ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

167

 

26.03.2018 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на  26 март 2018  г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

        Членове: Петя Петрова     

                  Мария Маринова                              

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 138 по описа на Апелативен съд Варна за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Г.С.М., подадена чрез адв. М.К., против определение № 353 от 06.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 198/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството  по делото.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, като е молила за неговата отмяна и за връщане на делото на окръжния съд за произнасяне  по същество на частната й жалба срещу постановените от районния съд три протоколни определения от 17.11.2017 г.

Насрещната страна не е подала писмен отговор на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Подадената частна жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, редовна е и допустима, а след като я разгледа по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Пред окръжния съд, Г.С.М. е обжалвала три определения на районния съд, постановени в открито съдебно заседание от 17.11.2017 г. по гр.д. №  дело № 14937/2014 год. по описа на РС-Варна, както следва:  1) определение от 17.11.2017 год. по гр. дело № 14937/2014 год. по описа на РС-Варна, с което е приета за съвместно разглеждане във втората фаза на делбата предявена от съделителката Г.С.М. срещу другата съделителка Т.П.Л. претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на обезщетение за ползването на делбения имот – УПИ ІІІ-4, кв. 159а на 11-ти подрайон по плана на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. Антон Страшимиров № 15 в размер на 300 лева за времето от завеждане на исковата молба – 24.11.2014 год. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума за периода от 24.11.2014 год. до окончателното извършване на делбата; 2) определение от 17.11.2017 год. по гр. дело № 14937/2014 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлено искането на съделителката Г.С.М. за приемане за съвместно разглеждане на претенцията й за поставяне в дял и изключителна собственост на делбения имот, описан по-горе, на другата страна – съделителка Т.П. Л. и за осъждането на последната да заплати на  М. сума за уравнение на дела й съгласно заключението на експертизата и 3) определение от 17.11.2017 год. по гр. дело № 14937/2014 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлено искането на съделителката Г.С.М. за приемане за съвместно разглеждане на претенцията й делбеният имот да се предостави за ползване на другата страна до окончателното извършване на делбата.

Производството пред районния съд е по дело за делба във втората му фаза, след влязане в сила на Решение № 2188/03.06.2016 год. по г. дело № 14937/2014 год. по описа на РС-Варна, с което е била допусната делба на УПИ ІІІ-4, кв. 159а на 11-ти подрайон по плана на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. Антон Страшимиров № 15, с площ от 300 кв. м. между Г.С.М. *** и Т.П. *** равни квоти от по 1/2 ид. част за всяка. С молба от 17.10.2017 год., депозирана преди първото заседание след допускането на делбата, съделителката Г.С.М. е отправила до районния съд три искания: 1/ Допуснатия до делба парцел да се постави в дял на другата съделителка Т.Л., като последната бъде осъдена да заплати на Г. М. парична сума за уравнение на дела й (т. 4.1 от молбата); 2/ Да се постанови съдебен акт на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК, с който да се разпореди имотът да се ползва от съделителката Т.Л. до окончателното извършване на делбата (т. 4.2 от молбата); 3/ Да се осъди съделителката Т.Л. да заплаща на Г. М., на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, срещу ползването на съсобствения имот парична сума в размер на 300 лева месечно за времето от датата на подаването на исковата молба за делба – 24.11.2014 год. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от завеждането на исковата молба до окончателното извършване на делбата (т. 4.3 от молбата). По тези искания, районинят съд се е произнесъл с обжалваните пред окръжния съд три определения, като е уважил искането и приел за съвместно разглеждане във втората фаза на делбата в цялост претенцията на Г.С.М. за заплащане от другата съделителка на обезщетение за ползването на делбения имот в размер на 300 лева за времето от завеждане на исковата молба – 24.11.2014 год. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума за периода от 24.11.2014 год. до окончателното извършване на делбата, а другите две искания (по т. 4.1 и по т. 4.2 от молбата от 17.10.2017 год.) съдът не приел за съвместно разглеждане.

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК на въззивно обжалване подлежат определенията, които преграждат по нататъшното развитие на делото и за които възможността за обжалване е предвидена изрично в закона. В случая, предмет на обжалване пред окръжния съд са били неподлежащи на обжалване определения на районния съд, защото те не са преграждащи и не са от изрично предвидените за обжалванe такива.

Искането за възлагане на неподеляемия имот на другата страна срещу уравнение на дела, на практика не съставлява претенция за възлагане по чл. 349 от ГПК, а становище за способа за извършване на делбата и определението на съда по това искане е по движението на делото, не попада в хипотезите на чл. 274, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и е необжалваемо. Не попада в хипотезите на чл. чл. 274, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и е необжалваемо и определението за неприемане за съвместно разглеждане на претенцията делбеният имот да се предостави за ползване на другата страна до окончателното извършване на делбата, като то също е такова по движението на делото. Освен това и с двете искания недопустимо се упражняват права на другата съделителка. Като напълно удовлетворяващо искането й, жалбоподателката не разполага и с правен интерес да обжалва определението на районния съд за приемане за разглеждане на претенция за заплащане от насрещната страна на обезщетение за ползването на имота и законни лихви от датата на исковата молба.

Поради изложените съображения, жалбите  на Г.С.М. срещу трите определения на районния съд са били недопустими и не са подлежали на разглеждане от окръжния съд. Като е достигнал до идентичен правен извод по подробно изложени мотиви в този смисъл, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци, поради което следва да бъде потвърден. Всички оплаквания в настоящата частна жалба са неоснователни, като не са нарушени и цитираните в жалбата европейски правозащитни стандарти.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 353 от 06.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 198/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: