ОПРЕДЕЛЕНИЕ

190

14__.03.2016 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _14_.03. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д. № 147 по описа за 2016 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от С.А.Г. от гр. Русе, срещу определение № 172/18.01.2016 год. по гр.д. 377/2015 год. на ВОС, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение № 1853/10.11.2015 год. по гр.д. 377/2015 год. на ОС Варна, в частта му относно разноските.

Иска се отмяна на определението и освобождаване на С.Г. от разноските по делото, тъй като тя не е станала причина за завеждането му и тъй като не е оспорила правата на ищеца по отношение на ½ ид.ч. от правото, предмет на иска.

Препис от ЧЖ е връчен на насрещната страна, Г.Д.Г., чийто процесуален представител е оспорил доводите на жалбоподателката и е искал присъждане на разноски, но не е представил доказателство за направени такива.

 За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима и подадена в срок.

Производството по чл. 248 ГПК пред ОС е инициирано от ответницата по иск за установяване на съществуването на право на ползване върху недвижим имот, бивша СИО между страните по делото. С писмен отговор, подаден своевременно, г-жа Г. е признала съществуването на ½ ид.ч. от правото на ищеца и е оспорила иска по отношение на останалата ½ ид.ч.

С решението по делото искът е уважен изцяло и са присъдени разноски в полза на ищеца.

Ответницата е подала молба по чл. 248 ГПК, като е поискала изменение на решението в частта за разноските и освобождаването й от разноски по делото.

С атакувания съдебен акт тази молба е оставена без уважение.

За да бъде освободен ответникът от разноски по делото, следва да са налице предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК, които в конкретния случай не са налице. Ответницата не само оспорва правата на ищеца по отношение на ½ ид.ч. от спорното право, но и с поредица от сделки е създала привидност за несъществуване на и на неоспореното от нея право, поради което не може да се приеме, че не е станала причина за завеждане на делото.

Следователно, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на ВОС следва да се потвърди.

 Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3856/10.11.2015 год. по гр.д. 3645/2012 год. на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с ЧЖ ПРЕД ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: