ОПРЕДЕЛЕНИЕ

31

_19_.01.2017 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _19_.01. през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.14 по описа за 2017 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от С.Н.Н. от гр. Провадия, срещу разпореждане № 2530/22.03.2016 год. на ОС Варна по гр.д. 1650/2015 год., с което е върната подадената от нея молба вх.№ 3199/02.02.2016 год. в частта й, с която се иска отмяна на определение на ВОС по същото дело от о.с.з. на 26.01.2016 год., с което С.Н.Н. е осъдена да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лв., на осн. чл. 65 ГПК /отм./.

От насрещните страни К.Н.С. е изразил становище, че жалбата е основателна.

А.П.Н. не е изразила становище.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Посоченото в ЧЖ разпореждане, което се обжалва, е за връщане на молба, подадена пред ВОС, за отмяна на две санкции, наложени на г-жа Н. – по чл. 65ал. 1 ГПк /отм./ и по чл. 75 ГПК /отм./, само в частта й, с която се иска отмяна на санкцията по чл. 65, ал.1 ГПК /отм./.

Производството пред ОС Варна се е развило по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, която се разглежда по реда на чл. 196 ГПК /отм./ вр. §2 ал.2 ГПК.

В съдебно заседание на 26.01.2016 год. на г-жа Н. са наложени глоба за неуважение на съда в размер на 100 лв., на осн. чл. 75 ГПК /отм./ и „глоба“ за това, че е станала причина за отлагане на делото, на осн. чл. 65, ал.1 ГПК /отм./, също в размер на 100 лв. /л.189 от делото на ОС/.

С молба от 02.02.2016 год. г-жа Н. /л.195/ е поискала отмяна на определението, с което са й наложени санкциите. Молбата е адресирана до ОС, но в нея изрично е посочено, че се обжалва определението и се иска отмяната му. Изложени са съображения, че въпреки посоченото основание по чл. 65, ал.1 ГПК/отм./, всъщност с определението в тази му част е наложена глоба и тя трябва да се отмени от ОС.

С определение №354/04.02.2016 год. ОС е отменил определението в частта му по чл. 75 ГПК /отм./ и еставил без движение молбата в частта й, с която се атакува определение от 26.01.2016 год. за налагане на санкция по чл. 65, ал.1 ГПК /отм./. Дал е указания на г-жа Н. в едноседмичен срок от връчване на поределението да уточни дали е подала частна жалба срещу определението по чл. 65, ал.1 ГПК /отм./ и ако е така, да представи копия за насрещните страни и доказателства за заплатена д.т. към момента на депозиране на касационна жалба срещу бъдещото решение /което е постановено и влязло в сила няколко месеца по-късно./.

С молба от 17.02.2016 год. г-жа Н. е настояла определението от 26.01.2016 год. да бъде отменено от ВОС и езложила подробни съображения за това.

С определение №478/18.02.2016 год. съдът отново е оставил без движение посочената част от молбата за отмяна на наложените й санкции.

Г-жа Н. е депозирала нова молба от 07.03.2016 год., в която е изложила същите доводи, както в предподната молба.

С атакувания съдебен акт, разпореждане от 22.-03.2016 год., съдията докладчик е върнал молбата в частта й, с която се атакува определението от 26.01.2016 год. по отношение на санкцията по чл. 65 ал.1 ГПК /отм./.

С определението от съдебно заседания на 26.01.2016 год. на ОС на г-жа Н. е наложена санкцията по чл. 65, ал.1 ГПК /отм./ в размер на 100 лв. Разпоредбата на чл. 65, ал.1 ГПК /отм./ предвижда санкция или глоба за страната в размер на допълнителна държавна такса, но не по-малко от 100 лв., когато страната стане причина за безпричинно отлагане на делото. Тази санкция, съобразно чл. 70 ГПК /отм./, може да се атакува с частна жалба в случай, че въззивното решение не се обжалва, пред касационния съд.

Г-жа Н. изрично е посочила в своята молба от 02.02.2016 год., че ОБЖАЛВА определенията и по чл. 75 ГПК /отм./, и по чл. 65, ал.1 ГПК /отм./. Тъй като двете определения се обжалват по различен ред, то съдът е следвало да раздели производствата по двете жалби и да администрира частната жалба, подадена срещу определението по чл. 65, ал.1 ГПК /отм./. Не е имало основание за оставяне без движение на тази молба с указания страната да посочи дали обжалва атакувания акт и дали молбата й има хорактер на частна жалба, тъй като правната квалификация на искането на страната следва служебно да се извърши от съда.

Към настоящия момент по делото е постановено влязло в сила решение, следователно молбата на г-жа Н. от 02.02.2016 год. следва да се администрира като самостоятелна частна жалба до ВКС срещу определението от 26.01.2016 год., с което на страната е наложена санкцията по чл. 65, ал.1 ГПК /отм./.

Обжалваният акт следва да бъде отменен, предвид несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 2530/22.03.2016 год. на ОС Варна по гр.д. 1650/2015 год., И ВРЪЩА делото на ОС за администриране на подадената частна касационната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: