ОПРЕДЕЛЕНИЕ

237

_06_.04.2016 г., гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _06_.04. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 139 по описа за 2016 година:

 

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.1, ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от М. НА Р. Р. И Б. срещу определение № 4/05.01.2016 по гр.д. 282/2015 год. на ОС Търговище, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Изложени са пространни доводи основно за нарушение на закона и превратното му тълкуване от ОС. Оспорва се наличие на дело с идентичен предмет между същите страни като основание за прекратяване на делото като недопустимо. Твърди се, че има друго дело между страните, което едното дело е преюдициално спрямо,  не идентично с другото. Обосновава се правен интерес от водене на установителен иск за съществуване на вземане на МРРБ срещу Община П..

Насрещната страна ОБЩИНА П. е изразила становище за неоснователност на жалбата. Изложени са доводи, че са предявени два иска от МРРБ, като и двата са недопустими.

Подадена е и ЧЖ от Община Попово срещу определение № 29/29.01.2016 год. по гр.д. 282/2015 год. на ОС Търговище, с което е оставена без разглеждане молбата на Община Попово за изменение на определение №4/05.01.2016 год. в частта му за разноските, тъй като Община Попово не била представила списък за разноски. Определението се атакува като неправилно, претендира се отмяната му и връщане на делото за произнасяне по молбата за присъждане на разноски за общината.

Срещу тази жалба е подаден писмен отговор, в който ЧЖ се оспорва.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частните жалби са допустими и подадени в срок.

Пред ОС производството по делото е било образувано по искова молба на МРРБ-гр.София против Община П. за установяване съществуването на вземане на държавата в размер на 1 200 200.86 лв. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ-ДПБФП №BG161PO 001/2.1.-02/2007/002/04.06.2008г. по ОПРР и погасяването му чрез прихващане към 20.01.2011г. с насрещно вземане на общината по ДПБ ФП №BG161PO 001/1.1.-01/2007/013/16.07.2008г. по ОПРР. Ответникът пред ОС е оспорил допустимостта и основателността на исковете с писмен отговор по реда и в срока на чл. 131, ал.1 от ГПК.

ОС е прекратил производството поради липса на правен интерес от водене на иска.

С молба от 11.01.2016 год. Община П. е поискала присъждане на разноски по делото, като с второ определение тази молба е оставена без разглеждане като недопустима, тъй като не е представен списък за разноските.

По първата жалба срещу определение №4 от 05.01.2016: Видно е от формулирана в исковата молба претенция, че се иска установяване по съдебен ред на извършено на 20.01.2011 г. извънсъдебно прихващане на две насрещни вземания на страните. Това искане е формулирано като положителен установителен иск, че насрещно вземане на ищеца е съществувало към момента на прихващането и като иск по чл. 104, ал.2 ГПк, че прихващането е извършено валидно.

 Фактът на извършеното прихващане сам по себе си не може да бъде установен по реда на чл. 124 ГПК. За същия факт е предявено и възражение за прихващане по т.д. 5983/2012 год. на СГС, понастоящем висящо във ВКС по касационна жалба.

Недопустим е и отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на несъществуването на вземането на ответника до размер на 1 200 200.86 лв., поради липса на правен интерес. Между страните е налице висящ спор, в който същото вземане е въведено в предмета на спора под формата на възражение за прихващане. Ответната община Попово е предявила осъдителен иск срещу МРРБ за същата сума – 1200200,86 лв., дължима по ДПБФП  № BG161PO001/1.1.-01/2007/013, който е уважен изцяло с решение №1602/27.09.2013г. по т.д.№5983/2012г. на СГС, потвърдено с решение №285/25.02.2015г. по в.гр.д. №2318/2014г. на САС и който спор е висящ между страните, с оглед образуваното по касационна жалба на МРРБ гр.д.№1908/2015 г. на ВКС. В този именно спор при отхвърляне на иска ще се отрече съществуването на вземането на насрещната страна с влязло в сила решение или съответно ще се уважи осъдителния иск и с влязлото в сила решение, ще се признае, че вземането е съществуващо. По същото дело е предявено и възажението за прихващане, идентично с въведения в настоящото дело предмет, от което се черпят права, съобразно исковата молба и за настоящия спор и по него също ще бъде формирана сила на пресъдено нещо – съответно ще се признае или не осъществяването му. Извън предмета на делото пред СГС не е доказан правен интерес от установяване на същия факт на извършено прихващане. Установяването пък на съществуване на вземане към минал момент е недопустимо на отделно основание.

 Налице са основания за прекратяване на производството пред ОС.

 Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

По втората жалба срещу определение №29 от 29.01.2016 год.: Най-ранният момент, в който Община Попово е можела да претендира разноските, с оглед на изхода на делото, е връчването на определението й за прекратяване. С молбата от 11.01.2016 год. Община попово е поискала всъщност допълване на прекратителното определение с произнасяне по искане за разноски, което е направила и доказала със същата молба. Не се касае в случая за хипотезата на приключило с решение производство, по което страната не е представила списък с разноски и не може да претендира изменение на решението в частта за разноските. В случая съдът е сезиран с първоначално искане за присъждане на разноски, по което е длъжен да се произнесе по същество, независимо дали страната е представила списък за разноски или не, тъй като списъкът по чл. 80 ГПК не е условие за допустимост на искането за присъждане на разноски, а само за искане на изменение по вече направено произнасяне.

Ето защо, молбата на Община попово е била допустима и по нея съдът е следвало да се произнесе по същество.

Предвид несъвпадане на изводите на ВАпС с тези на ОС, вторият обжалван акт следва да се отмени и делото да се върне на ОС за произнасяне по молбата на Община П. за допълване на прекратителното определение с произнасяне на искане на Община П. за присъждане на разноски по делото.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4/05.01.2016 по гр.д. 282/2015 год. на ОС Търговище.

Определението в тази му част подлежи на касационно обжалване В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчването на копие от определението на страните с ЧЖ пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

ОТМЕНЯ определение № 29/29.01.2016 год. по гр.д. 282/2015 год. на ОС Търговище, с което е оставена без разглеждане молбата на Община П. за изменение на определение №4/05.01.2016 год. в частта му за разноските И ВРЪЩА делото на ОС за произнасяне по същество по молбата на Община П. за присъждане на разноски по делото.

Определението в тази му част не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: