Р Е Ш Е Н И Е

63

гр.Варна, 14.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№147/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Г.П.Г., М.А.Г. и И.П.Г., тримата чрез процесуалния им представител адв.М.И., против ре -шение №216/08.12.2017г., постановено по гр.д.№381/16г. по описа на ШОС, с което са отхвърлени предявените от Г.П.Г., М.А.Г. и И.П.Г. против „Димил”ООД, гр.Шумен, представлявано от управителя Д. М. М., искове с пр. осн. чл.108 от ЗС за признаване собстве- ността /½ ид.ч. за И.П.Г. и ½ ид.ч. за Г.П.Г. и М. А.Г. в режим на СИО/ и предаване владението на  реална част от 199, 29 куб.м., находяща се в североизточната част на самостоятелния обект с идентификатор №83510.670.168.2.2 по кадастралната карта на гр.Шумен, която част е изчертана в розов цвят и заключена между точките  А-Е-D-B-D2-B2-E1-A2 на приложение №4 към допълнителната СТЕ от 18.10.2017г., което приподписано от състава на съда да се счита неразделна част от решението, и  с пр. осн. чл.109 от ЗС ответникът да бъде осъден да премести/събори стената, изчертана в розов цвят между точките A-E-E1-A2 на същото приложение и изграждането на такава, заключена между точките D-C-C1-H1-H-D2-D, като неоснователни и недоказани, както и Г.П.Г., М.А.Г. и И.П.Г. са осъдени да заплатят на „Димил”ООД деловодни разноски в размер на 4 770, 59лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необос -нованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.

 Въззиваемото дружество „Димил”ООД, гр.Шумен, представлявано от управителя Д. М. М., в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.Т.Я. отговор по въззивната жалба и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ШОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 03.05.2017г., както и в уточненията, извършени пред първоинстанционния съд в о.с.з. на 15.06.2017г. и в о.с.з. на 25.10.2017г., ищците И.П.Г., Г.П.Г. и М. А.Г., последната конституирана с протоколно определение от 15.03.2017г. в качеството й на необходим другар на Г.П.Г., излагат че са собственици при квоти ½ ид.ч. за първия и ½ ид.ч. общо в условия на СИО за втория и третата, на недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, представляващ втори етаж от масивна административна сграда с площ на етажа от 420, 50 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху дворно място, представляващо УПИ І-39, кв.337 по плана на града, при граници на етажа: отдолу ет. първи, отгоре ет. трети, който недвижим имот по КККР на гр.Шумен, одобрени 2005г., представлява самостоятелен обект с идентификатор 83510.670.168.2.2, попадащ в сграда с идентификатор 83510.670.168.2, попадаща в поземлен имот с идентификатор 83510.670.168, придобит от тях с постановление за възлагане на недвижим имот от 15.03.2016г., вписано в СВ-Шумен на 04.04.2016г.Непосредствено след като предприели действия по владение на имота установили, че ответникът „Димил”ООД, гр.Шумен незаконно е издигнал масивна тухлена стена в техния имот, с която е отнета реална част от източната му страна и тази част е приобщена към неговия имот, който се намира в граничеща в съседство сграда.Ответникът е премахнал на мястото на втория етаж съществувалите фасадни стени, т.е. външните зидове на двете съседни сгради, вкл. нарушавайки безопасността и здравината им, и е изградил плътна преградна стена с дължина 14, 50м. и ширина 4, 80м., завземайки част от техния етаж, която реална част е със застроена площ от 61, 32 кв.м. и кубатура 199, 29 куб.м., показана в розов цвят и заключена между точките А-Е-D-B-D2-B2-E1-A2 на приложение №4 към допълнителна СТЕ от 18.10.2017г. на вещите лица С.Сотиров и И.Илиев.Предвид изложеното претендират ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху собствената им горепосочена реална част от имот с идентификатор 83510.670.168.2.2, както и да бъде осъден да събори стената, изчертана в розов цвят между точките A-E-E1-A2 на същото приложение и изгради нова такава като възстанови стената на предходното й местоположение, заключена между точките D-C-C1-H1-H-D2-С2.

Ответникът „Димил”ООД, гр.Шумен, представлявано от управителя Д. М. М., в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на производството, оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че закупеният от ищците на публична продан недвижим имот е с квадратура, различна от тази, посочена в постановлението за възлагане и в документ за собственост на длъжниците по изп.дело - н.а.№156/07г., като в него за първи път се появява площ от 420, 50 кв.м., без такава площ да е била посочвана в предходните н.а.Твърди, че дружеството е придобило с договор за продажба, обективиран в н.а.№183/98г. собствеността върху продаденото му от „Булгарсан” ЕООД складово помещение с площ от 165, 54 кв.м. по документ за собственост, а измерена на място 172 кв.м.Праводателят му е придобил собственост по силата на договор доброволна делба от 12.10.1994г., извършен при одобрени инвестиционни проекти за делба на сградата, сключен между съсобственици, закупили ид.ч. от сградата с договор, обективиран в н.а.№76/94г.Закупеното складово помещение е с настоящите си площ и граници от закупуването му и в него не са били извършвани твърдените от ищците преустройства.То граничи със закупения от ищците втори етаж от масивна административна сграда с идентификатор на сградата 83510.670. 168.2, като стената, която ги отделя е външна за сградата склад с идентификатор 83510.670.168.3.Първо е била изградена тази сграда, а сградата, в която се намира етажът на ищците, представлява допълнително пристрояване и надстрояване на сградата склад.Предвид това и етажът, в който се намира складовото помещение на дружеството визуално във фасадата си навлиза в административната сграда, а сградата склад е носеща за третия етаж на административната сграда.Предвид горното и границата по фасадите на двете сгради на отделните им нива не е по права линия, погледнато по вертикала.Ответното дружество и е инициирало производство по ЗКИР за поправка на КККР досежно контура на двете сгради и досежно самостоятелни обекти, предмет на делото.Поддържа, че е собственик на процес -ната реална част от обект с идентификатор 83510.670.168.2.2, която съставлява реална част от неговия обект, придобит с договора за продажба, обективиран в н.а.№183/98г.В условие на евентуалност, ако се приеме, че не е придобил собственост с цитирания договор, се позовава на придобивна давност, текла от датата на сключване на договора до датата на подаване на исковата молба, като твърди, че от 1998г. осъществява трайно, непрекъснато, спокойно и явно владение върху складовото помещение в параметрите, с които то е и понастоящем.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.108 и чл.109 от ЗС.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 15.03.2016г., издадено по изп.д.№20118760401001 по описа на ЧСИ Д.З., рег.№876 и район на действие ОС-Шумен, влязло в сила на 27.03.2016г. и вписано в СВ-Шумен на 04.04.2016г., е възложен на обявените за купувачи на публичната продан И.П.Г. и Г.П.Г. следният недвижим имот: втори етаж от масивна административна сграда с площ от 420, 50 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ І-39, кв.337 по плана на гр. Шумен, представляващ по КККР на гр.Шумен самостоятелен обект в сграда с иден - тификатор 83510.670.168.2.2, попадащ в сграда с идентификатор 83510.670.168.2, попадаща в поземлен имот с идентификатор 83510.670.168.Към датата на придо -биване на собствеността и понастоящем Г.Г. е в брак с М.Г..Имотът е придобит при квоти ½ ид.ч. за първия въззивник и ½ ид.ч. общо в условия на СИО за втория и третата.Длъжници по изп.дело и собственици на имота към момента на възлагане са лицата М. А. М., М. А. Н. и Н. Д. Н., придобили собственост с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№156/29.06.2007г., сключен с РПК „Прогрес”, гр.Шумен.Описанието на недвижимия имот, предмет на договора, е идентично с това в постанов -лението за възлагане.Праводателят по договора се е легитимирал като собственик с н.а.№156/94г.С договор, обективиран в н.а.№156/30.05.1994г., ОКС гр.Шумен е прехвърлил вместо плащане/дължими суми за извършени подобрения в друг недвижим имот, както и за находящи се в него машини и търговско обзавеждане/ на РПК „Прогрес”, гр.Шумен собствеността върху следния недвижим имот: втори етаж от масивна триетажна административна сграда и правото на строеж за този етаж, находяща в парцел 39, кв.337 по плана на гр.Шумен, при граници на етажа: от долу ет. първи, от горе ет. трети и при съответни граници на парцела, посочени със съсе- ди.Праводателят по договора се е легитимирал като собственик с н.а.№111/93г.

С к.н.а.№111/16.09.1993г./поправен с н.а.№167/25.03.1996г./ ОКС гр.Шумен е признат за собственик въз основа на представени от него писмени документи и на осн. ПМС №192/91г. и Заповед №РД-16-117/10.05.1993г. на Министерство на търговията на следния недвижим имот: дворно място, неурегулирано 5 256 кв.м. и урегулирано 6 420 кв.м., представляващо парцел І-39, кв.337 по плана на гр.Шумен, ведно със застроените в него постройки, както следва: 1/ складови помещения на един етаж, находящи се в северозападната част на парцела; 2/ масивна административна сграда, находяща се в северната част на парцела с изба и три етажа - І етаж складови помещения, ІІ и ІІІ етаж административни помещения; 3/ масивен склад в северната част на парцела на 651 кв.м. с изби и два етажа; 4/ портал в северната част на парцела; 5/ помощни стопански постройки, находящи се в източната част на парцела; 6/ масивен склад в южната част на парцела на изби и 4 етажа; 7/ склад от метални конструкции в югозападната част на парцела; 8/ помощна стопанска постройка в западната част на парцела.

Съгласно разпоредбата на §1, ал.1 от ДР на ЗК/обн.ДВ, бр.63/91г., отм.ДВ, бр.113/99г., действал към 1993г./ възстановяват се правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944г., а съгласно ал.4 условията и редът за връщане се определят от Министерския съвет.Този ред е определен в ПМС №192/91г., обн.ДВ, бр.83/91г., отм.ДВ, бр.65/00г.Съгласно разрешенията, дадени в ТР №2/02.06.1995г. на ОСГК на ВКС, възстановяването на правата на кооперациите се извършва по силата на ЗК с влизането му в сила, но това не води до автоматично връщане/в смисъла на предаване/ на това имущество, а условията за последното се определят в цитираното ПМС.Законът не поставя изискване имуществото да е в същия вид и размер, в които е било иззето и одържавено.Предвид продължителния период е възможно в него да са инвестирани държавни средства, като са извършени подобрения, които е възможно да надвишават значително стойността на иззетия имот, в който случай ПМС №192/91г. определя реда за връщане.Така и в настоящия случай е направено искане от ОКС гр.Шумен/правоприемник на РКС Коларовград/ по чл.1 от ПМС № 192/91г. до Министерство на търговията за връщане на имущество, одържавено от РКС Коларовград на осн. ПМС №35/59г.- празно и застроено място от 1850 кв.м. и масивен склад, както и празно и застроено място от 3406 кв.м., които към 1993г. са обособени в парцел І-39, кв.337 по действащ план, в който след 1959г. са извършвани допълнителни застроявания с инвестирани държавни средства и което иму -щество към 1993г. се стопанисва от държавното предприятие „Тед - Шумен” ЕООД.

Със Заповед №РД-16-117/10.05.1993г. на МТ е наредено да се предаде на ОКС Шумен от „Тед - Шумен” ЕООД одържавеното и иззето с ПМС №35/59г. имущество, а именно: 1/ недвижим имот-парцел 39, кв.337 с обща площ от 5 256 кв.м.; 2/ склад за ризи и галантерия-651 кв.м., на два етажа, строен 1956г.; 3/ извършените в периода 1959г.-1992г. от „Тед - Шумен” ЕООД подобрения, които следва да бъдат заплатени от ОКС по остатъчна стойност.Поради непостигане на споразумение между ОКС Шумен и „Тед - Шумен” ЕООД  досежно имотите по пункт 1 и 3 от цитираната заповед е водено производство по чл.2, ал.3 от ПМС №192/91г. и с решение от 05.07.1994г., постановено по гр.д.№282/94г. по описа на ШОС „Тед - Шумен” ЕООД е осъдено да предаде на ОКС Шумен владението върху имотите по пункт 1 и 3 от цитираната заповед като следва да заплати остатъчната стойност на подобренията, извършени след одържавяването, възлизаща на 153 880лв.Предста- вени са споразумителни протоколи от 12.07.1994г. и 19.07.1994г. досежно уговореното между ОКС Шумен и „Тед - Шумен” ЕООД фактическо предаване на имотите.

В решението на ШОС и в посочените протоколи т.нар. „имущество по пункт 3 от Заповед №РД-16-117/10.05.1993г.”, представляващо стопански сгради, строени в парцела след 1959г., не е индивидуализирано.В АДС №6381/10.03.1993г. са посочени сградите, които са били предоставени за стопанисване и управление на ДФ „Тед”, гр.Шумен, намиращи се според акта в имоти пл.№41 и 42, кв.337, като според забележките не всички сгради/изброени в общо 17 пункта/ са предадени по силата на цитираната заповед, съдебно решение и споразумителен протокол, а част от тях.Част от тях и са предмет на цитирания к.н.а.№111/93г.Според описанието в н.а. на местоположението им в парцел І-39 и според скицата към заповед №РД-25-259/ 05.03.2003г. на кмета на Община Шумен за попълване/поправка/ на КП с новоизграден обект пристройка-склад/л.32 от делото на ШОС/, сградата по пункт 2 от н.а. /масивна адм. сграда/, попадаща в северната част на парцела, е обозначена със сигнатурата 3 мсбс /т.е. 3 етажна масивна стоманобетонна стопанска постройка/, а сградата по пункт 3 от н.а./масивен склад/, също в северната част е обозначена със сигнатурата 2 мсбс /т.е. 2 етажна масивна стоманобетонна стопанска постройка/. При съпоставката на представената скица от 07.03.1959г./л.34 от делото на ШОС/, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво от 15.01.1960г. за построяването на склад за продоволствени стоки и протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво от 06.02.1968г. за построяването на склад въз основа на разрешение за строеж №147/13.05.1967г. е видно, че сградата по пункт 3 от н.а. е построена първа/посочена в окомерната скица по протокола от 1968г. като същес- твуваща/, а впоследствие е изградена сградата по пункт 2 от н.а.Други строителни книжа към момента на изграждане на двете сгради не са запазени, но за всяка е издадено удостоверение от гл.архитект при Община Шумен през 2004г., според което съставляват заварени строежи по см. на §21 от ЗР на ЗУТ и за тях е прило -жим §6 от ДР на Наредба №2/31.07.2003г., обн.ДВ, бр.72/03г., т.е. могат да се ползват по предназначение, без да подлежат на въвеждане в експлоатация по посочения в наредбата ред.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№76/20.01.1994г. ОКС Шумен, легитимирайки се с цитирания к.н.а.№111/93г., е продал на П. С. Н., в качеството му на ЕТ „Перуника-Петър Николов”, гр.Шумен; М. К. Г.в качеството й на ЕТ „МАК-Марияна Генева”, гр.Шумен; СД „К и В - Минчев и сие”, гр.Шумен; СД „Елпласт-Андреев и сие”, гр.Шумен и „Булгарсан”ООД, гр.Шумен следните недвижими имоти/: І/ масивен склад на 565, 80 кв.м. на три етажа, ведно с масивна пристройка от 54, 61 кв.м. от източната му страна и метален навес без оградни стени с площ от 231 кв.м. от южната му страна, построени в северната част на парцел 39, кв.337, ведно с правото на собственост върху земята, върху която са построени; ІІ/ трети етаж от масивна административна сграда, находяща се в парцел 39, кв.337, ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Между купувачите по н.а.№76/94г. и съсобственици в ид.ч., е сключен писмен договор за доброволна делба с нотариално заверени на 08.12.1994г. подписи и вписан в СВ-Шумен, с който същите са извършили делба на обектите по н.а.Според договора в дял на съделителя „Булгарсан”ООД се поставят посочените по пункт ІІ обекти, един от които, посочен в т.2б: от масивния триетажен склад с площ от 565, 80 кв.м., при съответни граници/една от които от запад триетажна адм.сграда/ - западното помещение от 165, 54 кв.м. на втория етаж по схемата на архитектурния план - разпределение на кота +3, 45м., оцветено в жълт цвят.Преди делбата е съгласуван и одобрен от ТС при община Шумен на 26.08.1994г. архитектурен проект за реконструкция и делба на сградата и въз основа на него и подадената молба от всички съсобственици до ТС при Община Шумен е издадено разрешение за строеж №236/29.09.1994г. от зам.кмета на общината.Въззивниците са въвели твърдения за нищожност на издаденото разрешение за стоеж, като издадено от некомпетентен орган - съгласно действащата към 29.09.1994г. редакция на чл.227 от ППЗТСУ/отм./-ДВ бр.48/85г., предвиждаща, че разрешенията за строеж се издават от началника на техническата служба на общински народен съвет/след отмяната през 1991г. на ЗНС със ЗМСМА от началника на техническата служба при общината/, за нищожност на архитектурния проект, т.к. не е съгласуван по реда на чл.216 от ППЗТСУ/отм./ в същата редакция, за нищожност на визата за проекти -ране, съгласувана на осн. чл.225 от ППЗТСУ/отм./ и за нищожност на извършената делба на осн. чл.62 от ЗТСУ/отм./, т.к. реалните части от сградата, предвид нищожността на горните актове, не са отговаряли на одобрен архитектурен проект. В настоящия случай твърдяната нищожност на адм.акт е ирелевантна, като по см. на чл.17 от ГПК няма значение за решаване делото предвид следното.На 20.01. 1994г. ОКС Шумен се е разпоредил с цялата притежавана от него сграда - масивен триетажен склад /сутерен и два етажа/ в полза на посочените купувачи, придобили сградата при равни квоти-чл.30, ал.2 от ЗС.Релевантно е какъв е бил обемът на тази сграда към посочената дата, конкретно включвал ли е процесната реална част, която понастоящем е обозначена на КККР като част от съседната сграда или не.Ако тази част е била включена първоначално в обема на сградата, то същата е била прехвърлена на купувачите по н.а.№76/94г. и в тази връзка е ирелевантно дали същите са извършили действителна делба помежду си или поради нейната нищожност тя е останала съсобствена между тях, доколкото предмет на предявения ревандикационен иск е правото на собственост на ищците, а не на ответника.Веригата разпоредителни сделки на праводателите на ищците също започва от първоначалния собственик ОКС Шумен, разпоредил се с втория етаж от масивната адм.сграда на 30.05.1994г., съответно релевантно е дали процесната реална част е била част от обема на тази сграда към посочената дата.Безспорно основният индивидуализиращ белег на даден недвижим имот са неговите граници, а не посочваната площ. От заключенията на в.л. И.Илиев и С.Сотиров по СТЕ от 26.01.2017г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 08.02.2017г., СТЕ от 07.03.2017г., допълнението към нея от 09.05.2017г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 15.06.2017г., СТЕ от 18.10.2017г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 25.10.2017г., както и скиците към заключенията се установява, че отделните нива /коти/етажи/ се разминават по контурните/външни очертания на фасадите на сградите, в които се намират обектите на страните, погледнато по вертикала, с около 60 см.м.Видно от скиците първият и вторият етаж на сградата склад навлизат с еднакво разстояние в административната сграда, а нейният трети етаж е върху част от сградата склад и в конструктивно отношение тази част от сградата склад е носеща за третия етаж на адм.сграда.Обектите втори етаж на въззивниците и складово помещение на въззивника граничат един с друг, но не са разположени на едно ниво.Преградната стена между обектите е с дебелина 30 см., намира се между носещите колони, разположени на това ниво и е конструктивно свързана с конструкцията на сградата, като свързва северната и южната фасадна стена на сградата.Представлява носеща тухлена стена, върху която лежат стоманобетонови греди, носещи стоманобетонова плоча.Също от СТЕ се установява, че преградната стена между обектите се намира по оста 1-1 на скицата към архитектурния проект за разпределение на етажа на кота +3, 45 /т.е. втория етаж от сградата склад/ по проекта/л.355 от делото на ШОС/.Видно от скицата проект за делба на този етаж/л.361 от делото на ШОС/ е, че тази преградна стена е била заснета като съществуваща към 1994г./според легендата на скицата съставлява съществуващ зид/.Съгласно цитираните заключения измерена на място площта на обекта, предвиден за „Булгарсан”ООД при делбата - западното складово помещение с площ по делбата от 165, 54кв.м., е именно 165, 54 кв.м., измерена със зидовете.Същевременно видно от същия проект е, че по него не се предвиждат каквото и да било преустройство, свързана с тази стена.Съгласно показанията на свидетелите А.М. и Б.З. кредитирани от съда като вътрешно непротиворечиви и базирани на лични впечатления, както и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, складовото помещение на втория етаж, придобито при делбата от „Булгарсан”ООД, е в идентичен обем от 1994г. и понастоящем, като в него не са били извършвани преустройства.Извър - шваните преустройства по делбата са били свързани с изграждане на вътрешни преградни стени, но в обема на съществуващите външни стени на складовата сграда.В този смисъл са и заключенията на СТЕ.

При съвкупния анализ на така събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица съдът приема, че сградата склад е била в този си обем към 20.01.1994г., т.е. включваща процесната реална част, и така е била прехвърлена на купувачите по н.а.№76/94г.От своя страна вторият етаж на административната сграда не е включвал процесната реална част, т.к. тя е била част от сградата склад, и така е бил прехвърлен на купувача по н.а.№156/94г., а той от своя страна го е прехвърлил в същия обем на длъжниците по цитираното изп. дело, от чиито права черпят права въззивниците.Посочваната обща площ от 420, 50 кв.м. касае очертанията по външния контур на адм.сграда, но както се установи сградата склад навлиза с етажите си в обема на адм.сграда/показано на скиците, приложения към СТЕ/, а това обстоятелство не може да бъде отчетено при заснемане на външния й контур.Съгласно нормата на чл.496, ал.2, изр.1 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.Длъжниците по изп.дело не са притежавали процесната реална част, предвид което и тя не е била прехвърлена на въззивниците.Предвид горното и съдът приема, че те не се легитимират като собственици въз основа на посоченото от тях придобивно основание, с оглед което предявеният от тях ревандикационен иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.Предвид неоснователността на този иск, неоснователен е и негаторният иск, доколкото преградната стена е разположена на действителната граница между обектите.

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемото дружество претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.Представило е доказателства за направени такива в размер от 3 860, 59лв., представляващи адв. възнаграждение, платени, както следва: в брой по договор за правна защита и съдействие от 26.02. 2018г./800лв./ и в брой по договор за правна защита и съдействие от 27.04.2018г. /3060, 59лв./.

Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна.Приетата от първоинстанционния съд цена на исковете след повдигане от страна на ответника на въпрос по см. на чл.70 от ГПК за цената на исковете в първото по делото о.с.з., проведено на 23.11.2016г., а именно относно посочената такава в размер за двата иска на данъчната оценка на имот с идентификатор 83510.670.168.2.2 или сумата от по 58 264, 80лв., е стабилизирана, предвид което и следва да бъде прието, че заплатеното адв. възнаграждението не е прекомерно, т.к. минималното такова за всеки иск е в размер на 2 277, 94лв., определено по правилата на чл.7, ал.2, т.4, вр. чл.2, ал.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС. 

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №216/08.12.2017г., постановено по гр.д.№381/16г. по описа на ШОС.

ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН **********, адрес ***, Г.П.Г., ЕГН **********, адрес *** и М.А.Г., ЕГН **********, адрес ***, да заплатят на „Димил” ООД, ЕИК 837080404, със седалище и адрес на управление гр.Шумен,  ул.”Калиакра”№21 сумата от 3 860, 59 лв./първият ½ от сумата, вторият и третата общо ½ от сумата/, представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            ЧЛЕНОВЕ: