Р Е Ш Е Н И Е

62

гр.Варна, 04.05.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№139/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от „Вестник Народно дело”ООД, гр.Варна, представлявано от управителя З.К.Д., против решение №1224/19.12.2014г., постановено по т.д.№797/14г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Община Варна сумата от 27 180лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на общински терен, находящ се в гр.Варна, ул.”Бачо Киро”, на позиция №119А, зона 1-ва, за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г., на осн. чл.59 от ЗЗД, както и е осъден да заплати на Община Варна сумата от 3 417, 08лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.Претендира се присъжда -нето на сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна Община Варна поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 18.06.2012г. и 03.07. 2012г. ищецът Община Варна излага, че е издал на ответника „Вестник Народно дело”ООД, гр.Варна Разрешение №144/9/03.06.2008г. за поставяне на преместваем обект, представляващ Павилион за промишлени стоки, с площ от 302 кв.м., разположен върху общински терен, находящ се в гр.Варна, ул.”Бачо Киро”, на позиция №119А, зона 1-ва от схемата за поставяне на преместваеми обекти на територията на район „Одесос”, Община Варна за 2008г., за срок от 01.01.2008г. до 31.12.2008г., като с разрешението е определена месечна такса за ползване на общински терен в размер на 1 995лв., както и такса за сметоизвозване в размер на 181, 20лв. месечно.За периода 01.09.2008г.-31.12.2008г. ответникът не е заплащал дължимите месечни такси общо в размер от 7 980лв., както и дължимата цена за сметоизвозване в размер на 736, 88лв.След изтичане на срока на издаденото разрешение за ползване ответникът е продължил да използва общинския имот без основание в периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. въпреки противопоставянето на ищеца, като с това последният се е обеднил, а ответникът обогатил.Претендира да бъде осъден да му заплати: 1/ сумата от 7 980лв., представляваща дължима месечна такса за ползването на общинския терен за периода 01.09.2008г.-31.12.2008г.; 2/ сумата от 2 857, 14лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на таксата за периода от първо число на месеца, за който е дължима таксата, до 27.01.2012г.; 3/ сумата от 736, 88лв., представляваща дължима цена за сметоизвозване за периода от 01.09.2008г. до 31.12.2008г.; 4/ сумата от 263, 75лв., представляваща обезщетение за забава при заплащане на цената за сметоизвозване за периода от първо число на месеца, за който е дължима цената, до 27.01.2012г.; 5/ сумата от 27 180лв., представляваща обезщетение за ползването на имота без основание в периода 01.01.2009г.-31.12.2009г./месечно в размер на 2 265лв., който е размерът за ползване на общински терен с поставяне на преместваем обект, съобразно одобрените от ищеца цени за 2009г./; 6/ сумата от 7 254, 95лв., представляваща обезщетение за забава при заплащането обезщетението за ползване за периода от първо число на месеца, за който е дължима цената, до 27.01.2012г.; 7/ сумата от 2 204, 60 лв., представляваща дължима цена за сметоизвозване за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г.; 8/ сумата от 587, 86лв., представляваща обезщетение за забава при заплащане на цената за сметоизвозване за периода от първо число на месеца, за който е дължима цената, до 27.01.2012г.  

Ответникът „Вестник Народно дело”ООД, гр.Варна в депозирания отговор и в хода на производството оспорва предявените искове.Твърди, че същите са недопустими, т.к. се претендират по гражданско-правен ред суми, които се установяват и събират по реда на ДОПК, както и защото не е взето решение от Общински съвет Варна за предявяване на искове против дружеството ответник, в което Община Варна е съдружник.В условие на евентуалност твърди, че същите са неоснователни, т.к. дружеството няма сключен писмен договор за наем с ищеца и не ползва преместваем обект с размерите, посочен в исковата молба.За периода 01.09.2008г.-31.12.2008г. ищецът не му е издавал фактури за дължим наем и такса сметоизвозване, като същевременно Община Варна е била уведомена, че в дейността си дружеството няма да използва тези обекти.За 2009г. дружеството не е подавало искане за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект с посочените идентификационни признаци и не е ползвало такъв.Дори и да е било налице предпологаемо ползване след изтичане на срока на издаденото разрешение, то е станало без противопоставянето на ищеца, т.к. същият не е предприел действия по демонтиране на обекта.Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С решение №253/18.03.2013г., постановено по т.д.№1583/12г. по описа на ВОС, всички предявени от ищеца искове са отхвърлени като неоснователни. Решението е обжалвано от Община Варна само в частите му по гореописаните пункт 5 и пункт 6 от исковата молба/съответно в останалите си части е влязло в сила/.С решение №220/25.07.2013г., постановено по в.т.д.№361/13г. по описа на ВАпС, решението на ВОС е обезсилено в обжалваната му част, а именно с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата от 27 180лв. за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. с квалификация, дадена от ВОС, чл.236, ал.2 от ЗЗД и за заплащане на сумата от 7 254, 95лв.-обезщетение за забава върху ненавременно заплатените обезщетения за ползване на общински терен за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г., като е прието от въззивната инстанция, че съдът се е произнесъл по непредявени искове и делото е върнато на ВОС за произнасяне по предявените искове, а именно с пр.осн. чл.59 и чл.86 от ЗЗД.С определение №555/17.04.2014г., постановено по гр.д.№7243/13г. по описа на ВКС, ІV гр.о., решението на ВАпС не е допуснато до касационно обжалване.

След връщане на делото на ВОС и извършване на нов доклад на предявените искове с дадени указания на страните ищецът е посочил, че теренът, върху който е бил поставен преместваемият обект на ответника, е общинска собственост, придобит по силата на закона с оглед предназначението му, като за него е съставен АОС през 2013г., а преди това са били съставяни АДС.Ответникът е възразил, че Община Варна не е собственик на имота, като същият е публична държавна собственост също по силата на закона.

С влязлата в сила част от решение №1224/19.12.2014г., постановено по т.д. №797/14г. по описа на ВОС, т.о., е отхвърлен предявеният иск с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за сумата от 7 254, 95лв.-обезщетение за забава върху ненавременно изплатените обезщетения за ползване на общински терен за периода 01.01. 2009г.-31.12.2009г., както и Община Варна е осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 132, 73лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.59 от ЗЗД.

По молба вх.№П1-9400-М-43/03.12.2007г., подадена от „Вестник Народно дело”ООД, чрез представляващия го тогава управител М.В.Г.,***, Район „Одесос” за разрешаване ползването на тротоарна площ за търговия за обект тип павилион с площ от 302 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.”Бачо Киро”, на позиция 119а, и след вземане на решение по протокол №9/03.06.2008г. от Комисия по търговия при район „Одесос”, назначена със заповед на кмета на Община Варна, е издадено раз -решение №144/9/03.06.2008г. на „Вестник народно дело”ООД за поставяне на преместваем обект за търговия - павилион с площ от 302 кв.м./площта, посочена от дружеството в молбата му от 03.12.2007г./ за периода 01.01.2008г.-31.12.2008г. върху общинска земя, находяща се в гр.Варна, ул.”Бачо Киро” на позиция №119А, зона 1-ва.Посочената в разрешението позицията №119А е по схемата за разполагане на преместваеми обект за търговия на територията на Район „Одесос” при Община Варна съгласно Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия, която схема е съгласувана и одобрена от гл. архитект на Община Варна след приемането й с решение на ЕСУТ от 16.01. 2008г.

Разрешението е издадено по реда на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия - маси, павилиони, кабини и други съгласно ЗУТ, приета от ОбС Варна 2002г., действаща към 2008г., и на осн. чл.56, ал.2 от ЗУТ.Съгласно цитираната наредба преместваемите обекти за търговия се разполагат съобразно схема, одобрена от главния архитект на Община Варна.Ползвателите подават молби по образец, същите се определят от комисии по райони, назначени за целта от кмета на Община Варна, разрешението за поставяне на обекта се издава от кмета на района въз основа на решението на комисията. Спазена е предвидената в цитираната наредба процедура при издаване на разрешението от 03.06.2008г., като се установява от представеното разрешение №2/29.01.2007г., издадено от кмета на Район „Одесос” при Община Варна, че за периода 01.01.2007г.-31.12.2007г. на „Вестник Народно дело”ООД е било разрешено по посочения ред поставянето на същия павилион на ул.”Бачо Киро” с площ от 302 кв.м., от които 230кв.м. търговска площ и 72 кв.м. складова според разрешението.Цитираната наредба и чл.56 от ЗУТ не предвиждат сключване на договор между ползвателя и общината, а единствено заплащане на таксата за ползване, която се определя в настоящия случай в приетата от ОбС Варна Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Варна /конкретно в приложение №2 към наредбата, т.13.5-цени на право на разполагане на будки, павилиони и други обекти върху общински терени по чл.56 и §17 от ЗУТ/.В тази връзка и между страните не е бил сключен договор за наем, а е възникнало правоотношение с административноправен характер по повод предоставяната от Община Варна публична услуга - разполагане на преместваем павилион за търговия, собственост на ползвателя, на общински терен срещу цена, определяна от ОбС Варна, т.к. съставлява местна такса по см. на раздел ІІ от ЗМДТ, вр. чл.6 от ЗМДТ и която се събира по реда, указан в чл.9б, вр. чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ, т.е. от общинската администрация по реда на ДОПК.

Не е спорно между страните, че за 2009г. въззивникът не е подавал молба за разрешаване ползване на общински терен чрез поставяне на преместваем обект за търговия, съответно, че не му е издавано от Община Варна разрешение за поставяне по реда на НРПОТ.

Съгласно показанията на св.П.Николова същата работи на длъжност „Главен експерт търговска и рекламна дейност” при Община Варна от 10 години. Павилионите, ползвани от „Вестник народно дело”ООД, се намират в гр.Варна, ул. ”Бачо Киро”.Същите са бели на цвят, модулни/модули с номера от 10 до 16/, с площ от около 300 кв.м. и понастоящем съществуват на същото място.През 2008г. и цялата 2009г. павилионите са ползвани от „Вестник Народно дело” ООД.Изготвяли са констативни протоколи през 2009г. след проверки, т.к. обектът се е ползвал, без да е подадена молба за ползване и без да има издадено разрешение.При проверките им били представяни договори за наем, съгласно които „Вестник Народно дело”ООД, който е собственик на павилионите, отдава под наем павилионите на други фирми.

Съгласно показанията на св.Н.Д. същият работи на длъжност „Главен инспектор контрол търговска дейност” при Община Варна от 10 години. Разрешението на „Вестник народно дело”ООД за ползване на павилион на ул.”Бачо Киро” с площ от около 300 кв.м., разделен на отделни модули, изтекло в края на 2008г., като за 2009г. дружеството не е подавало молба за ново разрешение. През 2009г. организирали проверки и съставяли констативни протоколи.През 2009г. различни фирми ползвали отделните модули, като им представяли договори за наем, сключвани с „Вестник Народно дело”ООД.

Съгласно показанията на св.Д.Ч. същият е бил през 2009г. представител на общинската част от капитала във „Вестник Народно дело”ООД като представител на ОбС Варна, но не се е занимавал с оперативните проблеми на дружеството.През 2008г. павилионът е ползван от „Вестник Народно дело” ООД.През 2009г. дружеството не е кандидатствало за разрешение поради по -високата наемна цена, която не му била изгодна.Мисли, че павилионът е продаден на някого през 2009г.Не знае дали са ползвани през 2009г. модулите от „Вестник Народно дело”ООД или от трети лица, нито дали са били демонтирани.

При съвкупния анализ на така ангажираните от страните гласни доказателства съдът приема, че през 2009г. процесният павилион - преместваем обект за търговия/разделен на отделни модули/ е съществувал на същото място, на което е бил поставен и през предходната 2008г., а съгласно цитираното разрешение за поставяне от 29.01.2007г. и през 2007г.В подкрепа на този извод са и съставените от Община Варна констативни протоколи съответно от 19.03. 2009г., 17.09.2009г. и 17.12.2009г./първият и третият съставени и подписани от разпитаните в производството свидетели М.Н. и Н.Д./ за констатирани нарушения-поставени павилиони от „Вестник народно дело”ООД върху общински терен без издадено разрешение за ползване.Неоснователни са възраженията на въззвника във въззивната жалба, че съдът е допуснал процесуални нарушения, т.к. не е открил производство по оспорване на тези документи, представени от Община Варна.Документите са представени в о.с.з. на 10.06.2014г. и в същото въззивникът чрез процесуалния си представител е посочил единствено, че оспорва тези документите като създадени с оглед нуждите на процеса.Не е въвеждал твърдения, че същите са неавтентични, не е искал откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК, а що се касае до твърдяната неистинност на документите, то в производството на страната е дадена възможност чрез гласни доказателства да опровергава твърденията на Община Варна, че дружеството е ползвало процесния павилион през 2009г. Горното, обаче не се установяват от водения от дружеството един свидетел /при дадена възможност за двама/, който свидетел няма непосредствени впечатления.Напротив от показанията на останалите разпитани свидетели се установява, че през 2009г. павилионът на дружеството е бил разположен на същото място.Дали лично или чрез трети лица, с които въззивникът е сключвал договори за наем, е осъществявано ползването е ирелевантно в настоящия случай.Павилионът през 2009г. е бил собственост на въззивника, обстоятелство, което той не оспорва.Установява се от представения договор за покупко-продажба от 17.12.2009г. с нотариално заверени подписи, че на посочената дата „Вестник Народно дело”ООД е продало на „Джаки 83”ЕООД собствените си павилиони с №№10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16, находящи се в гр.Варна, ул.”Бачо Киро”, за сумата от 5000лв./за сумата е издадена от въззивника и фактура/. Неразделна част от договора е скицата на павилионите, като видно от тази скица с показани общо 6 бр. модули с посочените номера е, че същите са с идентично местоположение като павилионът с позиция №119А, зона 1-ва по цитираната схемата за разполагане на преместваеми обект за търговия на територията на Район „Одесос” при Община Варна.

На 21.12.2009г. въззивникът е подал молба до Община Варна, в която е посочил, че моли, считано от 2010г. наемът на преместваемия обект за търго- вия-павилион за промишлени стоки върху земя, общинска собственост, на адрес: ул.”Бачо Киро” с площ от 302 кв.м., на позиция 119А, зона-1-ва да бъде свален от задължение на „Вестник Народно дело”ООД поради продажба на същия на „Джаки 83”ЕООД.Горното съдът цени като признание на възззивника, че през 2009г. собственият му към тази дата павилион е бил поставен на позиция №119А, зона 1-ва по цитираната схема и не е бил преместван, съответно същият е ползвал по този начин терена, върху който е поставен павилионът.

Въззиваемата страна твърди, че теренът, върху който е бил поставен през 2009г. павилионът на въззивника, съставляващ имот с идентификатор 10135. 1506.35 с площ от 913 кв.м., е общинска собственост, придобит от Община Варна по силата на закона.За твърдяното право на собственост е съставен АЧОС №7517/13.08.2013г., съгласно който имотът е придобит по реда на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, т.е. предоставен в собственост на общината със закон.Актът има само констативно значение, съответно с него не се създава правото на собственост на общината, предвид което и всички възражения на въззивника в жалбата, че въззиваемата страна не може да се легитимира като собственик на имота, т.к. актът е съставен в хода на процеса и не по установения за това в закона ред, както, че и имотът не е отписан от актовите книги за имоти държавна собственост са несъстоятелни.В тази връзка е ирелевантно и кога имотът е включен в регистъра на общинските имоти, заприходен ли е в счетоводството на общината и спазен ли е редът за заприходяване.От заключението на изслушаната пред ВОС СТЕ от 12.09.2014г. на в.л.Р.Попова и приложената комбинирана скица към нея, се установява, че имот с идентификатор 10135. 1506.35 по КККР, одобрени 2008г., записан в регистъра като собственост на Община Варна, е идентичен с ПИ №44 по КП на 7 п.р. на гр.Варна, одобрен 2000г., също записан в разписния лист към плана на Община Варна.По предходния КП от 1965г. попада в имот пл.№1, кв.136 - двор на училище „Димчо Дебелянов”.По КП от 1950г. попада в терен, в който няма заснет имот. По регулационен план, одобрен 1959г., попада в парцел І, кв.14, отреден за средно училище, а по регулационен план, одобрен 1900г., първоначално е отреден за „разширение на градската градина”, а след изменението му попада в парцел ІІ, отреден за  училище.Видно от комбинираната скица към СТЕ е, че имотът изцяло попада в парцела, отреден за средно училище по плана от 1959г./не е установен от СТЕ последващ действащ понастоящем РП/. Имотът съставлява част от имота, предмет на АДС №1175/05.11.1951, а именно парцел ІІ, кв.14-застроено и незастроено място от 7 052 кв.м. с масивна училищна сграда, като според акта имотът се счита държавен от 1935 и на впоследствие съставения АДС през 1984г./след дострояване на сградата/ вече съставляващ парцел І, кв.136 по плана от 1959г. и предоставен за управление на ОНС Варна. Предвид така установеното от цитираните АДС и СТЕ съдът приема, че към 1991г. процесният имот с идентификатор  10135.1506.35 по сега действаща КККР е бил държавна собственост и не е бил включен в капитала, уставния фонд и не се е водил по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество/възраженията в тази насока на въззивника са неоснователни, представеният н.а.№23/11г. касае съседния имот с идентификатор 10135.1506.36/.Съгласно нормата на §7, т.6 от ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти-обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.В настоящия случай теренът, в който попада към 1991г. имотът, е с отреждане за средно училище, вкл. оградата на изградената в парцела по РП от 1959г. училищна сграда е в непосредствена близост до процесния имот.Налице са предпоставките за трансформиране по силата на закона на държавната собственост в общинска.Неоснователно е възражението на въззивника, че имотът е публична държавна собственост на осн. чл.10, ал.2 от ЗНП.Посоченият текст визира училищата, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, съответно сочи, че имотите, които са им предоставени за ползване са публична държавна собственост.Нормата на чл.10, ал.4 от ЗНП предвижда, че са общински училищата, които се финансират от общинския бюджет и предоставените им за ползване имоти са публична общинска собственост.Училище „Димчо Дебелянов” е с общинско финансиране и съответно не попада в хипотезата на чл.10, ал.2 от ЗНП.Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстационният съд недопустимо се е позовал на нормата на §7 от ПЗР на ЗМСМА без самият ищец да се е позовал на подобно придоби- ване.Ищецът е твърдял, че се легитимира като собственик съгласно удостовереното в АЧОС, а именно придобиване на имота по силата на закона с оглед предназначението му.

По изложените съображения съдът приема, че въззивамата страна се легитимира като собственик на имота, в който през 2009г. възивникът без основание е държал собствения си преместваем търговски обект-модулен павилион и е отказал да го премахне въпреки съставените констативни актове.С горното въззивамата страна се е обеднила, т.к. е била лишена от ползите, които би могла да придобие, в случай, че въззивникът бе премахнал павилиона си, а последният съответно обогатил, спестявайки заплащането на цената за ползване.Размерът на дължимото обезщетение в случая се съизмерява с цената, която общината би могла да получи, ако въззивникът не държеше обекта си върху имота, а съответно тази част него се използваше от общината за поставяне на друг преместваем обект на ползвател с издадено разрешение за ползване или пък въззивникът държеше павилиона си след издадено разрешение за поставяне/в този см. постановеното по реда на чл.290 от ГПК  Решение №332/22.11.2012г. по гр.д.№88/12г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о./.Тази цена е в размерите, установени в Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Варна и съгласно ССЕ от 12.09.2014г. възлиза на 27 180лв. за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. Въззивникът е сключил договор за продажба на притежавания от него преместваем обект на 17.12.2009г. с „Джаки 83”ЕООД.Съгласно договора, собствеността преминава върху купувача в деня на превеждане на продажната цена по сметка на продавача, като цената следва да бъде изплатена по банков път най - късно до 31.01.2010г.В издадената от въззивника фактура от 17.12.2009г. за сумата от 5000лв. е посочена дата на плащане 31.01.2010г./няма доказателства сумата да е била изплатена преди 31.12.2009г./.Предвид горното и съдът приема, че за целия период 01.01.2009г.-31.12.2009г. въззивникът се е легитимирал като собственик на павилиона и е ползвал без основание имот общинска собственост, предвид което и се е обогатявал за сметка на въззиваемата страна. С оглед горното и предявеният иск е основателен за периода 01.01.2009г.-31. 12.2009г., вкл. за размера, установен от ССЕ, а именно 27 180лв.    

Предвид достигане до идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, решението на ВОС в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.Възраженията на въззивника за недопустимост на иска поради невземане на решение от ОбС Варна за предявяване на иск против дружеството, т.к. Община Варна е съдружник в същото/притежава около ¼ от капитала/, съдът приема за неоснователно.Липсва подобна предпоставка за възникване и упражняване правото на иск както в чл.51 и сл. от ЗОС и чл.21 от ЗМСМА, така и в приетата от ОбС Варна Наредба за реда за упражняване на правата на собственост върху частта на Община Варна от капитала на търговските дружества.

На осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС, а именно 1345, 40лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1224/19.12.2014г., постановено по т.д.№797/ 14г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ „Вестник Народно дело”ООД е осъдено да заплати на Община Варна сумата от 27 180лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на общински терен, находящ се в гр.Варна, ул.”Бачо Киро”, на позиция №119А, зона 1-ва, за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г., на осн. чл.59 от ЗЗД; 2/  „Вестник Народно дело”ООД е осъдено да заплати на Община Варна сумата от 3 417, 08лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Вестник Народно дело”ООД, ЕИК 813103271, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Братя Миладинови”№68 да заплати на Община Варна сумата от 1345, 40лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ