Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 76/17.5.2017г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести април, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 138/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение № 1508/25.11.2016 г. по гр.д.№ 829/15 г. на Окръжен съд – Варна.

          Ищците К.Т.С. и Й.В.С. обжалват решението в отхвърлителните му части. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявените искове.

          В подаден писмен отговор и в съдебно заседание противната страна изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

          Пълномощникът на И.Й.С. обжалва решението в частите му, с които е уважен предявения срещу нея иск. Моли за обезсилване на решението в тези части поради липса на процесуална дееспособност на ищеца и за прекратяване на делото по отношение на Й.В.С.. В отхвърлителните му части, моли за потвърждаване на постановеното решение.

          В подаден писмен отговор и в съдебно заседание ищците оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на решението в обжалваната му части.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. По възражението за недопустимост на постановеното решение по отношение на ищеца Й.С.: По делото не са представени доказателства относно психическото състояние на ищеца към датата на предявяването на иска – 13.03.2015 г. и за неговата невъзможност на разбира смисъла и значението на действията си към този конкретен момент; с решение № 1040/27.07.2016 г. /в хода на процеса/ той е бил поставен под пълно запрещение, а ищцата – в качеството си на негова съпруга е определан за негов настойник /удостоверение от 9.09.2016 г./. Следователно, исковете са предявени от надлежни страни и са процесуално допустими, а поставеният под пълно запрещение е редовно представляван в процеса.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на субективно евентуално съединяване искове от К.Т.С. и от Й.В.С., двамата от гр.Варна срещу И.Й.С.: от ищеца – унищожаване на упълномощителната сделка, с която той е учредил представителна власт на първата ищца и за нищожност на прехвърлителната  сделка за ½ идеална част от описания в исковата молба договор поради липса на съгласие, като сключен от лице без представителна власт; от ищцата – за унищожоване на същия договора за собствената й ½ идеална част от процесния имот, като сключен поради измама;

При условията на евентуалност се претендира обявяване на процесния договор за нищожен, като сключен в противоречие с добрите нрави поради неравностойност на престациите;

При условията на евентуалност се претендира разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на задължение от страна на ответницата да заплати договорената цена.

В хода на производството ищецът Й.В.С. е поставен под пълно запрещение и за негов настойник е назначена съпругата му - ищцата К.Т.С..

Оспорвайки предявените искове, ответницата твърди действителност на сключения между страните договор, който не страда от твърдените пороци за липса на съгласие и неравнопоставеност на престациите; при сключването на  упълномощителната сделка ищецът е разбирал значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи; ищците не са били въведени в заблуждение от ответницата, а последната е изправна страна по договора и не са налице основания за развалянето му.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с н.а. № 128 том.ІІІ, рег.№ 4405 дело № 464/2014 год. на 08.12.2014 год., вписан в АП-Варна Вх.рег. № 27955/08.12.2014 год. акт.№ 75, том. LХХІІІ, дело № 15301/2015 год. ищците са прехвърлили правото на собственост върху собствения си недвижим имот – апартамент в гр.Варна, подробно описан в исковата молба, на ответницата И.Й.С. - дъщерята на ищеца Й.В.С. от предходен брак, за сумата от 9950 лева. При сключването на договора като прехвърлител е действала ищцата К.Т.С. - за себе си и като пълномощник на Й.В.С..

Безспорно е по делото, че прехвърлителите са съпрузи от 12.05.1985 г., както че към нотариалното дело е приложено като доказателство пълномощно, с което ищецът е упълномощил съпругата си за извършване на  разпоредителна сделка с имота, при запазване на правото на ползване - безвъзмездно, необезпокоявано и пожизнено.

Пълномощното е нотариална заверка на подписите и съдържанието, от 10.11.2014 год. на Нотариус Янчо Несторов с район на действие Районен съд гр.Варна, рег. № 011 на Нотариалната камара.

Заключението на назначената СГЕ, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните установява, че ръкописният текст и подписите в двата екземпляра на пълномощното са изпълнени от лицето Й.В.С. в условията на необичайно, психофизиологическо състояние.

Назначената СПЕ представя заключение, установяващо в резултат на преживяния инсулт и настъпилата сензомоторна афазия, при ищеца е нарушена способността му да разбира и да осмисля чужда реч, както и да изразява мислите си в съчетание с интелектуалните и паметовите нарушения. При подписването на процесното пълномощно той не е бил в състояние да разбира прочетеното му от нотариуса, не е могъл да разбира значението на извършеното от него действие, не е бил в състояние да се грижи адекватно за работите си и да защитава пълноценно интересите си.

С Решение № 1040/27.07.2016 год. по гр. дело № 568/2016 год. на ВОС, влязло в законна сила на 20.08.2016 год. ищецът е поставен под пълно запрещение на основание чл.5 от ЗЛС и с удостоверение № АУ077831ВН_004МЛ/09.09.2016 год. на за негов настойник по право е назначена съпругата му К.Т.С..

Показанията на разпитаните като свидетели нотариуси Д.Стоянова и Я.Несторов, извършили нотариална заверка на пълномощното и на процесния договор установяват спазване на нотариалните правила – прочитане  и подпис на документите – след разякнения.

Свид.П.Е. и Д.Я. установяват, че след втория инфаркт ищецът е бил в лошо здравословно състояние, не можел да изразява мисли те си имал паметови загуби, не е познавал хората около себе си, трудно се ориентирал, не можел да извършва самостоятелни действия.

При така приетата за установената фактическа обстановка, съдът е направил правилни изводи относно основателността на исковете. Поредността на разглеждането на всеки от предявените искове следва тежестта на сочения от ищците порок в поредност от най-тежкия към по-леките, без обвързаност от начина на съединяването им от ищците.

По предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в в Нотариален акт № 128 том.ІІІ, рег.№ 4405 дело № 464/2014 год. на 08.12.2014 год. вписан в АП-Варна Вх. рег. № 27955/08.12.2014 год. акт. № 75, том.LХХІІІ дело № 15301/2015 год.  поради накърняване на добрите нрави. Съдебната практика по чл.290 ГПК – решение № 24 / 9.02.2016г. по гр.д. № 2419 / 2015г. на ІІІг.о. на ВК обосновава критерии за определяне на степента на нееквивалентност на разменените престации и правните последици за действителността на сделките в зависимост от нееквивалентността. Само наличието на нееквивалентност между престациите не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. В настоящия случай следва да се съобрази обстоятелството, че договарящите страни са близки роднини, между които може да се постигне договорка за цена, различаваща се от средната пазарната стойност на имота.

От горното следва, че в разглеждания случай покупко-продажбата на апартамента на цена, по-ниска от пазарната стойност на имота не води до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска по чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на едностранна упълномощителна сделка - пълномощно с рег. № 3812 на подписа на Й.С. и рег. № 3813 том.І, акт. 131 на съдържанието на документа от 10.11.2014 год. на Нотариус Янчо Несторов с район на действие Районен съд гр.Варна и рег. № 011 на Нотариалната камара:

Съгласно цитираната разпоредба, тълкувана вр. с чл.44 от ЗЗД, унищожаема е и едностранната сделка, сключена от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Правилен е изводът на съда, че предвид чл.32 ЗЗД ищецът има правен интерес от предявяване на иск за унищожаване на едностранната сделка и е активно легитимирана страна, поради което искът е допустим.

От доказателства по делото е установено, че към момента на сключване на сделката ищецът е преживял инсулт в резултат от който е настъпила сензомоторна афазия, нарушила способността му да разбира и съответно да осмисля чужда реч, както и да изразява мислите си в съчетание с интелектуалните и паметовите нарушения.

Вследствие на това си заболяване ищецът не е можел да разбира свойството и значението на своите действия, както и да ги ръководи. Настъпила промяна в неговото поведение - станал немарлив за хигиената си, не разпознавал близки приятели и роднини, поради което изводът на съда за невъзможност той да ръководи действията и постъпките с свой собствен интерес е правилен. Душевното заболяване на ищеца и наличието на обективно състояние в което ищеца не може да ръководи действията си свой собствен интерес, касае порок във волята му, който е съществувал към датата на извършеното упълномощаване - 10.11.2014 год., от което следва, че едностранната сделка е унищожаема на основание чл.31 от ЗЗД, а искът е явява основателен.

 Предвид изхода от иска за унищожаване на упълномощителната сделка, следва извод и за основателност на иска за обявяване по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД на недействителност на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на иска поради липса на съгласие.

По иска на К.Т.С. за унищожаване на договора за покупко продажба за собствената й ½ идеална част от имота предмет на договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт № 128 том.ІІІ, рег.№ 4405 дело № 464/2014 год. на 08.12.2014 год. вписан в АП-Варна Вх. рег № 27955/08.12.2014 год. акт. № 75, том.LХХІІІ дело № 15301/2015 год. като сключен поради измама, с правното основание в чл.29 в вр. чл.27 от ЗЗД:

Не са представени доказателства, обосноваващи извод, че при сключване на договора ищцата е било въведена в заблуждение или това й състояние е използвано като мотив за сключване на договора.

Като фактически твърдения ищцата е изложила знание, че се разпорежда само с 1/2 ид.ч. от жилището, в качеството си на пълномощник на Й.С. и то срещу задължение за издръжка и гледане; не била наясно с правните последици от покупко-продажбата като акт на разпореждане.

Показанията на разпитаните като свидетели нотариуси, удостоверили едностранната и прехвърлителната сделка установяват, че ищцата е била изрично запозната със съдържанието на подписваните документи, които са били прочетени на глас в нейно присъствие. Следователно, тя е действала съобразно волята си, била е наясно с правните последици от действията си и е прехвърлила на ответницата и собствената си идеална част от процесния имот, а волята й не е била опорочена поради измама.

Предвид горното този искът по чл.29 от ЗЗД е неоснователен и недоказан.

По отношение на предявения при условията евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на процесния договор за покупко-продажба:

В приложения като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба е посочено, че ответницата е заплатила сумата от 9 950 лева, като цена на продаваемия имот, а ищцата С. е заявила че е получила изцяло, лично и в брой продажната цена. Отразеното изявление в нотариалния се ползва със задължителна материална доказателствена сила за съда. Тази доказателствена стойност не е оборена по предвидения в ГПК ред, поради и което съдът намира, че предявения иск е неоснователен.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Предвид неоснователността на подадените от двете страни въззивни жалби, разноски не се присъждат.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд 

                            

Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1508/25.11.2016 г. по гр.д.№ 829/15 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: