РЕШЕНИЕ

69

Гр. Варна, 13.05.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

МАРИЯ МАРИНОВА;

 Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 138 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от от Ц.С.М. ЕГН **********, и П.И.М. ЕГН **********, и двамата от гр. Сливен, срещу решение № 1941/17.12.2014 год. по гр.д. 277/2014 год. на ОС Варна, с което е тхвърлен предявеният от тях иск срещу И.П.М. ЕГН **********, от гр. Балчик, и Д.С.Й.,***, за разваляне на договора покупко-продажба от 04.12.2008 год., обективиран в нот.а. № 152, т.ІV, рег.№ 16573, д.№ 700/2008 г., с който Ц. и П. М. са продали на И.М. и Д.Й. следния недвижим имот: апартамент № 124 със застроена площ от 59,65 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3512.164.11.4, на втори етаж на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, район Младост, бл. 126, вх.6, ет.2, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение №124 к площ от 5 кв.м., както и с 08016% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор № 10135.3512.164, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД, ведно с присъждане на разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и се иска отмяната му и уважаване на евентуално съдинените искове. Излагат се подробни съображения за необосноваността на решението, относно доказателството – протокол от 18.12.2008 год. и относно интереса на ответника И.м. да се защитава ефективно срещу исковете.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.С.Й., В КОЙТО се поддържа направеното от нея възражение за симулативност на процеса между ищците и другия ответник и се оспорват доводите в жалбата.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд – гражданско отделение, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени са искове от Ц. и П. М. срещу И.П.М. и Д.С.Й. с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и в условията на евентуалност иск по чл.108 от ЗС, за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 152, том IV, peг. № 16573, дело № 700/2008 г. - АПАРТАМЕНТ № 124, със застроена площ от 59.65 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.164.11.4, на втори етаж на сграда с идентификатор 10135.3512.164.11, находящ се в гр.Варна, район Младост, бл.126, вход 6, етаж 2, ап. 124, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при съседни самостоятелни обекти по кадастрална карта: на същия етаж - обект с идентификатор 10135.3512.164.11.5, под обекта - обект с идентификатор 10135.3512.164.11.1 и над обекта - обект с идентификатор 10135.3512.164.11.7, заедно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 124, с площ 5.00 кв.м., при съответни граници и съседи, както и 0.8016 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор 10135.3512.164., поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената в общ размер 20 000 лева, което парично задължение е следвало да се погаси в пет годишен срок от подписване на нотариалния акт. Твърди се в исковата молба, че сделката е осъществена по време на брака на ответниците, но впоследствие този брак бил прекратен с развод и ответникът загубил интерес да заплати сумата, за което ги уведомил с писмо. Твърди се, че имотът е продаден при заложените в нотариалния акт условия /непазарно ниска цена и дълга отсрочка в плащането й/ само, защото жилището е щяло да бъде дом и местообитание на купувача - техен син и защото е имал крепко семейство. Очевидно било, че понастоящем процесното жилище се владее единствено от бившата им снаха. Тъй като не била изпълнена никоя от уговорките, обективирани в нотариален акт № 152, том IV, per. № 16573, дело № 700/2008 г. на нотариуса под № 363 в НК София, а именно, че те нито ще получат пари, нито пък синът им ще има свое жилище или ще живее там с жена си, ищците посочват, че не желаят изпълнение, тъй същото било безполезно за тях. С оглед на изложеното молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде развален сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 152, том IV, per. № 16573, дело № 700/2008 г. на нотариус с № 363 в НК София, както и да бъде осъдена ответницата Д.Й. да предаде на ищците владението върху процесния имот, на основание на чл.108 от ЗС. Претендират сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.М. е депозирал писмен отговор, в който признава твърденията в исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Д. С. Й. е депозирала писмен отговор, в който твърди, че предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е допустим, но неоснователен, тъй като не са налице основанията за разваляне на процесния договор. Излага, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е недопустим, а в случай, че е допустим твърди, че е неоснователен. Навежда доводи, че процеса между ищците и първия ответник е симулативен и прикрива действителното намерение на ищците и първия ответник да бъде отстра­нена от процесния имот, тъй като ползва имота на валидно правно основание - влязло в сила решение за развод, с което й е предоставено ползването на семейното жилище. Сочи, че вероятно първият ответник ще признае предявените искове, но поради симулативността на процеса постановяване на решение по чл.237 от ГПК би било недопустимо, евен­туално - незаконосъобразно, с оглед ограничението наложено в чл.237, ал.3, т.1 от ГПК. Твърди се, че приложеното към исковата молба писмо на ответника И.М. е написано за целите на процеса и не отразява действителните намерения на ищците и ответника И.М.. Оспорва се твърдението на ищците, че с ответника не са заплатили стойността на апартамента в размер на 20 000 лв., тъй като сумата е изплатена изцяло непосредствено след сключване на договора, като за плащането е съставен документ, подписан от ищците и първия ответник, като по един екземпляр от него се държи при двете страни по договора. Твърди се, че в догово­ра не се съдържат уговорки, че жилището ще бъде дом и месторабота на сина им, и семейството му, поради което неиз­пълнението на тези очаквания на ищците не съставляват неизпълнение и основание за разваляне. Оспорва се твърдението на ищците за непазарна цена на имота, тъй като същия имот две години по-рано с нотариален акт вх.рег. № 13069, акт № 137, том XL, дело № 9589/2006 г. на Службата по вписвания гр. Варна те са го придобили за почти идентична цена от 23 752 лв., при това от случайни хора. Твърди се, че искът с правно основание чл.108 от ЗС е недопустим, доколкото в уточня­ваща молба ищците чрез процесуалния си представител обосновавали допустимостта на този иск с твърдения, че би станал основателен към датата на влизане в сила на решението за разваляне на нотариалния акт. Същото е по отношение и на претенцията на ищците към нея за заплащане на обезщетение за ползване на имота в размер на 200 евро месечно, въпре­ки че тя не била оформена като самостоятелен иск с внесена държавна такса. Не се оспорва, че г-жа Й. упражнява фактическа власт върху 1/3 ид.част от процесното жилище, но се твърди, че в него тя живее с двете си деца от брака с първия ответник. Излага, че ако ищците претендират опраз­ване на жилището и от децата, следва да насочат претенцията си за предаване на владе­нието и на 2/3 ид.ч. от жилището срещу внуците си, но в друго производство. Твърди се, че имотът се ползва с децата на законно основание, поради което се оспорва претенцията на основание чл.108 от ЗС за неоснователна.

Видно от представеното по делото копие от нотариален акт за покупко – продажба № 123, том ІІ, рег. № 4622, дело №240 от 02.06.2006 г. по описа на нотариус с рег. № 335 по описа на НК София, че Ц. и П. М. са придобили по време на брака си чрез покупко-продажба процесния недвижим имот за сумата от 23 572 лева

Видно от представеното по делото копие от нотариален акт за покупко – продажба № 152, том ІV, рег. № 16573, дело № 700 от 04.12.2008 г. по описа на нотариус № 363 по описа на НК София, че М. са продали на сина си – И.П.М. същия недвижим имот за сумата от 20 000 лева, която купувачът се е задължил да заплати на продавачите изцяло и в брой, в срок от пет години считано от датата на подписването на нотариалния акт.

Видно от представеното по делото копие от писмо от 13.11.2013 год., ведно с приложеното копие от пощенски плик, че ответникът И.М. е уведомил своите родители /представено е копие от удостоверението му за раждане/ за невъзможността и нежеланието си да изплати дължимата продажна цена за имота.

Видно от представеното по делото решение № 2766/07.06.2013 г. по гр.д. № 5201/2013 г. по описа на ВРС, че бракът между И.М. и Д.С. е прекратен  по взаимно съгласие, като ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ж.к.Младост, бл.26, вх.6, ет.2, ап.124 е предоставено на съпругата – Д.С..

По делото е представено копие от протокол от 18.12.2008 г., подписан от П. и Ц. Митови като „първа страна” и И.М. като „втора страна”, от който се установява, че първата страна е получила изцяло и в брой предсрочно от втората страна сумата в размер на 20 000 лева, уговорена като цена в нотариален акт № 152, том ІV, рег. № 16573, дело № 700 от 04.12.2008 г. по описа на нотариус с рег. № 363 по описа на НК София, както и че волеизявленията в протокола следва да се ценят като разписка за отчета на парите от страна на пълномощника по сделката и, че страните нямат повече претенции по сделката.

Със заключение по комплексна съдебно–техническа експертиза пред ОС се установява, че няма признаци за извършена кражба на подпис върху посочения протокол, нито за промени на текста след подписването му, съобразно подробно описаната от вещите лица методика.

         Предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба на имот, поради неизпълнение за плащане на цената е неоснователен, а съединеният в условията на евентуалност с иск по чл.108 от ЗС не следва да се разглежда.

За да се уважи иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД, ищецът в процеса следва да установи валидно сключен договор между страните и своята изправност по него, което е безспорно доказано в настоящия процес.

При твърдение за точно изпълнение от страна на ответниците, те следва да докажат това твърдение.

Ответникът И.М. е признал твърденията в исковата молба, като признанието му следва да се цени с оглед на пряката му заинтересованост от изхода на спора и да не се взима предвид.

Ответницата Й. е представила разписка, с която по безспорен начин се установява плащането на цената. Истинността на този документ е оспорена неуспешно, поради което и той доказва авторството на волеизявленията на лицата, които са го подписали /чл. 180 ГПК /и които не могат да оспорват документа, освен ако не дакожата неавтентичност на подписите си. Такова доказване не е проведено успешно по делото. Не представлява годно доказателствено средство за оборване доказателствената сила на разписката и представеното по делото писмо от И.М. до родителите му. То съдържа едно писмено волеизявление на лицето в частен документ, което цели да обори доказателствената сила на представената по делото разписка, но с не и по начина, предвиден от закона. Представената разписка доказва плащане и представлява договор на стойнност над 5000 лв., поради което и представеното писмо, при това от заинтересовано от изхода на спора лице, не може да събори доказателствената сила на представения писмен документ.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

На въззиваемата Й. следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на 600 лв.

С оглед на горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 1941/17.12.2014 год. по гр.д. 277/2014 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА Ц.С.М. ЕГН **********, и П.И.М. ЕГН **********, и двамата от гр. Сливен, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.С.Й.,***, разноски за ВЪЗЗИВНАТА инстанция в размер на 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: