Р Е Ш Е Н И Е

№ 56/09.05.2019 г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

            при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия Славов в.гр.д. № 146 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К.И.Д. ***, представляван от адв. В. З. ***, против решение № 291/21.12.18г., постановено по гр.д. № 247/18г. по описа на ОС-Добрич, в частта му, с която е отхвърлен иска му против ответника Д.С.Р. *** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, причинени от нанесена му от ответника в резултат на побой на 11.06.2017г. в покрайнините на с.Орляк, общ.Тервел, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на  лицевите кости на горна челюст, вкл. на ябълчната кост вляво, счупване на коронката на първия горен резец вляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представляващо проникване в черепната кухина, престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, пр. 5, алт. 2 и пр. 6, алт. 1 във вр.с ал. 1 от НК, за което ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение № 22 от 19.10.2017г. по НОХД № 126/2017г. на ТРС, за разликата над присъдения размер от 12 000 лв. и до претендирания размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането и до окончателното изплащане на сумата. Изложени са съображения, че съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, но същата не е била точно съотнесена към хипотезата на чл. 52 от ЗЗД и определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на изискването за справедливост, съобразно дадените задължителни указания с ППВС № 4/68г. по приложението на посочената материално-правна норма. Поддържа се, че с оглед характера на уврежданията, продължителността и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, липсата на съпричиняването им от пострадалия и съобразно икономическата конюнктура в страната, изискването за справедливост би било изпълнено чрез присъждането на обезщетение в претендирания пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В депозирано допълнително писмено становище, въззивникът чрез процесуалния си представител адв. З., доразвива съображенията си от въззивната жалба.

            Насрещната страна не е депозирала отговор на въззивната жалба. Не се явява и не изразява становище пред въззивната инстанция.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването в отхвърлителната част на обжалваемия съдебен акт, поради което е допустима.

            Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителните му части - за присъденото обезщетение в размер на 12 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, както и за присъденото обезщетение в размер на 110 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди, поради което в тези части същото е влязло в сила.  

            За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и е за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, преживян силен стрес и уплаха, причинени от ответника Р. чрез нанесените на 11.06.17г. на ищеца телесни увреждания –счупване на  лицевите кости на горна челюст, вкл. на ябълчната кост вляво, счупване на коронката на първия горен резец вляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представляващо проникване в черепната кухина, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата /относно момента, от който се претендира присъждане на законна лихва върху обезщетенията – виж уточняващата молба на ищеца с вх. № 3992/19.06.18г./.

            В тази връзка следва да се посочи, че в обжалвания съдебен акт съдът е формирал воля да присъди обезщетение за забава на плащанията за присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, именно от датата на увреждането 11.06.17г. /л. 86/, но в диспозитива е посочил погрешно годината, изписвайки 2016г. вместо 2017г. Това съставлява очевидна фактическа грешка, която е компетентен да отстрани съдът, постановил решението.

            Релевираните пред въззивния съд оплаквания са единствено от ищеца и са свързани с неправилност на първоинстанционното решение, досежно размера на определеното обезщетение. Ответникът не е оспорил първоинстанционното решение в частта относно правнорелевантните факти - извършването от него на вредоносното деяние и нанесените на ищеца телесни увреждания. По тези въпроси първоинстанционното решение е и достатъчно мотивирано и настоящия съд на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тези мотиви. За пълнота на изложението следва да се отбележи следното:

         Налице е влязла в сила осъдителна присъда /на каквато се приравнява и одобреното от съда споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК /, с която е прието, че ответникът Д.С.Р. на 11.06.17г. в покрайнините на с. Орляк, общ. Тервел, обл. Добрич, причинил средна телесна повреда на ищеца Д., изразяваща се в счупване на  лицевите кости на горна челюст, вкл. на ябълчната кост вляво, счупване на коронката на първия горен резец вляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представляващо проникване в черепната кухина, престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, пр. 5, алт. 2 и пр. 6, алт. 1 във вр.с ал. 1 от НК така протоколно определение от 19.10.17г. по НОХД 126/17г. на РС-Тервел. Осъдителната присъда на осн. чл. 300 от ГПК е задължителна за настоящия съд, разглеждащ иск за гражданските последици от посоченото деяние – относно извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца.

            С исковата молба са били представени и приети като доказателства по делото заверени копия от медицинските документи, представляващи история на заболяването и извършените изследвания на ищеца при лечението му в „МБАЛ-Добрич“ АД, Отделение по неврохирургия за периода от 11.06.17г. до 18.06.17г. От същите се установява, че на 11.06.2017г. в 16.15часа, ищецът е приет по спешност по повод претърпяна черепно-мозъчна травма, като е документирано и състоянието му към момента на приема – същият е бил сънлив, унесен, съобщава за главоболие, гадене, болки в дясно рамо. Поставена му е окончателна диагноза мозъчна контузия, ляво париетално епидурален малък хематом, пневмоцефалия, фрактура на черепа - лява париетална кост, счупване на горна челюст. Приложената терапевтична схема при престоя му в отделението включва вливания, дехидратиращи, антибиотици, кортикостероиди, кръвоспиращи, антиконвулсанти, аналгетици, седатива, витамини и др. Изписан е на 18.06.2017г. с подобрение при преценка предвид събраната анамнеза, клиничното протичане, направените изследвания-КАТ главен мозък и контролен КАТ на главен мозък, че малкият пристенен хематом е в стадий на обратна резорбция и в момента не подлежи на оперативно лечение. Дадени са указания за лечебно-хранителен режим и амбулаторно лечение под контрола на общопрактикуващ лекар и неврохирург, както и за консулт с лицево-челюстен хирург.

            От показанията на разпитания като свидетел по делото С.Ц.У. се установява, че същият е бил помолен на 11.06.17г. да транспортира ищеца със собствения си автомобил до болничното заведение, тъй като повиканата от гр. Добрич линейка закъснявала. Свидетелят заварил ищеца в дома му, описвайки, че същият е бил в тежко състояние – „той само дишаше, не можеше да говори и гледката беше страшна“. На въпросите му ищецът отговарял с жестове. Видими били „две-три пукнатини в черепа“, челюстта му не била добре, както и зъбите. Лицето на ищеца не се виждало от подутина. Качил го в колата си, защото му се струвало, че ищецът ще колабира. Жената на К. тръгнала с тях. След като по пътя за с. Кочмар срещнали линейката и го прехвърлили в нея, свидетелят продължил с автомобила си след линейката до болницата в гр. Добрич и останал с него докато го приемат в неврологичното отделение на 7-мия етаж. Жената на ищеца останала като придружител.

            Според показанията на последната /св. М.С.Д./, които съдът преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, след самия инцидент на 11.06.17г., спругът ѝ бил докаран до дома им с една каруца и тъй като не можел да върви и да стои прав, го сложили на един стол. К. не можел да говори и само мърдал главата си, когато го питали дали го боли. Повикали линейка, но тя се забавила, затова го качили на колата на Севдалин, за да го транспортират до болницата. По време на престоя му в болницата свидетелката била придружител на своя съпруг. Същата сочи, че първоначално ищецът не можел изобщо да става от леглото. Когато искал да стане, за да се вдигне - вдигали леглото с дистанционното. Полека-лека започнал да става, ходели по коридора и обратно в стаята. Сам ищецът не можел нищо да прави, освен да отиде до тоалетната. Не говорел, защото не можел. Само си мърдал леко главата и фъфлел леко. Боляло го. След изписването бил по-добре. Вкъщи приемал лекарства. Говорел много леко, защото не можел да си отваря устата. Продължил да се храни с течна храна и чрез сламка, която промушвали през отвора на счупения му зъб. Това продължило около 2-3 месеца. Свидетелката сочи, че една-две седмици след изписването му от гр. Добрич, К. постъпил в болница в гр.Варна, където му направили операция - сложили му шини на челюстта. Ищецът не е бил придружаван от никого при втория си болничен престой.

            От извършената на 21.06.17г. съдебно-медицинска консултация на ищеца от д-р Д. Димитров се установява, че при прегледа са установени ръбец от рана с дължина от 4 см. на лявата вежда по орбиталния ръб, подобни ръбци от рани и в дясно тилно, слепоочно и теменно – три на брой и в ляво слепоочно – един ръбец; всички ръбци са били спокойни, с прибрани ръбове. Установено било и счупване на коронката на първи горен резец вляво, липсата на около ¾, с оголване на пулпата; и на първия долен резец вляво – счупване на режещия ръб.

            Към доказателствения материал по делото са приложени и документите, съставляващи история на заболяването от болничния престой на ищеца в Клиника по лицево-челюстна хирургия на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД –Варна за периода от 26.06.17г. до 01.07.17г. Видно от същите, ищецът е постъпил за лечение в клиниката по повод фрактурата на горната челюст, получена на 11.06.2017г. след побоя, където под обща оротрахеална анестезия са му поставени шини на Ерих на горна и долна челюст чрез телени лигатури. При извършените инвазивни диагностични и терапевтични процедури е констатирано, че се е резорбирал епидуралния хематом вляво темпороокципитално. Установени са фрактури в областта на темпоралната кост с импресия на вътрешната табула към мозъчния паренхим; фрактура в областта на максилата вляво на предната стена; фрактура на задната стена на ляв максиларен синус; фрактура в областта на лява зигоматична кост; фрактура в областта на максилата, по предна стена на десен максиларен синус, без дислокация на фрагментите. Ищецът е изписан на 01.07.2017г.в добро общо състояние.

            Според показанията на св. Д. ищецът е бил два месеца с шините, през което време пак не е можел да говори и пак се хранел със сламка. Главата го боляла. Вземал лекарства за главата и след като му сложили шини. След като му махнали шините му изписали лекарства да си маже устатата. Не можел да спи вечер, будел се, изпитвал страх, не искал никъде да ходи, отбягвал всички, защото не можел да общува нормално, много се ядосвал. Не можел и да работи, защото не му разбирали какво говори и го било срам заради това. Започнал работа около една година след инцидента, но не бил напълно излекуван. Понастоящем понякога го болели зъбите, главата го боляла и още отбягвал хората, защото не можел да говори много добре, „съскал“. На обща храна минал известно време след като му махнали шините, но ядял по-мекото и на малки хапки. Сега вече можел да яде всичко, но го болял счупения зъб. Посетил зъболекар, който му препоръчал да го лекува, но не бил здравно осигурен, а тогава нямали пари.

            Показанията на свидетелката, досежно промяната в поведението на ищеца след инцидента, се подкрепят и от изложеното от св. У. Последният видял ищеца два месеца след изписването му от болницата в гр.Добрич и го заговорил, за да разбере как се чувства. Последният фъфлел и не говорел, „дърпал се“, въпреки че знаел, че именно свидетелят му бил помогнал след инцидента. Свидетелят познавал ищеца като добър човек, работлив, гледал си семейството, не бил виждал и чувал да псува или да посяга на някого. След случилото се не бил предишното момче, не се оплаквал, но на свидетеля казал, че е притеснен, имал някакъв стрес, не му се говорело.

             Според заключението на вещото лице по СМЕ, изслушано пред първоинстанционния съд, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че с оглед характера на получените травми от ищеца, продължителността на оздравителния процес за всички увреждания е около два месеца. Пред първоинстанционния съд експертът е заявил, че болките на ищеца са в резултат на мозъчната контузия и лицевата травма и могат да продължат дълъг период от време, данни за какъвто вид отрицателни преживявания в по-дълъг период се съдържат и в показанията на двамата свидетели. Продължителността на негативните физически и психически изживявания е предпоставена и от факта на последователното лечение на различните по вид телесни увреждания, тъй като е било в компетентността на медицински специалисти от различни области.

            Съобразно приетото в т. ІІ от ППВС № 4/1968г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно такова. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

            Описаните в одобреното от съда по наказателното дело споразумение телесни увреждания на ищеца, представляват част от престъпния състав, в извършването на който ответникът е признат за виновен, поради което и същите следва да се приемат за установени и от гражданския съд. Същите представляват множество наранявания и фрактури, концентрирани в главата на ищеца - счупване на  лицевите кости на горна челюст, вкл. на ябълчната кост вляво, счупване на коронката на първия горен резец вляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представляващо проникване в черепната кухина. Същите по своя характер са интензивни и са застрашили временно живота на ищеца. Свързани са и с претърпени болки, които в първите около два месеца са били силни, а с времето са намалявали, но и понастоящем при промяна на времето се обострят /така св. Д./. В показанията и на двамата свидетели се посочва, че и до момента ищецът продължава да говори по-различно /“фъфли“, „съска“/, както и че същият страни от хората. Негативните преживявания на пострадалия, който към момента на инцидента е бил на 24 навършени години, са свързани и с преживения стрес и уплаха /така в свидетелските показания на Д./, вегетативни прояви на които са и влошения сън /не можел да спи, често се будел/. Възстановяването на трудовите занимания на ищеца /да ходи на нивата, по думите на съпругата му, тъй като няма данни същият да е бил с постоянна трудова заетост/ е станало след около година от датата на инцидента. Счупването на част от зъба освен претърпените болки, не се свързва от ищеца с негативни преживявания от естетическо естество, а лечението не е проведено поради липсата на средства. Към момента липсват данни за други трайни последици и негативни преживявания, свързани с описаните сериозни травми, претърпени от ищеца, вследствие на нанесения му побой от ответника.

            Имайки предвид всичко изложено по-горе относно вида на телесните увреждания и свързаните с тях болки и страдания, както и негативни психически и емоционални преживявания на ищеца, неговата възраст към момента на настъпването на вредите, тяхната продължителност и интензитет, икономическия стандарт в страната към 2017г., както и съдебната практика относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди по подобни казуси, настоящият състав на съда намира, че макар и несъвършено, но като единствено възможно, парично обезщетение в размер на общо 15 000лв. би било адекватно по размер, който да удовлетворява и принципа на справедливостта. Паричното обезщетение се дължи със законната лихва от датата на деликта 11.06.17г. до окончателното изплащане на сумата.

            Първоинстанционното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част за разликата над присъдената сума от 12 000 лв. до дължимия размер на обезщетението от 15 000 лв. и на ищеца следва да се присъди сумата от още 3 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В останалата обжалвана част за отхвърляне на иска за горницата над дължимия размер от 15 000 лв. до предявения и поддържан пред настоящата инстанция размер от 30 000 лв., решението следва да се потвърди.

            На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС-Добрич сума в размер на още 120 лв., представляваща дължимата ДТ за присъдения размер от още 3 000 лв. На същото основание въззиваемият следва да бъде осъден да заплати и по сметка на въззивния съд сумата от 60 лв. – дължимата ДТ върху допълнително уважената част от предявения иск.

            Въпреки отправеното от процесуалния представител на въззивника - адв. В. З., искане във въззивната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за настоящото производство, същото се явява неоснователно. Това е така, защото по делото не са представени доказателства /договор за правна защита и съдействие/, от който да се установи, че процесуалното представителство е уговорено от страните и осъществено при хипотезата на посочената норма на ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ. Други разноски въззивникът не е направил в настоящото производство и такива не следва да му се присъждат.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 291/21.12.2018г., постановено по гр. дело № 247 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която е отхвърлен иска на К.И.Д. с ЕГН ********** ***, против Д.С.Р. с ЕГН ********** ***, за заплащане на разликата над присъдения размер от общо 12 000 лв. до дължимия размер от 15 000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, причинени от нанесена му от ответника в резултат на побой на 11.06.2017г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на  лицевите кости на горна челюст, вкл.на ябълчната вляво, счупване на коронката на първия горен резец вляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представлява проникване в черепната кухина, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Д.С.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на К.И.Д. с ЕГН ********** *** сума в размер на още 3 000 /три хиляди/ лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, причинени от нанесена му в резултат на побой на 11.06.2017г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на  лицевите кости на горна челюст, вкл.на ябълчната вляво, счупване на коронката на първия горен резец вляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представлява проникване в черепната кухина, ведно със законната лихва върху сумата от 11.06.17г. до окончателното ѝ  изплащане.        

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 291/21.12.2018г., постановено по гр. дело № 247 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич, в частта му, с която е отхвърлен иска на К.И.Д. с ЕГН ********** ***, против Д.С.Р. с ЕГН ********** *** за заплащане на разликата над присъдения размер от общо 15 000 лв. до претендирания размер от общо 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, причинени от нанесена му от ответника в резултат на побой на 11.06.2017г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на  лицевите кости на горна челюст, вкл.на ябълчната вляво, счупване на коронката на първия горен резец вляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представлява проникване в черепната кухина.

            Поради необжалването му, решение № 291/21.12.2018г., постановено по гр. дело № 247 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич, е влязло в сила в частите, с които са били присъдени сумите от 12 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди и от 110 лв. като обезщетение за имуществени вреди.

            ОСЪЖДА Д.С.Р. с ЕГН ********** *** да заплати в полза Окръжен съд-Добрич сума в размер на още 120 /сто и двадесет/ лв., представляваща остатъка от дължимата ДТ върху уважената част от предявения иск, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            ОСЪЖДА Д.С.Р. с ЕГН ********** *** да заплати в полза Апелативен съд-Варна сума в размер на 60 /шестдесет/ лв., представляваща дължимата ДТ върху уважената част от въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

                    

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: