ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Варна, ……….2015г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                             ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 147/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на Р.Х.А. от гр. Добрич срещу определение102/29.02.2015г., постановено по в.гр.д. 856/2014г. по описа на ОС-Добрич, с което е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане подадената от същата жалба срещу отказа от 19.11.14г. на СИ да извърши въвод във владение по влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20107370400725 на ЧСИ с рег. № 737 и район на действие ДОС. Сочи се в жалбата, че определението е немотивирано, неправилно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Счита се, че приетото в обжалваното определение по-тясно определяне на понятието „взискател” по см. на чл. 435, ал. 1 от ГПК е в пряко противоречие с чл. 426, ал. 1 от ГПК. Поддържа се, че като взискател следва да се определи всеки правен субект, по чиято инициатива започва изпълнителното производство. Правото на принудително изпълнение се обективира в изпълнителния лист или прякото изпълнително основание, послужило за образуване на делото. Счита се, че след като жалбоподателката е обявена за купувач по проведената по изпълнителното дело публична продан на описания недвижим имот, и че постановлението за възлагане на този имот е влязло в сила и е вписано в Службата по вписванията, то тя притежава пряко изпълнително основание и на нея й се дължи като на взискател поисканото действие – да се извърши въвод във владение на закупения имот, т.е. тя има качеството на „взискател” по този отделен изпълнителен способ. Допълва се, че за първоначалния взискател вече е безразлично дали купувачът по публичната продан /новият собственик на имота/ ще бъде въведен във владение или не, тъй като той вече е осребрил имота и очаква единствено плащане по паричното си вземане. На практика, след приключване на проданта с влязлото в сила постановление за възлагане, избраният от взискателя способ е приключил и няма как същият да е взискател и по поисканото от купувача действие по въвод във владение. Извеждат се аргументи и от нормата на чл. 474, ал. 5 вр. чл. 521 от ГПК – че за купувача по публична продан е налице вземане за равностойността на вещта при нейното ненамиране у длъжника, което още веднъж сочи на качеството му на взискател. Тълкува се и нормата на чл. 435, ал. 1 от ГПК като се акцентира, че може да се обжалва отказа на СИ да извърши исканото действие, а безспорно в настоящия случай жалбоподателката като купувач на имота е поискала такова действие. Счита се, че е логично на купувача по публичната продан на недвижим имот да се даде възможност да осъществява процесуална защита срещу неправилния отказ на ЧСИ да извърши въвода, а не само възможността по исков ред да претендира вреди от действията/бездействията на ЧСИ. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне по същество от ДОС.

В предвидения срок не е постъпил отговор на частната жалба от никоя от страните по изпълнителното производство.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, но е неоснователна поради следното:

Производството пред ДОС е било образувано по жалба на Р.Х.А. от гр. Добрич срещу отказа от 19.11.14г. на СИ да извърши въвод във владение по влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20107370400725 на ЧСИ с рег. № 737 и район на действие ДОС. В жалбата са били релевирани твърденията, че Р.А. е обявена за купувач на подробно описан недвижим имот по проведената по същото дело публична продан и с постановление от 06.03.14г. ЧСИ й е възложил имота. След неуспешно проведеното обжалване на това постановление от длъжниците, същото е влязло в сила на 16.09.14г. и е било вписано в СВ-Добрич на 25.09.14г. С молба от 26.09.14г. А. е поискала от ЧСИ да я въведе във владение и действието е било насрочено за 12.11.14г., но същото не е било извършено поради представена обезпечителна заповед за спиране на производството по делото. Поради липсата на уведомяване на купувачката за това обстоятелство, тя отново е поискала от ЧСИ да извърши въвода с молба от 19.11.14г., като с разпореждане от същата дата ЧСИ е постановил обжалвания отказ, позовавайки се на обезпечителната заповед. Развити са били аргументи за допустимост на жалбата на осн. чл. 435, ал. 1 от ГПК и за нейната основателност. Поддържано е, че това е пореден опит на самия длъжник по изпълнението Д.Ж.М. да бламира изпълнителния процес.

От приложеното към делото копие на изпълнително дело № 20107370400725 на ЧСИ Л. Тасева с рег. № 737 и район на действие ДОС се установява, че същото е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Общинска Банка” АД, гр. София против кредитополучателя А.М.Р. и поръчителите Д.Ж.М. и А.С.М. за солидарното заплащане на сумата от 72123.88лв. главница, и посочени суми като лихви, неустойки и разноски. Посочен е изпълнителен способ – възбрана, опис и публична продан на ипотекирания в полза на банката имот на А.М.. С влязло в сила на 16.09.14г. /л. 618 от изпълнителното дело/ постановление за възлагане на недвижим имот, апартамент № 1 на ет. 1 от ипотекираната двуетажна жилищна сграда на ул. „Опълченска”, № 26 е възложен на Р.Х. Ариф и на 25.09.14г. същото е вписано в СВ-Добрич. С молба от 26.09.14г. А. е поискала от ЧСИ да осъществи въвода й във владение на имота, който е бил насрочен за 12.11.14г. На 11.11.14г. е депозирана от Петър Димитров Малджиев обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 614/14г. на ДОС, с която е постановено спирането на изпълнението по настоящото изпълнително производство като обезпечение на бъдещия му иск по чл. 440 от ГПК против страните по изпълнителното дело – взискателя и длъжниците. С постановление от същата дата ЧСИ е спрял производството по изпълнителното дело, както и насрочената публична продан за ап. № 2 от двуетажната жилищна сграда. Без да има данни да е уведомявана за това постановление, на 19.11.14г. Рафие А. отново е поискала от ЧСИ да насрочи въвода във владение въпреки обезпечителната заповед. С резолюция от същата дата ЧСИ е оставил без уважение това искане до отмяната на допуснатото обезпечение.

Основният въпрос по настоящото дело е дали купувачът по публична продан, снабден с влязло в сила постановление за възлагане, което е вписано в СВ, има правото да обжалва отказа на СИ да извърши въвод във владение на закупения недвижим имот, поискан на осн. чл. 498, ал. 1 от ГПК.

Действително съобразно нормата на чл. 498, ал. 2 от ГПК въводът може да бъде извършен срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, включително и срещу собственика му, ако той не е упражнил правата си по чл. 435 или по чл. 439, или по чл. 440 от ГПК. Срещу този въвод собственикът може да се брани само с иск за собственост, вкл. и с иска по чл. 440 от ГПК. Подобно ограничение на средствата за защита на държателя на имота, предмет на публичната продан обаче, не означава, че извършването на въвода по чл. 498 от ГПК е задължителен елемент от изпълнителното производство. Този въвод се извършва само в случаите, когато има нужда от него. Той представлява изпълнение на влязлото в сила постановление за възлагане /което безспорно е пряко изпълнително основание/, но не е обособен в самостоятелно производство, което да е различно от това, по което е извършена публичната продан. Този въвод е завършващият етап от публичната продан и е част от нея и именно поради това купувачът на имота не придобива качеството на взискател по изпълнителното дело, а има такова на трето лице, участник в проданта.

Правото на жалба срещу действия на съдебните изпълнители е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването на това право, така и способите и начините за реализацията му се определят от процесуалния закон. Ако в последния не е предвидено такова право на обжалване /било като предмет на обжалваните действия, било като субект с активна процесуална легитимация/, то следва да се приеме, че конкретното действие/бездействие на СИ или е от категорията на необжалваемите изобщо или може да се обжалва само от определени правни субекти. Нормата на чл. 435, ал. 1 от ГПК е посочила обжалваемост на отказите на СИ да извърши искано изпълнително действие, но активно легитимиран е единствено взискателят, а не и третите лица. Това е процесуална разпоредба, която има императивен характер и не може да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. От това следва, че за всички други действия на съдебния изпълнител извън изброените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК не съществува право на обжалване и същите не могат да бъдат предмет на инстанционен контрол по пътя на обжалването на действието. Отделно пък, третите лица, които не са страни в производството по принудителното изпълнение, могат да обжалват действията на съдебния изпълнител само в случаите посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 от ГПК. И двете разпоредби предоставят правото на жалба срещу действията на съдебния изпълнител, на лица, които се намират във владение на вещите или имотите, срещу които е насочено принудителното изпълнение, докато сегашният случай е точно обратният.

Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство, поради което и купувачът по публичната продан не разполага с процесуалната възможност да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши въвода във владение по чл. 498 от ГПК.

Вярно е, че положението на този купувач при настоящата хипотеза е значително затруднено – същият е внесъл покупната цена, но пък не може да упражнява владението върху собствения си имот. От друга страна обаче следва да се има предвид, че спирането на изпълнителното производство по чл. 432, т. 1 от ГПК има действие не само по отношение на страните по него, но и по отношение на третите лица, които на определен етап от производството участват в него. Целта на спирането на изпълнението е да се избегне евентуалното неоснователно имуществено разместване, което би настъпило, ако предявения иск по чл. 440 от ГПК бъде уважен /като се държи сметка най-напред, че покупката на недвижим имот въз основа на публична продан е деривативен, а не оригинерен способ за придобиване на права – чл. 496, ал. 2 от ГПК/. Иначе, провелият успешно защитата си чрез иска по чл. 440 от ГПК /което ще означава, че притежава права, които са противопоставими и на взискателя, а поради това и на купувача по публичната продан – по арг. от чл. 496, ал. 2, изр. 2 от ГПК/ ще бъде принуден да води отделен процес и срещу въведеният в имота купувач по публичната продан, ако въвода междувременно бъде осъществен. Именно и поради това решението, с което е уважен иск по чл. 439 или чл. 440 от ГПК е основание за прекратяване на изпълнителното производство – чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, а спирането на изпълнението като обезпечение на този иск гарантира правата на ищеца и то срещу ответниците по същия.

Докато действа наложеното за обезпечение на иска по чл. 440 от ГПК спиране на изпълнителното производство, съдебният изпълнител не може да извършва, каквито и да са действия по изпълнението, като от това правило няма предвидени изключения за определени действия било с оглед техния вид или с оглед на страните, за които се отнасят.

Изложеното обосновава още веднъж защо законодателят не е предвидил защита на третото лице – купувач по публичната продан, по пътя на обжалване отказа на съдебния изпълнител да извърши въвода му във владение.

С оглед на горното обжалваното определение на ДОС е правилно и законосъобразно и подадената частна жалба следва да се остави без уважение, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р.Х.А. от гр. Добрич срещу определение102/29.02.2015г., постановено по в.гр.д. 856/2014г. по описа на ОС-Добрич, с което е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане подадената от същата жалба срещу отказа от 19.11.14г. на СИ да извърши въвод във владение по влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20107370400725 на ЧСИ с рег. № 737 и район на действие ДОС

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: