ОПРЕДЕЛЕНИЕ 211

гр. Варна, 30.03.2015г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                             ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 143/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на Р.Д.Д. от гр. Провадия срещу определение64/29.01.2015г., постановено по в.гр.д. 51/2015г. по описа на ОС-ШуменДобрич, с което е прекратено производството по делото и е върната като процесуално недопустима подадената от същата жалба срещу Постановление от 03.11.14г. по изп.д. № 20133620400084 по описа на ДСИ при РС-Нови пазар. Сочи се в жалбата, че в определението неправилно е обсъждана хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК, тъй като са били обжалвани действията на СИ в качеството на жалбоподателката на трето лице, поради което и жалбата й е по чл. 435, ал. 4 от ГПК. Поддържа се, че предмет на жалбата пред ШОС не е постановлението за възлагане, а действията на ДСИ, с които той е извършил публична продан и е издал Постановлението за възлагане, без преди това в качеството й на съсобственик да й се предложи да изкупи по ½ ид.ч. от 4-те ниви и без да е изискана декларация по чл. 33 от ЗС. Наведено е твърдение, че Д. владее тези ниви, вкл. и идеалните части, посочени в постановлението за възлагане, като освен това ги е владеела и при налагане на възбраната и извършването на описа, за което представя доказателства. Определението преграждало пътя за своене на тези имоти, с което се нарушават правата й като съсобственик. Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на ШОС за произнасяне по същество. Към жалбата са представени копия от договори за наем от 30.11.12г. и от 04.10.13г. на нивите, сключени от Р.Д. чрез пълномощника си Н.Д.К., с които е отдала под наем тези имоти на ЕТ за възмездно ползване за период от по 1 година.

В предвидения срок не е постъпил отговор на частната жалба нито от взискателя, нито от длъжника по изпълнителното дело.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, но е неоснователна поради следното:

Производството пред ШОС е било образувано по жалба на Р.Д. в срока за обжалване на Постановлението за възлагане от 03.11.14г., като отново е твърдяла, че владее 4-те ниви изцяло и това владение е било осъществявано и към момента на налагане на възбраната и извършване на описа им. В качеството си на трето лице обжалва на осн. чл. 435, ал. 4 от ГПК действията та ДСИ по изготвянето на постановлението за възлагане и извършване на публичната продан, поради това, че на Д. не е било предложено да закупи продаваемите идеални части от правото на собственост върху посочените 4 ниви., с което са нарушени правата й на съсобственик и при липсата на декларация по чл. 33 от ЗС. Със същите действия е могло да се нарушат и правата на други лица – съсобственици, тъй като делбен протокол от 17.10.01г. по гр.д. № 266/98г. на РС-Нови пазар не е бил вписан в СВ-Нови пазар и в нарушение на чл. 453 от ГПК е противопоставен на взискателите и използван по изпълнителните дела. Претендирано е отмяна на действието на ДСИ по изготвяне на постановлението за възлагане.

От приложеното към делото копие на изпълнително дело № 20133620400084 по описа на ДСИ при РС-Нови пазар се установява, че същото е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на Г.Д.С. против Н.Д.К. за заплащане на сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва от 29.12.03г. като обезщетение за нанесени неимуществени вреди. С молбата взискателят е посочил и изпълнителен способ – възбрана, опис и публична продан на 5 бр. подробно описани ниви, находящи се в землището на с. Мировци, общ. Нови пазар, обл. Шумен. Представени са доказателства, че тези ниви са придобити по наследство от длъжника след смъртта на неговия баща Д. К.Д. /поч. на 19.08.10г. и оставил наследници в лицето на сина си Н. и съпругата си Р.Д.Д./. Правата върху тези имоти наследодателят на длъжника и на жалбоподателката Д., е придобил чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ /извършена в полза на наследниците на общ наследодател в лицето на Д Й П/ и въз основа на одобрен от съда с решение от 17.10.01г. по гр.д. № 266/98г. на РС-Нови пазар разпределителен протокол, по силата на който на Д К.Д. са поставени в дял описаните 5 ниви. На 03.04.13г. е бил извършен опис на същите. На 17.06.13г.е била депозирана от Р.Д. жалба, с която същата в качеството си на трето лице е обжалвала действията на ДСИ по изпълнителното дело, изразяващи се в налагането на възбрана, вписана на 01.04.13г. в СВ-Нови пазар, върху 5-те ниви, за които тя е твърдяла, че са съсобствени. С решение от 19.11.13г. по в.гр.д. № 511/13г. на ШОС са отменени действията на ДСИ, изразяващи се в налагането на възбрана върху ½ ид.ч. от правото на собственост на 5-те ниви. Междувременно на 24.10.13г. Р.Д. е била уведомена за първата насрочена публична продан на ½ ид.ч. от нивите /л. 80 от изпълнителното дело/, която продан е обявена за нестанала. По подадената на 29.10.13г. нова жалба от Р. Д. против действията на ДСИ по обявяването на тази публична продан (с оплаквания, че не й е било предложено да закупи продаваемата ½ ид.ч. от нивите) е било образувано в.гр.д. № 71/14г. на ШОС, който с решение от 25.04.14г. е оставил жалбата без разглеждане като недопустима. За насрочената по искане на взискателя нова публична продан за периода от 04.07-04.08.14г. Р. Д. е била уведомена на 25.06.14г., което е провокирало подаването на нова жалба от Д. на 04.07.14г. В новата си жалба Д. е твърдяла вече, че владее нивите, вкл. и продаваемите ½ ид.ч от тях и към момента на налагането на възбраната и извършването на описа, с което са й нарушени правата на съсобственик, тъй като липсва декларация по чл. 33 от ЗС и не й е предложено да закупи продаваемата ½ ид.ч. от нивите. С определение от 24.09.14г. по в.гр.д. № 501/14г. на ШОС, жалбата е оставена без разглеждане като недопустима /просрочена/ Междувременно проведената публична продан е и завършила с обявяването на Протокол от 05.08.14г. за обявяването на купувач на ½ ид.ч. от 4 от 5-те ниви. На 03.11.14г. ДСИ е издал постановлението за възлагане на ½ ид.ч. от описаните в същото 4 бр. ниви. 

Изложеното по-горе налага извода, че подадената на 17.11.14г. пред ШОС жалба от Р.Д. действително е недопустима по следните съображения:

На първо място, ако се приеме, че жалбоподателката в качеството си на трето за изпълнението лице упражнява защита чрез обжалване действията на СИ по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК – че изпълнението е насочено върху онази ½ ид.ч. от правото на собственост върху 5-те ниви, която също принадлежи на Д., а не на сина й – длъжник по изпълнението, то тя трябва да твърди, че към деня на възбраната им, тя е владяла съсобствените ниви изцяло и само за себе си. При това положение обаче срокът за подаване на тази жалба по чл. 435, ал. 4 от ГПК тече от момента на узнаването от това трето лице за съответното действие на СИ, с което се насочва изпълнението върху тези вещи /и това е всяко действие от постановяването на възбраната до издаването на възлагателното постановление/. В случая обаче, както се установи и по-горе, Р.Д. е обжалвала налагането на възбраната върху нейната ½ ид.ч. от нивите /без да твърди, че тя владее нивите изключително и само за себе си/, поради което и срокът за подаването на жалбата против действията на СИ, изразяващи се в насочването на изпълнението върху ½ ид.ч. от нивите е започнал да тече най-късно от 10.06.13г. /както е твърдяла Д. в жалбата си от 17.06.13г./, когато е научила за наложената възбрана. В нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК е регламентирана защитата на трето за изпълнението лице против незаконосъобразните действия на СИ, когато това трето лице претендира, че е собственик на недвижимия имот и осъществява владение към момента на налагане на възбраната върху същия и тази защита е против всяка действие на СИ, но считано от узнаването на онова първо действие, което е насочено върху този недвижим имот. Това означава, че не може да се атакуват последователно всички извършени от СИ действия от това трето лице. При това положение последната подадена 17.11.14г. жалба се явява просрочена и поради това недопустима.

На второ място, ако се приеме, че жалбоподателката в качеството си на трето за изпълнението лице обжалва издаденото на 03.11.14г. Постановление за възлагане, но не по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК /за който ред, както се посочи по-горе жалбата е просрочена/, а по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК – като отделно обжалваемо действие на СИ, то обжалването отново е недопустимо. Това е така, защото жалбоподателката не твърди да е лице, което е участвало в публичната продан, което е внесло задатък до последния ден на проданта, в която хипотеза единствено е допустимо обжалването на това постановление от третите лица.

Съвсем отделен е въпроса, че релевираните твърдения за евентуална продажба на чужд имот и засягане правата на други лица, са недопустими, тъй като представляват упражняване на чужди права на защита, за което жалбоподателката не е процесуално легитимирана да подава жалби.

С оглед на горното обжалваното определение на ШОС е правилно и законосъобразно и подадената частна жалба следва да се остави без уважение, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р.Д.Д. от гр. Провадия срещу определение64/29.01.2015г., постановено по в.гр.д. 51/2015г. по описа на ОС-ШуменДобрич, с което е прекратено производството по делото и е върната като процесуално недопустима подадената от същата жалба срещу Постановление от 03.11.14г. по изп.д. № 20133620400084 по описа на ДСИ при РС-Нови пазар.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: