ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

179

 

 

гр.Варна, 11.03.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 11.03.2016 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                         Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 137 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по по чл. 274, ал.1, вр. чл. 121 от ГПК и е образувано по частна жалба на В.В.Ч., подадена чрез адв. Д., против определение № 477 от 19.02.2016 г., постановено по гр.д. № 2987/2015 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която след като е определил цената на иска, съдът е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност за разглеждането му от районния съд.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е недопустимо, като постановено в подлежащо на прекратяване, на осн. чл. 126, ал.1 от ГПК, дело на окръжния съд. Молил е за обезсилването му и за прекратяване на производството. Изложил е съображения, че като по-късно заведено гр.д. № 2987/2015 г. по описа на Върненския окръжен съд, с идентичен предмет на този по гр.д. №2949/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд,  подлежи на прекратяване. Доколкото, обаче към момента по-рано заведеното дело било прекретено, но прекратителното определение още не било влязло в сила заради обжалването му, е молил за спиране на настоящото производство до приключване на обжалването.  Освен това, е молил и за произнасяне от настоящата инстанция по подадена пред окръжния съд молба за обезпечаване на иска му по гр.д. № 2987/2015 г., евентуално за връщане на делото за произнасяне по тази молба от окръжния съд.

При липсата на данни за връчване на обжалваното определение, се налага извода, че подадената на 25.02.2016 г. частна жалба е в срок. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл. 121 ГПК, съдебен акт. Частната жалба е допустима, а разгледана по същество и неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството пред окръжния съд, е бил предявеният от В.В.Ч. срещу Р. и Христо Маджарови осъдителен иск за  собственост на недвижим имот по чл.108 от ЗС. Доколкото е липсвала данъчна оценка на имота и ищецът е бил затруднен да посочи цената на иска, съдът е назначил съдебно-техническа експретиза за определянето й.

На база изчислената от вещото лице пазарна стойност на имота, окръжният съд е определил цената на иска по чл. 108 от ЗС на сумата от 32 800 лв.

Според разпоредбата на чл. 104, т.3 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.

В настоящия казус, цената на иска е 32 800 лв., т.е. под 50 000 лв., поради което и делото е подсъдно на районния съд като първа инстанция.

Определението, с което окръжният съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждането му от районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. То не страда от визирания в жалбата порок – недопустимост. С определението за подсъдността на делото не се разрешава повдигнатия от ищеца материалноправен спор с ответниците, поради което за настоящото частно производство е без значение наличието на по-рано заведено дело по идентичен спор за собственост по чл.108 от ЗС. Въпросът за допустимостта на иска, с оглед разпоредбата на чл. 126 от ГПК, ще подлежи на разглеждане от компетентния да се произнесе по делото Варненски районен съд. По тези съображения, не е преюдициален за разрешаването на настоящата частна жалба на В.Ч. и изходът от производството по частната му жалба от 23.02.2016 г. срещу определението на Варненския апелативен съд от 03.02.2016 г. по в.ч.гр.д. № 71/2016 г., с което е оставено в сила определението на ВОС от 04.01.2016 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 2949/2015 г. на ВОС и затова настоящото дело не подлежи на спиране по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Пак, защото настоящото производство касае само спора  за подсъдността на делото, в него не може да се разглежда нито по същество от апелативния съд като въззивна инстанция, нито чрез указания в тази насока до окръжния съд, и молбата на ищеца за обезпечаване на иска. Останалите оплаквания в жалбата – за неправилно разделяне от окръжния съд на делата срещу различните ответници, несъгласие с указанията за поправяне на нередовности в исковата молба и за неуважаване на искане за конституиране на нов ответник по делото, са неотносими към предмета на настоящото производство и затова не следва да бъдат обсъждани по същество.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 477 от 19.02.2016 г., постановено по гр.д. № 2987/2015 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е прекратено производството по гр.д. № 2987/2015 г. на Варненския окръжен съд и делото е изпратено по подсъдност за разглеждането му от Варненския районен съд.

 

Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: