Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

63

02.05.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

      Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на деветнадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                                                                                 Мария Маринова

                            

         Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 136 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №136/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано: - по въззивна жалба на М.П.П. срещу решение № 1402/14.11.2016 г. (поправено с решение № 112/02.02.2017 г.), постановено по гр.д. № 3317/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й срещу В.Г.Р. за заплащане на сумата от  25 302,79 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение по т. I от споразумение от 18.08.2009 г. за периода от 16.04.2014 г. до 02.12.2015 г. на осн. чл.79 от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане и е осъдена да заплати на адв. К. на осн. чл. 38, ал.2 вр. чл. 36 от ЗА сумата от 1 289 лв.;  - по частна жалба  на М.П.П. срещу определение № 479 от 21.02.2017 г., постановено по гр.д. № 3317/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1402/14.11.2016 г. в частта на разноските.

В жалбата срещу решението на окръжния съд, въззивницата е навела оплаквания за неправилност, поради нарушение на процесуалния и на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на разноски в полза на НБПП за осъществената в нейна полза служебна защита. Съдът не обсъдил събраните по делото доказателства, а неприета експертиза, не изложил мотиви по спорния предмет и постановил бланкетно решение при погрешно зачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение между страните, касаещо друг период.

В.Р. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба по изложени съображения за правилността на обжалваното решение, като е молил за потвърждаването му.

В частната си жалба, М.П. е навела оплаквания за неправилност на определението на окръжния съд постановено по реда на чл. 248 от ГПК, предвид липсата на предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на насрещната страна – разноските не били договорени, не били платени и нямало основание за присъждане на ненаправени  разходи. Молила е за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата й за изменение на решението в частта на разноските.

По частната жалба, В.Р. не е подал отговор.

И двете жалби са подадени в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението и на определението по разноските, като неизгодни за него, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата, чрез процесуалния си представител адв. К., е поддържала жалбите си и е настоявала за присъждане на разноските за осъществената правна помощ в полза на НБПП. Въззиваемият не се е явил и не е изпратил свой представител.

Предявеният иск е по чл.79, ал.1 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 302,79 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение в периода от 16.04.2014 г. до 02.12.2015 г. на поетото от ответника с т.I от споразумение с нотариално заверени подписи, рег.№3012 от 18.08.2009г. на нотариус Полина Миткова, рег.№478 на НК, задължение да погаси изцяло предоставения на М.П. кредит по договор №304-0239/29.08.2008 г. за банков кредит при „Уникредит Булбанк“ АД и последващите анекси към него до окончателното погасяване на дължимите по него суми в пълен размер – кредит, лихви, комисионни и разноски. Обезщетението, ищцата е определила от размера на увеличението за периода от 16.04.2014 г. до 02.12.2015 г. на задължението й към банката по образуваното срещу нея изпълнително производство, включващо начислени за този период лихви и разноски по изпълнителното дело.

Ответникът е оспорил иска, като е навел възражения за недопустимост на иска, поради формираната сила на пресъдено нещо по спора с влязло в сила решение по гр.д. № 1935 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, евентуално - възражения за неоснователност на иска, поради нищожност на споразумението на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД - невъзможен предмет, както и поради неизправността на ищцата по споразумението.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. С влязлото в сила  решение по воденото между същите страни  гр.д. № 1935 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 212 393,38лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението по договора за банков кредит, чието изпълнение е поето от ответника по т.I от споразумението с нотариална заверка на подписите до 16.04.2014 г., докато спорът по настоящото дело е за заплащане на обезщетение за неизпълнение на споразумението от ответника в последващ период и за настъпили вреди в новия период от 16.04.2014 г. до 02.12.2015 г., поради което и не е била налице идентичност на двете дела и настоящият спор не е бил обхванат от формираната сила на пресъдено нещо на решението по предходното дело. В този смисъл решението на окръжния съд е постановено по допустим иск и възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

По правилността на обжалваното решение с оглед наведените оплаквания, доводите на двете страни и доказателствата по делото, намира следното:

По отношение на установената, въз основа на събраните по делото доказателства от първата инстанция фактическа обстановка по делото, страните не са спорили и оплаквания не са наведени във въззивната жалба и тя е следната: На 29.08.2008 г. между ищцата и „Уникредит Булбанк“ АД е бил сключен договор за банков ипотечен кредит №304-0239 за сумата от 74 800 евро за покупка и ремонт на недвижими имоти в гр.Приморско, както и за рефинансиране на банков кредит от „Банка ДСК” ЕАД и задължение към „Рекриейшън Свищов”ЕАД и срок за погасяване до 28.02.2022г. За обезпечаване на задължението по договора за ипотечен кредит №304-0239/29.08.2008 г., закупените от ищцата имоти са били ипотекирани в полза на банката. С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 3154/12.09.2008 год. на нотариус с район на действие РС-Царево, М.П. е упълномощила В.Г.Р. да я представлява пред кредитната институция, като се разпорежда неограничено – тегли, внася, разпорежда със средства, отпуснати по банковата й сметка по кредит № 304-0239/29.08.2008 год. Съгласно сключеното от страните споразумение от 18.08.2009 г., В.Г.Р. се задължил да погаси изцяло предоставения на М.П.П. кредит по договора за кредит № 304-0239/29.08.2008 г. при „Уникредит Булбанк” АД  и анексите към него в пълен размер – кредит, лихви, комисионни  и разноски, а последната се е задължила да предостави на В.Р. за продажба закупените от нея три апартамента в гр.Приморско, както и да се яви пред нотариус за продажбата им. Не е било спорно между страните, че поради непогасяване на вноските по кредита, банката се е снабдила с изпълнителен лист в производство по реда на чл. 417 от ГПК за цялата сума по кредита, лихви и разноски и е образувала срещу ищцата изпълнително дело № 20148030401373 на ЧСИ Таня Маджарова. Към 16.04.2014 год. общото задължение на М.П. по изпълнителното дело е възлизало на сумата от 212393,38 лева. През 2014 г. тя е предявила срещу В.Р. иск за заплащане на сумата от 212 393,38 лв. и с влязло в сила решение № 555/24.03.2015 г., постановено по гр.д.№1935/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, искът е бил изцяло уважен и ответникът - осъден да й заплати сумата от 212 393,38 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението по договор № 304-0239/29.08.2008 г. за банков кредит, чието изпълнение е поето от ответника по т. I от споразумение с нотариална заверка на подписите рег.№ 3012 от 18.08.2009 г. ВН рег.№ 478 до 16.04.2014 г на осн. чл. 79 ЗЗД (решението на окръжния съд, в частта на уваженото от първата инстанция  възражение на В.Р. за неизпълнен договор и постановеното при условие на изпълнение на насрещно задължение на ищцата, е било обезсилено от апелативния съд с решение №141 от 28.09.2015 г. по в.гр.д. № 375/15 г., което не е допуснато до касационно обжалване). За периода от 16.04.2014 г. до 02.12.2015 г., видно от приложеното удостоверение от съдебния изпълнител, задължението на ищцата по изпълнителното дело от сумата 212 393,38 лв. към 16.04.2014 г. е нараснало до размер на 237 696,17 лв. (включваща  главница 144 678,59 лв., законна лихва в размер на 50 202,59 лв. за периода 06.07.2012 г. – 02.12.2015 г., неолихвяеми вземания от 32 936,82 лв. и такси към ЧСИ от 9 878,17 лв.), като разликата между двете суми в размер на  25 302,79 лв., представляваща увеличението на дълга по изпълнителното дело от допълнително начислените лихви и разноски в периода от 16.04.2014 г. до 02.12.2015 г., ищцата е претендирала за заплащане по настоящото дело като обезщетение за неизпълнението на споразумението на ответника и в новия период. Ответникът не е твърдял да е изпълнявал задължението си по споразумението и да е погасявал дълга на ищцата към банката в процесния период и такива доказателства не са събрани по делото. Ищцата не е твърдяла по делото да е направила плащания за погасяване увеличението на дълга й по изпълнителното дело в размер на 25 302,79 лв., натрупан в периода от 16.04.2014 г. до 02.12.2015 г. Удържаните суми от трудовото й възнаграждение по наложен запор за периода от м. юни 2013 г. до м.септември 2015 г. в общ размер от 13 541,60 лв., от които 8 355,02 лв. са удържани през процесния период, но преди издаване на удостоверението на съдебния изпълнител за актуалния размера на дълга към 16.04.2014 г. (лихвите по изпълнителното дело са 50 202,59 лв.) са неотносими към увеличения размер на дълга за лихви и разноски в размер на 25 302,79 лв.

Сключеното между страните споразумение в т.I покрива характеристиките на договор за поемане на изпълнение, който не е законодателно уреден, но сключването му е допустимо съгласно изискванията на чл.9 от ЗЗД. Със същото В.Р. се е задължил към М.П. да изпълни вместо нея задължението към банката по договора за банков кредит до окончателното му погасяване, а тя от своя страна е поела задължение да му предостави за продажба собствените си имоти и да се яви пред нотариуса за продажбата им. Предметът на договора е възможен, защото могат да бъдат продавани от собственика и ипотекирани имоти, като съгласие на банката не е било необходимо и договорът не е нищожен на това основание, като възражението на ответника в тази насока е неоснователно. По силата на договора за поемане на задължение, М.П. е имала право да иска реално изпълнение от въззиваемия, а, ако той не изпълни задължението си, отговаря спрямо нея.

Предявеният иск е по чл. 79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 от ЗЗД.

Облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна защита интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на кредитора да очаква един обещан от длъжника облигационен резултат, чието съдържание при отношения произтичащи от договор се определя от страните. Предмет на облигационното отношение е онова, за което длъжникът се е задължил. При неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди определени с разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. Следователно обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща само онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или не го увеличават. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на договорното задължение. Размерът на претърпяната загуба съответства на разликата между имуществото, което кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено, и имотното му състояние след неизпълнението.

В случая, по воденото от М.П. срещу В.Р. дело по гр.д.№1935/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, ищцата е претендирала от ответника обезщетение за пълното неизпълнение на задължението му по споразумението към 16.04.2014 г. и с влязлото в сила решение й е било присъдено такова в размер на целия й дълг по изпълнителното дело към този момент (16.04.2014 г.) от 212 393,38 лв. Вреди, представляващи претърпяни загуби (или пропуснати ползи), вследствие неизпълнението на ответника за периода след това  - от 16.04.2014 г. до 02.12.2015 г., тя не е понесла. Нейното имущество не е намаляло, тъй като не е извършила плащане (погасяване) на начислените по изпълнителното дело  лихви и разноски от 25 302,79 лв. т.е. не е налице фактическо влошаване на състоянието на засегнатото имущество. Освен това, начислените по изпълнителното дело лихви и разноски от 25 302,79 лв. не са следствие на неизпълнението на ответника по споразумението, доколкото ищцата и след присъждане на обезщетението за пълното неизпълнение не е предприела действия за погасяване на задължението си към банката и за ограничаване на бъдещи вреди. Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне на това основание, поради което не следва да се разглежда възражението за изтекла погасителна давност на иска. Като е достигнал до идентичен правен извод за неоснователност на иска, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По частната жалба срещу определение по частна жалба М.П.П. срещу определение № 479 от 21.02.2017 г., постановено по гр.д. № 3317/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд: Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:1. лица, които имат право на издръжка;2. материално затруднени лица;3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

С оглед резултата по делото и отхвърляне на иска, ищцата дължи на ответника разноските по делото, както и на осн. чл. 38, ал.2 ЗА заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ. Искането за присъждане на разноски е било заявено своевременно с отговора на искова молба, приложен е списък по чл. 80 от ГПК с искане за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), приложен е договор за правна защита и съдействие № 0000278903 от 17.03.2016 г., в който е посочено, че адвокатската защита е осъществена безплатно, като основанието по чл. 38 от ЗА за оказване на безплатната помощ -липса на финансови средства у ответника, е изрично посочено в допълнителна молба. Затова, неоснователни са оплакванията на М.П. за липса на основания за присъждане на разноски за адвокатска защита в полза на адвокат К., оказал безплатна правна помощ на ответника, поради което и правилно окръжният съд е отхвърлил молбата й по чл. 248 от ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство, на въззивницата не се дължат разноски, а насрещната страна не е заявила искане за присъждане на такива.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1402/14.11.2016 г. (поправено с решение № 112 от 02.02.2017 г.), постановено по гр.д. № 3317/2015 г. по описа на Варненския окръжен, както и определение № 479 от 21.02.2017 г., постановено по гр.д. № 3317/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: