Р Е Ш Е Н И Е

125

гр.Варна, 21.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:       ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                    МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.М. в.гр.д.№144/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.294 от ГПК.Образувано след като с решение №46/18.03.2015г., постановено по гр.д.№5692/14г. по описа на ВКС, І гр.о., е отменено решение 86/11.06.2014г., постановено по в.гр.д.№240/14г. по описа на ВАпС, гр.о. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззив -ния съд.Подадена е въззивна жалба от Община Аксаково против решение № 231/24.02.2014г., постановено по гр.д.№3353/13г. по описа на ВОС, гр.о., в час- тите му, с които Община Аксаково е осъдена да заплати на А.И.А. увеличената стойност на имот, представляващ общинска земя-парцел ІХ, кв.29 по плана на с.Игнатиево, Община Аксаково, област Варна, с административен адрес ул.”Слави Дойчев”№86, в следствие на извършените от ищеца подобрения в периода м.декември 2002г. до 30.07.2005г. въз основа на договор №9/20.02.2000г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот, общинска собственост, вписан в книгите за вписвания на 17.02.2000г., том ІІ, №93, вх.рег.№1106 на Служба вписвания, на обща стойност 23 258лв., на осн. чл.72, ал.1 от ЗС, както и Община Аксаково е осъдена да заплати на А.И.А. сума в общ размер на 2 315, 66лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалва - ната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск се отхвърли.Претендират се разноски.

Въззиваемият А.И.А. поддържа становище за неоснова -телност на жалбата и моли решението на ВОС в обжалваната му част да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и в уточняващата такава към нея от 14.12.2012г. ищецът А.И.А. излага, че въз основа на заповеди на кмета на Община Аксаково и сключени впоследствие договори му е било учредено пра- во на строеж върху общински имот, представляващ парцел ІХ, кв.29 по плана на с.Игнатиево, Община Аксаково, за изграждане на едноетажен обект „Спор - тна зала”, състоящ се от спортна зала №1, спортна зала №2, магазин за спортни стоки, кафе - сладкарница, офис и два склада, с обща застроена площ от 280 кв.м.След откриване на строителната площадка и определянето на строителна линия с протокол от 20.08.2002г. извършил строително - монтажни работи: изкоп на основи на целия обект, кофраж, армировка - основи и плоча А, изливане на бетон - основи и плоча А, а след изливане на плоча А започнал изграждането на офиса, от който изградил тухлени стени, стоманобетонови греди и колони, бетонова покривна конструкция.На 30.07.2005г. е съставен акт за приемане конструкцията на офиса.Поради липса на средства временно преустановил строителството, като срокът на издаденото разрешение за строеж изтекъл, предвид което поискал от Община Аксаково да му бъде издадено ново разрешение за строеж. В отговор на искането му получил от Община Аксаково писмо от 04.05.2012г., с което го уведомяват, че съгласно изготвения на 24.02.2012г. констативен протокол от служители на общинската администрация грубият строеж на обект „Спортна зала” не е завършен, предвид което отстъпеното право на строеж с договор №9/10.02.2000г. се е погасило в полза на общината, считано от 10.02.2005г.При последвалата среща със служители на общината му било заявено, че общината ще отстъпи на друго лице правото на строеж за доизграждане на обекта.Поради погасяване по давност на правото на строеж община Аксаково е придобила собственост по приращение върху извършените от ищеца в имота подобрения.Последните извършил в качеството си добросъвестен владелец въз основа на учреденото му право на строеж и въз основа на надлежно одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение на строеж.Подобренията увеличават стойността на имота със сумата от 19 652, 19лв., която сума претендира ответникът Община Аксаково да бъде осъден да му заплати.

Ответникът Община Аксаково в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че отстъпеното в полза на ищеца право на строеж върху общински имот е погасено по давност, считано от 10.02.2005г., към който момент /изтичане на 5 години от отстъпване правото на строеж/ сградата не е била завършена в груб строеж по см. на §5, т.46 от ДР на ЗУТ.Оспорва твърденията на ищеца, че всички строително-монтажни работи са били извършени от ищеца в 5 годишния срок от учредяване правото на строеж, като поддържа, че представените писмени доказателства свидетелстват, че такива са извършвани и след 10.02.2005г., вкл. през 2007г. и 2011г.Твърди, че всички извършени подобрения след посочената дата са незаконни като изпълнени без учредено право на строеж и за тях ищецът не може да претендира права по реда на чл.72 от ЗС.Твърди и, че в резултат от извършеното строителство в имота от ищеца стойността му не е увеличена, а напротив намалена, т.к. построеното не представлява завършен обект, не е годно за обикновено ползване от община и ограничава упражняването на правото й на собственост в пълен обем.След уточнение от ищеца в първото по делото о.с.з., че е извършвал СМР в имота до датата на издаване на акт обр.14 за офиса/30.07.2005г./ е направил възражение за изтекла погасителна давност.

С протоколно определение от 02.07.2013г. е допуснато по реда на чл.214 от ГПК изменение в цената на иска чрез увеличение от 19 652, 19лв. на 20 717лв., а с протоколно определение от 29.10.2013г. е допуснато увеличение в цената на иска от 20 717лв. на 25 524лв.

С влязло в сила в тази му част решение искът е отхвърлен в частта му за разликата над 23 258лв. до 25 524лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и прило - жимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Въззивникът Община Аксаково е собственик на недвижим имот с адм.адрес  гр.Игнатиево, Община Аксаково, ул.”Слави Дойчев”№86, съставляващ УПИ ІХ, кв.29 по плана на гр.Игнатиево, легитимиращ се с АОС №8/19.02.1997г. с предвиждане по ЗРП „за озеленяване”.След съставянето на акта със заповед на кмета на община от 1998г. е изменен ЗРП с предвидено застрояване на имота със спортна зала.Върху същия на въззиваемия е било отстъпено от въззивника след взети решение за това от Общински съвет Аксаково през 1996г. и 1998г. право на строеж по реда на чл.37 от ЗОС, вр. §8 от ПЗР на ЗОС, първоначално със заповед от 22.03.1999г. и сключен въз основа на нея договор от 10.05. 1999г. за изграждане на спортна зала с площ от 200 кв.м., а впоследствие със заповед от 27.01.2000г. и сключен въз основа на нея договор от 10.02.2000г. /вписан в СВ-Варна на 17.02.2000г./ за изграждане на спортна зала, представ -ляваща едноетажна масивна постройка със разгърната застроена площ от 280 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект.Съгласно посоченото в договора същият влиза в сила в деня на сключването му.На 02.11.1999г. е издадено разрешение за строеж.Строителната площадка е открита и са определени строителната линия и ниво с протокол от 20.08.2002г.От ангажираните гласни доказателства - показанията на св.С.Калчев и И.Недев, кредитирани от съда като базирани на непосредствени впечатления и кореспондиращи с ангажира -ните писмени такива /дневник на бетоновите работи, документи относно влаганите строителни материали, акт за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 19.07.2005г. и акт за приемане на конструкция от 30.07.2005г./ се установява, че основно строителството е осъществявано в периода декември 2002г.-август 2005г.Не е спорно между страните, а и се установява от изслушаните в производството СТЕ, че обектът, за който е било учредено право на строеж, не е бил завършен в петгодишен срок.Изпълнени са основите и са положени бетонови настилки на части от обекта-спортна зала №1, спортна зала №2, магазин за спортни стоки, кафе - сладкарница, а на офиса са изпълнени основи, стоманобетонови греди и колони, положена тухлена зидария и покривна плоча/за него е издаден цитираният акт от 30.07.2005г./.Разрешението за строеж не е било издадено за отдел -ни етапи/части/ от сградата, които да могат да се изпълняват и ползват самос - тоятелно, а общо за едноетажен обект, съставляващ спортна зала на един етаж с отделни помещения в нея, предвид което и с оглед разрешенията, дадени в ТР №1/04.05.2012г. на ОСГК на ВКС, следва да се приема, че с незавършване на цялата сграда в груб строеж по см. на §5, т.46 от ДР на ЗУТ в петгодишен срок от предоставяне правото на строеж е можел да настъпил ефектът, предвиден в чл.67 от ЗС, т.е. да се е погасило по давност правото да се построи сгра -дата в полза на собственика на земята.След погасяването му Община Аксаково придобива по приращение изграденото върху имота, а бившият суперфициар придобива вземане за извършените от него подобрения.От заключението на единичната и тричленните СТЕ, изслушани при настоящото разглеждане на делото от въззивна инстанция, се установява, че извършените СМР са с добро качество и не са нарушени или увредени от атмосферни условия.Същите обективно увеличават стойността на имота.Съдът кредитира заключението на тричленната СТЕ от 09.06.2015г., като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните, съгласно което стойността на процесния имот, в случай, че върху него не бяха изпълнени СМР, би възлизала на 13 900лв./взети са предвид пазарни аналози и е приложен корекционен пазарен коефициент -10%/, а неговата стойност с така извършеното строителство възлиза на 31 000 лв./взето е предвид и са приложени съответните коефициенти, с оглед обстоятелството, че евентуалният купувач купува земя с недовършено стро -ителство, както и, че придобива строежа на цена по-ниска от цената на извършените разходи за осъществяването му/.Следователно установява се, че ако въззивникът продаде имота в сегашното му състояние би получил по-висока цена, в сравнение с това, ако го продаваше без извършеното строителство.Обстоятелството, че съгласно обясненията на в.л. в о.с.з. на 01.07.2015г. понастоящем на пазара на недвижими имоти няма търсене на имоти с точно такова незавършено строителство, не означава, че обективно не се увеличава стойността на имота с извършеното в него строителство.При дадената цена вещите лица са се съобразили с евентуалните негативи от това, че приобретателят трябва да използва това, което вече е изградено и да надгражда /предвижданията за имота по застроителния план не са променени/, или евентуално може да го премахне, като в този случай са намалили цената на имота с коефициент.По изложените съображения съдът приема, че увеличената стойност на имота към настоящия момент е в размер на 17 100лв.

Строителството на обекта е извършвано в периода от учредяване правото на строеж до началото на месец август 2005г.До този момент, а и впоследствие - до 2012г., Община Аксаково не се е позовавала пред въззивника на изтичане на срока, за който е учредено правото на строеж, съответно на неговото погасява -не.Доколкото срокът по чл.67 от ЗС е давностен, неспазването му не води авто- матично до погасяване на правото на строеж.В тази връзка и извършените от въззиваемия подобрения в периода от 2000г. до 2005г./основно 2002г. и 2003г./ са извършвани въз основа на отстъпеното му към този момент право на строеж, като не може да се приеме автоматично, че към този период той е знаел, че правото на строеж ще бъде погасено по негова вина.В тази връзка и за извършените в този период подобрения следва да се приеме, че има качес- твото на добросъвестен подобрител, съответно правата по чл.72 от ЗС.Дори и, обаче да се възприеме обратното становище, а именно, че макар и същият по време на извършване на подобренията да е имал съзнанието, че упражнява свои правомощия, получени на валидно юридическо основание, но доколкото отпадането на правата му се дължи на собственото му виновно поведение, то за подобренията има правата на недобросъвестен подобрител, то в настоящия случай увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения е на по-ниска стойност от вложените за направата им разходи, т.е. и по правилата на чл.74 от ЗС въззиваемият има вземане в размер на 17 100лв.

Въззивникът се позовава на изтекла погасителна давност.Съгласно разясненията, дадени в ТР №88/64г. на ВС и ППВС №6/74г., погасителната давност за вземането на владелеца за извършените от него подобрения започва да тече от прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласие на собственика или най-късно, когато бъде смутено от собственика по исков ред. Трактовката е свързана с това, че докато владелецът, извършил подобре -нията, се намира във владение на имота, а съответно собственикът е извън него и не са ползва от тях, като същевременно той ще дължи обезщетение на подобрителя само ако тези подобрения съществуват към момента на постановяване на решение в производството по повод тях/до тогава те могат и да намалят стойността си или да погинат и рискът е за подобрителя/, то й погасителната давност няма да тече до настъпване на някое от посочените условия, независимо, че подобренията са били извършени в един по-ранен момент.

Датата на подаване на исковата молба е 03.12.2012г.Не се установява в производството, че към 03.12.2007г. въззиваемият вече е преустановил владението на имота, превърнал го е в държание със съгласието на собственика или против него Община Аксаково е предявила иск за собственост.Напротив уста -новява се, че към тази дата той все още е бил във владение на имота, вкл. извършвани строителни дейности през 2007г. и 2011г., вкл. и съгласно твърде -нията на самия въззивник /твърди, че негови служители през 2011г. са устано -вили, че в имота все още се осъществява строителството, а през 2012г. са установили, че е изоставен/, който и не е оспорил обстоятелството, че въззиваемият е поискал от него подновяване на издаденото разрешение за строеж, за да продължи строителството, по повод която молба и Община Аксаково го е уведомила, че счита правото на строеж за погасено.В тази връзка и доколкото не се установи, че към 03.12.2007г. са били налице предвидените предпоставки, за да започне да тече погасителната давност, то й съдът приема, че направеното възражение е неоснователно, като е ирелеватно по изложените по-горе съображения, че основното строителство е извършено до м.август 2005г.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е частично основателен, а именно до размера от 17 100лв., до който следва да бъде уважен.Решението на ВОС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено в частта му до размера от 17 100лв., съответно отменено за разликата над 17 100лв. до 23 258лв. и вместо него постановено друго, с което искът в тази му част се отхвърли.Решението следва да бъде отменено и в частта му за присъдените разноски на А.А. за разликата над 1702, 54лв. до 2 315, 66лв.На Община Аксаково за първа инстанция следва да се присъди още сумата от 216, 47лв.При първото разглеждане на делото от ВАпС Община Аксаково е направила разноски в размер на 1 715,16 лв./д.т. 465, 16лв. и адв. възнаграждение 1 250лв./.От тях съразмерно се следва сумата от 454,12 лв. А.А. е направил разноски от 600лв.-адв.възнаграждение, от тях съразмерно се следва сумата от 441,14лв. Пред ВКС Община Аксаково е направила разноски в размер на 1 745, 16лв./д.т. 30лв., д.т. 465, 16лв. и адв.възнаграж -дение 1 250лв./.От тях съразмерно се следва сумата от 462, 06 лв.Претендираните разноски за самолетен билет не се присъждат, т.к. не представляват съдебно-деловодни разноски по см. на чл.78 от ГПК.А.А. е направил разноски от 600лв.-адв.възнаграждение, от тях съразмерно се следва сумата от 441, 14лв.При настоящото разглеждане на делото от въззивна инстанция Община Аксаково е направила разноски в размер на 1550лв./възнаграждение за в.л. 300лв. и адв.възнаграждение 1 250лв./.От тях съразмерно се следва сумата от 410, 39лв.А.А. е направил разноски от 160лв.-възнаграждение за в.л., от тях съразмерно се следва сумата от 117, 64лв.Общо на А.А. за въззивна и касационна инстанция, съразмерно с уважената част от иска и общия размер, разглеждан от тези инстанции, се следват 992, 92лв., а на Община Аксаково за първа, въззивна и касационна инстанция, съобразно с отхвърлената част от иска сумата от 1 543, 04лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №231/24.02.2014г., постановено по гр.д.№3353/ 13г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Община Аксаково е осъдена да заплати на А.И.А. увеличената стойност на имот, представляващ общинска земя-парцел ІХ, кв.29 по плана на с.Игнатиево, Община Аксаково, област Варна, с административен адрес ул.”Слави Дойчев” №86, в следствие на извършените от ищеца подобрения в периода м.декември 2002г. до 30.07.2005г. въз основа на договор №9/20.02.2000г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот, общинска собственост, вписан в книгите за вписвания на 17.02.2000г., том ІІ, №93, вх.рег.№1106 на Служба вписвания, на обща стойност 17 100 лв.; 2/ Община Аксаково е осъдена да заплати на А.И.А. сума в общ размер на 1 702,54лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, съобраз -но уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОТМЕНЯ решение №231/24.02.2014г., постановено по гр.д.№3353/13г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Община Аксаково е осъдена да заплати на А.И.А. увеличената стойност на имот, представ -ляващ общинска земя-парцел ІХ, кв.29 по плана на с.Игнатиево, Община Аксаково, област Варна, с административен адрес ул.”Слави Дойчев” №86, в следствие на извършените от ищеца подобрения в периода м.декември 2002г. до 30.07.2005г. въз основа на договор №9/20.02.2000г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот, общинска собственост, вписан в книгите за вписвания на 17.02.2000г., том ІІ, №93, вх.рег.№1106 на Служба вписвания, на обща стойност, представляваща разликата над 17  100 лв. до 23 258лв.; 2/ Община Аксаково е осъдена да заплати на А.И.А. сумата, представляваща разликата над 1 702, 54лв. до 2 325, 66лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.А. с ЕГН ********** *** иск в частта му за осъждане на ответника да заплати сумата, представляваща разликата над 17 100лв. до 23 258лв., претендирана като увеличена стойност на недвижим имот, представляващ общинска земя - УПИ ІХ, кв.29 по плана на гр.Игнатиево, Община Аксаково, област Варна, с административен адрес ул.”Слави Дойчев” №86, в следствие на извършените от ищеца подобрения в периода м.декември 2002г. до 30.07.2005г. въз основа на договор №9/20.02.2000г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот, общинска собственост.

ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати на А.И.А. с ЕГН ********** *** сумата от 992,92лв., пред -ставляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна и касационна инстанции, съразмерно с основателната част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Аксаково сумата от 1 543,04лв., пред -ставляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа, въззивна и касационна инстанции, съразмерно с неоснователната част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ