Р Е Ш Е Н И Е

91

гр.Варна,31.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№145/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М.С.М. против решение №7/05.01.2016г., поста -новено по гр.д.№1743/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предя -вените от жалбоподателя против ЧСИ Р. Т., при участието на третите лица помагачи ЗАД „Армеец”, гр.София и „Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД, гр. София, искове за заплащане на сумата от 43 585, 90лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на реална загуба-платена сума в размер на 36 000лв. по изп.д.№20067170400020 на ЧСИ Р. Т. чрез реализирана от ответника публична продан на ½ ид.ч. от собствения му недви- жим имот - апартамент №120, в гр.Варна, бул.”Царевец”№55, вследствие противоправно бездействие на ответника на 10.10.2006г. въпреки изричното сезиране да извърши прихващане на вземането на ищеца от А. Р. К. по изп.д.№148/06г. по описа на ответника ЧСИ със задължението, което има към съ -щото лице по изп.д.№20/06г. по описа на ответника ЧСИ до размера на по-малкото от тях, както и сумата от 7 585, 90лв. чрез прекратяването на 07.02.2011г. на изп.д. №20/06г., без да извърши исканото прихващане, на осн. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумата, както и е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 2 208лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни  съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени.Претендират се разноски.

Въззиваемата ЧСИ Р.Т. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Третите лица помагачи ЗАД „Армеец”, гр.София и „Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД, гр.София поддържат становище за неоснователност на въззивната жалба и молят решението на ВОС да бъде потвърдено

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата молба и уточняващите такива към нея от 22.06.2015г. и 01.07.2015г.  ищецът М.С.М. излага, че с решение, постановено по гр.д.№2031/ 02г. по описа на ВОС, е бил осъден да заплати на А. Р. К. сума в размер от 38 756, 20лв., както и разноски в размер на 2 650лв.С издадения по цитираното дело изпълнителен лист е било образувано изп.д.№20067170400020 по описа на ответницата ЧСИ Р. Т. с рег.№717 и район на действие ВОС, по което дългът, общо с разноските, сторени по изп.дело, възлиза на 43 585 90лв.По ч.гр.д.№700/06г. по описа на ВРС, ХХХIII състав А. Р. К. е бил осъден да му заплати сума в размер от 48 000лв., както и разноски в размер на 1 640лв.С издадения по делото изпълнителен лист е било образувано изп.д.№20067170400148 по описа на ЧСИ Р.Т. и като взискател по същото ищецът е поискал от съдебния изпълнител да се извърши прихващане между двете вземания.А. К., въпреки, че е бил уведомен за образуваното против него изпълнително дело, е цедирал вземането си по изп.д.№20067170400020 с договор за цесия от 15.09.2006г. на Н. И. К. Ответницата не предприела необходимите действия за извършване на прихващане и без основание отказала да извърши това действие.Вместо това провела по изп.д.№20067170400020 публична продан на ½ ид.ч. от собствения му недвижим имот, като е възложила същия на цесионера Н. К. за сумата от 36 000лв.С това й е причинил реална загуба в размер на 36 000лв.През 2010г. ищецът като длъжник по изп.д.№2006717 0400020 отново поискал да бъде извършено прихващане на дълга му по това дело с вземането му по делото, по което той е взискател.Формално ЧСИ е извършил прихващане на остатъка от 7 585, 90лв. през 2010г., както и е прекратила делото на 07.02.2011г., но впоследствие, след като е била сезирана ВРП, последната през 2014г. е приела, че документите, изготвени от ЧСИ за извършеното прихващане, нямат характеристиката на документ, а представляват ръкописни изчисления, написани на бял лист без правно значение, т.е. отново е налице бездействие на ответницата да извърши исканото прихващане, от което ищецът е претърпял вреда в размер на 7 585, 90лв., т.к. е намаляло имуществото му с посочената сума.Претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 43 585, 90лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, следствие от противоправното поведение на ЧСИ Р. Т., ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумата. 

Ответникът ЧСИ Р. Т. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че исканото от взискателя М.М. удовлетворяване на вземането му по изп.д.№20067170400148 чрез прихващане на задължението му по изп.д.№20067170400020 е отказано от ЧСИ, т.к. А. К. е възразил против исканото прихващане, защото вземането към него към посочения момент не произтича от влязло в сила съдебно решение и е оспорено по съдебен ред.Отказът на ЧСИ да извърши исканото прихващане е потвърден след обжалването му пред ВОС с влязло в сила на 13.12.2006г. съдебно решение.В периода 13.12.2006г.-16.02.2009г. взискателят по изп.д.№20067170400148 не е поискал извършване на изп.действия, а на 16.02.2009г. е подал молба за прекратя -ване на производството по делото и връщане на изп.лист.Впоследствие с него е образувано ново дело пред СИС при ВРС, а от последната изпратено на ЧСИ Р. Т. и образувано под №681/10г.На 28.10.2010г. по изп.д.№20067170400020 е постъпила молба от длъжника М.М., с която същият я уведомява, че извършва прихващане на дължимите суми по това изп.дело/с остатък към тази дата в размер на 7 585, 90лв./ с установеното му към този момент с влязло в сила съдебно решение вземане като е поискал прекратяване на изп.дело.На 03.11.2010г. ЧСИ е прекратил производството по изп.д.№20067170400020 като е приел, че задължението на длъжника М.М. в размер на 7 585, 90лв. е погасено чрез прихващане на вземането му към А. К., което от своя страна не би могло да е във вреда на М.М., т.к. е намалило дълга му по делото, вслед -ствие което и делото е прекратено.Ако и да се приеме, че прихващане не е извършено, то за ищеца също не е настъпила вреда, т.к. същият може да събере пълния размер на своето вземане по изп.д.№681/10г., за което от своя страна на 20.04.2011г. М.М. е подал молба за прекратяване и изпращането му на СИС при ВРС за продължаване на изпълнителните действия, където е образувано в ново дело - изп.д.№157/11г.Действията на ЧСИ по изп.д.№20067170400020 и по изп.д.№681/10г. са били обжалвани, вкл. относно отказа да се извърши прехващане и извършването на публичната продан, като са били потвърдени с влезли в сила решения на ВОС, което изключва тяхната противоправност.В условие на евентуалност възразява за погасяване по давност на отговорността й за вреди, произтичащи от нейни действия през 2006г.

По искане на ответника, направено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, са привлечени като трети лица помагачи на нейна страна ЗАД „Армеец”, гр.София, с което дружество е имала сключена задължителна застраховка „професионална отговорност на ЧСИ” за периода 15.03.2006г.-14.03.2007г. и „Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД, гр.София, с което дружество е имала сключена задължителна застраховка „професионална отговорност на ЧСИ” за периода 15.03.2010г.-14.03.2011г.

Третите лица помагачи в депозираните становища поддържат становище за неоснователност на предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ.

С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№2031/02г. по описа на ВОС, гр.о., М.С.М. е осъден да заплати на А. Р. К. сумата от 38 756, 20лв., както и сумата от 2 650лв., представляваща раз -носки.С издадения на 29.03.2004г. по цитираното дело изп.лист по молба на А.К. е образувано на 26.04.2004г. изп.д.№1146/04г. по описа на СИС при ВРС.ПДИ е връчена на длъжника М.М. на 12.05.2004г.

В периода от образуване на делото до м.03.2006г. по същото не са извършвани действия, т.к. между страните е водено производство по предявен от А.К. против М.М., И.М. и А.М. иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД, като с влязло в сила на 16.03.2006г. съдебно решение е обявен за относително недействителен по отношение на А.К. договор за дарение, обективиран в н.а.№255/02г., с който М.М. и И.М. са дарили на дъщеря си А.М.а собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №120, находящ се в гр.Варна, ул.”Царевец”№55, бл.2, вх.А, ет.6, като сделка, увреждаща правата му на кредитор за посоченото вземане от 38 756, 20лв.

След успешното провеждане на иска с пр.осн. чл.135 от ЗЗД взискателя А.К. с молба от 27.03.2006г. е насочил принудителното изпълнение върху горепосочения недвижим имот.Наложена е възбрана, вписана в СВ-Варна на 12.04.2006г., като за същата длъжникът и съпругата му недлъжник са уведомени на 14.04.2006г.

По възлагане от взискателя по реда на §3 от ПЗР на ЗЧСИ делото е продължено считано от 14.06.2006г. от ЧСИ Р.Т. и образувано като изп.д.№200671704 00020.Насрочен е опис на имота, извършен на 26.06.2006г. в присъствието на длъжника, съпругата му и процесуалните им представители.Изготвена е оценка. Против насочване на изпълнението към посочения имот чрез извършване на опис и оценка и отказ на ЧСИ да промени способа за изпълнение чрез събиране на вземането чрез удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника е била подадена жалба от М. по реда на чл.332 от ГПК/отм./, оставена без уважение с решение от 04.08.2006г., постановено по гр.д.№1210/06г. по описа на ВОС, гр.о.След поста -новяване на това решение ЧСИ е насрочил с разпореждане от 01.09.2006г. публична продан на ½ ид.ч. от горепосочения недвижим имот за периода 12.09.2006г.-12.10.2006г. за сумата от 36 000лв.

На 03.10.2006г. е издаден по реда на чл.237 от ГПК/отм./ изпълнителен лист по ч.гр.д.№7000/06г. по описа на ВРС, XXXIII състав, с който А. Р. К. е осъден да заплати на М.С.М. сумата от 48 500лв., дължима по запис на заповед, издаден на 22.06.2006г., с падеж 20.09.2006г., както и разноски в размер на 1 640лв.С цитирания изпълнителен лист по молба на М. М. е образувано на 04.10.2006г. изп.д.№20067170400148 по описа на ЧСИ Р. Т..Взискателят М.М. е поискал да се пристъпи към събиране на взема -нето му чрез прихващане на задължението му по изп.д.№20067170400020.ПДИ е връчена на длъжника А.К. на 04.10.2006г., ведно с молбата на М. за извършване на прихващане.А.К. с молба от 09.10.2006г. е посочил, че не е съгласен с извършване на исканото прихващане, т.к. вземането на М.М. по ч.гр.д.№7000/06г. е оспорено с подадена от А.К. на 09.10.2006г. частна жалба против определението на ВРС от 02.10.2006г., а и т.к. с договор от 15.09.2006г. е цедирал вземането си по изп.д.№20067170400020 /главница - 38 756, 20лв., присъдени разноски - 2 650лв., както и 3лв. за издаване на ИЛ, и разноски в изп.дело -2 166, 70лв./такси и адв.възнаграждение/ общо в размер на 43 575, 90лв. на цесио -нера Н. И. К.

За извършената цесия с договор от 15.09.2006г. М.М. е бил уведомен от цедента А.К. с нотариална покана, връчена на 10.10.2006г.

Не е спорно между страните, че длъжникът по изп.д.№20067170400020 М.М. не е изразявал съгласие по см. на чл.103, ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането по това дело на Н.К. с договора за цесия от 15.09.2006г.Предвид горното и е поискал прихващане на задължението си срещу своето вземане към цедента А. К. За да се извърши обаче подобно прихващане следва условията за компенсиране да са съществували преди съобщаване на цесията.Към този момент вземането на М.М. по ч.гр.д.№7000/06г. не се основава на влязъл в сила съдебен акт-  определението на ВРС от 02.10.2006г. е влязло в сила на 28.11.2006г.Доколкото едното от вземанията не е било ликвидно и ЧСИ с разпореждане от 10.10.2006г. е отказал да счита вземането на взискателя за погасено чрез извършено прихващане и е продължил принудителното изпълнение, като и е конституирал на същата дата като взискател по делото Н.К.Отказът на ЧСИ да бъде прието, че дългът е погасен чрез прихващане, както и конституирането на Н.К. като взискател са били обжалвани от М. по реда на чл.332 от ГПК /отм./ като жалбата му е оставена без уважение с решение от 13.12.2006г., постановено по гр.д.№2016/06г. по описа на ВОС.

С протокол от 13.10.2006г. насрочената публична продан е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.С молба от 18.10.2006г./подадена в изискуемия едноседмичен срок/ взискателят Н.К. е поискал имотът да му бъде възложен по реда на чл.382, ал.1 от ГПК/отм./ за сумата от 36 000лв., която е цена, равна на оценката.С постановление от 26.10.2006г. имотът му е възложен за посочената сума от 36 000лв., като съгласно разпоредбата на чл.384, ал.2 от ГПК/отм./ от посочената дата Н.К. е придобил собствеността върху недвижимия имот.Постановлението за възлагане е било обжалвано от М.М. като жалбата му е оставена без уважение с решение от 13.12.2006г., постановено по гр.д.№2091/06г. по описа на ВОС.

Съдът приема за неоснователни твърденията на въззивника, че въззиваемата с отказа си да извърши прихващане му е причинила загуба в размер на 36 000лв. Доколкото вземането на М.М. не е бил ликвидно, т.е. установено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт към посочения момент със същото не е могло да бъде извършено прихващане, съответно вземането на цесионера Н.К. е съществувало и е подлежало на принудително изпълнение, което и изпълнение ЧСИ е провел съобразно предвиден в ГПК способ, като след нестанала публична продан поради неявяване на купувачи е възложил по реда на чл.382, ал.1 от ГПК /отм./ недвижимия имот на взискателя за вземането му до размера от 36 000лв., която сума е и пазарната стойност на вещта.

С молба от 16.02.2009г. М.М. е поискал да бъде прекратено изп.д.№2006 7170400148 и да му бъде върнат издаденият изп.лист, като молбата му е уважена от ЧСИ с разпореждане от същата дата и делото прекратено.С получения изп.лист по молба на М.М. е образувано на 23.04.2010г. изп.д.№163/10г. по описа на СИС при ВРС.ПДИ е връчена на длъжника на 02.06.2010г.По възлагане от взискателя М.М. от 24.08.2010г. по реда на §3 от ПЗР на ЗЧСИ делото е продължено считано от 10.09.2010г. от ЧСИ Р.Т., като е образувано под №201071704 00681.

В периода след влизане в сила на цитираното постановление за възлагане от 26.10.2006г. до 2010г. взискателят по изп.д.№20067170400020 Н.К. не е поискал извършване на изп.действия за остатъка от вземането си по него/разликата над получените 36 000лв. до пълния размер/.В този период и между М.М., А.К. и Н.К. е водено производство по предявен от първия против останалите двама иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД за обявяване на договора за цесия от 15.09.2006г. за относително недействителен по отношение на ищеца като увреждащ го, приклю -чило с влязло в сила на 08.04.2009г. решение, с което искът е отхвърлен.

С молба от 30.08.2010г. по изп.д.№20067170400020/първоначално грешно подадена по друго дело между същите страни/ длъжникът М.М. е посочил, че с нотариални покани, получени на 27.08.2010г., е уведомил А.К. и Н. К., че извършва прихващане със своето вземане, искал е от ЧСИ да се констатира прихващането и да се отрази по изп.дело.

С молба от 28.10.2010г. до ЧСИ по изп.д.№20067170400020 М.М. е посочил, че с молба от 30.08.2010г. е извършил прихващане на дължимите от него суми по изп.д.№20067170400020 с вземането си към А.К., предвид което е отпаднало основанието за продължаване на изп.дело поради липса на задължение, с оглед което и моли изп.дело да бъде прекратено.

С разпореждане от 03.11.2010г. ЧСИ е уважил молбата на М.М. и е прекратил производството по изп.д.№20067170400020 на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.За прекратяване на делото М.М. е уведомен на 07.02.2011г., а Н.К. и А.К. на 25.02.2011г.Разпореждането не е обжалвано.Самият факт на прекратяване на  изп.д.№20067170400020 с разпореждането на ЧСИ от 03.11.2010г. не би могло да бъде във вреда на длъжника по него М.М., т.к. с този акт спрямо него е преустановено принудителното изпълнение по отношение на остатъка от вземането на Н.К. по делото - 7 585, 90лв.М.М. от своя страна е продължил да иска из -вършването на принудителни действия изп.д.№20107170400681 за целия размер на вземането си по изп.лист от 03.10.2006г., което по негова молба от 20.04.2011г. е изпратено на СИС при ВРС и продължено под №157/11г.

По изложените съображения съдът приема, че с действията си ЧСИ не е причинил имуществени вреди на въззивника в размер на 43 585, 90лв., предвид което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на възззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторе -ните от нея пред настоящата инстанция съдебно-деловодни, които са в размер на 2 196лв., представляващи адв.възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7/05.01.2016г., постановено по гр.д.№1743/15г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на ЧСИ Р. В. Т., рег.№717 и район на действие ВОС, с адрес гр.Варна, ул.”Ангел Георгиев”№18, ет.1, сумата от 2 196лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи - ЗАД „Армеец”, гр.София и „Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД, гр.София на страната на въз -зиваемата.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                             ЧЛЕНОВЕ: