Р Е Ш Е Н И Е

72

гр.Варна, 11.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№146/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от П.С.М. чрез процесуалния му представител адв. М.П. против решение №1675/30.12.2016г., постановено по гр.д.№997/16г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е прието за установено по предявения иск от Д.И.И. против П.С.М., че ответникът дължи на ищеца сумата от 34 500лв., произтичаща от Договор за паричен заем с рег.№ 10356/01.12.2011г. на помощник-нотариус по заместване Д. П. при нотариус Ж. Т. с рег.№214, ведно със законна лихва за забава за неизппълнение на главното задължение за периода от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда  - 07.04.2015г. до окончателното й изплащане, за което е изда- дена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1955 от 08.04.2015г., по която е допусната поправка на ОФГ с Разпореждане №44912 от 10.11.2016г. по ч.гр.дело №3898/15 г. по описа на ВРС, 34 състав, на основание чл.415 и сл. от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, както и П.С.М. е осъден да заплати на Д.И.И.  сумата  от 1 745лв.  разноски по ч.гр.дело №3898/15г. по описа на ВРС и сумата от 1 970лв., представляваща сторени в исковото производство съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемият Д.И.И. чрез процесуалния си представител адв.Т. П. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено в обжалваните му части.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Д.И.И. излага, че на 01.12.2011г. е сключил договор за заем с ответника П.С.М., по силата на който му е предоставил в заем сумата от 34 500лв., а последният се е задължил да му върне тази сума в срок до 30.12.2012г.Договорът е с нотариално заверени подписи с рег.№10356/01.12.2011г. на помощник-нотариус по заместване Д. П., при нотариус Ж. Т. с рег.№214, като ответникът е подписал разписка за получената в заем сума с нотариално заверен подпис с рег.№10358/01.12.2011г.За обезпечаване вземането на заемодателя заемателят е подписал и запис на заповед в полза на първия.На уговорения падеж и впоследствие ответникът не е изпълнил задължението за връщане на дадената в заем сума.По подаденото от Д.И. на 07.04.2015г. заявление е издадена заповед за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  по ч.гр.дело №3898/15 г. по описа на ВРС, 34 състав за сумата от 34 500лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане, ведно с изпълнителен лист.Длъжникът по заповедта П.М. е подал възражение, като на заявителя е указана възможността да предяви установителен иск за вземането си.Предвид изложеното, претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 34 500лв., дължима по договор за паричен заем от 01.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-07.04.2015г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от по ч.гр.дело №3898/15 г. по описа на ВРС, 34 състав.

Ответникът  П.С.М. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Излага в отговора си, че не оспорва автентичността на представените с исковата молба договор за заем и разписка от 01.12.2011г., като същите са подписани от него, но твърди, че реално не е получавал от ищеца в заем сумата от 34 500лв.Действителните отношения между страните са различни.На 01.12.2011г. Д.И. следвало да му предаде сумата от 42 000лв., за което подписали договор.Тази сума била необходима за заплащане на цена по друга сделка, по която задължено лице бил Д.И. и чието задължение бил изпълнил ответникът със собствени средства.Тъй като тази друга сделка била с известен риск, Д.И. пожелал ответникът да му подпише договор за заем и разписка, че му е предал сумата от 34 500лв., както и договор за заем и разписка за сумата от 35 000лв., без фактически да е получавал сумите. Въпреки договора между страните, Д.И. не превел сумата от 42 000 лв. на ответника, от което той претърпял загуба.Тъй като Д.И. не му предал сумата от 42 000лв. и ответникът приел, че подписаните от него договори за заем не го задължават, доколкото същите имали за предназначение само да служат като обезпечение на договора за сумата от 42 000лв. в случай, че същата бъде предадена. Евентуално, ако горното възражение се приеме за неоснователно, твърди, че дого -ворът за заем е унищожаем като сключен чрез измама.Евентуално, ако се приеме, че ответникът дължи на ищеца връщане на сумата по договора за заем, е направил възражение за прихващане със сумата от 42 000лв., която ищецът му дължи по силата на договор от 01.12.2011г. 

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.422, ал.1 от ГПК, вр.240, ал.1 от ЗЗД.

По подаденото на 07.04.2015г. от Д.И.И. заявление е издадена по ч.гр.д.№3898/15г. по описа на ВРС, 34 състав заповед №1955/08.04.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК/в същата е допусната поправка на очевидна фактичедка грешка с Разпореждане №44912/10. 11.2016г. по ч.гр.дело №3898/15 г. по описа на ВРС, 34 състав/, с която П.С.М. е осъден да заплати на Д.И.И. сумата от 34 500лв., представляваща невърната сума по договор за паричен заем от 01.12.2011г., с нотариална заверка на подписите с рег.№10356/11г. на нотариус Ж. Т., рег. №214, район на действие района на РС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-07.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 745лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжникът на 04.04.2016г. с връчване на ПДИ по изп.д. №20127130400144 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№713 и район на действие ОС-Варна/изп. дело е образувано през 2012г. за друго вземане на Д.И. към П.М., по което дело Д.И. е присъединил вземането по издадения по ч.гр.дело №3898/15 г. по описа на ВРС, 34 състав изпълнителен лист от 21.04.2015г./.На 25. 03.2016г. П.М. е подал възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, което следва да се приеме, че е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, доколкото е депозирано преди този срок да започне да тече.За възражението заявителят е уведомен на 22.04. 2016г.Установителният му иск е предявен на 20.05.2016г., т.е. в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

Представен е писмен договор за паричен заем от 01.12.2011г., сключен между Д.И.И. като заемодател и П.С.М. като заемател с нотариално заверени подписи на страните с рег.№ 10356/01.12.2011г. на помощник- нотариус по заместване Д. П. при нотариус Ж. Т. с рег.№214, съгласно който заемодателят се задължава да предаде на 01.12.2011г. в собственост на заемателя сумата от 34 500лв., като е уговорено сумата да се предаде в брой при сключване на договора, а заемателят се задължава да му я върне в срок до 30.12.2012г.Посочено е и, че връщането на заемната сума от заемателя ще бъде обезпечено с издаването на запис на заповед за сумата от 34 500лв. с дата на из -даване 01.12.2011г. с издател П.М. и поемател Д.И. с падеж 30.12.2012г. и място на плащане посочената банкова сметка ***.Уговорена е възнаградителна лихва, както и неустоечна клауза.

Договорът за заем е реален, предвид което и горецитираният такъв сам по себе си не удостоверяват сключването на договор за заем между страните за посочената сума.Представена е разписка, подписана от П.С.М. на 01.12. 2011г. с нотариално заверен подпис с рег.№10358/01.12.2011г., в която същият е удостоверил, че е получил от Д.И.И. сумата от 34 500лв., представляваща договорена сума съгласно чл.1 от договор за паричен заем от 01.12.2011г. Съгласно представеното уведомително писмо, изготвено от нотариус Ж.Т., рег.№214, досежно страните в производството във водения от нея общ регистър съществуват посочените в писмото нотариални удостоверявания от датата 01.12. 2011г. част от които удостоверяването на подписите на страните в цитираните договор за заем и разписка, както и запис на заповед от същата дата с издател П. М. и поемател Д.И. за сумата от 34 500лв. с падеж 30.12.2012г.    

Ценени в съвкупност цитираните разписка, договор за заем и запис на заповед, всички от дата 01.12.2011г., от външна страна установяват, че между страните в производството е бил сключен с получаване на сумата/удостоверено в разписката/ договор за заем на 01.12.2011г. с падеж 30.12.2012г., по силата на който въззивникът е получил от въззиваемия в заем сумата от 34 500лв. и се е задължил да му я върне на посочената дата.

Твърди се, че процесният договор за заем е подписан от страните, така и издадената разписка, с цел да служат като обезпечение по друг сключен между тях договор от 01.12.2011г. за сумата от 42 000лв., която сума въззиваемият по силата на този договор е следвало да предаде на въззивника, защото той от своя страна изпълнил негово задължение за заплащане на цена по трета сделка, която обаче била с известен риск и затова Д.И. пожелал да се сключи процесния договор за цел обезпечение, т.е. по същество се твърди нищожност на договора за заем, т.к. страните не са желаели неговите последици, а са целели заобикаляне на забраната за предварително уговорен начин да се удовлетворява кредиторът Д.И. /който евентуално ще има вземане от П.М. с оглед рисковата трета сделка/ от този предвиден в закона.Не е представен в производството посоченият от въззивника договор за сумата от 42 000лв. от 01.12.2011г., сключен между същите страни/за което му е била дадена възможност/, като не е изложено и неговото съдържание, така и по отношение на третия твърдян договор, за който е посочено само, че бил с известен риск.Не са ангажирани други доказателства, от които да се установяват твърдените от въззивника други правоотношения между страните/за което му е била указана надлежно доказателствената тежест от първоинстанционния съд/.Предвид горното и съдът приема за недоказани твърденията, че процесният договор е сключен в нарушение на закона или го заобикаля и съответно като такъв нищожен.Твърди се от въззивника, извън гореизложеното, и, че реално не е получил от въззиваемия сумата от 34 500лв.По същество това изявление от своя страна съставлява опровергаване съдържанието на изходящия от него частен документ - разписка от 01.12.2011г., в която е удостоверил, че е получил от въззиваемия сумата от 34 500лв., представляваща договорената сума по чл.1 от договора за заем от 01.12.2011г.Доказателства, установяващи твърдяната привидност на волеизявлението, също не са ангажирани.

Предвид недоказване в производството на твърдените пороци на сключения между страните с предаване на сумата от 34 500лв. от Д.И. на П.П. договор за заем от 01.12.2011г. следва да бъде прието, че същият е действителен и валидно обвързва сраните.Не са представени доказателства за връщане на сумата от 34 500 лв. на уговорения между страните падеж - 30.12.2012г., нито впоследствие, с оглед което съдът приема, че предявеният иск с пр.осн. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВОС в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1675/30.12.2016г., постановено по гр.д.№997/16г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е прието за установено по предявения иск от Д.И.И. против П.С.М., че ответникът дължи на ищеца сумата от 34 500лв., произтичаща от Договор за паричен заем с рег.№ 10356/01.12.2011г. на помощник-нотариус по заместване Д. П., при нотариус Ж. Т. с рег.№214,  ведно  със законна лихва за забава за неизппълнение на главното задължение за периода от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда  - 07.04.2015г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1955 от 08.04.2015г., по която е допусната поправка на ОФГ с Разпореждане №44912 от 10.11.2016г. по ч.гр.дело №3898/15 г. по описа на ВРС, 34 състав, на основание чл.415 и сл. от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, както и П.С.М. е осъден да заплати на Д.И.И.  сумата  от 1 745лв.  разноски по ч.гр.дело №3898/15г. по описа на ВРС и сумата от 1 970лв., представляваща сторени в исковото производство съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: