ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№195

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 05.04.2018 година                       в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 142/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са частни жалби, подадени както следва:

1) Частна жалба вх.№ 1866/27.03.2018 год по описа на Апелативен съд Варна, подадена от „А. ЪФ Д.” ООД чрез юрисконсулт Л.Ч. срещу определение № 7/05.01.2018 год по гр.д. № 705/2014 год на Окръжен съд Добрич, с което е оставена без уважение молба вх.№ 7604/27.11.2017 год с искане за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на определение № 963/24.10.2017 год по гр.д. № 705/2014 год на Окръжен съд Добрич. В частната жалба са развити разсъждения в смисъл, че нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е материално правна, от което се обосновава извод за приложимост на разпоредбата в редакцията й, в сила към момента на подаване на частните жалби/отговорите по съответните частни производства, и препращаща към наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Поради това частният жалбоподател счита, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се приравни към минималния адвокатски хонорар в размер на 200 лв, който следва да бъде присъден съразмерно с прекратената част от иска на всяко от представляваните търговски дружества.  На второ място се сочи, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, с което е бил сезиран, а именно – не е присъдил претендираните разноски по ч.т.д. № 1195/2016 год на ВКС, II т.о. По отношение очевидната фактическа грешка въззивникът счита, че съдът е допуснал несъответствие между мотивите и диспозитива на определение № 963/24.10.2017 год, поради липсата на изричен диспозитив по отхвърлената част от искането.

В постъпилия отговор от „Енерго-Про Продажби“ АД (с променено наименование „Електроразпределение Север“ АД) е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Претенцията за разноски не е самостоятелна, а е производна от крайния изход на делото, включително и при прекратяване изцяло или частично на производството. В правомощие на съда, който има задължението да се произнесе по иска, е да разпредели отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК съобразно изхода му за всяка една от страните. С този акт, който по своя характер е определение дори и когато е инкорпориран в самото решение, съдът не отговаря по същество на иска, а определя размера на дължимите разноски съгласно правилата за съразмерност, установени с разпоредбата на чл. 78 ал. 1-4 от ГПК и ги присъжда, без изрично да отхвърля искането до пълния му размер. По въпроса за разноските съдът се произнася в диспозитива само при основателност на искането и в него се посочва кому и каква сума следва да се плати. Това е трайно възприето в съдебната практика, както е посочено изрично в определение № 51/31.01.2018 год по к.ч.гр.д. № 210/2018 год на ВКС, четвърто гражданско отделение.

Същото се отнася и за производството по чл. 248 от ГПК. Страната има право да поиска от съда да допълни или измени решението си в частта за разноските, което съдът е направил с определение № 963/24.10.2017 год по гр.д. № 705/2014 год на ДОС. В него се съдържат подробни и ясни мотиви относно начина, по който съдът е определил размера на дължимите разноски съразмерно с оттеглената част от исковете, а постановеният осъдителен диспозитив напълно съответства на така формираната воля. При констатацията, че една и съща сума е посочена като дължима в мотивите на определението и в диспозитива на същото, не е налице очевидна фактическа грешка и затова правилно съдът е оставил без уважение искането с правно осн. чл. 247 ал.1 от ГПК.

В тази част определението следва да бъде потвърдено.

По отношение оплакването в частната жалба за неправилност и незаконосъобразност на определение № 7/05.01.2018 год в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 250 от ГПК за допълване на определение № 963/24.10.2017 год, настоящият състав намира следното:

С определение № 963/24.10.2017 год съдът се е произнесъл по направено искане с правно осн. чл. 248 от ГПК и е допълнил прекратителното определение № 599/25.05.2017 год, като е осъдил ищеца да заплати на молителите съразмерна на оттеглените искове част от разноските. С това процедурата по чл. 248 от ГПК е изпълнена, а правилността на постановения акт подлежи на инстанционна проверка по реда, по който се обжалва изменения и допълнен акт (чл.248 ал.3 от ГПК).

Отговор на този въпрос ще бъде даден при разглеждането на втората частна жалба, предмет на настоящото производство, а именно:

2) Частна жалба вх. № 1867/27.03.2018 год по описа на Апелативен съд Варна, подадена от „А. ЪФ Д.” ООД, „ Д. ЪФ Ф.” ООД, „Г. ЪФ ТРУТ” ООД, „П. ДИ И.Т” ООД, „Р. АКТ” ООД, „А.” ООД, „А.” ООД, „А. ЗА З. НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ М.” ООД, „Ю. Ф.” ООД, „БИ П. 1” ООД, „ В. С. 1” ООД, „ЕнПиАй К. 1” ООД, „М В.1” ООД, „Б.Б. 1” ООД, „РОС В. 1” ООД, „ЕнЕн Р. 1” ООД, „В. К. 1” ООД, „Ю. Ф. 1” ООД, „ДжиКей Л. 1” ООД, „БИ П. 2”ООД, „В. С. 2” ООД, „ЕнПиАй К. 2” ООД, „М В. 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС В. 2” ООД, „В. К. 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕнЕн Р. 2” ООД, „ДжиКей Л. 2” ООД, всички представлявани от юрисконсулт Л.Ч., срещу определение № 963/24.10.2017 год по гр.д. № 705/2014 год на Окръжен съд Добрич. В частната жалба отново се повдига въпросът за допусната очевидна фактическа грешка в определението поради липсата на отхвърлителен диспозитив. По този въпрос настоящият състав е изразил становището си по-горе във връзка с частна жалба вх. № 1866/27.03.2018 год на „А. ЪФ Д.“ ООД. Отделно от това в частната жалба е изразено несъгласие с изводите на съда относно приложението на чл. 78 ал.8 от ГПК. Развити са доводи, че тази норма, макар съдържаща се в процесуалния закон, е материално-правна по своя характер, защото урежда облигационни отношения между страните, подобни на деликт и представлява санкция срещу неоснователно предизвикания съдебен спор. Поради това частният жалбоподател счита, че при определянето размера на дължимите разноски при частично прекратяване на делото следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК в редакцията й от ДВ бр.59/20.07.2007 год, която препраща към наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Наред с това се твърди, че всяко дружество има самостоятелно право на разноски, които следва да му бъдат присъдени в пълния претендиран размер, изчислен съразмерно с прекратената част от исковете, включително и разноските по ч.т.д. № 1195/2016 год на ВКС, II т.о. в полза на „А.ЪФ Д.” ООД – юрисконсултско възнаграждение в размер на 139,24 лв.

В заключение частните жалбоподатели молят обжалваното определение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което на всяко от тридесетте дружества бъдат присъдени разноски от по 5 302,35 лв – съразмерна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 4464/2014 год на САС, по 3 485,24 лв на всяко от дружествата, представляващо съразмерна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение по в.ч.гр.д. № 88/2015 год на Апелативен съд Варна, по 139,24 лв на всяко от дружествата, представляващо съразмерна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение по ч.т.д. № 1621/2016 год на ВКС на РБ, I т.о., както само в полза на „А. ЪФ Д.” ООД – юрисконсултско възнаграждение в размер на 139,24 лв по ч.т.д. № 1195/2016 год на ВКС, II т.о.

В постъпилия отговор от „Енерго-Про Продажби“ АД (с променено наименование „Електроразпределение Север“ АД) е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

За допълване на решението в частта за разноските е предвидено специално производство, уредено в чл. 248 от ГПК. Тази процедура е приложима, когато съдебният акт не съдържа мотиви относно начина, по който следва да се разпредели тежестта на разноските. В случаите, когато разноски са присъдени, но неправилно е определен техният размер, говорим за изменение на решението в тази част. Това разбиране е трайно установено както в правната теория, така и в практиката.

В обжалваното определение съдът е разгледал по същество отправеното до него искане за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, изложил е подробни мотиви и е уважил частично искането до размера, в който е преценил, че същото е основателно.

Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК когато страната е била представлявана от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Тази разпоредба съдържа в себе си процесуалноправна норма, която се прилага и по заварени процесуални правоотношения. В този смисъл е ориентирана практиката на ВКС на РБ, изразена в Определение № 50/07.02.2018 год по к.т.д. № 645/2017 год на ВКС, търговска колегия, II отделение, Определение № 93/01.02.2018 год по к.ч.т.д. № 3056/2017 год на ВКС, търговска колегия, II отделение, Определение № 335/20.06.2017 год по ч.т.д. № 1186/2017 год на ВКС, търговска колегия, II отделение, Определение № 390/12.07.2017 год по ч.т.д. № 1475/2017 год на ВКС, търговска колегия, II отделение и др. Цитираното от частния жалбоподател определение № 152/11.05.2017 год по гр.д. № 50235/2016 год на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е изолирано на фона на възприетата по-нова практика. Направеният в него извод за материално-правен характер на отговорността за разноски е относим към естеството на субективното право на спечелилата делото страна да бъде обезщетена от насрещната страна за неоснователно водения съдебен процес. Постановеният съдебен акт, с който се присъждат разноски по делото е израз на създалото се процесуално правоотношение между страните и съда и именно то определя нормата на чл. 78 ал.8 от ГПК като процесуално-правна. Ето защо в разглеждания казус приложение намира редакцията на тази разпоредба съгласно изменението й от ДВ бр.8/24.01.2017 год, както правилно е постъпил първоинстанционният съд.

За определяне размера на разноските, които следва да се присъдят на жалбоподателите, следва да се съобразят критериите, визирани в чл. 37 от ЗПП, към която чл. 78 ал.8 от ГПК препраща, а именно - вида и количеството на извършената дейност.

По частните производства, за които жалбоподателите претендират присъждане на разноски, юрисконсулт Л.Ч. е изготвил отговори, размножени посредством техническо средство в съответен брой екземпляри – по един за всеки от доверителите си. Следователно правната защита на ответниците е ограничена в рамките на еднократно изразяване на становище, което е еднакво за всички поради идентичността на правния им интерес. В този смисъл е Определение № 599 от 23.11.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 1794/2017 год, търговска колегия, I отделение, с което е прието, че разноски в посочения размер се дължат общо на всички ответници.

Важно е да се съобрази и това, че частните производства, които са се развили между страните, не представляват фактическа и правна сложност, което също има значение при преценката относно размера на дължимото възнаграждение. Въпреки това, както личи от мотивите на съда, той е присъдил максималния размер, предвиден в НЗЗПП.

Наредбата за заплащане на правната помощ не предвижда размер на възнаграждението за отговор на частна жалба, но най-близко до това е разпоредбата на чл. 25а, ал.2, съгласно която възнаграждението за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание е в размер от 50 до 100 лв, както правилно е преценил първоинстанционният съд.

Следва да се уважи искането на „А. ЪФ Д.” ООД за присъждане на разноски и в производството по ч.т.д. № 1195/2016 год на ВКС. Съдът неправилно е приел в определението си, че не е бил сезиран с такова искане. Макар и да не е посочено в заглавната част на молба вх.№ 5512/28.08.2017 год, то е формулирано като част от петитума. Посоченото частно гр.д. е образувано по частна жалба само от „А.ЪФ Д.” ООД срещу разпореждане от 23.02.2016 год по в.ч.гр.д. № 88/2015 год на Апелативен съд Варна, с което е върната касационната му частна жалба срещу определение № 176/09.03.2015 год по същото дело. С окончателен съдебен акт  - определение № 368/20.07.2016 год на ВКС на РБ, търговска колегия, II отделение, това разпореждане е отменено и касационната частна жалба е разгледана в производството по ч.т.д. № 1621/2016 год на ВКС на РБ, търговска колегия. С оглед на постигнатия благоприятен резултат по ч.т.д. № 1195/2016 год на ВКС искането за присъждане на разноски по него е било основателно. Поради това частната жалба се явява основателна до размер на 63,92 лв, включващ съразмерно на оттеглените искове юрисконсултско възнаграждение в размер на 49,17 лв, предвиден в чл. 25а, ал.2 от НЗЗПП на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК и съответната част от държавната такса в размер на 14,75 лв за касационно обжалване по ч.т.д. № 1195/2016 год на ВКС, търговска колегия, I отделение.

При този изход на спора, разноските по настоящото производство следва да се разпределят по следния начин съобразно с направените искания от двете страни и представените списъци по чл. 80 от ГПК:

За процесуалното представителство по настоящото дело частните жалбоподатели са претендирали по 150 лв юрисконсултско възнаграждение за всеки от тях. Поради неоснователност на подадената от тях обща жалба разноски в настоящото производство не им се дължат.

 Възнаграждение в същия размер е претендирал и жалбоподателят „А. ЪФ Д.“ ООД по частната жалба, подадена от него. С нея той е претендирал допълване на определение № 963/24.10.2017 год и осъждане на насрещната страна да му заплати разноски в размер на 139,24 лв, направени от него по ч.т.д. № 1195/2016 год на ВКС, съразмерно с прекратената част по делото. За процесуалното представителство на юрисконсулта разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК е предвидила възнаграждение в размер, който е нормативно определен и не може да бъде надхвърлян, а именно – този, посочен в Наредбата за заплащане на правната помощ. Поради това в настоящото производство страната има право на разноски в размер не по-голям от 100 лв. Частната жалба е приета от настоящия състав за основателна до размер на 63,92 лв, поради което в полза на този жалбоподател следва да се присъдят разноски в настоящото производство в размер на 45,89 лв съразмерно с уважената част от жалбата.

Ответникът по жалбата „Енерго Про Продажби“ АД е представил писмени отговори по всяка от двете депозирани частни жалби с искане за за присъждане на разноски с приложени списъци по чл. 80 от ГПК и платежни нареждания за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 324 лв по всяка от частните жалби.

Съгласно чл. 11 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за изготвяне на частна жалба (към което следва да се приравни отговорът на частната жалба) е предвидено минимално адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. По настоящото дело ответното дружество „Енерго Про Продажби“ АД е било представлявано от адвокат Георги Величков от САК, който е изготвил отговори на двете частни жалби, предмет на разглеждане по делото. Претендираните разноски в размер на 324 лв по всяка от частните жалби включват адвокатско възнаграждение в размер на 270 лв и 54 лв ДДС. Така посоченият размер не надвишава значително предвиденото в наредбата минимално адвокатско възнаграждение, поради което и не се явява прекомерен.

Поради неоснователност на частните жалби на „А. ЪФ Д.” ООД, „ Д. ЪФ Ф.” ООД, „Г. ЪФ ТРУТ” ООД, „П. ДИ И.” ООД, „Р. АКТ” ООД, „А.” ООД, „А.” ООД, „А. ЗА ЗАЩИТА НА Ч.ПРАВА” ООД, „О. П. СРЕЩУ М.” ООД, „Ю. Ф.” ООД, „БИ П. 1” ООД, „ В. С.1” ООД, „ЕнПиАй К.1” ООД, „М В. 1” ООД, „Б. Б. 1” ООД, „РОС В. 1” ООД, „ЕнЕн Р. 1” ООД, „В.К. 1” ООД, „Ю.Ф. 1” ООД, „ДжиКей Л.1” ООД, „БИ П.2”ООД, „В. С. 2” ООД, „ЕнПиАй К. 2” ООД, „М В. 2” ООД, „Б.Б.2” ООД, „РОС В. 2” ООД, „В.К.2” ООД, „Ю. Ф.2” ООД, „ЕнЕн Р. 2” ООД, „ДжиКей Л.2” ООД, в тяхна тежест следва да се възложат солидарно разноските, които ответникът е направил за защита по подадената от тях частна жалба, а именно сумата 324 лв, представляваща възнаграждението за един адвокат.

Частната жалба на „А.ЪФ Д.” ООД е частично основателна, поради което  в негова полза следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 49,50 лв. Ответната страна също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата в размер на 175,26 лв. По компенсация „А. ЪФ Д.” ООД следва да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД разноски в размер на 129,36 лв.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 963/24.10.2017 год по гр.д. № 705/2014 год на Окръжен съд Добрич, г.о.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7/05.01.2018 год по гр.д. № 705/2014 год на Окръжен съд Добрич г.о. в частта, с която е оставено без уважение искането на „А. ЪФ Д.“ ООД за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 963/24.10.2017 год по гр.д. № 705/2014 год на Окръжен съд Добрич, г.о.

ОТМЕНЯ определение № 7/05.01.2018 год по гр.д. № 705/2014 год на Окръжен съд Добрич, г.о. в частта, с която е оставено без уважение искането на „А.ЪФ Д.“ ООД за допълване на определение № 963/24.10.2017 год в частта за разноските и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

 

ДОПЪЛВА определение № 963/24.10.2017 год по гр.д. № 705/2014 год на Окръжен съд Добрич, г.о., като

ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“ АД (с променено наименование „Електроразпределение Север“ АД) с ЕИК 103533691 да заплати на „А.ЪФ Д.“ ООД с ЕИК 201942612 сума в размер на 63,92 лв, включваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно на оттеглените искове в размер на 49,17 лв, предвиден в чл. 25а, ал.2 от НЗЗПП на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК и съответната част от държавната такса в размер на 14,75 лв за касационно обжалване по ч.т.д. № 1195/2016 год на ВКС, търговска колегия, I отделение.

ОСЪЖДА „А. ЪФ Д.” ООД с ЕИК 201942612, „Д. ЪФ Ф.” ООД с ЕИК 201949012, „Г. ЪФ Т.” ООД с ЕИК …., „П. ДИ И.” ООД с ЕИК 201949208, „Р. АКТ” ООД с ЕИК 201975014, „А.” ООД с ЕИК 202534396, „А.” ООД с ЕИК 202534446, „А.ЗА З. НА Ч.ПРАВА” ООД с ЕИК 202535516, „О. П.СРЕЩУ М.” ООД с ЕИК 202551157, „Ю.Ф.” ООД с ЕИК 202535765, „БИ П. 1” ООД с ЕИК 202795624, „ В. С. 1” ООД с ЕИК 202794999, „ЕнПиАй Кепитъл 1” ООД с ЕИК 202794604, „М В. 1” ООД с ЕИК 202796110, „БОРО БЪКС 1” ООД с ЕИК 202795275, „РОС В. 1” ООД с ЕИК 202796103, „ЕнЕн РИ. 1” ООД с ЕИК 202796078, „В. К. 1” ООД с ЕИК 202794629, „Ю.Ф. 1” ООД с ЕИК 202794522, „ДжиКей Л.1” ООД с ЕИК 202794579, „БИ П. 2”ООД с ЕИК 202797881, „В.С.2” ООД с ЕИК 202797917, „ЕнПиАй Кепитъл 2” ООД с ЕИК 202797034, „М В.С 2” ООД с ЕИК 202797956, „БОРО БЪКС 2” ООД с ЕИК 202798150, „РОС В. 2” ООД с ЕИК 202797431, „В.К. 2” ООД с ЕИК 202797027, „Ю. Ф.2” ООД с ЕИК 202797828, „ЕнЕн Р.2” ООД 202797205, „ДжиКей Л. 2” ООД с ЕИК 202796879, солидарно да заплатят на „Енерго Про Продажби“ АД (с променено наименование „Електроразпределение Север“ АД) с ЕИК 103533691 разноските по настоящото производство в размер на  324 лв.

ОСЪЖДА „А. ЪФ Д.” ООД с ЕИК 201942612 да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД (с променено наименование „Електроразпределение Север“ АД) с ЕИК 103533691 разноските по настоящото производство в размер на 129,36 лв.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.