Р Е Ш Е Н И Е

81

гр.Варна, 22.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№142/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от „Оникстрейд БГ”ООД, гр.Варна, представлявано от управителя Добрин А.А., чрез процесуалните представители адв.А.А. и адв.И. С., против решение №20/09.01.2017г., постановено по гр.д.№738/16г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от „Оникстрейд БГ”ООД срещу ЧСИ Николай Георгиев, рег.№ 716 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд  гр.Варна иск с правно основание чл.441 от ГПК, вр.чл.74 от ЗЧСИ, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100лв. - част от цялото вземане в размер на 219 120лв., представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразните действия на ЧСИ по изп.д.№ 20127160401160 - пропуснати ползи, изразяващи се в пропусната възможност за получаване на доход от наемно правоотношение за периода от 25.05.2015г. до по -даване на исковата молба - 15.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 25 100лв., считано от 25.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и „Оникстрейд БГ”ООД е осъдено да заплати на ЧСИ Николай Георгиев сумата от 1300лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на ответника - “ОЗК-Застраховане“АД, гр.София и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, гр.София.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявената искова претенция бъде уважена.

Въззиваемият ЧСИ Николай Петров Георгиев поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноските, сторени във въззивното производство.

Третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, гр.София поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Третото лице помагач “ОЗК-Застраховане“АД, гр.София поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът „Оникстрейд БГ”ООД излага, че при проведена публична продан по изп.д.№20127160401160 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№716, район на действие ОС-Варна е обявен за купувач на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, район „Вл.Варненчик”, ЗПЗ, съставляващ ПИ с площ от 4 445кв.м. с идентификатор 10135.4510.836 по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед №РД-18-30/19.06.2007г., при съответни граници, ведно с изградените в него сгради, съответно с идентификатор 10135.4510.836.1 и 10135.4510.836.2.Изготвено е постановление за възлагане на имота на купувача от проданта, за което същият е бил уведомен със съобщение с изх.№10489/27.10.2014г.Срещу постановлението са постъпили четири жалби - от „САЦ Варна”АД, от „Вендор”ЕООД и две жалби от „САЦ Варна”ЕООД.Най-късно свършеното производство по жалбите е това, приключило с влязъл в сила съдебен акт от 24.04.2015г.„САЦ Варна”ЕООД е подало и трета жалба, против неподлежащо на обжалване действие, производството по която е приключило на 10.12.2015г.Междувременно е била подадената и шеста жалба срещу постановлението за възлагане, въпреки че срокът за обжалване е бил изтекъл, производството по която е приключило на 28.01.2016г.При разговор с ЧСИ установил, че в началото на 2016г. е постъпила и седма жалба.Депозирането на всяка поредна жалба, макар и след изтичане на срока за обжалване и съответно влизане в сила на постановлението/т.е. датата 24.04.2015г./, ответникът ЧСИ Николай Георгиев възприема като пречка да бъде издадено постановление за възлагане с отбелязване на датата на влизането му в сила, съответно отказва на ищеца да му издаде постановление за възлагане с отбелязване на датата на влизането му в сила, което да може да се впише надлежно и като последствие да бъде пряко изпълнително основание за извършване на въвод във владение на имота.След уведомяването, че е изготвено постановление за възлагане, ищецът е сключил с „БАСС”ООД договор за наем, по силата на който ищецът отдава под наем на „БАСС”ООД имотът, предмет на постановлението, при договорена месечна наемна  цена в размер на 19 920лв., считано от датата на извършване на въвод във владение в имота по реда на чл.498 от ГПК.Отделно ищецът се задължил да закупи и предостави за ползване машини, чиито спецификации са предварително уговорени между „БАСС”ООД и производителите/продавачи на машините, описани в договора за наем, които към настоящия момент са все още на територията на производителите.Поради бездействието на ЧСИ, изразяващо се в невписване на влязлото в сила постановление за възлагане и извършване въз основа на него въвод във владение, ищецът е претърпял вреди от вида на пропуснати ползи, т.к. е пропуснал да реализира доход в размер на 219 120лв., които би получил за периода от 25.05. 2015г./датата е определена като един месец след влизане в сила на постановлението за възлагане, който е достатъчен, за да може да бъде извършен въвод, вкл. като се съобрази, че имотът се ползва като автосервиз и от него следва да бъдат изнесени находящите се в същия съоръжения/ до датата на подаване на исковата молба-15.04.2016г.Налице е пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника/противоправно бездействие/ и настъпилия вредоносен резултат за ищеца.Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25 100лв., предявен като частичен иск, целият в размер на 219 120лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди-пропуснати ползи, изразяващи се в пропуснатата възможност за получаване на доход от наемно правоотношение за периода 25.05.2015г.-15.04.2016г. следствие от процесуално незаконосъобразното поведение на ЧСИ Николай Георгиев, ведно със законната лихва върху частично предявеното обезщетение за пропуснати ползи, считано от 25.05. 2015г. до окончателното изплащане на сумата. 

Ответникът ЧСИ Николай Георгиев в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че против изготвеното от него постановление за възлагане на недвижимия имот на обявеното за купувач от проданта ищцово дружество са постъпили общо седем жалби, по които впоследствие са били образувани съдебни производства, като по последното от тях и към датата на подаване на отговора на исковата молба-20.05.2016г.производството не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.С оглед горното не би могло да се приеме, че и към тази дата постановлението за възлагане е влязло в сила, така щото да може да бъде надлежно вписано и въз основа на него да бъде извършен въвод във владение, т.е. такъв въвод не би могъл да бъде извършен и през целия посочен от ищеца исков период 25.05.2015г.-15.04.2016г.Периодично по изп.дело е съблюдавано за постановяваните от съда актове по подадените жалби, които ЧСИ надлежно е администрирал.Същият не разполага с правомощия да преценява допустимостта на жалбите.Задълженията му се изчерпват с изпълнение на процедурата по връчване на препис на насрещната страна, респект. и на двете страни, когато жалбата е подаде- на от трето лице, комплектоването й с копие от изп.дело и изпращането й на ОС с мотиви по обжалваните действия.Поддържа и, че въпреки множеството подадени жалби против постановлението, които са подадени от лица, легитимирани да го обжалват, никой от съдебните състави, които са ги разглеждали, не е посочил, че са подадени против влязъл в сила акт на съдебния изпълнител.Посочената от ищеца дата 25.05.2015г. като датата, към която вече е следвало да бъде извършен въвод, е изключително презумптивна, вкл. като се има предвид и, че в имота се помещава трето лице, с което длъжникът има сключен договор за наем, надлежно вписан в АВ.Предвид изложеното счита, че от негова страна не е налице противоправно деяние от вида на неоснователно бездействие, като наред с горното поддържа и, че ищецът с представения договор за наем, сключен с „БАСС”ООД, не установява наличието на вреди от вида на пропуснати ползи, доколкото договорът няма достоверна дата за ответника и е възможно да е бил антидатиран.

По искане на ответника, направено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, са привлечени като трети лица помагачи на негова страна „ОЗК Застраховане”АД, гр.София, с което дружество е имал сключени задължителни застраховки „професионална отговорност на ЧСИ”, с дата на издаване на първа застрахователна полица 04.06. 2012г./т.е., действаща към момента на образуване на изп.дело/ и втората с дата  03.06.2014г./т.е., действаща към част от исковия период/ и „ДЗИ-Общо застрахо -ване”ЕАД, гр.София, с което дружество е имал сключена задължителна застраховка „професионална отговорност на ЧСИ” с дата на издаване на застрахователната полица 09.06.2015г./т.е., действаща към останалата част от исковия период/.

Третите лица помагачи в депозираните от тях становища твърдят, че неоснователно са конституирани като трети лица помагачи, т.к. твърдените от ищеца, че са извършени от ЧСИ вредоносни деяния са за периоди, когато между тях и ответника не е съществувало застрахователно правоотношение, евентуално поддържат становище за неоснователност на предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и чл.86 от ЗЗД.

Изп.д.№20127160401160 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№716, район на действие ОС-Варна е образувано въз основа на изпълнителен лист от 31.08. 2012г., издаден по ч.гр.д.№12157/12г. по описа на ВРС, ХХVI състав, с който длъжниците: 1/ „Словениан трейд анд ентърпрайз проджект”ООД; 2/ „Интерактив бизнес партнърс”АД; 3/ „Вендор”ООД; 4/ „Доктор колор ауто”ООД; 5/ „Сити лизинг” ЕООД; 6/ „Сити ауто център”ЕООД; 7/ „Вива ауто”ООД; 8/ „Нет инс брокер”ЕООД; 9/ „Авто академия”ООД; 10/ Веселин Атанасов Бойчев; 11/ Николай Атанасов Бойчев; 12/ Николай Асенов Доцински; 13/ Мария Василева Бойчева; 14/ „Сити ауто център -Варна”АД са осъдени солидарно да заплатят на „”Уникредит Булбанк АД сумата от 2 960 797, 03 евро, включваща непогасена главница, договорни лихви и такси по договор за кредит от 19.07.2010г., както и разноски в размер на 115 816, 31лв.

Принудителното изпълнение е насочено от взискателя и към недвижим имот, собственост на длъжника „Сити ауто център-Варна”АД, находящ се в гр.Варна, район „Вл.Варненчик”, ЗПЗ, съставляващ ПИ с площ от 4 445кв.м. с идентификатор 10135.4510.836, при съответни граници, ведно с изградените в него сгради, съответно с идентификатор 10135.4510.836.1 и 10135.4510.836.2, върху който за обез -печение вземането на банката по посочения договор за кредит е била учредена договорна ипотека с н.а.№97/02.08.2010г. от кредитополучателя „Словениан трейд анд ентърпрайз проджект”ООД, в чийто патримониума е бил към тази дата недвижимият имот и който впоследствие е преминал в патримониума на „Сити ауто център-Варна”АД, дружество, образувано чрез преобразуването на „Словениан трейд анд ентърпрайз проджект”ООД чрез отделяне с учредяване, вписано в ТР на 14.03.2012г. и АВ-Варна по партидите на дружествата на 28.06.2012г.Върху имота е била наложена възбрана от ЧСИ, вписана на 16.10.2012г.

На проведена в периода 16.09.2014г.-16.10.2014г. публична продан с протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач от 17.10.2014г. за купувач на имота е обявен „Оникстрейд БГ”ООД за сумата от 1 123 020 лв.На същата дата, т.е. в срока по чл.492, ал.3 от ГПК, последният е внесъл остатъка /след приспадане на внесения задатък/ от дължимата цена по проданта.На 27.10.2014г. е изготвено от ЧСИ постановление за възлагане на недвижимия имот.На същата дата ЧСИ е изпратил уведомления до взискателя, 14-те длъжника и „Оникстрейд БГ”ООД, че е изготвено постановление за възлагане на недвижимия имот.

Чрез процесуалните си представители съобщенията са получили взискателят, „Вива ауто”ООД и „САЦ Варна”ЕООД/дружество, участвало като наддавач в публичната продан с твърдения, че е заложен кредитор на длъжника „Сити ауто център -Варна”АД по договор за особен залог на търговско предприятие от 2012г., поради което има качеството взискател, недължащ внасянето на задатък/, а Николай Доцински чрез майка си, която впоследствие е върнала съобщението с мотиви, че синът й пребивава в чужбина и не може да осъществи връзка с него, за да му го съобщи.Останалите длъжници юридически лица са били уведомявани по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, т.к. връчителят не е намерил достъп до канцелариите им по см. на цитираната разпоредба/посетени са адресите им на управление, вписани в ТР, до тях не е имало достъп, т.к. са били заключени и са залепени уведомления, всички на 04.11.2014г., вкл. с приложени по изп.дело копия от уведомленията, разписките и от снимков материал/.В дадения двуседмичен срок се е явил представител на „Сити ауто център-Варна”АД, получил съобщение на 18.11.2014г.На 25.11.2014г. представител на „Словениан трейд анд ентърпрайз проджект”ООД е поискал да му бъде предоставено копие от постановлението.Длъжниците физически лица също не са намерени на посочените им в НБД постоянни и настоящи адреси, като са им залепени уведомления по чл.47 от ГПК на 04.11.2014г.

Жалби против постановлението за възлагане са подали следните лица: 1/ „САЦ Варна”ЕООД, подало жалба на 24.10.2014г., т.е. преди изготвянето на постановлението; подало втора жалба на 27.10.2014г. и трета жалба на 19.11.2014г.; 2/ „Вендор”ООД, подало жалба на 25.11.2014г.; 3/„Сити ауто център Варна”АД, подало жалба на 25.11.2014г., като всички тези пет жалби са подадени в рамките на течащия за съответното лице срок за обжалване, съобразно извършените от ЧСИ връчвания.Жалби са подадени и от Веселин Атанасов Бойчев на 01.07.2015г. и от Николай Атанасов Бойчев на 23.12.2015г., като във всяка от двете жалби са развити твърдения, че страните не са били надлежно уведомени за обжалваното постановление, т.к. само било залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК, без впоследствие да им е бил назначен особен представител, те са пребивавали в чужбина /първият работи в Русия, вторият в Германия/ и не са могли да узнаят за постановлението, предвид което считат, че жалбите са подадени в срок.Двете жалби са били депозирани първоначално във ВОС и изпратени за администриране на ЧСИ.

По първата жалба на „САЦ Варна”ЕООД производството е приключило с решение по в.гр.д.№186/15г., влязло в сила на 27.01.2015г.Производствата по втората и третата са приключили с прекратителни определения, съответно постановени по в.гр.д.№1015/15г. и в.гр.д.№188/15г., влезли в сила първото на 10.12.2015г., а второто на 24.04.2015г.По жалбата на „Вендор”ООД производството е приключило с решение по в.гр.д.№187/15г., влязло в сила на 30.01.2015г., а по тази на „Сити ауто център Варна”АД с решение по в.гр.д.№472/15г., влязло в сила на 11.03.2015г.С трите цитирани решения жалбите са оставени без уважение.

Производството по жалбата на Веселин Атанасов Бойчев е приключило с прекратително определение, постановено по в.гр.д.№2747/15г., влязло в сила на 28.01. 2016г. с постановяването на определение №80/28.01.2016г. по в.ч.гр.д.№52/16г. по описа на ВАпС.Прието е, че жалбата е недопустима, т.к. постановлението за възлагане не се обжалва на предвидените в чл.435, ал.3 от ГПК основания.Производството по жалбата на Николай Атанасов Бойчев е приключило с прекратително определение, постановено по в.гр.д.№732/16г., влязло в сила на 02.11.2016г. с постановяването на определение №680/02.11.2016г. по в.ч.гр.д.№527/16г. по описа на ВАпС.Прието е, че жалбата е недопустима като просрочена, т.к. независимо, че за уведомяването е било залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК без назначаване впоследствие на представител, страната е надлежно уведомена не по реда на чл.47 от ГПК, а по реда на чл.41, ал.2 от ГПК, т.к. вече е била призовавана на този адрес и не е изпълнила задължението си при заживяването си в чужбина да посочи нов адрес.

  Постановлението за възлагане на недвижим имот влиза в сила с изтичане срока за обжалването му за лицата, легитимирани да го обжалват, които не са подали жалба против същото в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК едноседмичен преклузивен срок, започващ да тече също от указания в нормата момент.Всички жалби, които посочените лица са подали против постановлението за възлагане в рамките на срока за обжалване, който започва в случая да тече от надлежното им уведомяване при спазване изискванията на ГПК за акта на ЧСИ, препятстват влизането му в сила.Ако страна не е била надлежно уведомена, то за същата срок за обжалване не започва да тече до узнаването й за акта.От всички седем горецитирани жалби първите пет са били подадени в рамките на срока за обжалване на постановлението за възлагане.Вярно е, че втората и третата от цитираните жалби на „САЦ Варна”ЕООД са недопустими, след като първата подадена е разгледана по същество с постановено решение от 27.01.2015г.По тези жалба, обаче са образувани съдебни производства и ЧСИ е задължен да изчака произнасянето на съда по тяхната допустимост, което е приключило окончателно на 10.12.2015г.Шестата жалба, която е подадена от Веселин Атанасов Бойчев на 01.07.2015г., не е приета от съда за недопустима като просрочена, а като такава, с която се обжалва постановлението за възлагане не на предвидените в чл.435, ал.3 от ГПК основания, поради което и недопустима, като производството по нея приключва на 28.01.2016г.Седмата жалба, която е подадена от Николай Атанасов Бойчев на 23.12.2015г., е пода -дена след изтичане на срока за обжалване.Двете горецитирани жалби, както се изложи, са били депозирани първоначално във ВОС, който е прекратил производствата по същите и ги е изпратил на ЧСИ за администриране по реда на чл.436 от ГПК с дадени указания след администрирането им да му бъдат върнати за произнасяне, които и указания ЧСИ е изпълнил, като производството по втората от тях е приключило в влязъл в сила на 02.11.2016г. съдебен акт.

Съдът приема за основателно възражението на въззивника, че съдебният из- пълнител в съответствие с предвиденото в чл.436, ал.4 от ГПК и препращането от него към чл.260, чл.261 и чл.262 от ГПК е компетентен да преценява дали жалбата, с която е сезиран, е подадена в срок и дали са отстранени нейните нередовности и при липсата на горните условия да връща същата в хипотезите на чл.262, ал.2 от ГПК.В случаите, когато той върне жалба в тези хипотези, неговият акт подлежи на обжалване пред съда и при подадена жалба производството не приключва до произнасянето на съда с окончателен съдебен акт - в този см. Определение №30/26. 01.2017г., постановено по ч.гр.д.№5189/16г. по описа на ВКС, II гр.о.

При изнесената хронология на подадените жалби и произнасянето на съда по тях е видно, че въззиваемият не е допуснал неоснователно бездействие с непредставянето на въззивника в рамките на срока от 25.05.2015г. до 15.04.2016г. на пос -тановление за възлагане, върху което да е било отбелязано, че същото е влязло в сила, така щото да бъде вписано и впоследствие въз основа на него да бъде извършен въвод.Както се изложи, при подадени в срок жалби/първите пет от цитираните/ ЧСИ е длъжен да администрира същите и да ги изпрати за произнасяне на съда. При подадени такива жалби, по които все още съдът не се е произнесъл/окончателно той се произнася на 10.12.2015г./, ЧСИ не следва да удостоверява, че постановлението за възлагане е влязло в сила, т.к. е възможно съдът да отмени същото.По подадените други две жалби-от 01.07.2015г. и 23.12.2015г. ЧСИ е имал задължителни указания от съда да ги администрира и да му ги върне за произнасяне, в която хипотеза също не е следвало до окончателното произнасяне на съда да удостоверява влизането в сила на постановлението за възлагане.Факт е и, че жалбата от 01.07.2015г. не е приета от съда за просрочена.Като такава е приета само жалбата от 23.12.2015г., но дори да се приеме, че ЧСИ е следвало да върне същата, ако е считал, че е просрочена, то неговият акт не би бил окончателен и отново евентуално би се развило производство пред съд по повод обжалване на връщането, което произнасяне на съда ЧСИ е следвало да изчака.

Съдът приема, че в производството въззивникът не установи и твърдените от него, че са претърпени вреди от вида на пропуснати ползи предвид неполучаване на наемната цена/в месечен размер от 19 920лв./ по сключения от него с дружеството „БАСС”ООД договор за наем от 30.01.2015г.Договорът няма достоверна дата за въззиваемия по см. на чл.181 от ГПК, като същият е въвел в отговора на исковата молба възражението си за липса на достоверна дата.В договора е посочено, че въззивникът като наемодател ще закупи и предостави за ползване машини, които са посочени като вид, както и е посочено конкретно от кое чуждо дружество продавач/производител това ще бъде сторено.Представени са сключените от въззивника договори за покупка на същите двете машини точно от тези лица, съответно с дати 26.05.2015г. и 05.10.2015г. с представяне на доказателства за заплащане на продажната цена.Те, обаче  не съставляват факти, установяващи по безсъмнен начин, че договорът за наем е съставен преди тяхното сключване. Датата на договора не може да бъде установена и с представената от въззивника декларация, издадена от лицето, представляващо „БАСС”ООД, в която то е посочило, че представлявано от него дружество е наемател по сключен на 30.10.2015г. с въззивника договор за наем.Същата съставлява свидетелски показания в писмен вид и не може да бъде ценена.Други доказателства, установяващи твърдяната  дата на договора, не са представени, въпреки дадената за това възможност пред първоинстанционния съд.Независимо от изложеното, дори и да бъде прието, че договорът има достоверна дата, съответно, че въззивникът действително би получавал посочената в същия наемна цена в случай, че можеше да предостави ползването на недвижимия имот на наемателя, то предвид факта, че за процесния период 25.05.2015г.-15. 04.2016г. по отношение на издаденото постановление за възлагане образуваните пред съда производства по подадените против същото жалби не са приключили с окончателен съдебен акт, не би могло да бъде прието, че е налице противоправно бездействие от страна на съдебния изпълнител.Такова бездействие би било налице, когато постановлението за възлагане е влязло в сила, като против него не са подадени жалби или производството по подадените такива е приключило окончателно с влязъл в сила акт.В тази хипотеза би било неоснователно възражението на съдебния изпълнител, че т.к. за недвижимия имот има сключен договор за наем от длъжника с трето лице, който е вписан, то горното би било евентуално пречка за въззивника, купувач от проданта.Действително за недвижимия имот има сключен договор за наем от „Сити ауто център”АД като наемодател и „САЦ Варна” ЕООД като наемател с нотариално заверени на 09.07.2012г. подписи, който е вписан в СВ-Варна на 17.08.2012г. със срок от 8 години.Договорът за наем е вписан в СВ след вписването на договорната ипотека върху имота на 02.08.2010г. и преди налагането на възбрана върху същия по изп.дело на 16.10.2012г.Дори и третото лице наемател да твърди, че има противопоставими на ипотекарния кредитор, който е взискател в изп.производство и от там и на купувача от публичната продан права за ползването на имота/стъпвайки на разпоредбите на чл.173, ал.1, чл.175, ал.1 и чл.237 от ЗЗД/, то тези спорове не могат да развиват пред съдебния изпъл -нител, който е задължен на осн. чл.498, ал.2 от ГПК при влязло в сила постанов -ление за възлагане и приключили по него съдебни производства да извърши въвод във владение срещу всяко лице, което се намира в имота, вкл. и срещу действителния собственик, като твърдените права се изследват в други производства.       

По изложените съображения съдът приема, че с действията си ЧСИ не е причинил твърдените имуществени вреди на въззивника, предвид което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на възззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 1 300лв., представляващи адв.възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 28.04.2017г.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20/09.01.2017г., постановено по гр.д.№738/16г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА „Оникстрейд БГ”ООД, ЕИК 203111901, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ген. Столетов”№15, вх.В, ет.1, ап.15, представлявано от управителя Д.А.А., да заплати на ЧСИ Николай Петров Георгиев, рег.№716 и район на действие ВОС, с адрес гр.Варна, ул.”Цар Асен”№1, вх.А, ет.1, офис 1 сумата от 1 300лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи: “ОЗК-Застраховане“АД, гр.София и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, гр.София на страната на въззиваемия.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                             ЧЛЕНОВЕ: