи на вносителя, предприятието няма да стане собственик, а от там и имотът няма да бъде обхванат от особения залог. Така, недвижимият имот няма да бъде обхванат от залога на търговското предприятие и дори заложният кредитор да продаде заложеното имущество по реда на чл. 37 ЗОЗ, купувачът няма да придобие собствеността. Така, макар продажбата на заложено имущество по силата на чл.37, ал.4 ЗОЗ да е оригинерен способ за придобиване правото на собственост, когато като отделен елемент от заложено търговско предприятие е продаден недвижим имот, това правоприемство е деривативен способ за придобиване и купувачът става собственик само ако търговското предприятие е било собственик. Продажбата на чужд недвижим имот по ЗОЗ не се стабилизира. Тъй като в този случай придобиването не е оригинерно, не може да се направи извод, че след продажбата се вдигат наложените възбрани.

В този смисъл несъстоятелни са твърденията на ответника, че с извършването на продажбата по ЗОЗ отпадат всички тежести, включително и възбраните.

Извод за вдигане на наложените възбрани след продажбата по ЗОЗ не следва и от нормата на чл.175, ал.1 ЗЗД, съгласно която с извършването на публичната продан на имота всички ипотеки и вещни права, учредени след първата ипотека се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворяване от получената при продажбата цена по реда на ипотеките си. Ипотеката е обезпечение, което цели да удовлетвори ипотекарния кредитор от стойността на ипотекирания имот. С извършване на публичната продан ипотеката се погасява, защото стойността на имота е получена от ипотекарния кредитор за погасяване на паричното вземане. Макар ипотеката и възбраната да са вещни тежести, те се различават по своето действие. Възбраната цели да запази недвижимите имоти на длъжника, или друго лице в неговия патримониум, като чл. 453 ГПК предвижда непротивопоставимост на прехвърлянето и учредяването на вещни права, извършени след вписване на възбраната по отношение на взискателя. Тази норма и реда на вписване разрешават колизията на права. Възбраната също е тежест върху имота, но не е вещно право. Тя не дава право на предпочтително удовлетворение, а обезпечава възможността за изпълнение върху възбранения недвижим имот. Действието на възбраната е по-широко от ипотеката, като тя осигурява както възможност кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, така и ограничаване на последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на други притезания освен парични. Затова нормата  на чл. 175 ЗЗД, съгласно изричното й съдържание се отнася само за ипотеките, но не се отнася за наложените възбрани. Те запазват действието си и след публичната продан. В този смисъл е постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, определение № 407 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4933/2013 г., I г.о., докладчик съдията Б. Д. От изложеното се налага извода, че съдебният изпълнител не е имал правото да заличи възбраната и на основание чл. 175 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Правилника за вписванията, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. В случая, възбраните са наложени от съдебния изпълнител, поради което заличаването им може да бъде направено въз основа на неговото нареждане. Такова нареждане в случая няма, поради което и съдията по вписванията не е имал правото да заличи възбраните и на това основание.

Действията му в този случай, доколкото изобщо не е разполагал с правото да заличи възбраната, се явяват недействителни /не недопустими, доколкото не се касае до неспазването на изискванията за редовност на искането за вписване/, поради което и искът за установяване недействителността на извършеното заличаване на възбраните, е основателен и следва да бъде уважен.

Евентуалният иск за прогласяване недействителността на вписването не следва да се разглежда.

Предвид уважаването на иска по чл.90 от ЗКИР, следва да бъде уважено и искането по чл. 88 ЗКИР вр. с чл. 537, ал.2 и 3 ГПК за постановяване на заличаването, което следва да се извърши от съдията по вписванията.

С оглед изложеното и като постановяващо различен резултат, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло и вместо това искът по чл. 90 от ЗКИР за прогласяване недействителността на вписаното обстоятелство – уважен.

С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, които съгласно представените доказателства и приложения списък по чл. 80 от ГПК за първоинстанционното производство се равняват на сумата от 3 780 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение и 80 лв. – платена държавна такса. За въззивното производство страната не е направила искане за присъждането на разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в частта по насрещната въззивна жалба на „БП ИНДЪСТРИС" ЕООД против решение № 128 от 21.11.2014 г., постановено по т.д. № 275/2013 г. по описа на Силистренския окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искането да се постанови заличаване на извършените заличавания и връща жалбата на поддателя.

ОТМЕНЯ изцяло решение № 128/21.11.2014 г. постановено по т.д. № 275/2013 г. по описа на Силистренския окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВИ:

   ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управлнеие гр.София, ул. „Московска” №19,  със съдебен адрес гр. София, ул. „Георги Бенковски”, № 5, юрисконсулт Стела Йотова против „БП ИНДЪСТРИС" ЕООД, ЕИК: 202478976, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул. „Георги Сава Раковкски” №3, ет.2, ап.6, с правно основание по чл. 90 от ЗКИР, че са НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ вписванията, ОТБЕЛЯЗВАНИЯТА НА ЗАЛИЧАВАНЕТО НА ВЪЗБРАНИТЕ, извършено на 04.11.2013 г. от съдията по вписванията при Службата по вписванията гр.Силистра, а именно: ВЪЗБРАНИТЕ, наложени в полза на „БАНКА ДСК" ЕАД за обезпечаване възможността за изпълнение на задължения на ,,Бросс Холдинг" АД, ЕИК 103277861, по банкови кредити върху имоти, принадлежали към датата на вписване на възбраните на „Бросс Холдинг" АД: 1. върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66425.514.509 /пет, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра, община Силистра, Силистренска област, одобрени със заповед № РД - 18 - 66/02.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД 14 19 178/27.06.2012 г. на Началник на СГКК - Силистра, с административен адрес на същата: гр. Силистра, община Силистра, обл. Силистра, п.к. 7500, Индустриална зона Запад, с площ според Комбинирана скица на поземлен имот № 4516/28.06.2012 г., изд. от СГКК - гр. Силистра - 18 000 /осемнадесет хиляди/ кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, имотът със стар идентификатор 66425.514.55, с номер по предходен план - 15, квартал 1, парцел: част от 11, ведно с построените в имота сгради от обект „ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК - СИЛИСТРА" - Производствена база за технически аеролози, уплътнители и емулсионни полимери", а именно: „Склад за Мономери", „Помпена станция за мономери" и „База за производство и опаковка на полимерни продукти", със степен на завършеност 63 /шестдесет и три/ процента, отразени в комбинирана скица като имоти с идентификатори: сграда № 66425.514.509.1 /шест, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет, точка, едно/, със застроена площ от 678 /шестстотин седемдесет и осем/ кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение: промишлена сграда; сграда № 66425.514.509.2 /шест, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет, точка, две/, със застроена площ от 619 /шестстотин и деветдесет/ кв.м., брой етажи 4 /четири/, с предназначение: промишлена сграда; сграда № 66425.514.509.3 /шест, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет, точка, три/, със застроена площ от 224 /двеста двадесет и четири/ кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение: промишлена сграда; сграда № 66425.514.509.4 /шест, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет, точка, четири/, със застроена площ от 206 /двеста и шест/ кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение: складова база, склад и сграда № 66425.514.509.5 / шест, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет, точка, пет/, със застроена площ от 85 / осемдесет и пет/ кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение: складова база, склад, при съседи на имота: имоти с идентификатори: 66425.514.508, 66425.514.273, 66425.514.75, 66425.514.57, наложени с искане за вписване на възбрана дв.вх.рег. № 1797 от 06.03.2013 г., Акт №150, том I, дело №261/06.03.2013 г. на Служба по вписванията - гр. Силистра; 2. върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор: 66425.514.508, находящ се в гр.Силистра, общ.Силистра, обл.Силистра, Промишлена зона „Запад", с площ от 14 130 кв.м., ведно с построените в имота: ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.508.1, с площ от 3 962 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.508.2, с площ от 220 кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори: 66425.514.509; 66425.514.57; 66425.514.53; 66425.514.273; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор: 66425.514.57, находящ се в гр.Силистра, общ.Силистра, обл.Силистра, Промишлена зона „Запад", с площ от 32 887 кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори: 66425.514.408; 66425.514.53; 66425.514.508; 66425.514.509; 66425.514.273; 66425.514.364;   66425.514.64;   66425.514.63,   ведно   с   построените   в   имота: ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.1, с площ от 584 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.2, с площ от 4 067 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.3, с площ от 379 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.4, с площ от 538 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.5, с площ от 35 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.6, с площ от 1 051 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.7, с площ от 64 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.8, с площ от 10 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.9, с площ от 31 кв.м.; АДМИНСТРАТИВНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.10, с площ от 78 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.11, с площ от 10 кв.м., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор: 66425.514.58, находящ се в гр.Силистра, общ.Силистра, обл.Силистра, Промишлена зона „Запад", с площ от 3 038 кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори: 66425.514.59; 66425.514.272; 66425.514.273;66425.514.63, наложени с искане за вписване на възбрана дв.вх.рег. № 1886 от 08.03.2013 г., Акт №160, том I, дело №274/08.03.2013 г. на Служба по вписванията - гр. Силистра.

ПОСТАНОВЯВА да се извърши заличаване на горепосочените недействителни вписвания на заличаване на възбраните, на осн. чл. 88 ЗКИР, вр. чл. 537, ал.2 и 3 ГПК.

ОСЪЖДА „БП ИНДЪСТРИС" ЕООД, ЕИК: 202478976, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул. „Георги Сава Раковкски” №3, ет.2, ап.6 да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” №19,  със съдебен адрес гр. София, ул. „Георги Бенковски”, № 5 сумата от 3 780 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 80 лв. – платена държавна такса за първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: