ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

219

 

гр.Варна, 10.04.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 10 април 2017 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 147 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ю. Е.“ АД, подадена чрез адв. Ж.Я., против определение № 674/10.03.2017 г., постановено по гр.д. 503/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата му молба, поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С исковата си молба, „Ю. Е.“ АД, като взискател по изпълнително дело № 20167190400306 по описа на ЧСИ С. Я.,  е предявил срещу частен съдебен изпълнител С. Д. Я. и срещу „К.Н. К. Л.“ гр.Валета, Малта - корабособственик на м.к „А. К“ и длъжник по изпълнителното дело, чрез корабния агент на кораба  ЕТ „Х. – Н. Х.“ гр.Булгас, иск по чл. 464, ал.1 от ГПК за установяване, че първият ответник – частен съдебен изпълнител Я. няма вземане с право на предпочтително удовлетворяване в размер на 82 852,79 лв. от длъжника по изпълнителното дело „К. Н. К. Л.“ гр.Валета, Малта. Ищецът е изложил, че в предявения му на 07.02.2017 г. протокол за разпределение на суми от 30.01.2017 г., частният съдебен изпълнител включил в своя полза и с право на предпочтително удовлетворяване сумата от 82 852,79 лв., която представлявала 2% от несъбраните вземания на присъединените взискатели и не му се дължала.

Съгласно разпоредбата на чл. 464, ал.1 от ГПК, когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.

В случая, ищецът не е оспорвал вземането на друг кредитор, а посочената в протокола за разпределение сума от 82 852,79 лв., определена за частния съдебен изпълнител като такса по изпълнителното дело (по т.26 от тарифата). Изложените в исковата молба твърдения са за неправилно изчисляване размера на тази такса в полза на ЧСИ и за нейното завишаване. Искът по чл. 464 от ГПК е предоставен на разположение на взискател по изпълнителното дело, който оспорва вземане на друг кредитор по изпълнителното дело и легитимирани да отговарят по него са кредиторът с оспореното вземане и длъжникът. Частният съдебен изпълнител няма качеството на кредитор по изпълнителното дело, а е орган по изпълнението и той не е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 464 от ГПК. Качество на кредитор по смисъла на чл. 464 от ГПК съдебният изпълнител не придобива и когато в разпределението е включил суми за дължимите му се по изпълнителното дело такси по ТЗЧСИ, както и когато тези суми са неправилно изчислени в по-голям от предвидения в тарифата размер. В този смисъл и оплакванията на жалбоподателя, че частният съдебен изпълнител има качество на кредитор по изпълнението за сумите надхвърлящи дължимите му се такси, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Размерът на дължимите такси се изчислява от съдебния изпълнител в качеството му на орган по принудителното изпълнение, като защитата на страните срещу неправилно изчисляване (завишаване) на таксите е по реда на обжалване на разпределението по чл.462 от ГПК.

Предвид изложеното, искът на „Ю. Е.“ АД за установяване несъществуване на вземане на частния съдебен изпълнител в размер на 82 852,79 лв. от длъжника „К. Н. К. Л.“ гр.Валета, Малта, е недопустим и не подлежи на разглеждане. В този смисъл окръжният съд е процедирал правилно като е прекратил производството по делото, а обжалваното определение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 674/10.03.2017 г., постановено по гр.д. 503/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК при предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, с частна касационна жалба от „Ю. Е.“ АД, в едноседмичен срок от връчване на преписа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: