Р Е Ш Е Н И Е № 52

гр. Варна, 24.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 136 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на А.Р.Я. ***, подадена чрез адв. Е.В. *** против решение № 2/08.01.18г. по гр.д. № 358/17г. на ДОС, с което е признато за установено по отношение на въззивницата, че М.М.М. не ѝ дължи поради погасяването им по давност на вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на присъда № 34/09.12.09г. по НОХД № 515/09г. на ДОС, за чието събиране е образувано изп.д. № 20177370400236 на ЧСИ с рег. № 737 на КЧСИ и район на действие – ДОС, а именно: сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от ищеца на ответницата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 05.06.09г.; и въззивницата е осъдена да заплати на ищеца направените разноски в размер на общо 4030 лв. Счита се, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с доказателствата по делото. Оспорва се извода на съда, че погасителната давност за вземането на ответницата започва да тече от 02.12.10г., когато е било поискано предприемането на изпълнително действие против длъжника по изпълнителното дело и настоящ ищец. Сочи се, че въззивницата своевременно е образувала изпълнително производство по издадения ѝ изпълнителен лист, че в същият ЕГН на длъжника е бил сгрешен, което наложило провеждането на производство за поправката му; че на длъжника е била изпратена призовка за доброволно изпълнение, а налагането на запор върху възнаграждението му, получавано в затвора не е било осъществено, тъй като длъжникът не е полагал труд в мястото за лишаване от свобода. Освен това на 05.01.17г. е било поискано от въззивницата държавният съдебен изпълнител да изпрати изпълнителното дело на ЧСИ, но вместо това същият е прекратил производството по делото. На практика не е налице бездействие на взискателката, а е било налице нежелание на ДСИ да си изпълнява задълженията. Поради тези обстоятелства се претендира обжалваното решение да бъде отменено и предявеният против въззивницата иск да бъде отхвърлен. В с.з. въззивната жалба се поддържа като се развиват и допълнителни съображения по релевираните оплаквания – че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист със сгрешен ЕГН на длъжника и извършените справки са именно по сгрешеният ЕГН, което е препятствало възможността да се предприемат действия по установяване имуществото на длъжника и по неговото осребряване с оглед удовлетворяване на паричното вземане на взискателката. Освен това се изтъква, че след като ищецът е бил в затвора за период от 09.12.09г. до м. 08.2014г., то в този 5-годишен период отново обективно не са могли да бъдат извършвани изпълнителни действия спрямо него. Счита се, че погасителната давност е започнала да тече от момента, в който ищецът е излязъл от затвора и от момента, в който е била отстранена очевидната фактическа грешка в изпълнителния лист относно ЕГН на длъжника. Изложените аргументи и съображения са допълнително развити в депозираните писмени бележки с вх. № 2441/24.04.18г. чрез процесуалния представител на въззивницата.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който същата е оспорена като неоснователна. Споделят се изцяло правните изводи на съда, който е приел, че погасителната давност за вземането на ответницата е започнала да тече от последното предприето изпълнително действие за събирането му на 02.12.10г. и е изтекла на 02.12.15г., в който период не са извършени действия, прекъсващи погасителната давност /такива действия не представляват нито производството за поправка на ОФГ, досежно ЕГН на длъжника в изпълнителния лист, нито молбата за прехвърляне на изпълнителното дело от ДСИ на ЧСИ, нито престоя на длъжника в затвора – последното е релевирано в с.з. пред въззивната инстанция в отговор на съображенията на насрещната страна/. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските за настоящата инстанция.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Предявеният от ищеца М. отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на вземанията на ответницата Я., за които е бил издаден изпълнителен лист в нейна полза по НОХД № 515/09г. на ДОС в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 05.06.09г. до окончателното ѝ изплащане, за събирането на които е било образувано изпълнително дело – първоначално пред ДСИ при РС-Каварна, а впоследствие пред ЧСИ с рег. № 737 гр. Добрич. Съобразно нормата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът е основан на твърдението, че е изтекла погасителна давност за вземанията за периода след влизане в сила на осъдителната присъда по гражданския иск на ответницата против ищеца по посоченото НОХД – започнала да тече от последното поискано изпълнително действие на 02.12.10г. и изтекла на 02.12.15г., на осн. чл. 110 от ЗЗД

            Ответницата е оспорила предявения иск, основавайки се на това, че ДСИ е бездействал, а освен това са била налице и обективни пречки за извършване на изпълнителните действия – допусната грешка в ЕГН на длъжника, посочено в изпълнителния лист, както и това, че длъжникът не е работил в затвора.

            Видно от копието на материалите по изп.д. № 110/10г. на ДСИ при РС-Каварна /л. 77-134 от делото на ДОС/, че същото е образувано на 13.10.10г. по молбата на А.Р.Я. въз основа на издадения на 23.06.10г. изпълнителен лист по влязлата в сила на 01.06.2010г. присъда по НОХД № 515/09г. на ДОС, с която М.М.М. е осъден да заплати на А.Р.Я. и на Г.Н.Г. суми от по 50 000 лв. като обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.06.09г. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателката Я. е посочила способ за изпълнение – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Затвора-Белене. Последната цифра в изпълнителния лист в ЕГН на длъжника е изписана като 2, вместо вярната – 3 /л. 80/. С разпореждане от 13.10.10г. ДСИ е разпоредил да се изискат от: ТД на НАП-Добрич справка за декларирано от длъжника имущество, банкови сметки, данни за осигуряване и трудови договори; от Началника на Затвора-Белене – справка дали длъжникът работи и получава ли възнаграждение за положения труд и от ДОС – справка за ЕГН на длъжника.

            Грешката, допусната в ЕГН на длъжника в изпълнителния лист, очевидно не е повлияла на извършването на коректни справки, тъй като видно от получените на 29.10.10г., на 08.11.10г. и на 09.01.16г. отговори от ТД на НАП-Добрич /л. 89, 92 и 112/, че справките са били извършени по верния ЕГН на длъжника. Същото се установява и от отговора на началника на Затвора-Белене от 22.10.10г. /л. 86/, в който отново ЕГН е правилно изписан и са налице данни, сочещи, че длъжникът М. полага доброволен /незаплатен/ труд на осн. чл. 80 от ЗИНЗС. За този отговор и обстоятелството, че не е наложен запор върху възнаграждението на длъжника, взискателката е била уведомена на 03.11.10г.  /л. 91/, а на 02.12.10г. същата е отправила нова молба за налагане на запор върху възнаграждението на длъжника в Затвора-Белене /л. 93/. Изпратено е от ДСИ запорно съобщение на 07.12.10г., което му е върнато на 14.12.10г. с отбелязване, че лицето не работи и не получава трудово възнаграждение /л. 94/.

            На 12.05.11г. ДСИ е отправил запитване до началника на Затвора-Белене дали длъжникът М. работи и дали му се изплащат пари и ако това се установи – разпоредил да му се правят удръжки по наложения запор. На 19.05.11г. е получен отговора на началника на затвора, че лишеният от свобода М. /отново с вярно посочен ЕГН/ не е работил и не е получавал трудово възнаграждение в Затвора-Белене /л. 97/.

            По искане на А.Р.Я. е образувано производство за поправка на ОФГ в издадения ѝ по НОХД № 515/09г. на ДОС изпълнителен лист и с решение № 44/25.06.15г. по посоченото дело е допусната поправка в ЕГН на длъжника в изпълнителния лист /л. 99-100/.

            С молба от 11.11.15г. взискателката чрез адв. Ел. В. е отправила искане до ДСИ при РС-Каварна изпълнителното дело с № 110/10г. да бъде прехвърлено при ЧСИ Л. Тасева – гр. Добрич, която с постановление от същата дата е оставена без движение за представяне на доказателства за представителната власт на процесуалния представител. След представяне на пълномощно, ДСИ е постановил разпореждане на 01.12.15г., с което е отказал да прехвърли изпълнителното дело на посочения ЧСИ. Едновременно с това ДСИ е разпоредил да се извършат нови справки в ТД на НАП и в СВ-Каварна за имущества на длъжника.

            С молба от 05.01.17г. е подновено искането на взискателката чрез адв. В. до ДСИ изпълнителното дело да бъде прехвърлено на посочения ЧСИ Л. Тасева. С постановление от 11.01.17г. ДСИ е приел, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като от м. 12.2010г. взискателката не е поискала извършването на изпълнителни действия, поради което е прекратила изпълнителното дело.

            С молба от 02.02.17г. взискателката чрез адв. В. е поискала връщането на изпълнителния лист по изп.д. № 110/10г. на ДСИ при РС-Каварна, което е станало на 22.02.17г.      

            Въз основа на подадена на 05.04.17г. молба от А. Р. Я. чрез адв. В. и въз основа на изпълнителния лист от 23.06.10г. по НОХД № 515/09г. на ДОС е образувано изп.д. № 20177370400236 на ЧСИ Л. Тасева – Добрич, на когото на осн. чл. 18 от ЗЧСИ са възложени правомощията да извърши проучване на длъжника М., да извърши справки и да определи способ за принудително изпълнение, както и да предприема необходимите изпълнителни действия. С поканата за доброволно изпълнение до длъжника от 27.06.17г. е насрочен опис на движими вещи в дома му за дата 24.07.17г. и е наложен запор върху банкови сметки в Банка ДСК ЕАД /л. 163/.

            В настоящия случай и съобразно нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, срокът на погасителната давност за установеното с присъдата по НОХД № 515/10г. на ДОС вземане на А. Р. Я. против М. М. М. е 5 години. Същата е започнала да тече от 01.06.10г. /влизането в сила на присъдата, от който момент вземането е станало изискуемо – по арг. от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ и е била прекъсната с предприемането на действие по принудителното изпълнение на вземането – по арг. от чл. 116, б. „в.” от ЗЗД. Съобразно указанията, дадени с т. 10 от ТР № 2/2013г., постановено на 26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на остатъка от дълга, извършването на разпределение, плащането по такова разпределение.

            Както се посочи и по-горе, последното предприето изпълнително действие за събиране на вземането на кредитора Я. против длъжника М. е било насочването на изпълнението чрез налагане на запор върху евентуално получавано от последния възнаграждение в Затвора-Белене, което е станало с подадената на 02.12.10г. молба /л. 93 от делото на ДОС/. Други изпълнителни действия за принудително изпълнение,  с които  кредиторът да е прекъсвал започналата да тече от посочената дата погасителна давност, не са предприемани до 02.12.15г. (следващото такова е едва на 27.06.17г., са което е бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за дата 24.07.17г. и е наложен запор върху банковите му сметки в Банка ДСК ЕАД). Вземането на ответницата против ищеца в посочения размер и на посоченото основание, е погасено по давност, изтекла на 02.12.15г.

            Съдът намира, че допусната в издадения в полза на кредитора изпълнителен лист ОФГ в индивидуализиращите данни на длъжника /в случая ЕГН, която е била поправена на 25.06.15г./, не е основание за спиране или прекъсване на погасителната давност за вземането. Самият кредитор е надлежно активно процесуално легитимиран да инициира производство за поправка на ОФГ в изпълнителния титул и в издадения въз основа на него изпълнителен лист, което отново сочи, че същият не е възпрепятстван да предприема действия за принудителното изпълнение на вземането си.  Още повече, че в настоящия случай се установи, че всички справки, извършвани от ДСИ по изп.д. № 110/10г. на РС-Каварна, чрез които се е целяло установяването на имущество на длъжника /до ТД на НАП, до Затвора-Белене и до СВ-Каварна/, са били правени по верния му ЕГН. Поради това не може да се приеме, че са били налице и обстоятелства, които обективно да са попречили на кредитора да предприема действия по събиране на своето вземане.

            Престоя на длъжника в затвора също не съставлява предвиден в закона факт, с който да се свързват правните последици на спиране или прекъсване на погасителната давност за вземането на кредитора му /още повече, че в случая длъжникът е бил освободен от затвора още на 28.08.14г./.

            Издаването на постановление едва на 11.01.17г. от ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, също не обосновава извода, че давността е била спряна или прекъсната поради висящност на изпълнителния процес. От една страна хипотезата на чл. 115, б. „ж” от ЗЗД е неприложима за изпълнителния процес, а от друга страна прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие – така т. 10 от цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.  

            Няма доказателства за осъществяването на други факти, които да водят до спиране или прекъсване на погасителната давност за вземането на ответницата против ищеца на посоченото правно основание. На осн. чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания, макар и давността за тях да не е изтекла.

            Предявеният иск е основателен, а обжалваното решение, инкорпориращо идентичен правен резултат, следва да се потвърди.    

            Въззиваемата страна е отправила в отговора на въззивната жалба искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция, но доказателства за извършването на такива не са представени, поради което и разноски с настоящия съдебен акт не следва да се присъждат.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/08.01.18г. по гр.д. № 358/17г. на ОС-Добрич.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните  при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: