Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

71/25.04.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 06.04.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 143/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

С ршение № 61/01.03.2016 год по гр.д. № 4578/2015 год на ВКС на РБ, IV г.о.е отменено решение № 77/22.05.2015 год по в.гр.д. № 160/2015 год на Апелативен съд Варна, г.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания относно приложението на чл. 266 ал.3 във вр. с чл. 294, ал.1 от ГПК.

Предмет на делото е въззивна жалба, подадена от И.С.Ц. чрез процесуалния й представител адв. Р.Д. срещу решение № 198/09.02.2015 год по гр.д. № 884/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е отхвърлен предявеният срещу ответниците И.С.С. и С. Г.Г. иск с правно осн. чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен под формата на нот.акт № 45, том III рег.№ 3862, дело № 478/09.12.2013 год на нотариус Веселин Петров, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 205.

Въззивницата е изложила доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отказал събирането на своевременно поискани от страната доказателства за установяване на релевантни за спора факти, което е довело до незаконосъобразност и необоснованост на решението.

Върховният касационен съд е дал подробно и мотивирано тълкуване на разпоредбите, уреждащи доказването в исковия процес и значението на косвените доказателства за изясняването на спора от фактическа страна. В хипотезата на чл. 135, ал.1, изр. 2 от ЗЗД ищецът, който носи тежестта да докаже знанието за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял, не винаги разполага с преки доказателства за този релевантен факт. Затова е допустимо неговото установяване чрез верига от косвени доказателства, които съдът следва да подложи на съвкупна преценка при постановяване на решението си.

При новото разглеждане на делото с оглед дадените указания и след събиране на нови доказателства, се установява от фактическа страна следното:

Ищцата се легитимира като кредитор на първия ответник по силата на три договора за заем с нотариална заверка на подписите, съответно на 13.12.2012, 14.12.2012 и 15.12.2012 год, всеки от които за сума от 5000 евро и срок за връщане – 31.12.2013 год. За вземанията си ищцата се снабдила с изпълнителни листи, издадени въз основа на заповеди за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

След извършена служебна справка съдът констатира, че гр.д. № 4225/2014 на ВРС, 19 състав и гр.д. № 4232/2014 год на ВРС, 12 състав са приключили с влезли в сила решения, с които уважени исковете с правно осн. чл. 422 от ГПК за установяване вземанията на ищцата И.С.Ц. срещу ответника И.С.С.. С оглед на това следва да се приеме, че първата предпоставка за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е налице, а именно – ищцата е кредитор на първия отнетник.

Няколко дни преди падежа на задълженията по договорите за заем, на 09.12.2013 год между ответниците е сключен договор за покупко-продажба, под формата на нот.акт № 45, том III рег.№ 3862, дело № 478 на нотариус Веселин Петров. Предмет на договора е недвижим имот, собственост на първия ответник – поземлен имот с идентификатор 10135.3506.254 с площ 750 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.3506.254.1 и навес с площ 64 кв.м., за сумата 9900 лв.

От представеното удостоверение за данъчна оценка на имота се установява, че тя е в размер на 24906,30 лв, а според заключението на приетата по делото СТЕ пазарната стойност на имота е 47 370 лв.

От гласните доказателства, събрани при настоящото разглеждане на делото се установява, че въпреки сключената разпоредителна сделка имотът продължава да се владее от първия ответник, включително и към настоящия момент.

Анализът на горните факти води до следните правни изводи:

Предявеният иск е на осн. чл. 135 ал.1 от ЗЗД в хипотезата на възмездна сделка, по отношение на която не е приложима презумпцията по ал.2. Това налага да се прецени наличието на знание за увреждането у двете договарящи страни. По отношение на първия ответник то безспорно е налице. Той е поел задължения по договори за заем да върне заетите суми в срок до 31.12.2013 год. С влезли в сила съдебни решения вземанията на кредитора – ищец са установени по безспорен начин. Разпоредителната сделка е сключена дни преди настъпване на падежа по договорите и то по цена 2,5 пъти по-ниска от данъчната оценка и 4,8 пъти по-ниска от пазарната стойност на имота. Нарушена е в значителна степен еквивалентността на насрещните престации, като в патримониума на длъжника е постъпила сума, значително по-ниска от стойността на отчужденото имущество. По този начин е увреден интереса на кредитора.

За настъпване на последицата по чл. 135 ал.1 от ЗЗД е необходимо и лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането.

В своето отменително решение, ВКС на РБ е дал подробни указания за значението на косвените доказателства в хипотезите, когато за кредитора е невъзможно да разполага с преки доказателства относно действителните отношения между длъжника и неговия контрахент. Знанието за увреждане е субективен елемент от фактическия състав на чл. 135 ал.1 от ЗЗД. Затова неговото установяване представлява доказателствена трудност за ищеца, но то може да се извлече въз основа на верига от косвени доказателства, от които да се достигне до убедителен извод за съществуването му.

Обстоятелствата, че ответницата-приобретателка на имота не се е нанесла в него, не го владее и не го ползва, придобила го е на изключително занижена цена, като едновременно с това е придобила от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена, преценени в съвкупност с факта, че именно ответникът-прехвърлител (и длъжник на ищеца) продължава да живее в имота представляват тази верига от косвени доказателства, които дават основание да се приеме, че и двамата ответници са договаряли със знанието за увреждане на кредитора-ищец.

Поради това настоящият състав намира, че е осъществен изцяло фактическият състав на чл. 135 ал.1 от ЗЗД – първият ответник в качеството му на длъжник на ищцата се е разпоредил с процесния имот чрез възмездна сделка, която е увреждаща поради това, че покупната цена е многократно занижена спрямо стойността на отчужденото имущество, и това е станало при знанието на договарящите страни.

Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск – уважен. С оглед изхода на спора в тежест на ответниците следва да се присъдят разноските по делото в размер на 4899,36 лв, които те следва солидарно да заплатят на ищцата.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 198/09.02.2015 год по гр.д. № 884/2014 год на Окръжен съд Варна и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОБЯВЯВА за недействителен в отношенията между И.С.Ц. с ЕГН **********, И.С.С. с ЕГН ********** и С. Г.Г. с ЕГН ********** договора за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 45, том III, рег.№ 3862, дело № 478 от 09.12.2013 год на нотариус Веселин Петров с рег.№ 205 и район на действие Районен съд Варна, на следния недвижим имот: поземлен имот в гр.Варна, местност „Пчелина” с идентификатор 10135.3506.254 с площ от 750 кв.м. по предходен документ за собственост, а по скица с площ от 800 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор 10135.3521.1, номер по предходен план 254, при съседи: имоти с идентификатори 10135.3506.252, 10135.3506.253, 10135.3506.1085 и 10135.3506.239, заедно с построената в същия поземлен имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.3506.254.1 и навес с площ от 64 кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота.

ОСЪЖДА солидарно И.С.С. с ЕГН ********** и С. Г. Г. с ЕГН ********** да заплатят на И.С.Ц. с ЕГН ********** разноските по делото в размер на 4899,36 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)