О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

182/30.03.2018

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30. 03.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№135/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от А.Н.Н. против определение №112/15.01.2018г., пос -тановено по гр.д.№935/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставено без уважение искането на А.Н.Н. за изменение на решение №1718/16.11. 2017г., постановено по гр.д.№935/17г. по описа на ВОС, в частта му относно разнос -ките, като бъде прието, че са налице основанията на чл.78, ал.2 от ГПК и на ответни -цата не бъдат възлагани разноски по делото, както и е оставено без уважение иска - нето на А.Н.Н. за изменение на решение №1718/16.11.2017г., постановено по гр.д.№935/17г. по описа на ВОС в частта му относно разноските, като осн. чл.78, ал.5 от ГПК се намали присъденото адвокатско възнаграждение до разме- ра, предвиден в Наредба за адвокатските възнаграждения, поради прекомерност.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съобра- жения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от страната молба с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде уважена.

Въззиваемите Г.Ж.П. и З.П.П. в депозира -ния отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им пред -ставител адв.Ц.З. поддържат становище за неоснователност на жалбата и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№935/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -вени от Г.Ж.П. и З.П.П. против А. Н.Н. искове с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на: 1/ жилищна сграда с площ от 52, 06 кв.м., находяща се в гр.Варна, ул.„Хайдут Сидер"№3, състояща се от две входни антрета, една стая, салон, складово помещение, представляваща по КККР на гр.Варна, одобрени 2007г., реална част от сграда с идентификатор 10135.52.497.2, разположена в северната й част, при граници: на север ПИ 10135.52.527; на юг останалата част от сграда 10135.52.497.2; на изток двор на ПИ 10135.52.497, и на запад сграда с идентификатор 10135.52.496.1; 2/ жилищна сграда с площ 93 кв.м., състояща се от две входни антрета, пет стаи, един салон, една кухня, едно складово помещение, като реална част от тази сграда попада в южната част на сграда с идентификатор 10135.52.497.2 с площ от около 46 кв.м. и помещения две стаи, входно антре, салон и част от кухнята, при граници: на север останалата част от сграда 10135.52. 497.2; на юг ПИ 10135.52.501; на изток двор на ПИ 10135.52.497 и сграда с идентификатор 10135.52.497.1, а останалата реална част от сградата е заснета като самостоятелна сграда с идентификатор 10135.52.497.1 по КККР при граници: на север двор на ПИ 10135.52.497, на юг ПИ 10135.52.501; на изток сгради №№ 10135.52.499.2, 10135. 52.498.5 и 10135.52.498.4; 3/ дворно място, в което са построени сградите, с площ 180 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 10135. 52.497 по КККР с номер по предходен план III-5, кв. 235 Б по плана на 12 микрорайон на гр.Варна, при граници: имоти №№ 10135.52.496, 10135.52.501, 10135.52.499, 10135.52.498, 10135.52.527, а по нотариален акт: улица, имоти пл. №№ 4, 9, 6 от същия квартал, ведно с находящата се в него тоалетна, при квоти ¾ ид.ч. за първата ищца и ¼ ид.ч. за втората, придобити до размера от ¼ ид.ч. за всяка по наследяване от П. И. П., поч.2009г., а от последния чрез съдебна делба по гр.д. №3154/84г. по описа на ВРС и договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№77/ 08.12.1992г., а за първата ищцата останалата й квота от прекратената СИО, придобита чрез посочените способи.В исковата си молба ищците излагат, че са във владение на имотите от тяхното придобиване и понастоящем.През 2017г. ги посетила непознати мъж и жена, които се държали грубо с тях и искали да освободят къщата, защото я били закупили с н.а. Горното провокирало ищците да извършат съответните справки и от тях установили, че през 2012г. праводателите по цитирания н.а.№77/92г.-  В. Г. Д. и А. Д. И. са продали на Б. Ж. Б. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№54/ 22.08.2012г., жилищна сграда, еднофамилна на един етаж, с идентификатор по КККР, одобрени 2007г., 10135.52.497.2, без упомената площ по предходни документи, с площ по скица от 96 кв.м., а по удостоверение за данъчна оценка с площ от 70 кв.м., състояща се от две входни антрета, една стая, салон, складово помещение, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, в което са изградени сградите, с площ по предходни документи от 180 кв.м., а по скица 179 кв.м., с идентификатор по КККР, одобрени 2007г., 10135.52.497.Сграда с идентификатор по КККР, одобрени 2007г., 10135.52. 497.2 включва част от жилищната сграда, придобита с н.а.№77/92г. и част от сградата, придобита чрез съдебната делба.Заснемането по КККР не съответства на титулите за собственост от 1985г. и 1992г.Продавачките са се легитимирали като собственици с н.а.№72/92г.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 54/16.02.2017г., Б. Ж. Б. е продала същия имот на ответницата А.Н.Н..След справка в СГКК-Врана на ищците било отказано попълване на КККР с коректните данни за собственост и граници поради наличието на спор за материално право.Претендират да бъде прието за установено по отноше -ние на ответницата, че са собственици на горепосочените недвижими имоти.     

Видно от представените решения по гр.д.№3154/84г. по описа на ВРС и тези по гр.д.№321/85г., и гр.д.№998/85г. двете по описа на ВОС, и гр.д.№350/85г. по описа на ВКС е, че при извършена съдебна делба е поставен в дял на съделителите и съпру -зи П. И. П. и Г.Ж. К. реален дял от делбения имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Хайдут Сидер”№3, представляващ жилищна сграда, състояща се от две входни антрета, пет стаи, един салон, една кухня, едно складово помещение, ½ ид.ч. от външен тоалет, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 180 кв.м., съставляващо към 1985г. имот пл.№5, кв. 235Б по плана на 12 п.р. на гр.Варна, съставляващ дял ІІ по скицата на в.л. К.Иванов, оцветен на тази скица със син цвят.В дял на съделителя Д. А. Д. е поставен другия реален дял от делбения имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Хайдут Сидер”№3, пред -ставляващ жилищна сграда, състояща се от две входни антрета, една стая, салон, складово помещение, ведно с ½ ид.ч. от външен тоалет и ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 180 кв.м., съставляващо към 1985г. имот пл.№5, кв. 235Б по плана на 12 п.р. на гр.Варна, съставляващ дял І по скицата на в.л. К.И., оцветен на тази скица с червен цвят.

С к.н.а.№51/85г. Петкови са признати за собственици на придобития от тях чрез делбата недвижим имот/дял ІІ по цитираната скица/.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№77/08.12.1992г., наследни -ците на Д. А. Д./поч.1991г./ - В. Г. Д. и А. Д. И., съответно преживяла съпруга и низходяща, са продали на П. придобития от него при делбата недвижим имот/дял І/, а именно жилищна сграда, състояща се от две входни антрета, една стая, салон, складово помещение, ведно с ½ ид.ч. от външен тоалет и ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 180 кв.м.Според акта продавачите са се легитимирали като собственици с н.а.№72/92г. и решение по гр.д.№321/85г.

 П. И. П. е починал през 2009г. и наследен от ищците, съответно преживяла съпруга и низходяща.Същите се легитимират като собственици на цялото дворно място и двете жилищни сгради, находящи се в него.

С н.а.№54/22.08.2012г. е сключен договор за покупко-продажба, съгласно който наследниците на Д.Д. В.Д. и А.И. са продали на Б. Ж. Б. жилищна сграда с идентификатор 10135.52.497.2 по КККР, одобрени 2007г., без площ по предходни документи за собственост, по КК с площ от 96 кв.м., по дан. оценка с площ от 70 кв.м., състояща се от две входни антрета, една стая, салон и складово помещение, заедно с ½ ид.ч. от тоалет в двора и ½ ид.ч. от дворното място с идентификатор 10135.52.497.С н.а.№38/16.02.2017г. е сключен договор за покупко-продажба, съгласно който Б. Ж.Б. е продала същия имот на ответ -ницата А.Н.Н..

Видно от представените скици по КККР, одобрени 2007г., и скицата по делбеното производство е, че извършеното заснемане на сградите през 2007г. не съответства на двата дяла от делбата, като сграда с идентификатор 10135.52.497.2 включва част от помещенията по дял І, а именно две входни антрета, стая и салон/без складовото помещение, което остава в източната част на имота и ½ ид.ч. от дворен тоалет, също в източната част/, както и включва част от помещенията по дял ІІ, а именно две стаи, салон, едно входно антре и част от кухня.Останалата част от помещенията в дял ІІ, както и складовото помещение от дял І и дворния тоалет са заснети като сграда с 10135.52.497.1.Макар и в н.а.№54/12г. и в н.а.№38/17г. да е описан дял І от делбата, посочената с идентификатор и граници сграда не съответства на него.

В срока по чл.130 от ГПК А.Н. е депозирала отговор по исковата молба, в който е посочила, че преди да бъде сключен договорът, обективиран в н.а.№38/17г., е била извършена проверка на правото на собственост на нейната праводателка Б. Б., вкл. и от нотариуса в имотния регистър, съгласно който в периода 01.01. 1992г.-19.08.2016г. няма вписана друга сделка за имота, извън тази по цитирания н.а. №54/12г., както и няма тежести или други отбелязвания.Представени били пред нотариуса и документите, легитимиращи като собственици праводателите на Б. Б..Извършили се проверки в Община Варна-МДТ и СГКК-Варна, от които се устано- вило, че Б.. заплаща данъците и таксите за имота и е вписана в КККР като собственик.От извършените проверки в азбучните книги в архива на СВ-Варна не се установило след к.н.а.№72/92г. други лица да са придобили собственост преди Б. Б. през 2012г.След сключване на договора в законните срокове поискала и било извършено записване на имота на нейно име в СГКК и Община Варна-МДТ. Посетила имота и установила, че той се владее от трети лица, за които решила, т.к. е считала себе си за собственик, че те са се настанили неправомерно.Тъй като същите отказали да й го предадат доброволно, подала жалба в І РПУ Варна с искане лицата да бъдат отстранени от имот й.Едва с получаване на исковата молба установила, че наследниците на Д.Д. са продали два пъти имота - през 1992г. на ищците и през 2012г. на Б.Б..Заявява, че не оспорва предявения иск, т.к. от н.а.№77/92г. се установява, че имотът е придобит първо от ищците, а жалба е подала, т.к. не е разполагала към момента на подаването й с посочения акт.Твърди, че с поведението си не е дала повод за завеждане на делото, признава иска и моли разноските да бъдат възложени на ищците на исн. чл.78, ал.2 от ГПК.

С влязло понастоящем в сила решение №1718/16.11.2017г. исковете са изцяло уважени.На ищците са присъдени в пълен размер претендираните от тях по пред -ставен в срок списък разноски от 4 780, 72лв.В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ответни - цата е поискала решението в частта му относно разноските да бъде изменено, като не й бъдат възлагани разноски предвид наличие предпоставките, предвидени в чл. 78, ал.2 от ГПК и в условие на евентуалност, ако горното й искане бъде прието за неоснователно, претендира да бъде редуциран размерът на претендираните от ищците разноски за адв.възнаграждение, т.к. същото е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния, предвиден в Наредба №1/04г. на ВАдвС размер.

Съгласно нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иск, разноските се възлагат върху ищеца.

Страните не спорят, че след сключване на договора за покупко-продажба, обекти -виран в н.а.№38/17г. и посещението на имота А.Н. е подала жалба в І РПУ Варна/копие от същата е представено по делото от ответницата/, считайки, че неоснователно лицата, намиращи се в имота, т.е. ищците, отказват да освободят и да й предадат владението върху закупения от нея недвижим имот.Не спорят, а и се установява от представените скици, издадени от СГКК-Варна, че въз основа на н.а.№38/17г. е било извършено вписване на имота в КР на нейно име.Не се оспорва и твърдението на ищците в исковата молба, че им е било отказано от СГКК-Врана промяна на записванията в КР преди разрешаване на спора за материално право по чл.54, ал.2 от ЗКИР.Предвид горното и не би могло да се приеме, че с извънпроцесу -алното си поведение ответницата не е дала повод за завеждане на делото.Следва да бъде посочено обаче, че ответницата е дала повод за завеждане на исковете, но само досежно имота, предмет на н.а.№38/17г., като само относно него тя е оспорвала преди процеса правата на ищците, твърдейки собствени права.Ищците са предявили установителни искове за целия притежаван от тях недвижим имот, а именно цялото дворно място с идентификатор 10135.52.497 и двете жилищни сгради, намиращи се в него, съответно с идентификатор 10135.52.497.1 и 10135.52.497.2.

Предмет на н.а.№38/17г. е само ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.52.497 и само сграда с идентификатор 10135.52.497.2, като следва да се приеме, че това са границите на продадения имот/вкл. за тази сграда и за ½ ид.ч. от дворното място А. Н. е записана като собственик в КККР/.Следователно ответницата с поведе -нието си е дала повод за завеждане на искове за част от притежавания от ищците имот, а именно ½ ид.ч. от дворното място и за сграда с идентификатор 10135. 52.497.2, която включва част от помещенията по дял І от делбата, а именно две входни антрета, стая и салон, както и включва част от помещенията по дял ІІ, а именно две стаи, салон, едно входно антре и част от кухня.За останалата ½ ид.ч. от дворното място, както и за останалата част от дял ІІ, заснет като сграда с иденти -фикатор 10135.52.497.1, ответницата не е дала повод за завеждане на делото /предявените искове за тази част и са недопустими поради липса на правен интерес за ищците от тях/, както и е признала с отговора на исковата молба исковете в тази им част.Предвид горното и съдът приема, че направените от ищците разноски за посочената част на осн. чл.78, ал.2 от ГПК следва да останат в тяхна тежест.Това са заплатената държавна такса за разликата над 719, 17лв./изчислена въз основа цена на иска от 71 917, 32лв., формирана от 4 144, 60лв.-дан оценка на ½ ид.ч. от дворното място, 46 577, 70лв.-дан.оценка на жилището по дял І от делбата и 21 195, 02лв.-дан.оценка за 46 кв.м. от общо 93 кв.м. за дял ІІ от делбата/ до заплатената такса от 978лв., т.е. сумата от 258, 83лв.В тежест на ищците следва да остане и заплатения депозит в размер на 120лв. по поисканата от тях и допусната в първото по делото о.с.з. СТЕ, за която се е настоявало да бъде допусната след депозирания отговор от ответницата за признание на иска, съответно неоспорване в него правата на ищците съобразно представените към исковата молба доказателства, вкл. реше -нията по делбеното производство, скицата по него и скиците по КККР, установяващи безпротиворечиво недвижимите имоти, предмет на посочените от ищците придобив - ни способи, и недвижимия имот, предмет на н.а.№38/17г.Всички останали направени от ищците разноски, а именно заплатената държавна такса за размера от 719, 17лв., заплатените такси за вписване на исковата молба, за издаване на съдебни удос -товерения, за снабдяване със скици, за издаване на препис от документи, преводни такси, са все разноски, сторени за водене на делото в частта му, за която ответницата с поведението си е дала повод за завеждането му и съответно за извършването им.На ищците са присъдени разноски и за заплатеното от тях адв. възнаграждение в размер на 3 462лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 03.04.2017г./исковата молба е подадена на 27.04.2017г./, фактура и вносна бележка, удостоверяваща изплащането му по банков път на 19.05. 2017г.Това са разноски, сторени за завеждане на делото, за което отчасти ответни -цата е дала повод.Същата, обаче не е направила възражение за прекомерност на така претендираното възнаграждение.След депозиране на отговора, ответницата не се е явила нито в първото по делото, нито във второто и последно проведено засе -дание, в което и са били представени доказателства за извършени разноски за адв. възнаграждение.При липса на направено възражение за прекомерност от ответни -цата по чл.78, ал.5 от ГПК в срок до приключване на последното проведено о.с.з. пред ВОС, съдът не бил могъл служебно да намалява претендираното от ищците адв.възнаграждение.

По изложените съображения съдът приема, че подадената частна жалба е частич- но основателна.Обжалваното определение в частта му, с която е отказано да бъде изменено решението на първоинстанционния съд в частта му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК за разликата над 4 401, 89лв. до 4 780, 72лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което решението в тази му част се измени като се редуцират разноските до сумата от 4 401, 89лв.В останалата му част  обжалваното определение следва да бъде потвърдено.            

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №112/15.01.2018г., постановено по гр.д.№935/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставено без уважение искането на А.-ния Н.Н. за изменение на решение №1718/16.11.2017г., постановено по гр.д.№935/17г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като бъде прието, че са налице основанията на чл.78, ал.2 от ГПК и на ответницата не бъдат възлагани разноски по делото за сумата над 4 401, 89лв. до общо присъдените 4 780, 72лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 от ГПК решение №1718/16.11.2017г., постановено по гр.д.№935/17г. по описа на ВОС, гр.о. в частта му относно разноските, с която А.Н.Н. е осъдена да заплати на Г.Ж.П. и З.П.П. съдебно-деловодни разноски в размер на 4 780, 72лв., ТАКА:

ОСЪЖДА А.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на Г.Ж.П., ЕГН ********** и З.П.П., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 4 401, 89лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение №112/15.01.2018г., постановено по гр.д.№935/17г. по описа на ВОС, гр.о., в останалата му част.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: