Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

64

19. 04. 2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

  Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на шести април, през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

      ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Юлия Бажлекова

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова въззивно гр.д. № 142 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Централен кооперативен съюз”, подадена чрез юрисконсулт Т.Д., против решение № 2153 от 28.12.2015 г., постановено по гр.д. № 1406/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е уважен, предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК на „Варна пакинг хауз” АД срещу „Централен кооперативен съюз” и е признато за установено, че ответникът „Централен кооперативен съюз” не е собственик на недвижими имоти, представляващи земя и сгради, както следва: земя – площ от 12 750 кв.м., находяща се в гр.Варна, Западна промиишлена зона, бул. „Републики” 16, УПИ V -105, кв.46, понастоящем с идентификатор ПИ № 10135.3514.201; сгради: панелен склад с идентификатор № 10135.3514.201.1) със ЗП от 638,60 кв.м.; Компресорно отделение (идентификатор № 10135.3514.201.2) със ЗП от 70,40 кв.м.; Фуражен цех (идентификатор № 10135.3514.201.4) със ЗП от 105 кв.м.; Пакетажен цех (идентификатор № 10135.3514.201.5) двуетажна сграда със ЗП от 580,80 кв.м.; Склад срещу административна сграда (идентификатор № 10135.3514.201.6) със ЗП от 529 кв.м.; Сграда, състояща се от склад № 4, склад № 5 и гараж (идентификатор № 10135.3514.201.7) – двуетажна сграда със ЗП от 397 кв.м. и РЗП от 1264 кв.м.; Склад (идентификатор № 10135.3514.201.8) – едноетажна сграда със Зп от 158 кв.м.; Пекарна (идентификатор № 10135.3514.201.9) – едноетажна сграда със ЗП от 158 кв.м.; Склад (идентификатор № 10135.3514.201.10) – едноетажна сграда със ЗП от 47 кв.м.; Домакински склад (идентификатор № 10135.3514.201.11) със ЗП от 70 кв.м.; Склад до резервоара (идентификатор № 10135.3514.201.12) – със Зп от 72,20 кв.м.; Административна сграда (идентификатор № 10135.3514.201.13) на 2 етажа със ЗП от 166,30 кв.м. и РЗП от 401,60 кв.м.; Сграда с кантар (идентификатор № 10135.3514.201.14) – монолитна, със ЗП от 57,60 кв.м.; Склад за селскостопанско производство (идентификатор № 10135.3514.201.15) – две халета, лепени надлъжно с обща ЗП от 1112 кв.м.; Портална будка (идентификатор № 10135.3514.201.16) със ЗП от 12 кв.м.; Трафопост (идентификатор № 10135.3514.201.17) – със ЗП от 73 кв.м.; Тоалетни – дворни (идентификатор № 10135.3514.201.19) – масивна сграда със ЗП от 17,70 кв.м., по скица 19 кв.м.; Противопожарен резервоар (басейн) – ЗП от 92,50 кв.м.; Вътрешни пътища с обща площ от 4760 кв.м.; Вертикална планировка – подпорни стени, стълби, озеленяване; Дренаж, външни ВиК, площадкова канализация и със същото решение, съдът е осъдил „Централен кооперативен съюз” да заплати на „Варна пакинг хауз” АД, сумата от 41194,28 лв., представляващи сторените по делото разноски.

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Молил е за отмяната му, за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. В противоречие с материалния закон, окръжният съд приел, че: намерението за своене на вещите от ответника трябва да е афиширано и да не е смущавано от собственика на имота; юридическото лице „Коопизкупуване” ЕООД не е самостоятелен правен субект; прекъсването на придобивната давност може да е еднократен акт и не е необходимо той да е свързан пряко с действия в имота; своенето на имота е започнало не от 03.06.2009 г., а от 05.12.2011 г. Съдът допуснал и процесуални нарушения: обсъждал въпроси, които страните не са повдигали по спора (за евентуално дължимите на ищеца добиви от имота и обезщетение за ползите, от които е бил лишен); в нарушение на чл. 172 от ГПК игнорирал показанията на свидетелката Янка Дичева и направил извода за нейната заинтересованост по делото; тълкувал превратно доказателствата по делото за осъществено владение на имотите от ответника, вследствие на което  достигнал и до неправилни правни изводи за липсата на присъединяване на владението на праводателя му „Коопизкупуване” ЕООД. По делото били доказани  елементите от състава на придобивната давност по чл. 79, ал.1 от ЗС, поради което отрицателните установителни искове за собственост се явявали неоснователни.   

Въззиваемият „Варна пакинг хауз” АД, чрез адв. Т. от САК, е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е подробни съображения за неоснователността на всяко от оплакванията на въззивника, които се основавали на извадени от контекста на първоинстанционното решение констатации за факти и правни изводи. Навел е доводи за правилността на обжалвания съдебен акт. Посочил е, че съдът точно установил релевантните за спора факти, въз основа на цялостна преценка на събраните по делото доказателства и в съответствие с процесуалните норми обсъдил показанията на свидетелката Дичева и на останалите свидетели, като приложил точно материалния закон и обосновано  достигнал до крайния извод, че ответникът не се легитимира като собственик на имотите на основание придобивна давност, включително и чрез присъединяване владението на праводателя си.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответната му част, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора, като са молили за присъждане на сторените по делото разноски по приложени списъци по чл. 80 от ГПК. В предоставения им от съда срок са депозирали и писмени бележки.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

 Предявените пред окръжния съд от „Варна пакинг хауз” АД срещу „Централен кооперативен съюз” искове са по чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на страните, че ответникът не е собственик на недвижими имоти, представляващи земя с площ от 12 750 кв.м., находяща се в гр.Варна, Западна промишлена зона, бул. „Републики” 16, УПИ V -105, кв.46, понастоящем с идентификатор ПИ № 10135.3514.201 и на построените в имота сгради, описани в исковата молба и уточнението на л. 138 от делото.

Ответникът е оспорвал исковете, като е твърдял придобиване на правото на собственост по правоприемство и придобивна давност – чрез непрекъснато владение с намерение за своене в периода от 03.07.1997 г. до 21.11.2000 г. от кооперативно предприятие „Коопизкупуване” гр.Варна,  от 21.11.2000 г. до 03.06.2009 г. - от неговия правоприемник „Коопизкупуване” ЕООД, а след заличаване на последното чрез ликвидация – в периода от 03.06.2009 г. до настоящия момент - от ЦКС.

По правилността на обжалваното решение, предвид събраните по делото доказателства и с оглед заявените във въззивната жалба оплаквания, Варненският апелативен съд намира следното:

„Варна пакинг хауз” АД е универсален правоприемник на „Варна пакинг хауз” ООД, регистрирано на 22.09.1994 г. с решение по ф.д. № 15226/1094 г. на Софийски градски съд и съдружници „Юросайпус” ООД и Централен кооперативен съюз (ответник по делото). С решение № 1530 от 03.07.1997 г. на Добричкия окръжен съд по ф.д. № 203 от 1997 г. е вписано увеличение на капитала на „Варна пакинг Хауз” ООД чрез внасяне на непарична вноска от съдружника ЦКС, представляваща право на собственост върху недвижими и движими вещи – земя, сгради, машини, съоръжения, транспортни средства и стопански инвентар. Внесените в капитала на ищцовото дружество от ответника недвижими имоти са процесните такива - земя и сгради в гр.Варна, собствени на ЦКС по нотариален акт № 195, т.1, н.д. 488 от 1994 г. на нотариуса при Варненския районен съд, като същите са описани в дружествения договор на „Варна пакинг хауз” ООД от 1997 г. (както и в следващите такива). Че съдружникът ЦКС (ответник по делото) се е разпоредил със собствените си земя и сгради в полза на ищцовото дружество, както и по действителността на апорта, страните не са спорили. Собственик на процесните имоти по силата на апортирането им през 1997 г. в капитала му, е станало дружеството „Варна пакинг хауз” ООД (преобразувано в акционерно дружество „Варна хакинг хауз” с решение № 2426 от 14.10.1997 г. по ф.д. № 207 и ф.д. № 1549/1997 г. на ДОС).

Кооперативно предприятие „Коопизкупуване” – Варна, вписано през 1993 г. по ф.д. № 372/1993 г. в регистъра на кооперациите при Варненския окръжен съд е юридическо лице от състава на Централния кооперативен съюз. С решение от 05.09.2000 г. на общото събрание на ЦКС, то е било преобразувано в еднолично ООД, като за негов управител е избрана Я. Д. Дружеството е вписано в регистъра на търговските дружества с решение по ф.д. № 3076/2000 г. на Варненския окръжен съд. На 02.05.2001 г., въз основа на писмени доказателства (разрешение за строеж, скица, удостоверение за данъчна оценка, техническа експретиза и др.), е бил съставен констативен нотариален акт № 16, том I, рег. № 3509, д. 184 от 2001 г. от нотариус А.А., действащ в района на РС Варна, с който „Коопизкупуване” ЕООД е признато за собственик на част от процесните сгради (без земята). Дружеството е прекратено и обявено в ликвидация на 18.04.2006 г., а на 30.04.2009 г. Управителният съвет на Централен кооперативен съюз (в качеството му на едноличен собственик на капитала) е приел началния и крайния му баланс, отчета на ликвидатора Я. Д., решение за освобождаването й, както и решение за преминаване на недвижимото имущество на ликвидираното дружество (включително и процесните имоти) в патримониума на Централния кооперативен съюз като ликвидационен дял. Заличаването на „Коопизкупуване” ЕООД е вписано в търговския регистър на 03.06.2009 г.

До момента на апортиране на имотите от ЦКС в капитала на дружеството – ищец („Варна пакинг хауз” ООД, сега АД) през 1997 г., фактическата власт и ползването на апортираните имоти се е осъществявало от кооперативното предприятие на Централния кооперативен съюз - „Коопизкупуване” Варна, представлявано от Я. Д. Тази фактическа власт, обаче не е осъществявала признаци на владение (няма и такива твърдения за периода преди апорта), защото кооперативното предприятие е държало имотите за собственика им Централния кооперативен съюз, а не с намерение да ги свои за себе си. Според твърденията на ответника, след апорта владението върху имотите не било предадено на ищеца, като кооперативното предприятие продължило да осъществява фактическата власт върху тях, включително и да ги отдава под наем. Доколкото владението на имота преди апорта се е осъществявало от ЦКС чрез държателя кооперативното предприятие „Коопизкупуване” Варна, запазването на това фактическо положение (включително и продължаване на договорите за наем на складовете, сключени с кооперативното предприятие още през 1994 г.) и след внасянето на имотите от съдружника ЦКС в капитала на „Варна пакинг хауз” ООД (сега АД) не обосновава извод за промяна в намерението на кооперативното предприятие и за начало на своенето на имотите от този момент. Тъй като ответникът не е поддържал твърдения в периода след апорта през 1997 г. - до 2009 г. той да е продължил да владее апортираните имоти, а е изложил твърдения за наличие на владение от кооперативното предприятие „Коопизкупуване” Варна, предпоставките за придобиването на имота по давност следва да бъдат изследвани по отношение кооперативното предприятие, а след преобразуването му през 2000 г. и по отношение на правоприемника му „Коопизкупуване” ЕООД с едноличен собственик на капитала – Централен кооперативен съюз (такива са и твърденията на ответника). Именно, защото не е твърдял да е продължил да владее имотите и след апорта, с внасянето на собствеността в капитала на ищеца, ответникът ЦКС е предал и владението им, осъществявано към този момент чрез държателя му кооперативното предприятие, а след преобразуването на последното през 2000 г. и чрез правоприемника му „Коопизкупуване” ЕООД.

Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно (да не е установено и поддържано с насилие), явно  (да не е установено и поддържано по скрит начин) и несъмнено (да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене). Твърдението, че фактическата власт е била непрекъсната и необезпокоявана, няма отношение към въпроса за нейната явност и несъмненост, а за да се осъществи фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС е нужно още владението да е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя) и явно – т.е. намерението  на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като тежестта на доказване тези признаци на владението е на лицето, което се позовава на придобивната давност (в тази насока е задължителната съдебна практника, обективирана в решение № 262 от 01.11.2012 г., постановено по гр.д. № 439/2012 г. на ВКС II г.о., допуснато до касационно обжалване, поради противоречиво разрешаване на правния въпрос трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността  на владението и неговата явност, т.е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица).

Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС, е нужно още това владение да е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държа вещта като своя) и явно – т.е. намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като такова да е достигнало до собствениците (решение № 436 от 21.03.2006 г. на ВКС по гр.д. № 1366/2005 г., IV г.о.).

От посоченото по-горе, че кооперативното предприятие към 1997 г., при апортирането на имотите от ЦКС, е било техен държател, следва че промяната в намерението му и началото на своенето за себе си е следвало да бъде сторено несъмнително и явно по отношение на новия собственик  „Варна пакинг хауз” ООД, за да може да се счита, че последният е бездействал и не е защитил собствеността си. Доказване, обаче на промяната в намерението на държателя, не е сторено от ответника, който носи доказателствената тежест от неустановяването на този факт. Именно, защото и в периода преди апортирането на имотите от собственика им ЦКС в капитала на дружеството – ищец, те са били стопанисвани и отдавани под наем от кооперативното предприятие, продължаването на наемните договори от него като наемодател (а след това и от правоприемника му „Коопизкупуване” ЕООД) не съставлява действие, с което несъмнително и явно да е демонстрирана такава промяна в намерението – такова за своене. Действията по снабдяването с констативен нотариален акт за собственост на част от сградите през 2001 г. (не и за земята), декларирането на имотите пред данъчните служби и плащането на данъци (плащането на данъци за имота само по себе си не установява или отрича намерението за своене – решение № 639 от. 02.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 497/2008 г., III г.о.) не са били явни за собственика и също не могат да бъдат възприети като действия по промяна на намерението за своене на имотите от „Коопизкупуване” ЕООД, представлявано от Я. Д. Такова не е било показано пред „Варна пакинг хауз” АД при посещението на изпълнителния му директор А. Ф. в имота на 07.02.2003 г. Посрещналото го лице Я. Д. е била възприета от изпълнителния директор като натоварено със стопанисването и непосредственото поддържане на имотите на ищеца лице (в тази насока е електронното писмо на А. Ф. от 13.02.2003 г. до П. С. (председател на съдружника ЦКС), с което е изразил задоволството си от съдействието на г-жа Д. при посещението в завода на „Варна пакинг хауз”. Намерение за своене не е било изразено чрез съответни действия и при посещението на имотите през 2006 г. от Фотос Фотиадес - представител на акционера „Юросайпрус” ООД. Доколкото, изпълнителният деректор на „Варна пакинг хауз” АД не е пребивавал постоянно в България, той е натоварил счетоводителя И. В. –Ц и адвоката Т. Ф. да се грижат за делата на дружеството – първата във връзка с данъчното законодателство, отдаване на имотите под наем, както и оценката на имуществото (включително оглед и оценка на имотите в гр.Варна, за които в качеството на свидетел е свидетелствала И. В. –Ц.), а втората – при контактите с ЦКС, провеждането на общите събрания на „Варна пакинг хауз” АД, вписване в търговския регистър на взетите решения за увеличението на капитала чрез апортната вноска на ЦКС, преобразуване на дружеството, изменение на устава и др., както и по организиране на срещите с председателя на ЦКС П. С. за обсъждане бъдещето на дружеството и посредничество при последващите преговори за оценка и продажба на акциите. В тази насока е и приложената по делото електронна кореспонденция между А. Ф. и Т. Ф. в перида от началото на 2003 г. до края на 2006 г., както и показанията на последната в качеството й на свидетел за контактите на изпълнителния директор на „Варна пакинг хауз” АД и председателя на ЦКС П. С. в перода от 1997 г. до 2012 г.

Следва да бъде посочено, че като придобил по силата на апорта собственост върху имотите, ищецът няма задължение да манифестира своето право спрямо прехвърлителя по явен начин, нито да отблъсква действията на прехвърлителя, за да запази своето право. Собственикът не е длъжен да упражнява правото си явно, необезпокоявано и непрекъснато, нито да противопоставя на трети лица, включитнелно и на лицето, от което е придобил собствеността, намерението си за своене, за да се приеме, че продължава да притежава правото на собственост върху имота. Правото на собственост принадлежи на лицето, което го е придобило по силата на сключениа в изискуемата от закона форма прехвърлителна сделка до момента, в който това лице не се разпореди с правото си, респ. докато не се установи осъществяването на такива факти, които да доведат до придобиване на правото от трето лице посредством някой от предвидените в закона правни способи, включително и по давност. В тежест на лицето, което твърди, че е придобило правото на собственост посредством такъв придобивен способ е да докаже по категоричен начин по пътя на пълното пряко доказване осъществяването на всички елементи от фактическия му състав и да отрече по този начин правата на предишния собственик (решение № 195 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6291/2007 г., II г.о.).

Тъй като в случая ответникът ЦКС не е доказал, че от 1997 г. до 2000 г. „Коопизкупуване” –Варна, а след преобразуването му в „Коопизкупуване” ЕООД – до заличаването му през 2009 г., е упражнявало фактическа власт върху процесните имоти с намерението за своенето им, то твърденията на ответика, за изтекла десетгодишна придобивна давност в този период са недоказани. Доколкото ликвидираното дружество не е придобило собствеността на имотите, те не са преминали като ликвидационен дял и в патримониума на ответника като собственик на капитала на заличеното на 06.03.2009 г. след ликвидацията дружество.

Установяването на фактическа власт върху апортираните имоти след заличаването на „Коопизкупуване” ЕООД и намерението на ответника ЦКС да ги владее за себе си е станало явно за ищеца с получаването на писмото от ЦКС с изх.№ 92-00-359 от 05.12.2011 г., като до подаването на исковата молба на 18.06.2014 г.  десегодишният давностен срок също не е изтекъл, поради което ответникът не се легитимира като собственик на процесните имоти по силата на изтекла десегодишна придобивна давност.

С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, като между страните бъде признато за  установено, че ответникът не е собственик на процесните имоти.

Доколкото настоящият казус е различен от тези в цитираната от въззивника съдебна практика по чл. 290 от ГПК и не се обсъжда въпроса дали позоваването е елемент от фактическия състав на придобваното основание по чл. 79 ЗС, разрешен с ТР №4/2012 г. на ОСГК на ВКС, оплакванията във въззивната жалба за несъобразяването й от окръжния съд са неоснователни.

Решението на окръжния съд не страда от визираните в жалбата пороци и като постановяващо идентичен на постановения във въззивното производство резултат, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК въззивникът ЦКС следва да бъде осъден да заплати на „Варна пакинг хауз” АД сумата от 9 387,98лв., представляваща заплатения от въззиваемия адвокатски хонорар на адвокат А.Т. за процесуално представителство в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2153 от 28.12.2015 г., постановено по гр.д. № 1406/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Централен кооперативен съюз” с ЕИК 0000696497 със седалище гр.София, ул. „Георги Раковски” да заплати на  „Варна пакинг хауз” АД с ЕИК 124099892 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, бул. „Патрирх Евтимий“ № 22, ет.2, ап.3, сумата от 9 387,98 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатски хонорар.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: