РЕШЕНИЕ

 

68

 

гр.Варна, 15.05.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на шестнадесети април, двехиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ИВАН ЛЕЩЕВ

секретар В.Т.,

прокурор ,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 136/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, чрез Областния управител на област Варна срещу решението на Окръжен съд-Варна от 17.12.2013 г. по гр.д.№ 929/12 г., с което е уважен иска, предявен от Висше училище международен колеж - Албена, гр.Добрич, при участието на трето лице-помагач – Технически университет – Варна, с правно основание чл.59 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

В подаден писмен отговор въззиваемият оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

В съдебно заседание пълномощникът на третото лице-помагач изразява становище за неправилност на решението и за основателност на подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Висше училище международен колеж - Албена срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, при участието на трето лице-помагач – Технически университет – Варна за заплащане на исковата сума, представляваща стойността на извършени подобрения в имот, публична държавна собственост. Твърденията са, че подобренията са извършени от ищеца, в качеството му на наемател, с изричното разрешение на наемодателя- трето лице-помагач в процеса.

Ответникът оспорва иска по основание, като твърди наличието на предпоставки за реализиране на договорна отговорност; оспорва пасивната легитимация с твърдения, че легитимирано да отговаря по иска, предявен срещу Държавата е Министерство на финансите, а не Министерството на регионалното развитие; оспорва иска по размер, като твърди недоказаност на размера на извършените подобрения.

Третото лице-помагач се присъединява към становището на ответника.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че въз основа на заповед № 867/27.12.2006 г. на Ректора на ТУ-Варна, на 24.01.2007 г. между ищеца и третото лице-помагач е сключен договор за наем на обект, представляващ лека постройка № 1 с обща площ от 312 кв.м., съгласно приложената скица. Ищецът е поел задължението да ползва постройката за извършване на образователна и изследователска дейност.

Договорът е сключен на основание чл.19, ал.1, вр. с чл.16, ал.2 от ЗДС, чрез търг с тайно наддаване – за срок от една година, считано от 1.02.2007 г. и автоматично удължаване на срока - при липса на писмено възражение от някоя от страните, но за не повече от пет години.

Постигнато е съгласие относно цената, начина на плащане, предаването и връщането на имота, условията за едностранно прекратяване на договора.

В чл.12 от договора страните са договорили ремонти, свързани с ползването на наетия обект или наложили се в резултат от виновното поведение на наемателя или персонала му да се извършват от и за негова сметка. Извършването на основни ремонти, преустройства или трайни подобрения се допуска след получаване на писмено съгласие от наемателя за всеки конкретен случай и допълнително договаряне на условията за това.

С писмо изх.№ 02-569/27.07.2007 г. ищецът е поискал и получил от третото лице-помагач на ответника разрешение за извършване на основен ремонт на покривната конструкция, три учебни кабинета и санитарните помещения на наетия обект, за цената на който – 30000 лева го е уведомил с писмо изх.№ В-1293/23.11.2007 г. С това писмо е отправил предложение до наемодателя средствата за основен ремонт да бъдат приспаднати от наемната цена през следващите периоди.

Със заповед № 5234/7.12.2007 г. ректорът на ТУ-Варна е назначил комисия, която да изготви и представи констативни протоколи за състоянието на наетата постройка и отрази извършените СМР по вид, количество, стойност на материали и труд.

С писмо изх.№ 78/8.05.2009 г. ищецът е поискал от наемодателя разрешени за извършване на ремонтни и благоустройствени работи, изразяващи се в преустройство на 4 служебни помещения, на 2 учебни зали, подмяна на подови настилки, тавани и осветителни тела, смяна на останалата стара дограма с ПВЦ, аранжиране на зелената площ пред постройката и поставяне на указателни табели.

С решение от 26.05.2008 г. Ректорския съвет на ТУ-Варна е взел решение за извършване на ремонтните и благоустройствените дейности в наетата лека постройка – без корекция на наемната цена. По делото е представен констативен акт за установяване на годността за приемане за приемане на строежа с възложител ищеца, съобразно който извършените СМР отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба № 3, като ремонтът е извършен съгласно договора за строителство и протоколите към него.

Приложените са два броя фактури - № 671/14.03.2009 г. за сумата от 36404.26 лева и № 672/4.03.2009 г. за сумата от 24140.00 лева.

С писмо ВВ-09-61/30.03.2009 г. ТУ-Варна е отговорил, че ще изплати тези суми след представяне на цялата документация по строителството. Документацията е изпратена с писмо изх.№ ИВ-0-23/17.02.2010 г.

С предизвестие изх.№ 6443/2009 г. наемодателят е отправил покана – съобразно чл.14 от договора за наем – за едностранното му прекратяване, след изтичане на тримесечен срок. С приемо-предавателен протокол от 27.05.2010 г. помещенията са предадени на наемодателя.

С АДС № 3035/2000 г. се установява, че имотът, предмет на договора за наем е публична държавна собственост и е предоставен за стопанисване и управление на ТУ-Варна.

По възражението, че отговорността следва да бъде реализирана на основание сключения между ищеца и третото лице-помагач договор, а не по реда на чл.59 от ЗЗД:

Облигационната връзка, възникнала по силата на наемния договор е прекратена на без виновно основание с тримесечно предизвестие. С връчването на предизвестието и с предаването на имота на 27.05.2010 г. договорът е прекратен, поради което единственият път за правна защита е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – предявеният иск е допустим.

С оглед влязлото в сила определение на АС-Варна по в.ч.гр.д.№ 696/6.11.2012 г., неоснователно е и възражението за липса на пасивна процесуална легитимация – като основание за недопустимост на предявения иск.

Назначената съдебно-техническа експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което в наетия имот са извършени следните строително-монтажни работи:

През м.декември 2007 г.: Демонтаж на старо покривно покритие и замяна с ново от „бардолин” с хидро и топлоизолация; подмяна на олуци и водосточни тръби – частично; демонтаж и монтаж; монтаж и лакиране на челни дъски по странични фасади; доставка и монтаж на ПВЦ дограма; доставка и монтаж на гипс картон – тавани и стени, шпакловане и боядисване с латекс; доставка и монтаж на ламиниран паркет за едно помещение; демонтаж, доставка и монтаж на ключове, контакти и нови луминисцентни осветителни тела; доставка и монтаж на облицовка на предна фасада и на вътрешни врати.

През м.октомври 2008 г.: Доставка и монтаж на част от ПВЦ дограма-прозорци; Доставка и монтаж на гипс картон – стени и тавани, шпакловане и боядисване с латекс; доставка и монтаж на ламиниран паркет за останалите помещения; демонтаж, доставка и монтаж на ключове, контакти и осветителни тела; доставка и монтаж на ламиниран паркет за останалите помещения; доставка и монтаж на фаянс и теракот за сервизни помещения, ел.кабели и ел.инсталация в компютърна зала.

Стойността на действително направените разходи за извършените подобрения по средни пазарни цени към м.май 2013 г. е в размер на 48334.60 лева.

Стойността на сградата се е увеличила в резултат от тези подобрения със сумата от 44780.00 лева.

Предмет на исковата претенция е по-малката сума от направените разходи по извършването на подобренията и действителната стойност на имота – преди и след извършването на подобренията, тъй като обедняването се дължи до по-малката сума от двете.

Безспорен между страните е фактът, че държането на ищеца върху имота – по силата на наемния договор от 24.01.2007 г. е продължило от приемо-предавателния протокол от 7.03.2007 г. до едностранното прекратяване на договора на 27.05.2010 г. Няма спор и относно факта на извършване на претендираните подобрения със средства на ищеца.

В хипотезата на чл.59 от ЗЗД подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която се е обеднил и тази, с която собственикът се е обогатил. В този смисъл, искът за сумата от 44780 лева е основателен и доказан. Държавата – в качеството й на собственик на имота се е обогатила вследствие на извършените от ищеца подобрения в имота с по-малката сума от действително направените от него разходи по извършване на  СМР към момента на извършване и увеличената стойност на имота до по-малкия размер – 44780.00 лева.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в този смисъл, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора Държавата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 1445.60 лева – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 17.12.2013 г. по гр.д.№ 929/12 г.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, ДА ЗАПЛАТИ на Висше училище международен колеж – Албена, гр.Добрич сумата от 1445.60 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.