О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 213/18.4.2018г.

 

гр.Варна

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение - втори състав, на осемнадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д. № 139 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на А.В.П. и М.Т.П. против определение № 35/15.01.2018 г. по гр.д.№ 6/18 г. на Окръжен съд – Разград, с което са оставени без разглеждане жалбите им против насрочения на 31.І.2018г. от ЧСИ Д.Драганов, рег.№762 и р-н на действие при РОС въвод във владение по изп.д. №…… и е прекратено производството по ч.гр.д.№6/2018  по описа  на РОС. Оплакванията са за незаконосъобразност, с молба за отмяна. 

В подаден писмен отговор процесуалният представител на насрещната страна оспорва допустимостта и основателността на жалбата и изразява становище за правилност на постановеното определение.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежни страни и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението в отговора за нейната недопустимост поради неправилно съединяване на жалбите от съда. Предмет на съдебен контрол е едно и също действие на ЧСИ – въвод във владение, обжалването на което правилно съдът е разгледал в едно производство и е постановил отделен диспозитив по всяка от жалбите.

 Безспорно по делото е качеството на А.П. на ипотекарен длъжник, върху чието имущество кредиторът е насочил изпълнението за реализиране на вземането си.         Разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК предвижда възможност за обжалване от длъжника на  отстраняването му от имот, ако не е бил надлежно уведомен за изпълнението. Правилно съдът е приел, че такова твърдение в жалбата си липсва. В случая задължението за предаване на имота произтича от вече проведено изпълнение и тъй като постановлението за възлагане не е самостоятелен изпълнителен титул, а завършващ етап от принудителното изпълнение, при който купувачът придобива правото на собственост върху имота и се въвежда във владение от съдебния изпълнител по реда на чл. 498 от ГПК, на длъжника не следва да се връчва нова призовка за доброволно изпълнение и той се счита редовно уведомен за датата на въвода.

 Правилен е извода на съда за недопустимост на жалбата, тъй като не попада в обхвата на чл. 435, ал.2 от ГПК.

           Подробно мотивиран от съда е извода за недопустимост на жалбата на М.П., като е приложена правилно разпоредбата на чл. чл. 498, ал.2 от ГПК, според който въводът се извършва срещу всяко лице, намиращо се във владение на имота, а средството на защита срещу това действие е иск за собственост. След измененията на ГПК от 31.Х.2017г. с такова право разполагат и наемателите по вписан наемен договор след първата, учредена върху имота ипотека. Обсъдено е приложението на §73 от ПЗР на ЗИДГПК относно висящите  производства, но не и по отношение на въводите, насрочени в изпълнение на влязло в сила постановление за възлагане. Следователно, жалбоподателят няма право на жалба срещу въвода във владение нито в качеството му на длъжник, нито в качеството ме на трето лице, тъй като в процесният случай е за принудително изпълнение на парично задължение, а не предаване на вещ, а обжалваният въвод е по реда на чл. 498 от ГПК, а не по чл. 522 от ГПК.

         Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което съдът

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 35/15.01.2018 г. по гр.д.№ 6/18 г. на Окръжен съд – Разград.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                                                                                     2.