ОПРЕДЕЛЕНИЕ 178

гр. Варна,11.03.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 135/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.В.Ч. от гр. Варна срещу определение № 468/18.02.2016 г. по гр.д. 2986/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е определена цена на иска по чл. 108 от ЗС в размер на 36430лв. и производството по делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на ВРС на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК. Счита се, че определението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустимо образувано производство при наличието на друго предходно образувано дело във ВОС между същите страни, на същото основание и за същото искане – гр.д. № 2949/15г. на ВОС. Предвид общите факти и обстоятелства, обосноваващи исковете за всеки отделен имот, ищецът е предявил исковете си спрямо всички ответници - да се установи по отношение на всички, че той е собственик на подробно описани 4 апартамента, като се осъдят отделните приобретатели да му предадат владението върху отделните апартаменти, евентуално  - върху идеални части от същите. С определение от 26.10.15г. съдът по гр.д. № 2949/15г. е постановил разделянето на установителните искове по отношение на всички апартаменти, предявени само спрямо ответника Георги Димитров Тюхков да продължат по това дело, а исковете по чл. 108 от ЗС за отделните имоти и против отделни ответници са образувани в отделни производства, като едно от тях е настоящото гр.д. № 2986/15г. и касае ап. 12 прим в жилищната сграда в гр. Варна на ул. „Ал. Богориди”, № 3 и 5, вх. 3, ет. 5 против ответника Ф.Н.С.. Подробно са изложени всички предприети от съда процесуални действия по даване на указания до ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, както и съответните предприети от ищеца действия, едно от които е и уточнението, че освен посочения ответник, то с първоначалното предявяване на иска като ответник е посочен и Георги Димитров Тюхков, като всички ответници осъществяват съвместно владение на процесния имот. Твърди се, че липсва произнасяне на съда по искането за конституирането на Тюхков като ответник по настоящото дело, както и по молба от 17.02.16г., с което е поискано обезпечение на предявения по делото иск. Претендира се обжалваното определение да бъде обезсилено като на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК производството по делото бъде прекратено като недопустимо поради висящото гр.д. № 2949/15г. на ВОС /последното е прекратено с определение от 04.01.16г., което е потвърдено с определение от 03.02.16г. на ВАпС по в.ч.гр.д. № 71/16г., но последното е обжалвано в срок пред ВКС/. Отделно от това се претендира на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да се спре настоящото производство до произнасянето на ВКС по частната жалба, подадена от Ч. срещу определение от 03.02.16г. на ВАпС по в.ч.гр.д. № 71/16г. поради преюдициалност на последното производство. Освен това е отправено искане настоящият съд да се произнесе по искането за обезпечение на предявения по първоинстанционното дело иск – евентуално да се върне делото на ВОС за произнасяне по това искане за обезпечение. 

Поради наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, то и препис от частната жалба не е връчван на ответника.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт /макар и пълномощното на адв. Д. да е приложено към корицата на първоинстанционното дело/, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

След разделянето на производството по гр.д. № 2949/15г. на ВОС, производството по гр.д. № 2986/15г. на ВОС има за предмет предявения от В.В.Ч. против Ф. Николов С. в условията на евентуалност искове по чл. 108 от ЗС, както следва: за осъждането на ответника да предаде владението на ап. 12 прим на 5-ти етаж в сградата на ул. „Ал. Богориди”, № 3 и 5, вх. 3 в гр. Варна /подробно описан в петитума на исковата молба/ при релевирано основание за придобиването на имота на осн. чл. 183, ал. 4 от ЗУТ (ищецът в качеството си на съсобственик в УПИ ХV-8,9, притежаващ 29.65 кв.м. ид.ч. от поземления имот с обща площ от 634 кв.м., който не е участвал при учредяването на правото на строеж, е придобил по приращение описания апартамент, за който не е било учредявано право на строеж и представлава съответната идеална част от сградата, която е над притежаваните идеални части от тази сграда на учредителите на суперфицията съсобственици), а в условията на евентуалност – ищецът претендира да е собственик на идеална част от ап. 12 прим като тази част е 29.65/634 ид.ч. и претендира предаването на владението на 29.65/634 кв.м. ид.ч. от процесния апартамент /така в уточняващата молба от 06.11.15г./.

Доколкото е липсвала данъчна оценка на имота и ищецът е бил затруднен да посочи цената на иска, съдът е назначил съдебно-техническа експретиза за определянето й. На база изчислената от вещото лице пазарна стойност на имота, окръжният съд е определил цената на иска по чл. 108 от ЗС на сумата от 36 430 лв.

Според разпоредбата на чл. 104, т.3 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. В настоящия казус, цената на иска е под 50 000 лв., поради което и делото е подсъдно на районния съд като първа инстанция.

Определението, с което ВОС е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждането му от районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. То не страда от визирания в жалбата порок – недопустимост. С определението за подсъдността на делото не се разрешава повдигнатия от ищеца материалноправен спор с ответника, поради което за настоящото частно производство е без значение наличието на по-рано заведено дело по идентичен спор за собственост по чл. 108 от ЗС /макар, че гр.д. № 2949/15г. на ВОС е останало с предмет иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищеца против Георги Димитров Тюхков по отношение на 4 апартамента, един от които е и процесния по настоящото дело/. Въпросът за допустимостта на иска, с оглед разпоредбата на чл. 126 от ГПК, ще подлежи на разглеждане от компетентния да се произнесе по делото Варненски районен съд. По тези съображения, не е преюдициален за разрешаването на настоящата частна жалба на В.Ч. и изходът от производството по частната му жалба от 23.02.2016 г. срещу определението на Варненския апелативен съд от 03.02.2016 г. по в.ч.гр.д. № 71/2016 г., с което е оставено в сила определението на ВОС от 04.01.2016 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 2949/2015 г. на ВОС и затова настоящото дело не подлежи на спиране по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Пак, защото настоящото производство касае само спора  за подсъдността на делото, в него не може да се разглежда нито по същество от апелативния съд като въззивна инстанция, нито чрез указания в тази насока до окръжния съд, и молбата на ищеца за обезпечаване на иска. Останалите оплаквания в жалбата – за неправилно разделяне от окръжния съд на делата срещу различните ответници, несъгласие с указанията за поправяне на нередовности в исковата молба и за неуважаване на искане за конституиране на нов ответник по делото, са неотносими към предмета на настоящото производство и затова не следва да бъдат обсъждани по същество.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 468/18.02.2016 г., постановено по гр.д. № 2986/2015 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е прекратено производството по гр.д. № 2986/2015 г. на Варненския окръжен съд и делото е изпратено по подсъдност за разглеждането му от Варненския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: